Проклятието на жабата

by Емил Андреев

Зловещо убийство в средата на 60-те години на 20 век разтърсва провинциалния Олм. Малкият Михаил Обретенов вижда в съня си кой го е извършил, без да осъзнава , че детския му кошмар ще се сбъдне и заедно с последвалите пророчества ще го измъчва цял живот. Съдбата му отрежда единствено той да вижда тъжния образ на битието и да носи проклятието на кръвта, пролята в името на любовта, тя ще го обрече и на световната слава, но и на растяща самота. Постепенно пътят на любовта се изгубва през градове и градини, за да се слее с безкрая на забравата.

336 pages, Paperback

First published January 1, 2006

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Нямах големи очаквания и дадох шанс на пореден, непознат за мен български автор, но началото на тази книга ми досади доволно и нямам желание да я продължа…

Не знам как и защо, но "Сиела" изобщо не ги е срам да издават текстове, през които не са минали редактор и коректор…

[Диляна Стоева · Rating 2 out of 5]

Историята е хубава, но е поднесена по начин, който те кара да си спомниш за всички стари български филми с хубав сюжет и кофти реализация. Давам малко звезди и заради доста дразнещите разсъждения относно комунизма.
За мен лично, тази книга е като скица - разчоплени са много неща, но детайлност в нещо липсва. Първата част ми е софт/соц вариант на "То" - пичовете срещу психопата. Втората част е още по-хаотична и шаблонно представена.

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 4 out of 5]

Първа среща с автора.Романът ми бе препоръчан в една книжна фейс група,когато попитах за предложения на автори,сходни с Радко Пенев и Гергана Лаптева. Абсолютно нямат нищо общо!Книгата проследява живота на Михаил Обретенов,музикант-виолончелист,роден и израсъл в малък крайдунавски град,обиколил много държави и станал световно известен "Маестро".В първа част се проследява част от детството му,което завинаги бележи бъдещето му.А във втора част е неговия дневник,който проследява живота му от напускането на България до смъртта му.Противно на повечето мнения,на мен повече ми хареса първа част.Може би защото е по-близо до собственото ми светоусещане. Като цяло романа не ми допадна много. Давам 1 ⭐️ повече от това,което мисля,че заслужава,защото е от български автор

[Niya · Rating 4 out of 5]

Усеща се, когато човек чете една книга на езика, на който е оригинално написана. Ето, например, Проклятието На Жабата оживяваше по страниците, макар и електронни (признавам си, че в бързината да прочета нещичко на Емил Андреев, трябваше да прибегна до този вариант (в което няма нищо нередно, разбира се)).
В часа по литература, госпожата ни прочете един негов разказ, който ако не ми бе направил впечатление с красотата си, навярно нямаше днес да прочета този роман (от липса на време). И така, в крайна сметка го прочетох.
Нека първо отново спомена стила на писане, който бе красив и особено приятен. Вникването в книгата бе много лесно, съпоставяйки с някой скорошни мои четива...
В някое ревю, че и наживо, ми бяха споменали приятели, че първата част на книгата им се е харесала далеч повече от втората. При мен не беше точно така. Както вече казах, бързах да прочета книгата, та в края на въпросния първи дял вече ми бе станало малко тегаво. Вторият ми даде нови сили, а и поразнообрази.
Книгата повдигаше в мен въпросът кое е преживяно и кое - измислица на автора, което обаче почти винаги се случва.
Непременно ще си купя наскоро излезлия сборник с разкази на Емил Андреев, защото спокойното и леко носталгично настроение, което произведенията му създават, много ми се нрави.

[Milena Tseneva · Rating 4 out of 5]

След “Стъклената река” бях нетърпелива да прочета някоя друга книга на Емил Андреев. А с този роман Емил толкова високо вдига летвата, че хич не очаквах “Проклятието на жабата” да ми хареса дори още повече. Много повече. Това са силни думи за начало на рецензия, но фактите говорят сами.

“Проклятието на жабата” (изд. „CIELA“) е разделена на две части. В първата чета за детството на Михаил Обретенов, прекарано в провинциалното градче Олм, на брега на Дунава. Чета за неговата първа любов в образа на кака Мими, отношенията с другите момчета в града, как играят на фунийки и стрелят по жаби, какви са техните приключения, страхове. По някое време разбирам и защо книгата има това заглавие, а именно как Мишо се сдобива със своя прякор “жабата” (доста забавна случка, между другото). Разбирам и какво всъщност е проклятието на Мишо. А това проклятие си е доста страшничко за един подрастващ – сънува кошмари, които се сбъдват и се превръщат в пророчества…

Още от ревюто - тук: http://azcheta.com/proklyatieto-na-zh...

[Conina · Rating 3 out of 5]

Средна работа. Чете се бързо, да, стилът на писане адски ми хареса (обмислям да пробвам и друго произведение на Андреев), но през цялото време се чудех какво става и за какво пише авторът: дали гони музикалн0-гениалната тема, дали пък не го влече към кримката (нали и убийство има), или мистиката (Ка), искал е да отдаде почит на родното село/градче и създава Олм, или просто му се е пишела хроника на тема "България през социализма и след това". Наистина не знам.
Въпреки че я четох доста бързо, все не вдявах накъде иска да отиде историята и това ме дразнеше. Дразнеха ме кратките глави (и в първа, и във втора част), разпокъсаното и на моменти доста затлачено действие, странно вметнатите детайли от чуждите животи, абсолютно черните съдби на всички герои.
П.П. Четейки всички прекрасни ревюта за тази книга, получавам хейтърски комплекс :( Явно просто не е моята книга. Щях да й дам 2 звезди, но изказът на Андреев е наистина прекрасен!

[George Mishkovitz · Rating 3 out of 5]

„Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“ . Една разходка в нашето детство и детството на нашите бащи и дядовци. После обиколка из свободен свят. Малко посредствена история и език. Не знам дали е реален случай в Лом, но е плоскичко. Става за запушване на събота и неделя. Нищо потресаващо. Като цяло Емил Андреев е доста прехвален за мен. „Стъклената река“ също не е нещо за запомняне. Средна работа.

[Ренета Кирова · Rating 4 out of 5]

"Проклятието на жабата" на Емил Андреев е с интересен сюжет - музика, криминале и мистерия. Романът е разделен на две части. Първата част разказва от името на малкия Михаил Обретенов, който сънува пророчески сънища и се учи да свири на виолончело. В малкото градче Олм той е свидетел на ужасно убийство, а баща му е замесен косвено. Втората част на романа е под формата на дневник за живота на вече порасналия Михаил, наречен Маестро. Постига световни успехи с музиката си. И докато си мисля, че няма да има повече изненади в романа, към края развръзката ме изненада. Беше доста неочаквана. Така че мога да кажа, че ми хареса и го препоръчвам, още повече, че е от български писател.

[Denitsa · Rating 3 out of 5]

Жабите са ми доста симпатични, а от класическа музика нищо не разбирам. Първата част ми тръгна тегаво, но втората част определено ми хареса. Даже се изненадах от развръзката, което беше приятно изживяване. Има всичко в тази книга - любов, крими, трагедия, миистерия и други жанрове :-)

[Vasil Kolev · Rating 4 out of 5]

Чел съм я преди доста години и странно защо не съм блогнал за нея - приятна книга за младежи, добре написана, в стила на "лятно приключение".

[Violeta Peovska · Rating 3 out of 5]

Първата част ми хареса доста повече от втората, ��ъй като е по-младежка и приключенска. Втората част обаче ми беше скучна и депресираща. Като цяло голяма част от героите умират от рак.

[Димитър Тодоров · Rating 3 out of 5]

Чете се на един дъх! За един, който не може да избяга от съдбата си, в която Москва играе водеща роля. Съдбата се предначертава в град Олм (същи Лом, където на котките викали мъчаци, докато от обща култура знаем, че в Трънско им викат въргозуняци.) през 1968, когато като дете следи отблизо историйка с жестоко убийство с разчленяване на тялото на късове и изгаряне в котелното на Комитета. И категорично отказва на чичкото от милицията да стане цеденевар. После учи виолончело в Москва, среща разни жени (вкл. голи), преследва други (вкл. в София, Виена, Будапеща, Атина, Франкфурт, Лондон, Одеса, Кишинев, Русе, Красноярск), много от познатите му от Олм измират без време, а с жабите има вземане-даване в орисническо-пророчески план.