Културната интимност: Социална поетика в националната държава

by Michael Herzfeld, Майкъл Хърцфелд, Илия Илиев (Translator)

Книгата на Майкъл Хърцфелд е едно от първите антропологически изследвания на национализма: това я прави едновременно смела и прецизна. Категорията "културна интимност" смекчава традиционната груба опозиция между нормативни модели и вдекидневни употреби. Тя показва, че лоялността на обикновения човек към разни "високи" неща (като религия, висока култура, национална традиция, национална идеология и идентичност и пр.) минава през техния скептичен, но и добронамерен "превод" в топло-ироничните категории на една култура-посредник, чиято значимост обикновено се пренебрегва. В нея и чрез нея общностите живеят своя уютен и всекидневен живот - а това понякога я прави труднодостъпна за външния наблюдател.
--Александър Кьосев

Genres: Anthropology, Politics, Nonfiction

376 pages, Paperback

First published June 15, 1996

About the author

Michael Herzfeld was educated at the Universities of Cambridge (B.A. in Archaeology and Anthropology, 1969), Athens (non-degree program in Greek Folklore, 1969-70), Birmingham (M.A., Modern Greek Studies, 1972; D.Litt., 1989); and Oxford (Social Anthropology, D.Phil., 1976). Before moving to Harvard, he taught at Vassar College (1978-80) and Indiana University (1980-91) (where he served as Associate Chair of the Research Center for Language and Semiotic Studies, 1980-85, and as Chair of the Department of Anthropology, 1987-90). Lord Simon Visiting Professor at the University of Manchester in 1994, he has also taught at the Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales (1995), Paris, at the Università di Padova (1992), the Università di Roma “La Sapienza” (1999-2000), and the University of Melbourne (intermittently since 2004), and has held a visiting research appointments at the Australian National University and the University of Sydney (1985), at the University of Adelaide, and at the Université de Paris-X (Nanterre) (1991).

Major lectures include the inaugural Distinguished Lecture in European Anthropology at the University of Massachusetts, Amherst (1996), the Munro Lecture at the University of Edinburgh (1997), the Journal of Anthropological Research Distinguished Lecture at the University of New Mexico (2001), the Einaudi Lecture at Cornell University (2004), the keynote address to the Association of Social Anthropologists of the British Commonwealth (2008), three lectures hosted by the Korea Research Foundation (2009), the Kimon Friar Lecture (Deree College, Athens, 2009), and the Eilert Sundt Lecture (University of Oslo, 2009).

His D.Litt. was awarded for a series of publications, including books and articles, that have set out his understanding of the processes at work in cultural identity construction in modern Greece.

A past president of both the Modern Greek Studies Association and the Society for the Anthropology of Europe, he was editor of American Ethnologist during 1994-98 and is now Editor at Large with specific responsibility for the feature "Polyglot Perspectives" in Anthropological Quarterly; he serves on numerous other editorial boards and is currently co-editor of “New Anthropologies of Europe” (Indiana University Press).

Reviews

[Intery · Rating 3 out of 5]

Признавам си, че така и не разбрах какво точно е "културна интимност". По бегло впечатление става въпрос за сфера от живота на една общност, в която (сфера) хората имат много общи безвъпросни кодове и в която не допускат външни хора и в частност изследователя-антрополог. Нещо в духа на това, че ти и семейството ти можете да критикувате детинското поведение на сестра ти, но ако някой семеен приятел я обвини в незрялост, всички ще му скочите. Само че в книгата разделението е между общност-държава, не между различни общности. Авторът дава хубав пример с тайландски политик, който прави изказване, в което приравнява бездомните хора с бездомните кучета, а сравнението с куче е особено сериозна обида в Тайланд. Хърцвелд нарича това "насилие над интимността" - нещо, което е недупостимо от държавник и в случая е последвано от скоростно порицаване на политика.
Другото бегло впечатление е, че културната интимност е "стратегия за противопоставяне на официалните дискурси", в която хората преинтерпретират разни външни послания на, например, политиката или изкуството.
Авторът развива идеите си на основата на теренните си изследвания от Балканския полуостров и най-вече гръцка планинска общност, в която е широкоразпространено краденето на овце. Книгата е неелегантно съшита от отделни статии - някои неща се обясняват по много пъти, а други, за които е било споменато в началото, са пояснени прекалено късно. Въпросните овцекрадци служеха за аргументи в началните части, а разяснението какво точно представлява тази дейност дойде чак към средата на книгата. Въпросното крадене е само по себе си много интересно - става една игра на надлъгване и промяна на социален престиж, в която броят и вида на откраднатите овце са много важни. Намесени са и политици, които подкрепят тази практика, за да спечелят гласове, а когато биват избрани, се обявяват против нея. А изискването (и признаването) на клетва, че не си откраднал тези овце, в определен тип църква, си е допълнителен сложен проблем.
Четох "Културната интимност" през прекалено дълъг период от време и вероятно ми липсват познанията, нужни за оценяването и разбирането ѝ. Въпреки че преобладаващата част от нея ми беше твърде хаотична, самите теренни изследвания ми харесаха. Интересни ми бяха и някои идеи, които ме мързи да вплитам в свързан текст:
Крайното фамилиарничене като носенето на табелки с първите имена или "Аз съм Люси и ще ти сервирам тази вечер" не са обикновени фалшификации, а носталгия по "истинските" социални връзки. Хърцфелд говори за това, как всяка общност си има някакъв отминал период, който счита за златен и по който се прехласва (а ла Пътеводителското "...Когато сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените - истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър"). Това е важно, доколкото обикновено в политиката се използват точно такива послания - че ще върнем нацията в онези златни времена на общностни връзки, братска любов и взаимна солидарност, въпреки че студеното бюрократично образувание Държава е излишно в тази картинка.
Важно е да познаваш езика на терена си, но когато го знаеш и въпреки това имаш официално назначени преводачи, "умелият етнограф може да научи много, отбелязвайки какво те не превеждат."
Основна част от официалната идеология е постоянното използване на семейни символи: Майка България, туристът като гост и прочее.
Държавата е образувание, което има нужда от постоянното си оправдаване - тя не е нещо, съществуващо само по себе си, а само по желанието на някои (мнозинство или не) граждани. Критиката към държавата, в която тя се взима за обективен факт, я реифицира - заздравява съществуването ѝ.
"Вечно валидната рационалност е мечта, която се изпарява при сблъсъка с практическия опит."
Антрополозите често предизвикват последици с писанията си. Писането в първо лице е признак за приемането на отговорност за това, не на нещо лошо и "ненаучно".
Държави като САЩ и Гърция "не биха успели да консолидират властта си над иначе волнолюбивоо население без съществуването на непризнаваното от тях самите убежище, осигурено от тези зони на културна интимност."
"Чиновниците имат възможност с впечатляваща скорост да поставят цяла нация на колене, ако спазват буквата на закона."
"Държавата няма интерес да поддържа квазифамилни образувания между равнището на домакинството и самата държава, защото подобни образувания оспорват легитимността на самата държава."

[Amal]

Un livre ambigu ... Point!