What do you think?
Rate this book
Война
Всяка една от книгите на Яна Язова следва трагичната орис на своята авторка. И романът й "Война" потъва в архивните дела. Отсъден му е жребий на забравено и неизвестно за обществото творение за повече от петдесет години. Половин век никой нищо не е чувал за него, никъде не се споменава, докато проф. Тончо Жечев публикува в "Летописи" първите откъси на романа.
Защото "Война" обхваща един от най-катастрофичните и съдбоносни периоди от българската история.
Писан успоредно със събитията, това е единственият български роман, който изрича страшните истини за онези смутни времена. Голямата тема в него е крахът на личността и на хуманизма. Романът е своеобразна панорама на политическия и обществения живот, който възкресява националната трагедия чрез сблъсъка на съдбите на измислени и реални герои.
Защото "Война" обхваща един от най-катастрофичните и съдбоносни периоди от българската история.
Писан успоредно със събитията, това е единственият български роман, който изрича страшните истини за онези смутни времена. Голямата тема в него е крахът на личността и на хуманизма. Романът е своеобразна панорама на политическия и обществения живот, който възкресява националната трагедия чрез сблъсъка на съдбите на измислени и реални герои.
388 pages, Paperback
First published January 1, 2001
5 people are currently reading
124 people want to read
About the author
Яна Язова
17 books68 followersЯна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
September 3, 2020
Голямо разочарование се оказа този роман в много отношения. Поръчах си го с голямо нетърпение, но не знаех, че всъщност е втора част на един по-голям роман, излязъл вече под името "Соленият залив". Въпреки твърденията на редактора в това ново издание, "Война" не може да бъде четен пълноценно без първата част. Героите, техните съдби, сътресенията, които са ги оформили като характери - всичко (вероятно) се случва в тази първа част, която в случая липсва. Това обърква четенето, прави проследяването на нишката доста трудно и нарушава цялостната структура на един очевидно по-мащабен роман. В един момент бях на ръба да се откажа, но все още ми липсваше описанието на историческите събития, които очаквах да видя, пресъздадени от Язова. Не се отказах, дочетох го, но само за да се затвърди у мен разочарованието. Прозата на Яна Язова, нейните герои, взаимоотношенията между тях, не ми се понравиха. Не усетих сила в този роман, не усетих въздействието, което имат други заглавия, третиращи този печален период - като "Тютюн" на Димитър Димов и поредицата "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. Именно "Земя за прицел" бих препоръчал на всеки, който иска да съпреживее истински драмата, сполетяла България след едва няколко поколения самостоятелно следосвобожденско развитие.
Read
October 11, 2020Яна Язова - "Война", изд. "Българска история" 2020
Най-сетне затварям последната страница на тази книга. И установявам, че не знам какво да напиша за нея.
Нека започна с това, че я взех, преди да разбера как стоят нещата с нейното издаване. Това е първата книга от авторката, която чета, и не знаех нито че е е издавана преди, нито че е всъщност се явява втора част от "Соления залив". Когато го разбрах, вече бях взела тази и реших да я прочета в този й вид.
Взех я всъщност заради факта, че в нея се говори И за събитията непосредствено пред и след 9 септември и 1944 г. и признавам, че точно до тази част най-много исках да стигна. Не защото не съм чела вече доста по въпроса, напротив - през последните години прочетох доста книги, които описват тезци събития. Исках обаче да прочета как описва Язова тези събития. И трябва да кажа, че за мен направените от нея описания на всичко това - рухването на дотогавашната власт, вътрешните борби между новите "властници", Народният съд, дори самото изпълняване на присъдите - са най-въздействащите, които съм чела досега. Обикновено намирам думите, които търся, за да опиша въздействието на нещо прочетено. Този път не мога. Но сигурно познавате това усещане - да знаете какво ще прочетете, да го очаквате, защото то описва исторически събития, и въпреки това да не ви стига смелост да го прочетете. Така се чувствах аз и прочитането на последните 50-тина страници ми отне вероятно двойно повече време, отколкото би ми отнело прочитането на същия брой страници на която и да е друга книга.
Не искам да пиша клишета, да повтарям за кой ли път колко е страшно това, което се случва по време на тези събития. Последиците знаем и виждаме и до днес. Направи ми впечатление обаче и друго - колко объркани и несигурни са всъщност някои от "другарите", каква нелепа - да, именно нелепа, в случая на Анастасия - борба водят със себе си, защото нечии извратени умове са ги убедили, че е грешно дори да държиш нва външността си... Подобен объркан образ ми се стори и Русан Кондуктора, който сякаш постоянно се колебаше дали да е "другар" или човек.
Нека се върна за малко към това, което ме притесняваше, след като научих, че "Война" е всъщност част от "Соления залив", а именно дали книгата ще ми е достатъчно ясна, след като не съм чела първата част. Усетих празнините. Доста пъти имах усещането, че дадено нещо е препратка към минали събития, споменати /може би/ в "Соления залив". Имаше действия, за които чувствах, че са продължение или последица на други, предишни, споменати в първата книга. Не мога да кажа категорично, че "няма да разберете" "Война", ако не сте чели "Соленият залив", но лично за себе си отчитам като грешка това, че не го направих.
Стилът на Яна Язова обаче ми хареса. Книгата ме увлече, прочетох я с интерес и мога да кажа, че тази първа за мен среща с авторката си заслужаваше.
Най-сетне затварям последната страница на тази книга. И установявам, че не знам какво да напиша за нея.
Нека започна с това, че я взех, преди да разбера как стоят нещата с нейното издаване. Това е първата книга от авторката, която чета, и не знаех нито че е е издавана преди, нито че е всъщност се явява втора част от "Соления залив". Когато го разбрах, вече бях взела тази и реших да я прочета в този й вид.
Взех я всъщност заради факта, че в нея се говори И за събитията непосредствено пред и след 9 септември и 1944 г. и признавам, че точно до тази част най-много исках да стигна. Не защото не съм чела вече доста по въпроса, напротив - през последните години прочетох доста книги, които описват тезци събития. Исках обаче да прочета как описва Язова тези събития. И трябва да кажа, че за мен направените от нея описания на всичко това - рухването на дотогавашната власт, вътрешните борби между новите "властници", Народният съд, дори самото изпълняване на присъдите - са най-въздействащите, които съм чела досега. Обикновено намирам думите, които търся, за да опиша въздействието на нещо прочетено. Този път не мога. Но сигурно познавате това усещане - да знаете какво ще прочетете, да го очаквате, защото то описва исторически събития, и въпреки това да не ви стига смелост да го прочетете. Така се чувствах аз и прочитането на последните 50-тина страници ми отне вероятно двойно повече време, отколкото би ми отнело прочитането на същия брой страници на която и да е друга книга.
Не искам да пиша клишета, да повтарям за кой ли път колко е страшно това, което се случва по време на тези събития. Последиците знаем и виждаме и до днес. Направи ми впечатление обаче и друго - колко объркани и несигурни са всъщност някои от "другарите", каква нелепа - да, именно нелепа, в случая на Анастасия - борба водят със себе си, защото нечии извратени умове са ги убедили, че е грешно дори да държиш нва външността си... Подобен объркан образ ми се стори и Русан Кондуктора, който сякаш постоянно се колебаше дали да е "другар" или човек.
Нека се върна за малко към това, което ме притесняваше, след като научих, че "Война" е всъщност част от "Соления залив", а именно дали книгата ще ми е достатъчно ясна, след като не съм чела първата част. Усетих празнините. Доста пъти имах усещането, че дадено нещо е препратка към минали събития, споменати /може би/ в "Соления залив". Имаше действия, за които чувствах, че са продължение или последица на други, предишни, споменати в първата книга. Не мога да кажа категорично, че "няма да разберете" "Война", ако не сте чели "Соленият залив", но лично за себе си отчитам като грешка това, че не го направих.
Стилът на Яна Язова обаче ми хареса. Книгата ме увлече, прочетох я с интерес и мога да кажа, че тази първа за мен среща с авторката си заслужаваше.
August 21, 2020
Разтърсващ роман, чието ново издание идва тъкмо навреме! Войната, за която майсторката на словесността Яна Язова пише тук, всъщност продължава и до днес. Първият сблъсък на българската душа с „представителите на новото време“, които авторката находчиво и отсъдно нарича „чужденците“ – кресливите оратори на разрухата, абсолютната власт над народа в името на народа, грабливите птици на противоестествената за нашата история революция – продължава и до днес. Защото първата рана новите чужденци се опитват да лекуват с ново разрязване, надлъж и напрек, върху снагата на България, оцеляваща и до днес като ония забележителни Личности, разкъсани от ножовете на революционни нищожества. Неслучайно романът е бил не просто забранен, но и гонен. Той би могъл да се опише и като исторически, но и като пророчески. Нека четат младите поколения и не мислят, че са изключение и че са неспособни да станат чужденци спрямо собствения си народ! А паметта на авторката – нека бъде вечна!
„Достойнството и благородството са нужни на човека, когато е притеснен, а не когато е охолен и отрупан с дарове отвсякъде.“
„Човекът, грабнал оръжие и облякъл лицето си с власт, му се стори глупав и жалък, защото само един глупав човек можеше да помисли, че властта е дотам над човеците, че може да ги накара брат да предаде на изтребление брата си. Той погледна с презрение това страшно и тъй нищожно лице на Властта, която в своята глупост съдеше неговата любов към (брата му) Фердинанд, и внезапен порив изпълни гърдите му. В този миг скромният кацарки работник Атанас престана да бъде повече тих и притеснен човек – пред чужди и пред свои. Гордост изпълни гърдите му, защото Атанас разбра, че от сега нататък ще се гордее винаги и ще знае, че не е той най-долният и прост човек на света. Че под него имало още много, милиони хора, които властват, съдят и убиват!...“
„Достойнството и благородството са нужни на човека, когато е притеснен, а не когато е охолен и отрупан с дарове отвсякъде.“
„Човекът, грабнал оръжие и облякъл лицето си с власт, му се стори глупав и жалък, защото само един глупав човек можеше да помисли, че властта е дотам над човеците, че може да ги накара брат да предаде на изтребление брата си. Той погледна с презрение това страшно и тъй нищожно лице на Властта, която в своята глупост съдеше неговата любов към (брата му) Фердинанд, и внезапен порив изпълни гърдите му. В този миг скромният кацарки работник Атанас престана да бъде повече тих и притеснен човек – пред чужди и пред свои. Гордост изпълни гърдите му, защото Атанас разбра, че от сега нататък ще се гордее винаги и ще знае, че не е той най-долният и прост човек на света. Че под него имало още много, милиони хора, които властват, съдят и убиват!...“
November 28, 2021
Купих книгата от изд.`Българска История` веднага след като излезе, без да знам, че преди нея има и първа част. Според мен книгата може да се чете и без да е нужно да е четен `Соления Залив` преди това. Има достатъчно диалози, препратки и спомени, които попълват историята и взаймовръзките между героите.
Началото ми се стори бавно, вероятно защото предимно четем гледната точка на една героиня, а всъщност в романа се набляга на два героя. Колкото повоче наближаваме края, толкова повече гледната точка на другия герой става по-важна и движеща историята, а на героинята губи скорост.
Романът се развива в периода около втората световна война, но не ни занимава с военни действия, повече от няколко реда. В началото гради емоционалната връзка и картина, но към средата започва да набира скорост, случват се доста събития, са доста близки до истината, нищо чудно авторката да е била свидетел на такива сцени. Войната в заглавието идва от премеждията, с които се сблъскват героите, както и страховете от миналото. Според мен авторката добре изгражда развитието на главния герой и ме накара да се чувствам привързан към него. Успя да събуди симпатия към него и неговите трудности.
Ще оставя част от една страница, която ми направи по-силно впечатление. Разбира се, не е единствената такава страница.
Началото ми се стори бавно, вероятно защото предимно четем гледната точка на една героиня, а всъщност в романа се набляга на два героя. Колкото повоче наближаваме края, толкова повече гледната точка на другия герой става по-важна и движеща историята, а на героинята губи скорост.
Романът се развива в периода около втората световна война, но не ни занимава с военни действия, повече от няколко реда. В началото гради емоционалната връзка и картина, но към средата започва да набира скорост, случват се доста събития, са доста близки до истината, нищо чудно авторката да е била свидетел на такива сцени. Войната в заглавието идва от премеждията, с които се сблъскват героите, както и страховете от миналото. Според мен авторката добре изгражда развитието на главния герой и ме накара да се чувствам привързан към него. Успя да събуди симпатия към него и неговите трудности.
Ще оставя част от една страница, която ми направи по-силно впечатление. Разбира се, не е единствената такава страница.
November 27, 2020
Романът определено ми допадна, въпреки че не бях чел "Соления залив" и в доста моменти имаше празнини, които останаха незапълнени по отношение на сюжета. По съществото си авторът обаче много точно и прецизно описва събития, за които за жалост сме чели само през погледа на историци и трудно сме вникнали в истинската трагедия сполетяла съвременниците на ВСВ. Оценявам книгата високо и я препоръчвам на всеки, които иска да прочете повече за това как протича живота на немобилизираните хора по време на война, а също така и за трагедията наречена НАРОДЕН СЪД и КОМУНИЗЪМ, която сполетя България и нанесе вреди, които дълги, дълги години не могат да бъдат обезличени. Много ми допаднаха и мислите на героите относно страха от смъртта, от Господа и смисъла на човешкото битие.
В заключение бих казал наистина хубава книга, но препоръчвам да бъде изчетена след "Соления залив", за да бъде възприета цялостната сюжетна линия.
В заключение бих казал наистина хубава книга, но препоръчвам да бъде изчетена след "Соления залив", за да бъде възприета цялостната сюжетна линия.
December 1, 2020
Романът е интересно написан, проследява епизоди от живота на различните герои във всяка нова глава. Историята звучи изключително правдоподобно и човек лесно би я взел за истина, при все че и авторката е била жертва на комунистическите извращения. Както се казва " Човек за човека е вълк." и творбата на Язова само потвърждава това.
August 26, 2021
Интересна като хроника на периода (края на 2СВ, превратът на 9 септември), но много слаба като литература.
May 8, 2023
Защо романът завърши, така както завърши?
Displaying 1 - 8 of 8 reviews