В града се е появил сериен сексуален убиец. Жертвите му си приличат - млади момичета с ярка южна красота. Нападната е и сестрата близначка на двадесетгодишната студентка по психология Магдалена. Решена с цената на всичко да разкрие маниака, тя ще предприеме собствено разследване. Кой пръв ще разобличи убиеца - капитан Стоев или тя? Каква цена ще плати? И няма ли да се пречупи, поставена пред необходимостта да подозира този, когото обича? Това е история за любовта и нейната сила. За чудесата, които тя прави, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата, когато човек е лишен от обич.
Никол Данева (псевдоним на Йорданка Стефанова Николова), e родена на 6.05.1954 г. във Варна. Живее от 1962 г. в София, къдетo завършва Немската езикова гимназия. Висшето си образование получава в Техническия университет като инженер по компютърни системи, но работи твърде кратко по специалността в Института по Изчислителна техника в София. Няколко години е редактор в списание „Киноработник”, където първоначално отговаря за материалите с техническа насоченост, после работи и като водещ на брой, автор на статии, автор на интервюта с наши и чужди кинодейци, участва в кинофестивали като редактор. Завършва курс по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. В годините на „перестройката” завършва кинорежисура в Москва, където се обучава в групите на кинорежисьорите Глеб Панфилов и Александър Митта. Режисьор е на две късометражни игрални новели („Мъжки момчета”, 1988 г., и „Гаф”, 1990 г.), заснети в Студия за игрални филми „Бояна” с участието на едни от най-добрите ни актьори, между които Георги Русев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Анани Явашев, Катерина Евро, Антон Радичев и други. След настъпилите в страната промени за кратко работи като редактор в списание, служител в галерия, рекламен агент и др. Работила е седем години като редактор в кабелна телевизия. От 2005 г. се отдава изцяло на творческа дейност. Автор е на романите „Третият или Реквием за един убиец” (2006), „Черната котка” (2007), „13 рози” (2008), „Заклинанието” (2010), „Трите вещици и Лабиринтът” (2011) и „Шифърът на кръста” (2014) както и на пътеписа „Аляска. Едно българско момиче в Земята на Последната граница”.
Стори ми се, че се развива малко мудно. Като цяло доста банално и неоригинално написано. Щом съм я прочела значи все пак не е съвсем зле - искаше ми се да разбера какво става накрая. Става като четиво за плажа.