Един "скандален" радиоводещ на предаването "Без контрол", е решил да издаде роман.Никой не се съмнява, че романът ще бъде откровен или по-точно медийно откровение, както можем да си преведем заглавието. И на пръв поглед това е така. Тези, които искат да си пъхнат носа в кухнята на медиите, ще имат тази възможност. Ще могат да разпознаят конкретни лица и гласове, да разгадават кой под кое име се крие.
Но това е само едната страна на романа. Читателят, който го е отгърнал единствено заради нея, ще бъде леко стъписан. когато се сблъска с проблематизиране на медийното, с един кратък курс по теория на журналистиката, с Бодрияр и разсъжденията на героя върху постмодерността. В този смисъл романът на Волгин в никакъв случай не е лесен и еднопланов. От едната страна са интригите вътре в самото радио — уволнения, смени на директори, нечиста конкуренция между колеги. От друга страна, в романа тече много здрава и заплетена интрига с анонимния радиослушател Йоан. медийния магнат Яков Илиев, Христофор, полковник Владимиров.
Криминалното обаче е само канава, върху която се откроява сериозен проблем — може ли медията да убива, да подтиква към насилие, да създава или поне да усилва екстремистки пориви. И още — как медията скапва нормал- ността във взаимоотношенията вътре и вън от нея, как поощрява саморазрушителните импулси или с други думи как унищожава тези. които я създават. Такива франкенщайновски подозрения се прокрадват в този роман и за мен те са част от най-доброто в текста на Волгин.
Петър Волгин е журналист и писател. Автор е на романите "Медиен апокалипсис", "Лудница", "Обичам ли те?", "Радикална еврейска енциклодепия"/номиниран за наградата "Хеликон"/, както и на сборника с портрети на известни български журналисти "Неудобните". През годините води по БНР предаванията "12 плюс 3", "Без контрол", "Дим над водата", "Деконструкция". Провокативният стил, който налага в работата си, му печели както много почитатели, така и немалко критици. Заради безкомпромисните си позиции по обществено-политически въпроси често е наказван и уволняван. Носител е на някои от най-престижните награди за радиожурналистика "Сирак Скитник", "Сребърна вълна", "Златен глас".
Приятна и лека книга. Харесвам Петър Волгин, като радио-водещ, но не предполагах, че някога се е развихрил в писането. Определено му се е получило, според моето скромно мнение.
Сега не се учудвам, защо "пръстът на съдбата" избра за прочит тази книга сред десетки други в библиотеката. Чудя се, защо е издадена в такъв кратък тираж и защо не се преиздаде в днешни времена.