„Белене: Сказание за концлагерна България” /второ пълно издание/ е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на ХХ век. „Белене” на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на „Бит и душевност” на Иван Хаджийски за българите, сто години по-късно.
Купете си я! Темата е мрачна, книгата е документална, страниците много, но не се плашете - написана е крайно увлекателно. Бочев определено има дар слово и страхотно чувство за хумор. На места се смееш, на други трепериш! Все едно, че четете приключенски роман или трилър. Разликата е, че наученото тук ще си остане с вас за цял живот, и дори някой ден да ви се наложи да разчиствате вехториите от килера на паметта, не бихте се разделили с него за нищо на света.
Една от най-трудно прочетените книги в последно време.
Не защото книгата е лоша или нещо такова - но като за начало е издадена напук на текущата (малоумна) традиция - вместо с дебели страници, голям шрифт и т.н. книгата е с тънки страници, голям формат, 1024 страници, минимални полета и освен трите страници съдържание останалото е плътен текст. Изобщо да не говорим как постоянно те кара да се замислиш.
Накратко, Стефан Бочев до 1944та е бил секретар в министерството на външните работи. След това работи няколко години в печатница, след което го вкарват в лагерите - първи в една мина, после в Белене. Излиза за малко около 51ва и го вкарват пак, после 53та го освобождават (след смъртта на Сталин, около разведряването) и разказва какво се е случвало след това (колко трудно се намира работа, как е работил като хамалин и т.н.).
Много по-важни са обаче неговите наблюдения и разсъждения. И върху народа ни, и върху тогавашния "строй", кражбите, откровената некадърност и шуробаджанащина, изстъпленията... Как можем спокойно да погледнем на многото привнесени нашенски неща в комунизма/тоталитаризма като пряко последствие от историята ни след 1878ма и изобщо твърде много неща, които не мога да събера тук.
На моменти книгата става тегава, и може би от една страна би било да я хване някой редактор и малко да я ореже, да махне някои многоточия, кавички и повторения. От друга страна обаче книгата така е автентична, все едно авторът я разказва.
За мен от една страна книгата е прекрасно допълнение на "Задочните репортажи за България" на Георги Марков, от друга - някакъв наш вариант на Солженицин - не толкова подробен и систематизиран, но доста автентичен и ясен.
Може да е трудна за четене, но наистина си заслужава усилието и времето.
This story is truly fascinating and sad in the same time. It describes how the political change in the Bulgarian history affects the people's life especially the the bourgeois part of the population. This book is a detail view of Stefan Bochev life and how he was toked from his home and kept in the mine to work and be a prisoner. After that moved to island Persina (Belene). You will see a lot of stories of people that hi met and all his adventures there. In the end he was sent free and this was the story end. If you are curious of this period of Bulgarian history you should definitely take a look of this book.