What do you think?
Rate this book
Строителите на съвременна България #2
Строителите на съвременна България, том 2: Регентството.
Втори том на епохалния труд на Симеон Радев обхващащ събитията около контрапреврата и управлението на регентството в търсене на български княз.
694 pages, Hardcover
First published January 1, 1911
5 people are currently reading
182 people want to read
About the author
Симеон Радев
27 books21 followersСимеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.
Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)
По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.
В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.
Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.
В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс
Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.
Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)
По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.
В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.
Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.
В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 21, 2022
Има защо романът да се нарича "строители" и то на "съвременна България". Наистина, след близо 500 години чужда власт, спряла тотално развитието на народа, който тепърва трябва да започне да достига новостите на модерна Европа, е цяло чудо, че с такава енергия и родолюбие българският народ брани до край земята си и независимостта си. Хареса ми как авторът на няколко пъти спомена как българите били силно привързани към Русия: към руския народ, може би, но не и към руската дипломация. Само за няколко години обичта на народа към Русия бързо угасва и то не без причини (превратът срещу Батенберг, бунтовете в Силистра и Русе са само част от доказателствата). Горещо препоръчвам книгата, разказваща за първите десет години след Освобождението.
May 17, 2022
Много поучителен и проникновен анализ на този формиращ исторически период.
January 11, 2025
Точно както при първия том, “Строители на съвременна България 2” е едно изключително подробно и детайлно изображение на българските събития. Основният акцент на гениалния Симеон Радев този път са събитията от 1886-1887г и по-конкретно превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886г. и последвалия контрапреврат ръководен от Стамболов и Сава Муткуров, съставянето на регенство от Стамболов, Петко Каравелов и Муткуров, разривът в отношенията между България и Русия, търсенето на нов княз, инспирираните от русите метежи от февруари 1887г. в Силистра и Русе и още много важни и интересни събития от този период. Събития, които възбуждат дъховете както в цяла България, така и в цяла Европа, събития, които поставят България в центъра на европейската преса.
Симеон Радев отлични е изследвал и впоследствие изложил наученото в своите “Строите на съвременна България”, а огромната добавена стойност на тези трудове идва от личната кореспонденция на автора с някои от главните действащи лица в описаните събития. Има не малко разкази от първо лице, които допълват по един прекрасен начин чисто документалната информация и раждат тези незаменими исторически трудове.
Задължително четиво за всеки българин.
Симеон Радев отлични е изследвал и впоследствие изложил наученото в своите “Строите на съвременна България”, а огромната добавена стойност на тези трудове идва от личната кореспонденция на автора с някои от главните действащи лица в описаните събития. Има не малко разкази от първо лице, които допълват по един прекрасен начин чисто документалната информация и раждат тези незаменими исторически трудове.
Задължително четиво за всеки българин.
August 5, 2013
Огромен исторически труд.Документалистика от най-високо ниво-като се започне от депешите между посланици и монарси от Великите сили,телеграми между български политици,отразяване на събития от европейска и американска преса.Като добавим и стенограми на парламента може да си обясним,защо тази книга по времето на комунизма е била забранена - Русия е показана с истинското и лице-на окупатор.
January 3, 2015
Ако първият том е "увлекателно четиво", то вторият е спиращ дъха трилър. До средата книгата е изпълнена с напрежение. След това, покрай безкрайните депутации пред чужди държавници става малко скучно. Въпреки това тази част от историята е доста поучителна и заслужава да се прочете.
Задължително четиво за всеки българин.
Задължително четиво за всеки българин.
June 21, 2014
Тази книга заслужава да стои до "История славянобългарская", "Рибен буквар" и "Политическа зима" и трябва да присъства във всеки дом! Изключителен Симеон Радев.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews