В томчето читателите ще се запознаят с едни от най-привлекателните герои на Ангел Каралийчев: Ането и Тошко Африкански. Ането живее в малка къщурка със своя дядо и едно юначно пате. Тя е послушно момиченце и се грижи за дядо си и за домакинството. Ала един ден се загубва в гората... Маймунката Тошко напуска своята родна джунгла и попада в едно българско село. Опитвайки се да опознае новото си обкръжение, маймунката прави пакост след пакост. Въпреки че са много различни, Ането и Тошко преживяват низ от вълнуващи приключения.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Увлекателни разкази за приключенията на Ането и Маимуняка от Африка . Според мен задължително четиво за деца . Бях забравил коло е забавен Тошко . Върна ме в детството . Книжен вариант .
Преди цяла вечност обещах на една от любимите ми фейсбук приятелки (тя си знае коя е :) да напиша приоритетно за Тошко Африкански, но не се получи точно както го бях замислил. Без значение – ето ви го и Тошко Беляджийски.
Искам най-отговорно да заявя, че всички клевети по отношение непослушанието и проклетостта на Тошко, адаша на унищожителя на Картаген, са долни и злонамерени инсинуации и замъглявания на истината. Маймунекът е светъл пример за липсващото звено между човека и маймуната – тялото на последната и любознателността и непохватността на първия. Комбинацията е забавна, естествено.
Детският ми спомен от книжката е, че беше много забавна и се четеше на един дъх. Особена тежест придава и това, че съм я чела в в първи срещу втори клас НА МОРЕТО! Тогава ми беше много интересна и въобще не съжалявах, че трябваше да чета вместо да подскачам някъде с другите деца. При втория прочит обаче това съвсем не е така. Някак 'Ането. Тошко Африкански' не успя да ме грабне...