Ако трябва да опиша книгата накратко - "Новата преспектива върху Павел преди новата перспектива." Първата глава е въведение представящо основната идея на автора - Павел пише не толкова от гледната точка на човек, който желае да представи пътят на спасение само чрез вяра (класическа протестантска опция) колкото с желание да покаже единството на евреите и езичниците в Христос. Втора глава съдържа няколко от основните опорни точки - срещата на Павел с Христос по пътя към Дамаск не трябва да се вижда толкова като обръщение колкото като призив, подобен на призива на пророците; посланието към галатяните не следва да се чете през традиционния поглед на Лутер като човек измъчван от съвестта си, който открива спасение не чрез собствени усилия, а чрез Божията благодат и свободен дар, а много повече като призив за единство на евреи и езичници в Христос без необходимост да им бъдат наложени делата по закона; Павел не е интроспективен, вглеждащ се в себе си (западен) персонаж, който намира мир едва в Христос - нищо в НЗ не показва, че преди да намери Христос той е бил измъчван от съвестта си и дори след това той все още може да гледа на стария си живот като "по правдата от закона непорочен". Отдавна не съм срещал толкова интересни идеи и егзегетика събрани на толкова малко място - при това съвсем разбираемо написани. Третата глава не ме впечатли особено. Четвъртата е доста интересно представяне на страданието във връзка с апостолското служение и неговото прилоение към нашият християнски живот и (не)разбиране. Петата глава е посветена на любовта в мисленето на Павел. Стендал разглежда няколко посоки, в които можем да четем класическиата 1 Кор. 13. От една страна това е доста ясното виждане, че за християнина е решаваюо не само какво прави, но и мотивите, които стоят зад тези действия. От друга страна любовта не може да бъде виждана единствено като чувство. На трето място авторт завърта цялото послание и начинът, по който Павел решава проблемите в църквата около неговият принцип за любовта. От това той извежда едно определение за любовта като стремеж във всички, което върши християнинът да изгражда другите и единството в църквата. Пречупена през тази идея разборът на посланието тече по доста интересен начин. Накрая Стендал извежда един принцип, който дава името на цялото есе - "Любов вместо интегритет." Това означава, че християнинът понякога трябва да е готов да не заюитава това, което смята за най-правилно заради слабите, които нямат това разбиране, или дори да е готов да прекрачи някое "църковно табу" - точно както добрият самарянин загърбва аксиоматичната вражда с евреите, за да помогне на наранения човек. Последната глава поредставя уникалното място на Павел в света на новозаветното християнство - с неговата уникална сила, богословски усет и специфични слабости.
Освен това книгата съдържа няколко допълнителни есета, вк��. най-известното произведение на Стендал "Павел и интроспективната западна съвест," която отново извежда на преден план идеи характерни за новата перспектива. То посочва, че традиционното разбиране са Павел воюващ срещу спасение чрез дела и противопоставящ на това вярата може да се окаже напълно погрешно. Преди всичко самите евреи (тогава и сега) много добре са разбирали, че спасение чрез дела е невъзможно и са имали много точно чувство за Божията благодат - осъзнаване, което стои в сърцевината на новият прочит на Римляни и Галатяни на автори като Е.П. Сандърс, Н Т Райт и Д. Дън. Обвиснението на Павел срещу еврите тогава не е, че те желаят да се спасят чрез дела, а че самото притежаване на закона сне ги прави по-добри от езичниците и те са също толкова виновни и се нуждаят от прощение т.е. те се спасяват по съвсем същия начин както езичниците. На второ място Стендал отново се връща към въпросът за Павел като човек, който НЕ Е преследван от нечиста съвест нито прединито след срещата си с Христос - с Филипяни е класически текст. Трето, авторът показва, че Павел не е интроспективният западен тип християнин, толкова характерен за протестантисте, задаващ си въпроса "Как да намеря милостив Бог" доакто непрестанно е измъчван от нечиста съвест заради греховете си. Според него това течение започва с "Изповеди" на Августин - твърдение интересно, макар и доста спорно. Четвърто, Павел не разглежда въпроса "какво става със закона след идването на месията" сам по себе си. Той наистина присъства, но в контекста на по-широката рамка на "Какво е мястото на езичниците и евреите в Божия план и в църквата?" Така центърът на посланиеот към имляните не е гл. 3-5, а много повече 9-11.