Христо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990). Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.
Христо Фотеф е най-разочароващото нещо, което съм чела наскоро. Езикът е тромав, а белите стихове не успяват да въплътят и предадат идеите на Фотеф. В някои се намира образност, идея, послание, но тези му произведения се броят на пръстите на едната ръка. Впечатлението, което славата създава за поезията му и реалността ,за огромно съжаление, са две коренно различни неща.
Христо Фотев е безспорен диаманд в съкровищницата на българската поезия. Това е творчество, което се възприема с душа, емоция и естетична нагласа. Не винаги зависи от рима, цялост, индивидуални предпочитания. Понякога дори и грозното и грубото са част от естетиката на поезията. Нима в живота всичко е излъскано, гладко и красиво? Подразниха ме нелепи коментари на хора, които са писали с правописни грешки.