What do you think?
Rate this book
Трилогия за Доброто и Злото #3
Аз, грешният Иван
Алтернативно житие на св. Иван Рилски.
Когато прочетох „Аз, грешният Иван“ от Н. Светлев, направо се почувствах горд, че съм българин. Книгата отмина в мълчание...
( Любомир Николов, в интервю с Мария Станкова в началото на 2002 г.)
Книгата разгръща реалистично, последователно, компетентно и убедително историята на Иван Рилски, небесния покровител на българския народ, светеца и отшелника, чиито живот е потънал в анонимността на отминалите векове.
Любен Дилов
„Аз, грешният Иван“ е обявена (почти единодушно) за най-добра българска фантастична книга за 2000 г. Самият аз я считам за най-добрата българска книга, на която съм попадал – фантастична и не само; рамо до рамо с „Време разделно“ – и дори по-концентрирана, разтърсваща и общочовешка понякога... И, разбира се, българска – много българска, толкова много, че дори космополит като мен не може да не почувства трепета на националната гордост – и да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“...
(Калин Ненов, в кратко предисловие преди интервю с автора. Пълния текст на интервюто може да прочетете в списание „Тера фантастика“, бр. 13/2011, или тук.)
Когато прочетох „Аз, грешният Иван“ от Н. Светлев, направо се почувствах горд, че съм българин. Книгата отмина в мълчание...
( Любомир Николов, в интервю с Мария Станкова в началото на 2002 г.)
Книгата разгръща реалистично, последователно, компетентно и убедително историята на Иван Рилски, небесния покровител на българския народ, светеца и отшелника, чиито живот е потънал в анонимността на отминалите векове.
Любен Дилов
„Аз, грешният Иван“ е обявена (почти единодушно) за най-добра българска фантастична книга за 2000 г. Самият аз я считам за най-добрата българска книга, на която съм попадал – фантастична и не само; рамо до рамо с „Време разделно“ – и дори по-концентрирана, разтърсваща и общочовешка понякога... И, разбира се, българска – много българска, толкова много, че дори космополит като мен не може да не почувства трепета на националната гордост – и да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“...
(Калин Ненов, в кратко предисловие преди интервю с автора. Пълния текст на интервюто може да прочетете в списание „Тера фантастика“, бр. 13/2011, или тук.)
318 pages, Paperback
First published January 1, 2000
85 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 11, 2025
Една от най-силните родни книги, които съм чел – рамо до рамо със „Слънце недосегаемо“ и „Време разделно“ – понякога даже по-концентрирана, разтърсваща и общочовешка. И много българска – толкова много, че дори космополитът у мен не може да не почувства трепета на националната гордост. (А преводачът – да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“...)
Покрай номинацията в „Книгата, която ме вдъхновява“ си припомних един пространен разговор, който водихме с автора преди десетина години. Повечето мисли там са все така нужни ни:
http://kal.zavinagi.org/?p=549
Добавка от август 2020 г.: Докато я препрочитам за новото издание, което подготвяме с Човешката библиотека, си набелязвам любими моменти:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
Покрай номинацията в „Книгата, която ме вдъхновява“ си припомних един пространен разговор, който водихме с автора преди десетина години. Повечето мисли там са все така нужни ни:
http://kal.zavinagi.org/?p=549
Добавка от август 2020 г.: Докато я препрочитам за новото издание, което подготвяме с Човешката библиотека, си набелязвам любими моменти:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
August 19, 2014
В други случаи щях да оставя Аз, грешният Иван без да я довърша. Продължих до края, само за да видя дали пък няма да ми стане симпатичен или поне интересен тоя Иван/Йоан. Е, не ми стана.
Това се оказа една много не-моя книга. Нито героите ми харесаха /с изключение може би на Яна и не, не е от женска солидарност/, нито можах да повярвам на свръхестествените им способности /описанието на каменната къща на Калин изби рибата и то не по правилния начин/, нито можах да повярвам на мотивацията им. Да кажеш, че някой си герой е еманацията на черното, мръсно, мрачно Зло и без каквато и да било мотивация за подплата, е просто една голяма загуба и пропуснат потенциал. Добре, после се появява нещо като мотивация, но .
Имаше и моменти, които ми допаднаха - времето, прекарано от Иван при Симеон, например. Особено интересен епизод беше и особено финалът, който мен лично ме остави замислена за неизказаното.
Това се оказа една много не-моя книга. Нито героите ми харесаха /с изключение може би на Яна и не, не е от женска солидарност/, нито можах да повярвам на свръхестествените им способности /описанието на каменната къща на Калин изби рибата и то не по правилния начин/, нито можах да повярвам на мотивацията им. Да кажеш, че някой си герой е еманацията на черното, мръсно, мрачно Зло и без каквато и да било мотивация за подплата, е просто една голяма загуба и пропуснат потенциал. Добре, после се появява нещо като мотивация, но .
Имаше и моменти, които ми допаднаха - времето, прекарано от Иван при Симеон, например. Особено интересен епизод беше и особено финалът, който мен лично ме остави замислена за неизказаното.
September 25, 2023
Отказвам се от българската литература, поне за известно време. Прочетох тази, а все едно прочетох десетки подобни... Нямаше едно хубаво нещо написано. Изнасилвания, гадости на килограм, и повторения, повторения....
Ако не сте религиозни, тази книга ни е за вас.
Ако не понасяте графични описания на насилването на жени, тази книга не е за вас.
Ако не харесвате приказни подвизи а ла Крали Марко, тази книга не е за вас.
Всички останали - заповядайте.
Ако не сте религиозни, тази книга ни е за вас.
Ако не понасяте графични описания на насилването на жени, тази книга не е за вас.
Ако не харесвате приказни подвизи а ла Крали Марко, тази книга не е за вас.
Всички останали - заповядайте.
August 29, 2014
Фен съм на Николай Светлев, но това е неговата книга, която харесах най-малко. Първата половина беше исторически роман, втората - житие на Св. Иван Рилски. Сиреч, все неща, които недолюбвам особено.
January 28, 2013
Има книги, които те разтърсват, потрисат и преместват събирателната ти точка. "Аз, грешният Иван" определено е сред тях. Ако някой ви каже, че си нямаме майстори на магическия реализъм, не му вярвайте - Ники Светлев безспорно е сред тях. Събитията в книгата умело преплитат християнски и тангрически ритуали, реалност и измислица, мистика и магия, любов и омраза, добро и зло, принуждавайки те да погледнеш на света по друг начин. Не задължително по-различен, но с много повече вглеждане в себе си. А когато погледнеш навътре и надълбоко, няма как да не достигнеш истинското си аз.
От една страна, съжалявам, че по-рано не попаднах на книгата, от друга може би така е било по-добре. Защото, за да четеш тази книга, трябва да си готов. Както казва Любен Дилов - "Това не е роман за чужденци, изтъкващ малко известни, но задължителни за самочувствието ни пред света "жития", а талантлив изваян характер на търсещия истината човек". И наистина "Аз, грешният Иван" наред с по-разпространените за светеца легенди съдържа и доста апокрифни материали, умело преработени в романа. Не знам каква част от тях се базира на реално съществуваща книжнина, но майсторството, с което са преработени, ни убеждава в тяхната истинност.
А ако все още не сте разбрали - това е животописът на Иван Рилски през погледа на Ники Светлев. Неформално книгата се явява последна част на трилогията му за Доброто и Злото, но спокойно може да се чете, без да сме минали през "Всичкият блясък на Злото" и "Приказка за непобедимото Добро". Действието започва още от ранното детство на светеца, в Скрино, и в самото начало ни става ясно, че той и брат му Калин имат огромен потенциал. Постоянните конфликти между двамата братя, далеч надвхърлящи детските кавги, постепенно прерастват в борба между Съзиданието и Разрухата.
Историята проследява прелюбопитните години, които Иван прекарва сред царските багатури, където става един от първите люде на цар Симеон. Тук е и първото му сериозно изпитание, защото трябва да избира между мирската власт и пътя на Бога - възможност най-сетне да победи брат си с неговите средства и да се издигне наистина високо в човешкия свят. Но дали живеейки в палати и облечен в сърма и коприна, би бил по-близо до Истината от просяка, живеещ в сламена колиба и нямащ дори риза на гърба си? Така Иван, взел вече твърдото решение да се посвети на Бог, се завръща при родителите си. Освен главния герой останалите образи също са много истински. Цветан от Кочериново е дясната ръка на Калин и от тях двамата пропищява целия район. А докато Иван е живял при царските хора, неговата обична Яна е оженена насила за брат му. С Лука - техния син - завършват основните действащи лица (не само в третата, но и в първите две части от трилогията). Тук е и вторият праг, който Иван трябва да прескочи. Преодолявайки земната любов, той се отправя към манастир, който скоро след това напуска, за да стане пустинник. За да намери първо себе си, а след това да помага и на другите търсещи.
Именно от скитанията му в Рила започва и неговото стръмно изкачване по Лествицата. Пътят, по който върви нашият светия е тежък, но извървиш ли го, чака те Небесния Рай. Така година след година, стъпало по стъпало, чрез лишения, себепреодоляване и много Любов грешният Иван се катери по стълбата. А междувременно и аз като читател заживях с неговите помисли, благодеяния и стремления. И накрая след като е съградил манастир по непристъпните чукари на Рила планина, намерил е своите последователи, светецът изкачва и последното стъпало на Лествицата и достига единение с Бог. Но вместо да седне от дясната му страна, той продължава своята мисия да дири и показва Истината на незрящите по цял свят.
И ако свети Иван Рилски е човек, то нима ние също сме хора, Господи?
От една страна, съжалявам, че по-рано не попаднах на книгата, от друга може би така е било по-добре. Защото, за да четеш тази книга, трябва да си готов. Както казва Любен Дилов - "Това не е роман за чужденци, изтъкващ малко известни, но задължителни за самочувствието ни пред света "жития", а талантлив изваян характер на търсещия истината човек". И наистина "Аз, грешният Иван" наред с по-разпространените за светеца легенди съдържа и доста апокрифни материали, умело преработени в романа. Не знам каква част от тях се базира на реално съществуваща книжнина, но майсторството, с което са преработени, ни убеждава в тяхната истинност.
А ако все още не сте разбрали - това е животописът на Иван Рилски през погледа на Ники Светлев. Неформално книгата се явява последна част на трилогията му за Доброто и Злото, но спокойно може да се чете, без да сме минали през "Всичкият блясък на Злото" и "Приказка за непобедимото Добро". Действието започва още от ранното детство на светеца, в Скрино, и в самото начало ни става ясно, че той и брат му Калин имат огромен потенциал. Постоянните конфликти между двамата братя, далеч надвхърлящи детските кавги, постепенно прерастват в борба между Съзиданието и Разрухата.
Историята проследява прелюбопитните години, които Иван прекарва сред царските багатури, където става един от първите люде на цар Симеон. Тук е и първото му сериозно изпитание, защото трябва да избира между мирската власт и пътя на Бога - възможност най-сетне да победи брат си с неговите средства и да се издигне наистина високо в човешкия свят. Но дали живеейки в палати и облечен в сърма и коприна, би бил по-близо до Истината от просяка, живеещ в сламена колиба и нямащ дори риза на гърба си? Така Иван, взел вече твърдото решение да се посвети на Бог, се завръща при родителите си. Освен главния герой останалите образи също са много истински. Цветан от Кочериново е дясната ръка на Калин и от тях двамата пропищява целия район. А докато Иван е живял при царските хора, неговата обична Яна е оженена насила за брат му. С Лука - техния син - завършват основните действащи лица (не само в третата, но и в първите две части от трилогията). Тук е и вторият праг, който Иван трябва да прескочи. Преодолявайки земната любов, той се отправя към манастир, който скоро след това напуска, за да стане пустинник. За да намери първо себе си, а след това да помага и на другите търсещи.
Именно от скитанията му в Рила започва и неговото стръмно изкачване по Лествицата. Пътят, по който върви нашият светия е тежък, но извървиш ли го, чака те Небесния Рай. Така година след година, стъпало по стъпало, чрез лишения, себепреодоляване и много Любов грешният Иван се катери по стълбата. А междувременно и аз като читател заживях с неговите помисли, благодеяния и стремления. И накрая след като е съградил манастир по непристъпните чукари на Рила планина, намерил е своите последователи, светецът изкачва и последното стъпало на Лествицата и достига единение с Бог. Но вместо да седне от дясната му страна, той продължава своята мисия да дири и показва Истината на незрящите по цял свят.
И ако свети Иван Рилски е човек, то нима ние също сме хора, Господи?
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 9, 2014
Хубаво и увлекателно написана, но зарад едни определени сцени не бих я нито препрочел нито препоръчал, а и да имаше начин да я изтрия от главата си - бих.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews