What do you think?
Rate this book
Кладенецът на мълчанието
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта...
"Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят вековете. Защото по волята на Господа-Бога по вашему, на Аллаха по нашему, истината не може да остане скрита от човеците."
Акиф ефенди, май 1944 г.
"Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят вековете. Защото по волята на Господа-Бога по вашему, на Аллаха по нашему, истината не може да остане скрита от човеците."
Акиф ефенди, май 1944 г.
164 pages, Paperback
First published January 1, 2009
37 people want to read
About the author
Владимир Свинтила
30 books8 followersПсевдоним на Владимир Георгиев Николов, писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.
През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).
Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.
Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.
През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).
Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.
Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
January 20, 2025
Разбира се, изобщо не мисля, че Владимир Свинтила заслужава мъченията, на които е подложен от ръцете на милицията на ранния социалистически режим у нас... Но честно да си кажа, докато четях книгата, особено в началото, дето описва младежкия си живот, на мен направо ми се прииска поне да му прасна един задвратник.
Не, че не са истина следенето и провокациите от страна на събраните набързо и почти от кол и въже служители в новата милиция към "съмнителните" граждани. Не, че новата власт не се отнася наистина с подозрение към всеки, имащ каквито и да е контакти със Западна Европа и/или проявяващ подозрителен интерес към "буржоазни" книги, култура и изкуство.
Но разказът на Свинтила за собствената му млада личност е дотолкова самовлюбено изтъкан от самочувствието за собствената му културна извисеност, дотолкова изпъстрен с непрестанните му описания на "селяните", "дебилите", "неандерталците" и т.н. хора, които не са на неговата интелектуална висота, че не само почвам да разбирам защо са го следили, ами и защо са го били.
Без да има претенциите да е дисидент и идеологически да се противопоставя на социализма (тогава), авторът е особено устат и обича да се прави на интересен от (според мен) чиста идиотия в лицето на хора, пред които очевидно не е добра идея да се правиш на интересен. И логично, си получава това, което си проси.
И много, много повече, разбира се - и трябва да му се признае, че е направен от по-корав материал, отколкото изглежда, защото оцелява през ада на полицията и лагера. Което, за съжаление, не го прави по-приятна личност.
Разказите му за живота в лагера не са особено интересни, като основния обем на текста е изпълнен от отношенията му с другите лагерници, все възвишени и културно въздигнати хора, според него, в описанията на контактите си с които някак той пак, непрекъснато успява да говори пак за себе си, колко много езици знае, колко много е чел и видите ли какъв голям интелект и интелектуалец е.
Свинтила не е опозиция на комунизма от идеологическа гледна точка - точно напротив, той и родителите му са държали "сигурна квартира" за укриване на комунистки активисти по царско време. Това го пише в неговата книга.
Всъщност, цялата му книга относно въдворяването му в концлагер е едно огромно мрънкане не срещу комунизма като идеология и резултатите от нея върху българското общество и икономика, не срещу съществуването на тайна полиция, която следи и отвлича хората - не, тя е мрънкане срещу това, че тайните полицаи, които го следят, са МНОГО ПРОСТИ СЕЛЯНИ, а той се отвращава да общува с такива.
Свинтила, според това как се представя сам в книгите си, е типичният ляв, "интелектуалец" всезнайко, каквито и днес има предостатъчно у нас и по света - полезни идиоти, които подкрепят социализма и комунизма, а на думи и работническата класа (въпреки, че на практика презират хората от нея) - до момента, в който комунистите вземат властта и ги натикат по гулаците заедно с другите "буржоазни дегенерати".
Не, че не са истина следенето и провокациите от страна на събраните набързо и почти от кол и въже служители в новата милиция към "съмнителните" граждани. Не, че новата власт не се отнася наистина с подозрение към всеки, имащ каквито и да е контакти със Западна Европа и/или проявяващ подозрителен интерес към "буржоазни" книги, култура и изкуство.
Но разказът на Свинтила за собствената му млада личност е дотолкова самовлюбено изтъкан от самочувствието за собствената му културна извисеност, дотолкова изпъстрен с непрестанните му описания на "селяните", "дебилите", "неандерталците" и т.н. хора, които не са на неговата интелектуална висота, че не само почвам да разбирам защо са го следили, ами и защо са го били.
Без да има претенциите да е дисидент и идеологически да се противопоставя на социализма (тогава), авторът е особено устат и обича да се прави на интересен от (според мен) чиста идиотия в лицето на хора, пред които очевидно не е добра идея да се правиш на интересен. И логично, си получава това, което си проси.
И много, много повече, разбира се - и трябва да му се признае, че е направен от по-корав материал, отколкото изглежда, защото оцелява през ада на полицията и лагера. Което, за съжаление, не го прави по-приятна личност.
Разказите му за живота в лагера не са особено интересни, като основния обем на текста е изпълнен от отношенията му с другите лагерници, все възвишени и културно въздигнати хора, според него, в описанията на контактите си с които някак той пак, непрекъснато успява да говори пак за себе си, колко много езици знае, колко много е чел и видите ли какъв голям интелект и интелектуалец е.
Свинтила не е опозиция на комунизма от идеологическа гледна точка - точно напротив, той и родителите му са държали "сигурна квартира" за укриване на комунистки активисти по царско време. Това го пише в неговата книга.
Всъщност, цялата му книга относно въдворяването му в концлагер е едно огромно мрънкане не срещу комунизма като идеология и резултатите от нея върху българското общество и икономика, не срещу съществуването на тайна полиция, която следи и отвлича хората - не, тя е мрънкане срещу това, че тайните полицаи, които го следят, са МНОГО ПРОСТИ СЕЛЯНИ, а той се отвращава да общува с такива.
Свинтила, според това как се представя сам в книгите си, е типичният ляв, "интелектуалец" всезнайко, каквито и днес има предостатъчно у нас и по света - полезни идиоти, които подкрепят социализма и комунизма, а на думи и работническата класа (въпреки, че на практика презират хората от нея) - до момента, в който комунистите вземат властта и ги натикат по гулаците заедно с другите "буржоазни дегенерати".
December 28, 2018
Поглъщащ разказ от първо лице на един "непланово интелигентен" за част от репресивния апарат на комунистическия режим (за концлагера "Богданов дол", пътя му до там и след него), за "безпримерната жестокост" към щастливите, към успешните, към продуктивните и компетентни хора; за опасността на всеки обикновен човек, който е в неподходящото време на неподходящото място: "Тук е и човекът, който „допълва бройката“. Не им стигали арестантите, хванали един минувач от улицата. Този минувач е майстор сладкар, не се занимавал никога с нищо друго, освен сладкарство. Той седи на пейката, върти пръсти и разсъждава: Щом са стигнали дотам, да те подберат от улицата, и тяхната не е лесна."
Усещането за абсурд, за безчовечна, за човеконенавистна жестокост са във всяка страница.
Усещането за абсурд, за безчовечна, за човеконенавистна жестокост са във всяка страница.
October 22, 2020
"Смътно долавях, че ние излизаме от епохата на блажения обществен наивизъм (малките сецесионни градове, центрове на култура, заобиколени от плътния мрак на околните села) и влизаме в една жестока реалност, която не познава „условности“. Сега имаме едно богатство от понятия за обществения живот. Сега знаем какво е „човекът без качества“ и „едноизмерният човек“. Сега знаем, че това е сбор от хора, напълно негодни да осъществят каквато и да било обществена програма".
Много силна, тежка книга с изключително точни наблюдения от първа ръка, макар и писани десетилетия след преживените събития. Памет за погубените в тези кървави години, но и предупреждение за генезиса на порядките, трайно установили се като воденичен камък на шията ни дори и днес.
Много силна, тежка книга с изключително точни наблюдения от първа ръка, макар и писани десетилетия след преживените събития. Памет за погубените в тези кървави години, но и предупреждение за генезиса на порядките, трайно установили се като воденичен камък на шията ни дори и днес.
July 19, 2010
В книгата се разказва от първо лице за комунистическите лагери на смъртта и начина, по който в най-голям враг се превръщат продуктивните, компетентни хора (които – логично – имат повече собственост от останалите) или пък всеки, който е по-странен или по-умен. В опасност е дори обикновения човек, който е в неподходящото време на неподходящото място.
Малко слабо начало в първите 20 стр., но след това се чете на един дъх. Не можах да я пусна. Много силна книга. Усещането за абсурд, безсмислие и безчовечност идва от всяка страница. Читателят е провокиран сам да си отговори на въпроса: "Как е възможно?".
Малко слабо начало в първите 20 стр., но след това се чете на един дъх. Не можах да я пусна. Много силна книга. Усещането за абсурд, безсмислие и безчовечност идва от всяка страница. Читателят е провокиран сам да си отговори на въпроса: "Как е възможно?".
August 24, 2023
С едно наум, тъй като е писана години по-късно и авторът е доста противоречив, но въпреки това книга, която трябва да се прочете : един от много редките и ценни разкази от първо лице.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews