What do you think?
Rate this book
Мъже
По това време бях прочела някъде в Библията, че на човек винаги му се полага толкова, колкото може да понесе. Имах чувството, че на мен ми дават с една чаена лъжичка в повече.
- GenresBulgarian Literature
190 pages, Paperback
First published July 1, 2010
3 people are currently reading
183 people want to read
About the author
Цвета Стоева
2 books35 followersЦвета Стоева е родена през лятото на 1982 г. в София от дребно, буржоазно семейство. Вечер пие мляко с мед и канела или евтино домашно вино. Лятото спи на открито и яде диня със сирене. Най-много от всичко на света авторката обича обувките и леглото си.
Когато не спи - се опитва да чете и пише. В резултат пламва любовта й към Буковски, Керуак и още двама-трима титана. Освен това се появяват и повестта й "Катя и хипопотамите" (взела първо място на "Новелови награди" 2007 на издателство Сиела), както и книгата й "Мъже".
Когато не спи - се опитва да чете и пише. В резултат пламва любовта й към Буковски, Керуак и още двама-трима титана. Освен това се появяват и повестта й "Катя и хипопотамите" (взела първо място на "Новелови награди" 2007 на издателство Сиела), както и книгата й "Мъже".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
Read
March 25, 2018Има книги, които смятам за велики, книги, които смятам за променили живота ми, книги, дали ми път, посока, книги, които ми се иска да съм написала аз.
Понякога дори не помня за какво се разказват.
Тази книга, струва ми се, ще запомня, но не поради която и да е от гореизброените причини, а понеже преспокойно може да я е написало всяко момиче, черпейки от запасите си с истории. Стилът не е невъзможен, талантът не е свръх, а сюжетите са вдъхновени от класически любовни неволи.
Прочетох разни коментари, че историите не са кой знае какво, че има излишно драматизиране и поза, и това е донякъде вярно, обаче много, ама много добре си спомням какви неща съм писала, когато съм била афектирана, разочарована и наранена. А когато имаш блог (разказите в тази книга първо са били публикувани в личния блог на авторката) и склонност към душевен ексхибиционизъм, и подобен темперамент, е много лесно да се подхлъзнеш и да напишеш нещата възможно най-сурови. Но често те наистина така се усещат при раздяла. Сурови, ръбати. Тези разкази ми се сториха достоверни и това ме накара да ги харесам, независимо от факта, че стоят на една крачка от ония жанрове, които уж не чета.
Друго, което ми хареса, беше, че историите се случват по времето, към което аз изпитвам някакво особено влечение. Всъщност това време е много скоро, преди има няма 10-15 години. Никога не съм искала да се върна в 60-те например, не мисля, че съм родена в грешното десетилетие, харесвам всичко такова, каквото е сега, най-вече защото си давам сметка, че нещата, които ме дразнят, едва ли са били по-различни преди n брой години.
Онова, което ми липсва оттогава, е ерата на блоговете, идеята хората да пишат каквото им падне, необработено, нередактирано и искрено. Без показност, без фиксидея да бъде издадено, без излишен фалш. Липсва ми естествеността на тази платформа. Липсва ми времето, в което не всичко е било полирано, филтрирано и чакащо своите Х реакции. И не знам дали е било така наистина, но така си го представям.
Всъщност аз хванах тази ера дотолкова, че да я гледам как се разпада безмилостно пред очите ми.
Тази книга беше естествен, непретенциозен тласък към онова време, което за мен я прави някак ценна.
Понякога дори не помня за какво се разказват.
Тази книга, струва ми се, ще запомня, но не поради която и да е от гореизброените причини, а понеже преспокойно може да я е написало всяко момиче, черпейки от запасите си с истории. Стилът не е невъзможен, талантът не е свръх, а сюжетите са вдъхновени от класически любовни неволи.
Прочетох разни коментари, че историите не са кой знае какво, че има излишно драматизиране и поза, и това е донякъде вярно, обаче много, ама много добре си спомням какви неща съм писала, когато съм била афектирана, разочарована и наранена. А когато имаш блог (разказите в тази книга първо са били публикувани в личния блог на авторката) и склонност към душевен ексхибиционизъм, и подобен темперамент, е много лесно да се подхлъзнеш и да напишеш нещата възможно най-сурови. Но често те наистина така се усещат при раздяла. Сурови, ръбати. Тези разкази ми се сториха достоверни и това ме накара да ги харесам, независимо от факта, че стоят на една крачка от ония жанрове, които уж не чета.
Друго, което ми хареса, беше, че историите се случват по времето, към което аз изпитвам някакво особено влечение. Всъщност това време е много скоро, преди има няма 10-15 години. Никога не съм искала да се върна в 60-те например, не мисля, че съм родена в грешното десетилетие, харесвам всичко такова, каквото е сега, най-вече защото си давам сметка, че нещата, които ме дразнят, едва ли са били по-различни преди n брой години.
Онова, което ми липсва оттогава, е ерата на блоговете, идеята хората да пишат каквото им падне, необработено, нередактирано и искрено. Без показност, без фиксидея да бъде издадено, без излишен фалш. Липсва ми естествеността на тази платформа. Липсва ми времето, в което не всичко е било полирано, филтрирано и чакащо своите Х реакции. И не знам дали е било така наистина, но така си го представям.
Всъщност аз хванах тази ера дотолкова, че да я гледам как се разпада безмилостно пред очите ми.
Тази книга беше естествен, непретенциозен тласък към онова време, което за мен я прави някак ценна.
December 2, 2016
Сиела верно издават все по-големи бози. А аз се чудя защо продължавам да ги чета.
Авторката има талант. Има и стил. Е, професионален копирайтер е все пак!
Не мога да кажа, че не може да пише.
Но това не е литература. Това си е блог. Необработен. Искрен, вероятно и истински.
И затова - не особено интересен. Повечето хора имаме скучен живот.
И дано е взела някой леФ от Бакарди, че иначе язък за масовото продуктово позициониране.
П.С. Абе на кви смотани мъже попадат тия жени!
Авторката има талант. Има и стил. Е, професионален копирайтер е все пак!
Не мога да кажа, че не може да пише.
Но това не е литература. Това си е блог. Необработен. Искрен, вероятно и истински.
И затова - не особено интересен. Повечето хора имаме скучен живот.
И дано е взела някой леФ от Бакарди, че иначе язък за масовото продуктово позициониране.
П.С. Абе на кви смотани мъже попадат тия жени!
April 7, 2013
Ми, какво да ви кажа. Не очаквах много от книгата, знаейки от самото начало, че е т. нар. чиклит. И, както изкоментирах още преди да съм я започнала, не очаквах много от книга, на чиято корица има стилизирано изображение на пикаещ мъж на ярко червен фон.
Може би съм прекалено претенциозна, знам ли?
Това са разкази за мъже(те).
Разкази за жени(те).
Това са разкази за свободно(то) време.
Моите извинения, но най-доброто, което мога да кажа за книгата е, че се чете страшно бързо (няма и два часа), а ако сте фен на подобен тип литература вероятно може и по-бързо.
Разказите са нелоши, увлекателни на моменти и до един с кофти край.
Вярно, че животът не е идеален, не е подреден и ритмичен, но очаквах поне един нормален завършек. Не само unhappy end-ове. Някак се разочаровах от предложеното еднообразие.
Страшно забавни обаче ми дойдоха хлебарката Мая и сравнението на две хостеси с Любезния лос. Посмях се от сърце.
Ми, толкоз. Лятно четиво. Плажно, може би.
Някак истинско. Някак нереално.
Някак женско. Някак за мъже.
Някак.
Може би съм прекалено претенциозна, знам ли?
Това са разкази за мъже(те).
Разкази за жени(те).
Това са разкази за свободно(то) време.
Моите извинения, но най-доброто, което мога да кажа за книгата е, че се чете страшно бързо (няма и два часа), а ако сте фен на подобен тип литература вероятно може и по-бързо.
Разказите са нелоши, увлекателни на моменти и до един с кофти край.
Вярно, че животът не е идеален, не е подреден и ритмичен, но очаквах поне един нормален завършек. Не само unhappy end-ове. Някак се разочаровах от предложеното еднообразие.
Страшно забавни обаче ми дойдоха хлебарката Мая и сравнението на две хостеси с Любезния лос. Посмях се от сърце.
Ми, толкоз. Лятно четиво. Плажно, може би.
Някак истинско. Някак нереално.
Някак женско. Някак за мъже.
Някак.
July 12, 2010
Совата е много добра.
Голяма част от сборника й е вече публикуван в блога, като съм почти сигурен, че някои от разказите са с изменен смисъл и извод. Не съм чак толкова сово-експерт.
Последният, най-дълъг и изцяло нов разказ не ми допадна. От останалите има няколко невероятни.
Совичка знае как да те накара да имаш мнение. Да си представиш, че тя е фантастичната Катя и да й набиеш в главата какво мислиш по въпроса. Независимо дали е или не собствената си героиня, не искам при никакви обстоятелства да я виждам наживо.
Ще си остана без автограф. (вероятно ще блогна с последните 2 абзаца)
Голяма част от сборника й е вече публикуван в блога, като съм почти сигурен, че някои от разказите са с изменен смисъл и извод. Не съм чак толкова сово-експерт.
Последният, най-дълъг и изцяло нов разказ не ми допадна. От останалите има няколко невероятни.
Совичка знае как да те накара да имаш мнение. Да си представиш, че тя е фантастичната Катя и да й набиеш в главата какво мислиш по въпроса. Независимо дали е или не собствената си героиня, не искам при никакви обстоятелства да я виждам наживо.
Ще си остана без автограф. (вероятно ще блогна с последните 2 абзаца)
January 15, 2011
Четок review-тата и осъзнавам колко уникално и същевременно болезнено е да си толкова дълбоко душевен и чувствителен човек какъвто е Цвета.
Трудно е да си такъв и да намериш себеподобни, за да общуваш пълноценно получавайки, а не само давайки от себе си.
За мен смелостта да покажеш всичко, което се ражда душата и мислите ти и да го покажеш на света без капчица срам е подвиг.
Цвета, светът е в теб!
Трудно е да си такъв и да намериш себеподобни, за да общуваш пълноценно получавайки, а не само давайки от себе си.
За мен смелостта да покажеш всичко, което се ражда душата и мислите ти и да го покажеш на света без капчица срам е подвиг.
Цвета, светът е в теб!
July 30, 2011
Цвета пише добре, несъмнено.
Ама много драма. И някаква очевадна поза се крие зад това писане. Може би това просто не е моя тип литература.
Ама много драма. И някаква очевадна поза се крие зад това писане. Може би това просто не е моя тип литература.
August 28, 2010
Чела съм разказите на Цвета Стоева a.k.a sovichka избирателно и рядко. Напоследък тя пишеше още по-рядко*. Заради книгата, както сподели тя на промоцията в “Склада” (вижте галерия от събитието). Не знам какво очаквах да намеря в този сборник нейни разкази, но открих съвсем различни неща. Не ми се искаше да въприемам “Мъже” като стандартен чик-лит, но всъщност тя е доста близо до това определение. Не мисля, че на много мъже би им било интересно да четат за душевните терзания и любовните несполуки на героинята Катя.
Макар да е доста далече от “Сексът и градът” (и много над тази книга като литературни качества), всъщност “Мъже” разказва историята на необвързаните жени в София, такава каквато част от нас я изживяваме или сме я преживяли. Цвета Стоева пише за истинските неща от живота, за болките и усмивките, за очакванията и разочарованията. Без подправки и украси - просто действителността.
Докато прочитах разказ след разказ, се замислих колко депресивна би могла да бъде тази книга за някои хора. Защото “Мъже” носи и болка, и удовлетворение, и екстаз, и разочарование. Но не стилът е разочароващ или историите. Тъжното е, че всеки може да намери себе си в този сборник - без значение от пола. Всеки е бил герой поне в една от историите, разказани увлекателно и на един дъх. Всеки се е опитвал да бъде морков, яростно отричайки доматената си същност ;) И в последствие, рано или късно, е разбирал, че е невъзможно.
Последната част на сборника събира интензивен курс с “Уроци по любов”. С нетърпение очаквах да стигна до тази част още от момента, в който прегледах съдържанието. Винаги съм възприемала житейските уроци, представени директно, като загубена кауза. Не обичам да ми казват какво да правя. Но навлизайки по-дълбоко в света на тези “Мъже”, знаех, че тези уроци няма да са като другите. Разказът за една неочаквана, непредвидена и всепоглъщаща връзка, не е урок или поучение. Поне не за читателите. Той представя най-завършената любовна история в сборника.
Ако си търсиш книга за плажа - не знам дали бих я препоръчала. Ако не искаш да се замисляш над някои неща от личния си живот, по-добре не хващай “Мъже”. Има шанс да се самоанализираш, вместо да се забавляваш.
* По принцип смятам, че да се издадат на книга разказите от някой блог е безсмислено и разточително. От гледна точка на хартия и на време.
Макар да е доста далече от “Сексът и градът” (и много над тази книга като литературни качества), всъщност “Мъже” разказва историята на необвързаните жени в София, такава каквато част от нас я изживяваме или сме я преживяли. Цвета Стоева пише за истинските неща от живота, за болките и усмивките, за очакванията и разочарованията. Без подправки и украси - просто действителността.
Докато прочитах разказ след разказ, се замислих колко депресивна би могла да бъде тази книга за някои хора. Защото “Мъже” носи и болка, и удовлетворение, и екстаз, и разочарование. Но не стилът е разочароващ или историите. Тъжното е, че всеки може да намери себе си в този сборник - без значение от пола. Всеки е бил герой поне в една от историите, разказани увлекателно и на един дъх. Всеки се е опитвал да бъде морков, яростно отричайки доматената си същност ;) И в последствие, рано или късно, е разбирал, че е невъзможно.
Последната част на сборника събира интензивен курс с “Уроци по любов”. С нетърпение очаквах да стигна до тази част още от момента, в който прегледах съдържанието. Винаги съм възприемала житейските уроци, представени директно, като загубена кауза. Не обичам да ми казват какво да правя. Но навлизайки по-дълбоко в света на тези “Мъже”, знаех, че тези уроци няма да са като другите. Разказът за една неочаквана, непредвидена и всепоглъщаща връзка, не е урок или поучение. Поне не за читателите. Той представя най-завършената любовна история в сборника.
Ако си търсиш книга за плажа - не знам дали бих я препоръчала. Ако не искаш да се замисляш над някои неща от личния си живот, по-добре не хващай “Мъже”. Има шанс да се самоанализираш, вместо да се забавляваш.
* По принцип смятам, че да се издадат на книга разказите от някой блог е безсмислено и разточително. От гледна точка на хартия и на време.
December 20, 2015
Цвета има много чаровен стил, свеж като току-що излюпил се минзухар.
"Мъже" е сбор от историйки за най-интересната, болезнена, всеобхватна и затрогваща тема на всяка млада жена - мъжете.
http://thetochka.blogspot.ca/2012/05/...
"Мъже" е сбор от историйки за най-интересната, болезнена, всеобхватна и затрогваща тема на всяка млада жена - мъжете.
http://thetochka.blogspot.ca/2012/05/...
December 2, 2010
Готин език, от този, който използваш, когато си уверен, че те има и все някой ще забележи това. Чете се на един дъх. Любопитно ми е дали ще има следваща книга и дали ще премине на друго ниво.
February 19, 2017
Нещата рязко се подобряват след средата на книгата, явно първите разкази са писани по-рано. Последните истории са много приятни.
October 30, 2017
Героинята е дръзка и "напрао ги убива". Прочетох бързо и с кеф, с интерес следях историите ала бунтарски "Сексът и градът". Може би ми допадна, защото стилът на писане на Ц. Стоева ми напомни на моя личен...
Феминистско заглавие и говореща сама за себе си корица, но буквално още първото изречение грабва, за да знаеш да вземеш червеното книжле от лавицата.
Главната героиня хич не си поплюва, скача от връзка на връзка, задълбава където не трябва, но едно й признавам: борави с метафорите и сравненията също толкова добре, колкото в употребата на обръщението "гъз" :)
Феминистско заглавие и говореща сама за себе си корица, но буквално още първото изречение грабва, за да знаеш да вземеш червеното книжле от лавицата.
Главната героиня хич не си поплюва, скача от връзка на връзка, задълбава където не трябва, но едно й признавам: борави с метафорите и сравненията също толкова добре, колкото в употребата на обръщението "гъз" :)
October 9, 2017
Забавен стил, еднократно четиво.. ако беше питие, би било Мента със Спрайт - лятно едно такова, непретенциозно и в духа на свободата под слънцето и размислите, до които това навежда :)
February 23, 2017
Предварително знаех, че авторката е писала разказите си първо в блог, а после ги е събрала в книга. Мисля, че никът ѝ (Совичка) ми е познат, но не мисля, че някога съм я чела онлайн.
Имах само ревютата тук, разнородни както винаги. Бях се настроила, че в началото ще е зле, и после се оправя. На средата бях на път да се откажа, щото накъде ще се оправи, като е толкова зле. Някакъв, съвсем нелош, но доста витиеват стил, пълен с метафори. И зародил се повече като лирика, но някъде по пътя към читателя се изменил до проза. И да, доста поза. И подобие на сюжет. И разводненост, резултат от липса на адекватна редакция. И също това чувство за обреченост навсякъде.
Първите разкази са толкова зле, че само си викаш wtf, и само прелистваш страниците нататък, нататък. Плавната градация от супер-зле към зле към не-чак-толкова-зле ме кара да мисля, че разказите са наредени хронологично, по реда на публикуване в блога. Последните са читаеми, като най-последните са няколко разказа свързани един с друг под заглавие "Уроци по любов интензивен курс". Това вече е добро. Има идея, сюжет, образите са пълнокръвни (въпреки, че имам няколко "това пък откъде се взе", но дреболия на общия фон). Хареса ми погледа през гледната точка на мъжкия образ, развълнува ме историята, видя ми се близко и истинско. Хубаво беше описано и построено.
Имам теория, че последната част, Курсът, ми хареса, заради по-лошите разкази преди това, както ябълка след шоколад винаги ще има вкус на недостъчно сладко. Може би ще го препрочета скоро само него, за да проверя.
Разбира се, отбелязвала съм си цитати, където ми харесат:
Имах само ревютата тук, разнородни както винаги. Бях се настроила, че в началото ще е зле, и после се оправя. На средата бях на път да се откажа, щото накъде ще се оправи, като е толкова зле. Някакъв, съвсем нелош, но доста витиеват стил, пълен с метафори. И зародил се повече като лирика, но някъде по пътя към читателя се изменил до проза. И да, доста поза. И подобие на сюжет. И разводненост, резултат от липса на адекватна редакция. И също това чувство за обреченост навсякъде.
Първите разкази са толкова зле, че само си викаш wtf, и само прелистваш страниците нататък, нататък. Плавната градация от супер-зле към зле към не-чак-толкова-зле ме кара да мисля, че разказите са наредени хронологично, по реда на публикуване в блога. Последните са читаеми, като най-последните са няколко разказа свързани един с друг под заглавие "Уроци по любов интензивен курс". Това вече е добро. Има идея, сюжет, образите са пълнокръвни (въпреки, че имам няколко "това пък откъде се взе", но дреболия на общия фон). Хареса ми погледа през гледната точка на мъжкия образ, развълнува ме историята, видя ми се близко и истинско. Хубаво беше описано и построено.
Имам теория, че последната част, Курсът, ми хареса, заради по-лошите разкази преди това, както ябълка след шоколад винаги ще има вкус на недостъчно сладко. Може би ще го препрочета скоро само него, за да проверя.
Разбира се, отбелязвала съм си цитати, където ми харесат:
January 24, 2017
Много истинска, забавна, философска книга! Препоръчвам!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews