What do you think?
Rate this book
Романът на Яворов - част първа
Мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” вече десетилетия фокусира, макар и нееднозначно, интереса на читатели и критика. Заедно с полемиката около характера на Яворовата семейна драма, личността на Кремен като близък приятел на поета, като неволен свидетел и дори участник във фаталните събития в края на неговия живот, привлича общественото внимание.
Голямата заслуга на Михаил Кремен е, че вижда в драматичния сюжет на Яворовия живот културен феномен и успява да го изтъкне като такъв пред обществото. До този момент в съвременната ни културна история няма подобен случай и съответно трактовка, която да покаже една интимна съдба като отражение на епохата.
Голямата заслуга на Михаил Кремен е, че вижда в драматичния сюжет на Яворовия живот културен феномен и успява да го изтъкне като такъв пред обществото. До този момент в съвременната ни културна история няма подобен случай и съответно трактовка, която да покаже една интимна съдба като отражение на епохата.
636 pages
First published January 1, 1985
30 people are currently reading
225 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
February 15, 2022
"И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!"
Прекрасен, пълнокръвен, истински Яворов. Такъв, какъвто дори не съм си мислила да си представям, въпреки че много го обичам. Характерно е големите имена от онова време да са статични портрети в съзнанието на повечето ученици днес и аз не правя изключение. Понякога литературните дейци са само снимки които си задължен да разпознаваш, чиито произведения си задължен да помниш за някой изпит, но в никакъв случай не са живи, истински хора. А Яворов е прекрасен, без да се щадят неговите слабости, присъщи на всяко живо същество. И без да се величаят неговите качества със сляпа наивност. Кремен се е справил превъзходно с обрисуването на цял един, загубен вече, свят. А сега ще ми предстои по-мъчното... нели?
и в мъката любов!"
Прекрасен, пълнокръвен, истински Яворов. Такъв, какъвто дори не съм си мислила да си представям, въпреки че много го обичам. Характерно е големите имена от онова време да са статични портрети в съзнанието на повечето ученици днес и аз не правя изключение. Понякога литературните дейци са само снимки които си задължен да разпознаваш, чиито произведения си задължен да помниш за някой изпит, но в никакъв случай не са живи, истински хора. А Яворов е прекрасен, без да се щадят неговите слабости, присъщи на всяко живо същество. И без да се величаят неговите качества със сляпа наивност. Кремен се е справил превъзходно с обрисуването на цял един, загубен вече, свят. А сега ще ми предстои по-мъчното... нели?
November 7, 2025
Първата част на тази мащабна творба, любопитен микс между художествена литература и документалистика, ме остави със смесени чувства. Личността на Яворов и двете големи любовни драми в живота му – с невинната Мина и далеч по-разкрепостената и независима за ония времена Лора - бяха представени наглед обективно. Кремен е включил доста извадки от кореспонденцията им, цитирал е разговори, записал е спомени на очевидци.
#
- Но сега си на друго мнение - му казах.
- Защото остарях.
- Как да си остарял: нямам бели косми.
- Имам: ето ги над слепите очи.
- Боядисай ги.
- Че тъкмо тогава ще се усетя стар! Боядисани коси – край на младостта… Не белият косъм прави стар човека, а остарялата душа! Хайде да не говорим за старостта: тя и без това ще дойде.
#
- Омръзнало ми е да ям всеки ден. Въобще всичко, което се повтаря – дотегва. Едничкото повторение, което не омръзва е любовта…
#
- … има и намесена жена, разбира се. Жените доубиват поетите.
- Мислите ли?
- Не само мисля, но съм и дълбоко убеден
Притеснява ме обаче платеният политически данък, защото книгата все пак е писана в години на жестока цензура (50-те и 60-те на миналия век), долавя се тук-там абсолютно ненужна соц пропаганда и не съм сигурен доколко цитираната фактология напълно се припокрива с истината.
Харесаха ми наблюденията върху интензивната литературна действителност от началото на XIX век, чиито тенденции по нищо не са се различавали от днешните. Поетите и писателите, както всички творчески натури по принцип, винаги са били подвластни на силните страсти, затова не е чудно, че са се обграждали със съмишленици и почитатели, помпащи егото им и, непримирими към критиките, са влизали в люти публични полемики със своите противници на страниците на периодичния печат.
А колкото до въпроса кой съсипва българската литература. Яворов винаги е бил наясно: завистта!
Но имаше и доста излишна информация, а Кремен често се повтаряше и предъвкваше до полуда вече известни факти. Все си мисля, че солидният обем на книгата спокойно можеше да бъде редуциран с около 1/3 и това по никакъв начин нямаше да ѝ се отрази негативно.
3,5/5 ⭐️
#
- Но сега си на друго мнение - му казах.
- Защото остарях.
- Как да си остарял: нямам бели косми.
- Имам: ето ги над слепите очи.
- Боядисай ги.
- Че тъкмо тогава ще се усетя стар! Боядисани коси – край на младостта… Не белият косъм прави стар човека, а остарялата душа! Хайде да не говорим за старостта: тя и без това ще дойде.
#
- Омръзнало ми е да ям всеки ден. Въобще всичко, което се повтаря – дотегва. Едничкото повторение, което не омръзва е любовта…
#
- … има и намесена жена, разбира се. Жените доубиват поетите.
- Мислите ли?
- Не само мисля, но съм и дълбоко убеден
Притеснява ме обаче платеният политически данък, защото книгата все пак е писана в години на жестока цензура (50-те и 60-те на миналия век), долавя се тук-там абсолютно ненужна соц пропаганда и не съм сигурен доколко цитираната фактология напълно се припокрива с истината.
Харесаха ми наблюденията върху интензивната литературна действителност от началото на XIX век, чиито тенденции по нищо не са се различавали от днешните. Поетите и писателите, както всички творчески натури по принцип, винаги са били подвластни на силните страсти, затова не е чудно, че са се обграждали със съмишленици и почитатели, помпащи егото им и, непримирими към критиките, са влизали в люти публични полемики със своите противници на страниците на периодичния печат.
А колкото до въпроса кой съсипва българската литература. Яворов винаги е бил наясно: завистта!
Но имаше и доста излишна информация, а Кремен често се повтаряше и предъвкваше до полуда вече известни факти. Все си мисля, че солидният обем на книгата спокойно можеше да бъде редуциран с около 1/3 и това по никакъв начин нямаше да ѝ се отрази негативно.
3,5/5 ⭐️
April 15, 2020
Двутомникът на Кремен е с внушителен обем от близо хиляда страници – трудът на живота му, както той самият много добре съзнава. Работата му е времеобемаща и трудна – отнема му над десет години само да събере материалите и спомените на сървеменници, които цитира.
https://amelllie.blogspot.com/2020/04...
https://amelllie.blogspot.com/2020/04...
October 17, 2019
"Романът на Яворов" на Михаил Кремен, Колибри, 2019 👍
"Дора, Мина и Лора - Трите музи на П.К.Яворов", Съставителство, предговор и бележки Василена Билярска, Донка Билярска и Цочо Билярски, под редакцията на Иван Гранитски, издателство "Захарий Стоянов", 2019 👍
Горещо препоръчвам на почитателите на поезията и личността на Яворов!
Чрез тези две книги човек се потапя напълно в дебрите на най-голямата трагедия в българската литература - смъртта на Яворов. Колко жалко, че за пореден път не сме успели да предпазим живота на един толкова талантлив поет! Колко ли красиви и изящни стихове още можеше да напише?
Кремен с много любов и акуратност създава пълна с детайли картина не само на живота на Яворов, не само на литературното, но и на цялото българско общество по време на този период на културен разцвет.
Любимата ми София оживява пред очите на читателя, все едно той се разхожда по улиците на града. Като на театрална сцена се появяват литературните салони, личностти като Петко Ю. Тодоров, Пенчо Славейков, Д-р Кръстьо Кръстев, все титани на литературата ни. Подробно са описани както апогея така и залезът на важният за развитието на литературата ни кръг Мисъл. Детайлните разкрития за взаимоотношенията между писателите с всички интриги, типични за всяки творчески кръг е значително отклонение от темата на романа, но за мен това не е недостатък. Напротив! Останали са ни толкова малко документи за културната ни историята от този период, че аз лично съм благодарна, че "Романът на Яворов" е много повече от роман само за Яворов.
Образите на главните герои Яворов, Мина и Лора, особено демоничната ревнива Лора, са изградение изключително пластично. Дотолкова, че в един момент изцяло се почувствах като Мина, после като Лора. Това става благодарение на умението на Кремен да втъкава в разказа си автентични документи - писма, чрез които чуваме гласа на героите.
Въпреки, че е един вид документален "Романът на Яворов" е ценен и в художествено отношение с красивия език, с красивите си природни описания, отразяващите моментното състояние на героите. Знам че това звучи като клише, но Кремен превръща клишето в ценностна литература. Позволявам си да ви обърна внимание на любимото си описание на Витоша: " Витоша меко бе израснала в простора на тъмносиньото небе и почиваше в наближаващата вечер като покорна одалиска. Багрите и се меняха всеки миг: ту бледооранжева с огненочервени ивици по избуялата и гръд, покрита с прозрачен воал от невидими изпарения, ту угасенорозова. Яворовата планина сякаш дишаше -повдигаше и снишаваше гърди,- но веднага разбрах, че то било моето дишане: чудно слияние на човека с неподвижно застаналата отпред едногърба камила, назовавана Витоша - Витоснага планина... Гледах я отчаян и си представях как Яворов се подпира на приятелска ръка и върви към нейното подножие. "В Полите на Витоша" бе не само заглавие на негова пиеса - то беше символ ма безкрайното му нещастие, мрачен израз на превития му гръб, подобен на Витоснагата планина, която милваха лъчите на червения слънчев диск, кацнал по далечните възвишения при сръбската граница. От изток се спущаше мракът, обхванал Софийското поле в меките си прегръдки.".
Кремен напълно успява да разгадае загадката и да ни обясни трагедията, довела до трагичного самоубийството на Лора и Яворов. Неизбежен е техният сблъсък и неизбежна е тяхната смърт, особено на фона на и тогава еснафското ни общество, пълно със злоба и предразсъдъци. Но без този титовен сблъсък, никога нямаше да я има тази поезия.
"Романът на Яворов" от Кремен е един достоен поклон пред творчеството, живота и смъртта на поета. Комплимент на Колибри за преиздаването му.
Иван Гранитски е събрал в една книга цялата публикувана кореспонденция между Яворов и както казва заглавието "трите му музи", което е едно заслужаващо респект и похвала начинание. Аз лично преглъщам всеки път когато Дора Габе се нарежда до Мина и Лора, но това си е мой проблем. Книгата е един изключително ценен документ. Наяве излизат много детайли, за които съм сигурна и други читатели не са знаели.
Ако обичате Яворов, трябва просто да прочетете тези книги! А след това това отново да прочетете стихотворенията му. Повярвайте ми, ще откриете мното нови нюанси и за Яворов и за себе си!
"Дора, Мина и Лора - Трите музи на П.К.Яворов", Съставителство, предговор и бележки Василена Билярска, Донка Билярска и Цочо Билярски, под редакцията на Иван Гранитски, издателство "Захарий Стоянов", 2019 👍
Горещо препоръчвам на почитателите на поезията и личността на Яворов!
Чрез тези две книги човек се потапя напълно в дебрите на най-голямата трагедия в българската литература - смъртта на Яворов. Колко жалко, че за пореден път не сме успели да предпазим живота на един толкова талантлив поет! Колко ли красиви и изящни стихове още можеше да напише?
Кремен с много любов и акуратност създава пълна с детайли картина не само на живота на Яворов, не само на литературното, но и на цялото българско общество по време на този период на културен разцвет.
Любимата ми София оживява пред очите на читателя, все едно той се разхожда по улиците на града. Като на театрална сцена се появяват литературните салони, личностти като Петко Ю. Тодоров, Пенчо Славейков, Д-р Кръстьо Кръстев, все титани на литературата ни. Подробно са описани както апогея така и залезът на важният за развитието на литературата ни кръг Мисъл. Детайлните разкрития за взаимоотношенията между писателите с всички интриги, типични за всяки творчески кръг е значително отклонение от темата на романа, но за мен това не е недостатък. Напротив! Останали са ни толкова малко документи за културната ни историята от този период, че аз лично съм благодарна, че "Романът на Яворов" е много повече от роман само за Яворов.
Образите на главните герои Яворов, Мина и Лора, особено демоничната ревнива Лора, са изградение изключително пластично. Дотолкова, че в един момент изцяло се почувствах като Мина, после като Лора. Това става благодарение на умението на Кремен да втъкава в разказа си автентични документи - писма, чрез които чуваме гласа на героите.
Въпреки, че е един вид документален "Романът на Яворов" е ценен и в художествено отношение с красивия език, с красивите си природни описания, отразяващите моментното състояние на героите. Знам че това звучи като клише, но Кремен превръща клишето в ценностна литература. Позволявам си да ви обърна внимание на любимото си описание на Витоша: " Витоша меко бе израснала в простора на тъмносиньото небе и почиваше в наближаващата вечер като покорна одалиска. Багрите и се меняха всеки миг: ту бледооранжева с огненочервени ивици по избуялата и гръд, покрита с прозрачен воал от невидими изпарения, ту угасенорозова. Яворовата планина сякаш дишаше -повдигаше и снишаваше гърди,- но веднага разбрах, че то било моето дишане: чудно слияние на човека с неподвижно застаналата отпред едногърба камила, назовавана Витоша - Витоснага планина... Гледах я отчаян и си представях как Яворов се подпира на приятелска ръка и върви към нейното подножие. "В Полите на Витоша" бе не само заглавие на негова пиеса - то беше символ ма безкрайното му нещастие, мрачен израз на превития му гръб, подобен на Витоснагата планина, която милваха лъчите на червения слънчев диск, кацнал по далечните възвишения при сръбската граница. От изток се спущаше мракът, обхванал Софийското поле в меките си прегръдки.".
Кремен напълно успява да разгадае загадката и да ни обясни трагедията, довела до трагичного самоубийството на Лора и Яворов. Неизбежен е техният сблъсък и неизбежна е тяхната смърт, особено на фона на и тогава еснафското ни общество, пълно със злоба и предразсъдъци. Но без този титовен сблъсък, никога нямаше да я има тази поезия.
"Романът на Яворов" от Кремен е един достоен поклон пред творчеството, живота и смъртта на поета. Комплимент на Колибри за преиздаването му.
Иван Гранитски е събрал в една книга цялата публикувана кореспонденция между Яворов и както казва заглавието "трите му музи", което е едно заслужаващо респект и похвала начинание. Аз лично преглъщам всеки път когато Дора Габе се нарежда до Мина и Лора, но това си е мой проблем. Книгата е един изключително ценен документ. Наяве излизат много детайли, за които съм сигурна и други читатели не са знаели.
Ако обичате Яворов, трябва просто да прочетете тези книги! А след това това отново да прочетете стихотворенията му. Повярвайте ми, ще откриете мното нови нюанси и за Яворов и за себе си!
November 4, 2023
„Романът на Яворов“ (поне в първата си част) вероятно разглежда едно своеобразно необратимо начало на края — взаимоотношенията на поета с Мина, предразполагащите обстоятелства покрай кончината ѝ за изграждане на някаква връзка с Лора, която, трудно започнала, ще остане прекалено чуплива и податлива на сериозни емоционални трусове.
В тази книга Михаил Кремен, макар и дълбоко респектиран от Яворов, се стреми да предаде все пак обективно нрава на своя близък приятел — дали този опит е успешен, дали не е, за жалост, бихме могли единствено да предполагаме. До някаква степен това може би е и един биографичен опит, белязан от близост и несъзнавано почитание; все фактори, които „пречупват“ целостта на предадения образ и го „преиначават“ във всякакви различни личностови полюси.
След прочетеното до този момент, ясно оставам с позиция, която е по-скоро базирана на епистоларното у Яворов — не мога да скрия, че се усещат изключителни разлики между Пейо Крачолов (човек) и Пейо К. Яворов (поет). Неслучайно се споменава, че „К.“ остава като някаква разделителна линия — тя не е само разделяща Пейо от истинския кръг на „величаещите се“ поети и интелигенти; според мен тя е и стената, изградена между скрития прагматик и чувствения идеалист. Две противоположности, които трудно биха виреели заедно. И, все пак, не е ли поезията поредната сублимация? Не бихме могли да очакваме, че действителността отговаря на тази, представена ни в няколко произведения (особено от такъв калибър).
Именно с такива мисли продължавам и към втората част на този „роман“ — скептично настроена към човека у Яворов, но все пак възхитена от творчеството му.
В тази книга Михаил Кремен, макар и дълбоко респектиран от Яворов, се стреми да предаде все пак обективно нрава на своя близък приятел — дали този опит е успешен, дали не е, за жалост, бихме могли единствено да предполагаме. До някаква степен това може би е и един биографичен опит, белязан от близост и несъзнавано почитание; все фактори, които „пречупват“ целостта на предадения образ и го „преиначават“ във всякакви различни личностови полюси.
След прочетеното до този момент, ясно оставам с позиция, която е по-скоро базирана на епистоларното у Яворов — не мога да скрия, че се усещат изключителни разлики между Пейо Крачолов (човек) и Пейо К. Яворов (поет). Неслучайно се споменава, че „К.“ остава като някаква разделителна линия — тя не е само разделяща Пейо от истинския кръг на „величаещите се“ поети и интелигенти; според мен тя е и стената, изградена между скрития прагматик и чувствения идеалист. Две противоположности, които трудно биха виреели заедно. И, все пак, не е ли поезията поредната сублимация? Не бихме могли да очакваме, че действителността отговаря на тази, представена ни в няколко произведения (особено от такъв калибър).
Именно с такива мисли продължавам и към втората част на този „роман“ — скептично настроена към човека у Яворов, но все пак възхитена от творчеството му.
February 27, 2019
Честно казано никога не съм имала особено влечение към творбите на Яворов. Като ученичка съм чела негови произведения, и също така имам бегла представа за връзките му с Мина и с Лора. Прочитайки първата част на романа на Михаил Кремен разбирам, че Яворов е водил емоционален и тъжен живот. Веднага започвам и втората част на романа, за да стигна и до драматичната развръзка.
July 10, 2019
Разглеждайки рафтовете с книги в къщи, неведнъж съм подминавала тази книга. Когато най-после се спрях на нея - я прочетох на един дъх. “Романът на Яворов” определено е от книгите, които ще прочета и втори, може би и трети път. Грабна ме цялостната обстановка и живота в България в началото на 20ти век.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews