What do you think?
Rate this book
Sommerlügen
»Der Tag, an dem sie aufhörte, ihre Kinder zu lieben …« So beginnt die Geschichte einer Frau, die merkt, dass das, was ihrem Leben Sinn gegeben hat, nicht mehr trägt. Sie macht sich auf die Suche, trifft den Mann wieder, den sie als Studentin geliebt hat wie er sie. Hat sie damals die falsche Entscheidung getroffen?
Ein Sohn will endlich wissen, wer sein Vater ist, und macht mit ihm eine Reise. Ein Mann, unheilbar krank, arrangiert einen Sommer mit den Seinen, um in den Tod zu gehen, wenn das Leben noch schön ist. Ein Passagier hört auf einem Flug die Lebensbeichte seines Sitznachbarn – oder sind es lauter Lügen? Warum versucht ein junger Mann und Vater seine erfolgreiche Frau vor der Welt zu verstecken? Was treibt einen Liebenden, seine Geliebte wieder und wieder zu belügen und in den Lügen sie und sich selbst zu verlieren? Und wie löst man die Stricke, mit denen einen das alte Leben hält, wenn späte Liebe ein neues Leben verspricht?
Die Lügen, mit denen wir leben, behutsam aufzudecken ist der Kern dieser unbestechlich klaren, schwermütig schönen Erzählungen.
Inhalt:
- Nachsaison
- Die Nacht in Baden-Baden
- Das Haus im Wald
- Der Fremde in der Nacht
- Der letzte Sommer
- Johann Sebastian Bach auf Rügen
- Die Reise nach Süden
Ein Sohn will endlich wissen, wer sein Vater ist, und macht mit ihm eine Reise. Ein Mann, unheilbar krank, arrangiert einen Sommer mit den Seinen, um in den Tod zu gehen, wenn das Leben noch schön ist. Ein Passagier hört auf einem Flug die Lebensbeichte seines Sitznachbarn – oder sind es lauter Lügen? Warum versucht ein junger Mann und Vater seine erfolgreiche Frau vor der Welt zu verstecken? Was treibt einen Liebenden, seine Geliebte wieder und wieder zu belügen und in den Lügen sie und sich selbst zu verlieren? Und wie löst man die Stricke, mit denen einen das alte Leben hält, wenn späte Liebe ein neues Leben verspricht?
Die Lügen, mit denen wir leben, behutsam aufzudecken ist der Kern dieser unbestechlich klaren, schwermütig schönen Erzählungen.
Inhalt:
- Nachsaison
- Die Nacht in Baden-Baden
- Das Haus im Wald
- Der Fremde in der Nacht
- Der letzte Sommer
- Johann Sebastian Bach auf Rügen
- Die Reise nach Süden
279 pages, Hardcover
First published August 1, 2010
136 people are currently reading
1555 people want to read
About the author
Bernhard Schlink
79 books2,273 followersBernhard Schlink is a German lawyer, academic, and novelist. He is best known for his novel The Reader, which was first published in 1995 and became an international bestseller. He won the 2014 Park Kyong-ni Prize.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 218 reviews
March 1, 2022
یک روزه خوندمش. یک داستان رمانتیک!
October 22, 2025
Страхотен разказвач е Бернхард Шлинк, все така изящен и ненатрапчив!
Истинско удоволствие е за мен да се потопя отново в неговите вселени. Нежно и много елегантно, той ни разкрива истории, животи и човешки отношения, които могат да са нашите собствени. Това несъмненно ги прави толкова близки и обични.
Има градиент в подредбата на разказите в сборника и признавам, на мен най са ми на сърцето следните два - "Последно лято" и "Пътуване на юг". Абсолютно фантастичен стил на предване на историите в тях и много важни послания, които ме накараха да се умисля за известно време след прочита им!
Не съм доволен от превода, най вече от този на "След сезона", който е и първи разказ в сборника. Но и в останалите често има неуместно подбрани думи, които звучат като фалшива нота, посред изпълнението на мотет от Бах. Знам, не е лесно да си преводач, но пък коя ли работа е лесна?
Цитат:
"Иначе умея да разпознавам хората. Признавам, че отначало имах някакви илюзии относно жена ми. Но скоро забелязах, че зад хубавото лице и милото и поведение няма нищо, никаква мисъл, никаква сила, никакъв характер. И колкото сладка да намирах дъщеря ми, колкото и да я обичах, когато порасна, веднага видях, че тя винаги иска да има, без да покаже каквото и да е участие или пък да допринесе нещо за имането."
Препоръчвам и другия сборник на Шлинк - "Бягства от любов":
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Ето и част от страхотния свят, който ни заобикаля и вдъхновява този писател.
Истинско удоволствие е за мен да се потопя отново в неговите вселени. Нежно и много елегантно, той ни разкрива истории, животи и човешки отношения, които могат да са нашите собствени. Това несъмненно ги прави толкова близки и обични.
Има градиент в подредбата на разказите в сборника и признавам, на мен най са ми на сърцето следните два - "Последно лято" и "Пътуване на юг". Абсолютно фантастичен стил на предване на историите в тях и много важни послания, които ме накараха да се умисля за известно време след прочита им!
Не съм доволен от превода, най вече от този на "След сезона", който е и първи разказ в сборника. Но и в останалите често има неуместно подбрани думи, които звучат като фалшива нота, посред изпълнението на мотет от Бах. Знам, не е лесно да си преводач, но пък коя ли работа е лесна?
Цитат:
"Иначе умея да разпознавам хората. Признавам, че отначало имах някакви илюзии относно жена ми. Но скоро забелязах, че зад хубавото лице и милото и поведение няма нищо, никаква мисъл, никаква сила, никакъв характер. И колкото сладка да намирах дъщеря ми, колкото и да я обичах, когато порасна, веднага видях, че тя винаги иска да има, без да покаже каквото и да е участие или пък да допринесе нещо за имането."
Препоръчвам и другия сборник на Шлинк - "Бягства от любов":
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Ето и част от страхотния свят, който ни заобикаля и вдъхновява този писател.
August 8, 2019
Sette racconti lunghi e articolati che hanno come tema comune il complesso rapporto tra menzogna e verità, l’illusione e realtà, passione e razionalità. Una scrittura nitida e profonda che ha il potere sublime di immergerci nella vita dei vari personaggi come fosse un frammento pulsante della nostra stessa vita. Lasciando anche alla nostra immaginazione il futuro evolversi del loro destino.
Per ciascun racconto raccolgo una breve frase emblematica.
FINE STAGIONE - “Perché non rimanere nella sua vecchia vita finché non fosse iniziata quella nuova?”
LA NOTTE A BADEN BADEN - “Non era questione di questa o di quella donna, bensì, più in generale di costanza e affidabilità nella vita”.
LA CASA NEL BOSCO - “Ogni felicità mira all’eternità? No, pensò lui, la felicità mira alla costanza. Desidera durare nel futuro e, allo stesso tempo, essersi compiuta già nel passato.”
LO SCONOSCIUTO NELLA NOTTE - “Che cosa c’era in me che non andava? Dov’era finito il mio realismo, del quale vado fiero e e che ha fatto di me un acuto osservatore, un lucido pensatore e un valido studioso?”
L’ULTIMA ESTATE - “ Non sarebbe rimasto niente dell’estate che aveva pianificato con tanta cura. Anche questa volta aveva messo insieme tutti gli ingredienti, ma non erano bastati a fare la felicità. Tuttavia questa estate era stata diversa dalle altre: e per un po’ di tempo si era sentito veramente felice. Ma la felicità non era voluta restare accanto a lui.”
JOHANN SEBASTIAN BACH SULL’ISOLA DI RUGEN - “C’era il niente tra lui e il padre, il niente. Quel niente lo intristì a tal punto che senti una stretta al petto e gli si inumidirono gli occhi. Ma le lacrime non scendevano.
IL VIAGGIO VERSO SUD - “ Il giorno in cui smise di amare i suoi figli non fu diverso dagli altri. La mattina dopo, quando si domandò che cosa avesse causato la perdita dell’amore, non trovò nessuna risposta.” “ Ecco la fine dell’amore, pensò. Sentirsi soli malgrado la presenza altrui, come se l’altro non ci fosse.”
Per ciascun racconto raccolgo una breve frase emblematica.
FINE STAGIONE - “Perché non rimanere nella sua vecchia vita finché non fosse iniziata quella nuova?”
LA NOTTE A BADEN BADEN - “Non era questione di questa o di quella donna, bensì, più in generale di costanza e affidabilità nella vita”.
LA CASA NEL BOSCO - “Ogni felicità mira all’eternità? No, pensò lui, la felicità mira alla costanza. Desidera durare nel futuro e, allo stesso tempo, essersi compiuta già nel passato.”
LO SCONOSCIUTO NELLA NOTTE - “Che cosa c’era in me che non andava? Dov’era finito il mio realismo, del quale vado fiero e e che ha fatto di me un acuto osservatore, un lucido pensatore e un valido studioso?”
L’ULTIMA ESTATE - “ Non sarebbe rimasto niente dell’estate che aveva pianificato con tanta cura. Anche questa volta aveva messo insieme tutti gli ingredienti, ma non erano bastati a fare la felicità. Tuttavia questa estate era stata diversa dalle altre: e per un po’ di tempo si era sentito veramente felice. Ma la felicità non era voluta restare accanto a lui.”
JOHANN SEBASTIAN BACH SULL’ISOLA DI RUGEN - “C’era il niente tra lui e il padre, il niente. Quel niente lo intristì a tal punto che senti una stretta al petto e gli si inumidirono gli occhi. Ma le lacrime non scendevano.
IL VIAGGIO VERSO SUD - “ Il giorno in cui smise di amare i suoi figli non fu diverso dagli altri. La mattina dopo, quando si domandò che cosa avesse causato la perdita dell’amore, non trovò nessuna risposta.” “ Ecco la fine dell’amore, pensò. Sentirsi soli malgrado la presenza altrui, come se l’altro non ci fosse.”
September 14, 2012
"Can you point me in the direction where I can find more books like this/" I ask the Booksoup salesman. "And how does a litle girl like you come to favor Schlink?"
He had a point. The author, a mid 60-year old Jewish professor of Law or something like that managed to think about love and marriage and torment and jealousy to fit inside the head of a thirty something woman from Los Angeles. It's brilliant and touching. The way he can manage that I mean. The stories leave you itching for more, hoping he will come back to them and fitiing yourself right in whether its a jealous man on a budget or the fantasy of a marriage for someone who never gets beyond it. These stories are all from the male perspective, which I totally dig, and reminded me why we not only devour stories like these, but why we share them. We are all connected. It's the only thing that keeps the pulse moving.
He had a point. The author, a mid 60-year old Jewish professor of Law or something like that managed to think about love and marriage and torment and jealousy to fit inside the head of a thirty something woman from Los Angeles. It's brilliant and touching. The way he can manage that I mean. The stories leave you itching for more, hoping he will come back to them and fitiing yourself right in whether its a jealous man on a budget or the fantasy of a marriage for someone who never gets beyond it. These stories are all from the male perspective, which I totally dig, and reminded me why we not only devour stories like these, but why we share them. We are all connected. It's the only thing that keeps the pulse moving.
June 11, 2023
Mein erstes Buch von Bernhard Schlink und gleich eine Antologie. 7 Kurzgeschichten, die alle im Sommer spielen und sich alle auch am Thema Lügen und Betrügen reiben. Ich mochte den schreibstil vom Autor sehr. Die Geschichten enden alle mehr oder weniger offen, einen Anfang haben sie aber alle. Ich freue mich schon auf weitere Bücher des Autors und auf die Lesung.
December 2, 2021
Αυτη εδω ειναι η δευτερη συλλογη διηγηματων του Bernhard Schlink που διαβαζω και δηλωνω Ε Ν Θ Ο Υ Σ Ι Α Σ Μ Ε Ν Η μαζι του... Οι ηρωες του ειναι ανθρωποι απλοι, καθημερινοι, η θεματολογια του, οι ανθρωπινες σχεσεις, τα ψεματα, τα λαθη, τα παθη.. 2 εραστες που βρισκονται και χανονται, ενα ζευγαρι κουρασμενο απο τη ζωη στην πολη που πιστευει οτι θα ξαναβρει την οικογενειακη ευτυχια κοντα στη φυση και μακρια απο τις υποχρεωσεις, ομως διαψευδεται πανηγυρικα, ενα συγκλονιστικο διηγημα για την εμπιστοσύνη που δειχνουμε στους ξενους (καποιες φορες ανεξηγητα πιο μεγαλη και απο αυτη πιυ δειχνουμε σε φιλους), ακομη ενα συγκλονιστικο διηγημα για το πως ενας ανδρας με οικογενεια θεωρει οτι το να αφησει αυτον τον κοσμο ειναι δικη του, προσωπικη αποφαση, αλλα τελικα ανακαλυπτει οτι δεν ειναι, μια γυναικα που με τη βοηθεια της εγγονης της ψαχνει να συναντησει ξανα τον ερωτα της ζωης της...
Πραγματικα ο τροπος γραφης του Schlink ειναι τοσο συναισθηματικος και ιδιαιτερος που σου δημιουργει απιστευτα συναισθηματα. Σε σημεια, μου θυμισε τον λατρεμενο μου Κουντερα. Δηλωνω γοητευμενη και πανετοιμη να διαβασω και αλλα δικα του βιβλία συντομα..
Πραγματικα ο τροπος γραφης του Schlink ειναι τοσο συναισθηματικος και ιδιαιτερος που σου δημιουργει απιστευτα συναισθηματα. Σε σημεια, μου θυμισε τον λατρεμενο μου Κουντερα. Δηλωνω γοητευμενη και πανετοιμη να διαβασω και αλλα δικα του βιβλία συντομα..
February 17, 2025
Bernhard Schilink Yaz Yalanları'na takıntılı, nevrotik, umutsuz aşklarla eski defter öyküleri yazmış. Bir de suç öyküsü var: Uçakta yolculardan biri yanındakine izin almadan içine düştüğü sıkıntıyı anlatıyor ve macera başlıyor.
September 17, 2012
Although I do not usually read collections of short stories, I have read two of the author's novels, Homecoming and The Reader, and I did not want to miss any new fiction from Bernhard Schlink. Each of the selections in Summer Lies is really a novella, rather than a "short" story. A couple of the early selections seem somewhat incomplete or unresolved, as if they were meant to be only portraits of a particular character and his shallow relationship with his wife or lover. The later selections are much more satisfying, exploring relationships that are much more complex and moving. I particularly like the last three selections, all which deal with much older characters, both men and women, who are confronting end-of-life emotions, while trying to define who they are, how they have lived, the life-altering decisions they made, and their relationships with parents, spouses, children, and grandchildren. The last two selections are particularly intense: a man trying to reconcile with his 82-year old father, with whom he shares only one passion, the love of the music of Bach; and the story of a woman living in an assisted-living facility who has fallen out of love with her children and grandchildren, but leaves on a trip, accompanied by a grown granddaughter, to revisit the town in which she attended university, more than fifty years earlier. This relatively short audiobook (about 8 hours long)is well worth the reading just for the very best of these selections. The rest is intro and bonus!
November 3, 2020
Ya llevaba varios libros que no conseguían atraparme del todo. Tampoco conocía a este escritor y espero seguir leyéndole.
Creo que son solo siete historias cortas, pero todas ellas me han dado que pensar. Desde los engaños propios, los de parejas y las esperanzas puestas en los padres por sus hijos. Cada lectura me ha dejado con un pequeño amargor, pero todas ellas me han hecho meditar de verdad. No solo porque pudiéramos vernos ya reflejados en alguna, si no en las coincidencias venideras. Por qué actuamos con egoísmo?; por qué tenemos miedo y nos engañamos?, por qué necesitamos siempre que las personas importantes no nos defrauden?. Muchas preguntas a las que a veces nos da miedo reconocer la respuesta.
Os recomiendo esta lectura. Y que la disfrutéis como yo.
Creo que son solo siete historias cortas, pero todas ellas me han dado que pensar. Desde los engaños propios, los de parejas y las esperanzas puestas en los padres por sus hijos. Cada lectura me ha dejado con un pequeño amargor, pero todas ellas me han hecho meditar de verdad. No solo porque pudiéramos vernos ya reflejados en alguna, si no en las coincidencias venideras. Por qué actuamos con egoísmo?; por qué tenemos miedo y nos engañamos?, por qué necesitamos siempre que las personas importantes no nos defrauden?. Muchas preguntas a las que a veces nos da miedo reconocer la respuesta.
Os recomiendo esta lectura. Y que la disfrutéis como yo.
June 21, 2014
In the beginning I hated this book. The stories seemed far fetched, the characters self centred and no plot resolution. I almost gave up when the stories started to pull me in. You need to slow down and just absorb without analysis to appreciate this one. Midway through I'd finish a story and look around for someone to discuss it with. Why did the wife walk out? Why is the guy afraid to leave? I hope you enjoy this one too.
November 30, 2018
ilk öykuleri o kadar ilgimi cekmesede sonlara dogru cok iyiydi.Yazarin daha önceki eserlerini cok begenmistim.okunabilir yinede.
May 18, 2017
Шеметният успех на романа „Четецът” наложи Бернхард Шлинк като „говорител” на германската съвест и чувство за вина. Историята, адаптирана за голям екран от Стивън Долдри (с Кейт Уинслет в ключовата роля), предлага различен от обичайния ракурс към трагедията с унищожените от нацизма евреи. Става дума за неосъзнатата вина на извършителите на престъпленията и за мълчанието, което сякаш парализира процеса на осъзнаване; за моралното невежество и липсата на воля за решително противодействие на злото; за конформизма и инертността, така присъщи на човешката природа. Не е ли тази инертност, това хронично безкритично отношение към заобикалящата ни действителност в основата на най-драстичните обществено-политически пропадания? „Малките” индивидуални грехове се трупат и избиват в непредвидими посоки, но истински страшното идва, когато тази необозрима грамада от автоматизирани жестове и леност катурва човешки животи. Невинен ли си, ако приемем, че си неспособен да разпознаеш злото? „Четецът” е смазващо отговорна книга и Бернхард Шлинк заслужава рeспект за смелостта да я напише.
Седемте разказа от сборника „Летни лъжи” споделят някои теми и посоки на размисъл с романа, макар контекстът да е коренно различен. Действието в повечето от тях се развива в наши дни (всъщност тук историческото време е пренебрежим фактор), а греховете на героите са безобидни, поне до доказване на противното. И понеже се нагърбихме със задачата да хвърлим мост от „Четецът” към разказите, ще кажем, че „ефирните летни лъжи” тук често са резултат от кодирания в човешката природа стремеж към стабилност (пък била тя и измамна), към запазване на status quo, просто защото така е по-лесно. Днешният човек е станал безкрайно изобретателен в умението си да оправдава и действията си, и пасивността си. А чувството за срам отдавна се колокира редом с израза „няма такова животно”.
И сборникът, също като романа, с който изтъкнатият юрист нашумя, по-скоро задава въпроси, вместо да предлага отговори. Авторът елегантно намеква, подсказва, усмихва се съучастнически (защото и на него „нищо човешко не му е чуждо”), без да порицава, какво остава да раздава присъди. Разказвачът влиза под кожата на героите си, за да изведе на повърхността импулсите, които ги ръководят, и да покаже, че тези хора, с всичките им дребни непочтености, не са оперирани от съвест. Нещо повече – раздират ги съмнения, спомени и липси. Мъжете в тези истории хранят недоверие към жените и се стремят да запазят зоната си на комфорт. Понякога лъжат, защото не придават значимост на фактите, друг път премълчават истината просто защото това е единственият начин да съхранят втвърденото си его.
Във всички случаи накрая най-излъгани се оказват самите те. Значи ли това, че истината винаги е добра стратегия в едни взаимоотношения? Авторът избягва позата на фанатик в този смисъл. Сигурното е, че човек не бива да се вкопчва в другия „на живот и смърт”, ако не иска да бъде огорчен. Ако не искаш да те лъжат, не си отглеждай причини да бъдеш лъган.
В „След сезона” беден флейтист се влюбва в загадъчна жена по време на късна почивка в Кейп Код, но не намира сили да загърби миналото си и да й се отдаде докрай. Въпреки (или тъкмо заради?) необичайното си привличане към нея.
За първи път люби жена, като че без да има представа как се прави, как изобщо се случва любовта. Сякаш бяха двойка от деветнайсети век, на която киното и телевизията още не бяха предписали с образите си как е правилно да се целува, как е правилно да се стене, как лицето да приеме правилното изражение, показващо страст, а тялото правилно да потръпне от наслада.
В „Нощта в Баден-Баден” един драматург се заплита в малки лъжи, уж за да предотврати голям конфликт с „постоянната” си жена, но сценарият потегля в друга посока. И героят самодоволно стига до заключението, че не истината те прави свободен, а тъкмо обратното – трябва да си свободен, за да можеш да живееш с истината.
Не трябва ли с усмивка и леко сърце да признава всичко, което тя иска да чуе като признание? Но едва ли всичко ще се свърши с признанието. Тя ще иска да разбере как се е стигнало дотук. Няма да се успокои, докато не измъкне какво е това нещо, което не го удовлетворява. Докато най-сетне и той го прозре.
В друг от разказите неосъществен писател ревнува личното си щастие от стремглавата кариера на съпругата си и се опитва да замрази моментите на семейна идилия. Защото всяко щастие търси постоянството – и освен че гледа в бъдещето, се опитва да се протегне и назад към миналото. (Нима влюбените не си представят как са се срещнали още като деца и са се харесали?) За добро или зло, алхимията на щастието няма формула. Даже когато съставките му са абсолютно същите, шастието е различно. Бъркотията произтича от факта, че се движим напред „на тласъци”. Дълго време нищо не се случва и изведнъж ни връхлита нещо неочаквано, срещаме някого, взимаме решение и… вече сме други.
Някои лъжи обаче са по-дебели и смущаващи. Както се казва в един от разказите, най-трудното нещо в живота е да прецениш, кога трябва да се придържаш здраво към принципите си, и кога можеш да поразхлабиш юздите. Професор по философия скрива от семейството си, че е болен от рак, планирайки да се самоубие, когато болката стане непоносима. Но щом узнава за намеренията му, съпругата му го напуска. Няма да разкриваме продължението, още повече че фокусът в тази история пада върху болезнено изостреното съзнание на героя през последните му дни. Единственият разказ, който тече от гледната точка на жена, е „Пътуване на юг” (ars poetica на този сборник) и началото му е доста шокиращо: „Денят, в който тя престана да обича децата си, не беше по-различен от останалите дни.”
Шлинк избягва клопката на безкрайните описания, но противно на допускането, че кратката форма при него е само тренинг, дирене на подстъп към върховете на следващия му роман, по всичко личи, че е изпитвал наслада, създавайки тези кристално ясни, проникновени истории. Нашият фаворит е отчаяният зов за близост в разказа „Йохан Себастиан Бах на остров Рюген”.
Седемте разказа от сборника „Летни лъжи” споделят някои теми и посоки на размисъл с романа, макар контекстът да е коренно различен. Действието в повечето от тях се развива в наши дни (всъщност тук историческото време е пренебрежим фактор), а греховете на героите са безобидни, поне до доказване на противното. И понеже се нагърбихме със задачата да хвърлим мост от „Четецът” към разказите, ще кажем, че „ефирните летни лъжи” тук често са резултат от кодирания в човешката природа стремеж към стабилност (пък била тя и измамна), към запазване на status quo, просто защото така е по-лесно. Днешният човек е станал безкрайно изобретателен в умението си да оправдава и действията си, и пасивността си. А чувството за срам отдавна се колокира редом с израза „няма такова животно”.
И сборникът, също като романа, с който изтъкнатият юрист нашумя, по-скоро задава въпроси, вместо да предлага отговори. Авторът елегантно намеква, подсказва, усмихва се съучастнически (защото и на него „нищо човешко не му е чуждо”), без да порицава, какво остава да раздава присъди. Разказвачът влиза под кожата на героите си, за да изведе на повърхността импулсите, които ги ръководят, и да покаже, че тези хора, с всичките им дребни непочтености, не са оперирани от съвест. Нещо повече – раздират ги съмнения, спомени и липси. Мъжете в тези истории хранят недоверие към жените и се стремят да запазят зоната си на комфорт. Понякога лъжат, защото не придават значимост на фактите, друг път премълчават истината просто защото това е единственият начин да съхранят втвърденото си его.
Във всички случаи накрая най-излъгани се оказват самите те. Значи ли това, че истината винаги е добра стратегия в едни взаимоотношения? Авторът избягва позата на фанатик в този смисъл. Сигурното е, че човек не бива да се вкопчва в другия „на живот и смърт”, ако не иска да бъде огорчен. Ако не искаш да те лъжат, не си отглеждай причини да бъдеш лъган.
В „След сезона” беден флейтист се влюбва в загадъчна жена по време на късна почивка в Кейп Код, но не намира сили да загърби миналото си и да й се отдаде докрай. Въпреки (или тъкмо заради?) необичайното си привличане към нея.
За първи път люби жена, като че без да има представа как се прави, как изобщо се случва любовта. Сякаш бяха двойка от деветнайсети век, на която киното и телевизията още не бяха предписали с образите си как е правилно да се целува, как е правилно да се стене, как лицето да приеме правилното изражение, показващо страст, а тялото правилно да потръпне от наслада.
В „Нощта в Баден-Баден” един драматург се заплита в малки лъжи, уж за да предотврати голям конфликт с „постоянната” си жена, но сценарият потегля в друга посока. И героят самодоволно стига до заключението, че не истината те прави свободен, а тъкмо обратното – трябва да си свободен, за да можеш да живееш с истината.
Не трябва ли с усмивка и леко сърце да признава всичко, което тя иска да чуе като признание? Но едва ли всичко ще се свърши с признанието. Тя ще иска да разбере как се е стигнало дотук. Няма да се успокои, докато не измъкне какво е това нещо, което не го удовлетворява. Докато най-сетне и той го прозре.
В друг от разказите неосъществен писател ревнува личното си щастие от стремглавата кариера на съпругата си и се опитва да замрази моментите на семейна идилия. Защото всяко щастие търси постоянството – и освен че гледа в бъдещето, се опитва да се протегне и назад към миналото. (Нима влюбените не си представят как са се срещнали още като деца и са се харесали?) За добро или зло, алхимията на щастието няма формула. Даже когато съставките му са абсолютно същите, шастието е различно. Бъркотията произтича от факта, че се движим напред „на тласъци”. Дълго време нищо не се случва и изведнъж ни връхлита нещо неочаквано, срещаме някого, взимаме решение и… вече сме други.
Някои лъжи обаче са по-дебели и смущаващи. Както се казва в един от разказите, най-трудното нещо в живота е да прецениш, кога трябва да се придържаш здраво към принципите си, и кога можеш да поразхлабиш юздите. Професор по философия скрива от семейството си, че е болен от рак, планирайки да се самоубие, когато болката стане непоносима. Но щом узнава за намеренията му, съпругата му го напуска. Няма да разкриваме продължението, още повече че фокусът в тази история пада върху болезнено изостреното съзнание на героя през последните му дни. Единственият разказ, който тече от гледната точка на жена, е „Пътуване на юг” (ars poetica на този сборник) и началото му е доста шокиращо: „Денят, в който тя престана да обича децата си, не беше по-различен от останалите дни.”
Шлинк избягва клопката на безкрайните описания, но противно на допускането, че кратката форма при него е само тренинг, дирене на подстъп към върховете на следващия му роман, по всичко личи, че е изпитвал наслада, създавайки тези кристално ясни, проникновени истории. Нашият фаворит е отчаяният зов за близост в разказа „Йохан Себастиан Бах на остров Рюген”.
February 9, 2018
За такива неща става въпрос в тази книга:
„– Може би изгубихме невинността? А спечелихме трезвост?
– И какво, ако трезвостта е нещо добро, но въпреки това е смърт за любовта и нещата просто не вървят без наивната вяра в другия?“
„… големите, съдбовните решения не могат да бъдат правилни или грешни, а просто човек живее различни видове живот.“
Затова и аз се запитах: има ли някъде-някога нормални връзки? И какво изобщо е нормална връзка? Вариациите на тема любовни връзки (и не само любовни) в „Летни лъжи“ ме вледениха, към параноя избих направо – всичко ли е лъжа?! Илюзия? (Често се сещах за романа на Уилям Уортън „Илюзии“.)
Всичко изглежда толкова сложно в отношенията, но когато вече е сравнително късно, става ясно, че е можело и е трябвало да е просто… Дали много умуват и усложняват положението героите конкретно от тези разкази, защото са предимно хора на изкуството, учени, университетски преподаватели (често с прескачане между САЩ и Европа, обикновено Германия)?
Изглежда съм се преуморила от книги за връзки и може би затова този сборник не ми хареса чак толкова. Отделно и писането на Шлинк имаше с какво да ме подразни. Твърде много повторения уж за подсилване на внушението, но според мен подходящи по-скоро за ученически съчинения (някога…, някога…, някога…; трябваше…, трябваше…, трябваше…; защото…, защото…, защото…); прекалено много въпросителни изречения едно след друго (дали…, дали…, дали…; нима…, нима…, нима…; какво ли…, каква ли…). И това не в един разказ, а в повечето.
Но повече сигурно ме стряскаше емоционалната пустош.
„Това е краят на любовта, мислеше си тя. Да си така самотен в присъствието на друг, сякаш него го няма.“
„Общата част в живота на двамата ставаше все по-малка.“
Досега уж твърдях, че силното емоционално обвързване никак не е „полезно“ и често цитирах Теди на Селинджър (не че става въпрос за съвсем същото):
„Да, разбира се, че го обичам. Но не го обичам сантиментално. Той никъде не е казал, че трябва да го обичаме сантиментално.“
Но в „Летни лъжи“ си спомнях повече за Ромен Гари: „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“
Заради сложностите в разказите на Шлинк и аз започнах да задавам въпроси:
- винаги ли в семейството единият успява да се изяви в професията, а другият трябва да е по-скоро подкрепящ и „второстепенен“;
- винаги ли едно изоставяне в ранната младост остава като непреодолим тежък спомен за цял живот (изоставеният не си ли фантазира неправилно какво би било….);
- често ли се налага изборът „чувства – стандарт на живот“;
- винаги ли има доста лъжи/илюзии?
„Или всички просто играеха игра, в която единият се преструва пред другия, за да може след това и вторият да въвлече първия в илюзията си?“
И главният нерешен за мен въпрос, с накланяне към единия отговор:
„Любовта не зависи от чувствата, а от волята.“
„Достатъчно е само да желае, човек би могъл да превърне задължението в симпатия и отговорността в любов.“
(съгласна съм - но накрая не остава ли чувството за измамно служене?)
За мен е „бонус“, когато в книгите намеря общи неща със себе си и тук отново имаше такива:
„Тя беше с маратонки, джинси и суичър…“
„Защото с малко хора човек е по-малко самотен, отколкото с много“.
„Не – каза той, – не знам кой си ти.“ (към баща)
Общо взето наистина се изморих от тези разкази и от всякакви такива книги. Нищо не знаех нито за автора, нито за сборника, но ми хареса корицата и реших да опитам. Не съжалявам, но може би трябва сега да избера нещо различно, иначе съвсем ще загубя вярата в любовта, на стари години какво ми трябва:)). Не че са толкова отчайващи разказите, напротив, имат и често срещаните напоследък отворени финали, така че – всеки си избира.
„Колко ли време е минало, рече си пак той, откакто за последен път се целувахме?“
„Понякога наставаше спокойствие, но ние не си вярвахме един на друг.
„Празнотата, след изчезването на любовта към децата, я беше уплашила, но пък и беше донесла облекчение.“
„Не си признаваше нещастието. Понякога в него се обаждаше тих вътрешен глас, който изразяваше съмнение в щастието. Но той го караше да млъкне.“
„– Може би изгубихме невинността? А спечелихме трезвост?
– И какво, ако трезвостта е нещо добро, но въпреки това е смърт за любовта и нещата просто не вървят без наивната вяра в другия?“
„… големите, съдбовните решения не могат да бъдат правилни или грешни, а просто човек живее различни видове живот.“
Затова и аз се запитах: има ли някъде-някога нормални връзки? И какво изобщо е нормална връзка? Вариациите на тема любовни връзки (и не само любовни) в „Летни лъжи“ ме вледениха, към параноя избих направо – всичко ли е лъжа?! Илюзия? (Често се сещах за романа на Уилям Уортън „Илюзии“.)
Всичко изглежда толкова сложно в отношенията, но когато вече е сравнително късно, става ясно, че е можело и е трябвало да е просто… Дали много умуват и усложняват положението героите конкретно от тези разкази, защото са предимно хора на изкуството, учени, университетски преподаватели (често с прескачане между САЩ и Европа, обикновено Германия)?
Изглежда съм се преуморила от книги за връзки и може би затова този сборник не ми хареса чак толкова. Отделно и писането на Шлинк имаше с какво да ме подразни. Твърде много повторения уж за подсилване на внушението, но според мен подходящи по-скоро за ученически съчинения (някога…, някога…, някога…; трябваше…, трябваше…, трябваше…; защото…, защото…, защото…); прекалено много въпросителни изречения едно след друго (дали…, дали…, дали…; нима…, нима…, нима…; какво ли…, каква ли…). И това не в един разказ, а в повечето.
Но повече сигурно ме стряскаше емоционалната пустош.
„Това е краят на любовта, мислеше си тя. Да си така самотен в присъствието на друг, сякаш него го няма.“
„Общата част в живота на двамата ставаше все по-малка.“
Досега уж твърдях, че силното емоционално обвързване никак не е „полезно“ и често цитирах Теди на Селинджър (не че става въпрос за съвсем същото):
„Да, разбира се, че го обичам. Но не го обичам сантиментално. Той никъде не е казал, че трябва да го обичаме сантиментално.“
Но в „Летни лъжи“ си спомнях повече за Ромен Гари: „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“
Заради сложностите в разказите на Шлинк и аз започнах да задавам въпроси:
- винаги ли в семейството единият успява да се изяви в професията, а другият трябва да е по-скоро подкрепящ и „второстепенен“;
- винаги ли едно изоставяне в ранната младост остава като непреодолим тежък спомен за цял живот (изоставеният не си ли фантазира неправилно какво би било….);
- често ли се налага изборът „чувства – стандарт на живот“;
- винаги ли има доста лъжи/илюзии?
„Или всички просто играеха игра, в която единият се преструва пред другия, за да може след това и вторият да въвлече първия в илюзията си?“
И главният нерешен за мен въпрос, с накланяне към единия отговор:
„Любовта не зависи от чувствата, а от волята.“
„Достатъчно е само да желае, човек би могъл да превърне задължението в симпатия и отговорността в любов.“
(съгласна съм - но накрая не остава ли чувството за измамно служене?)
За мен е „бонус“, когато в книгите намеря общи неща със себе си и тук отново имаше такива:
„Тя беше с маратонки, джинси и суичър…“
„Защото с малко хора човек е по-малко самотен, отколкото с много“.
„Не – каза той, – не знам кой си ти.“ (към баща)
Общо взето наистина се изморих от тези разкази и от всякакви такива книги. Нищо не знаех нито за автора, нито за сборника, но ми хареса корицата и реших да опитам. Не съжалявам, но може би трябва сега да избера нещо различно, иначе съвсем ще загубя вярата в любовта, на стари години какво ми трябва:)). Не че са толкова отчайващи разказите, напротив, имат и често срещаните напоследък отворени финали, така че – всеки си избира.
„Колко ли време е минало, рече си пак той, откакто за последен път се целувахме?“
„Понякога наставаше спокойствие, но ние не си вярвахме един на друг.
„Празнотата, след изчезването на любовта към децата, я беше уплашила, но пък и беше донесла облекчение.“
„Не си признаваше нещастието. Понякога в него се обаждаше тих вътрешен глас, който изразяваше съмнение в щастието. Но той го караше да млъкне.“
August 26, 2019
Sette racconti che ruotano attorno al tema della menzogna e a come queste possano incrinare le relazioni, qualunque sia la loro natura.
Tutti e sette i racconti mi sono piaciuti e nonostante questo ce ne è uno che è il mio preferito ed è "L'ultima estate". Provo a descrivere ciascuno di essi evidenziando una frase chiave che in qualche modo descriva il racconto.
FINE STAGIONE: “Non gli aveva strappato la camicia per toccargli il petto, ma per trovargli il cuore. La sua passione era diretta al ritorno alla calma che avevano perduto durante il litigio.”
LA NOTTE A BADEN-BADEN: “Lei continuava a essere diffidente. «Il Brenner’s è un tuo vecchio sogno e, ciononostante, tu arrivi cosí tardi e riparti cosí presto che l’albergo non te lo godi per niente? Tutto questo non ha senso».
«No, in effetti non ha senso. Ma tutta la mia vita nelle ultime settimane non ha avuto senso». ”
LA CASA NEL BOSCO: “Non posso vivere con un uomo che per pura gelosia intende ridurmi a questo. Oppure che ami solo questo.”
LO SCONOSCIUTO NELLA NOTTE: “Il mio vicino aveva sperimentato la sua storia su di me. Tra non molto avrebbe dovuto raccontarla alla polizia, al procuratore e al giudice, e voleva sapere quali reazioni avrebbe suscitato. Che figura avrebbe fatto in tutto questo? Cosa poteva omettere e cosa doveva enfatizzare? Aveva scelto me come interlocutore proprio perché ci assomigliavamo per corporatura, viso e età? ”
L'ULTIMA ESTATE: «Non posso stare senza di te. Non per via dei panni; li lavo, li asciugo e li ripiego. Non per via dei pasti; vado a fare la spesa e li preparo. Faccio le pulizie in casa e annaffio il giardino. «Non posso stare senza di te perché senza di te niente ha valore. Tutto ciò che ho realizzato in vita mia l’ho potuto fare solo perché c’eri tu. [.] Quando sarò arrivato al capolinea, decideremo insieme. Ti amo».
JOHANN SEBASTIAN BACH SULL'ISOLA DI RÜGEN: “C’era il niente tra lui e il padre, il niente. Quel niente lo intristí a tal punto che sentí una stretta al petto e gli si inumidirono gli occhi. Ma le lacrime non scendevano.”
IL VIAGGIO VERSO SUD: "Conosci questo detto: Now, if not forever, is sometimes better than never? È vero. A sentire il tuo racconto, i ricordi che hai non sono soltanto amari. Sono anche dolci, anzi dolceamari."
Tutti e sette i racconti mi sono piaciuti e nonostante questo ce ne è uno che è il mio preferito ed è "L'ultima estate". Provo a descrivere ciascuno di essi evidenziando una frase chiave che in qualche modo descriva il racconto.
FINE STAGIONE: “Non gli aveva strappato la camicia per toccargli il petto, ma per trovargli il cuore. La sua passione era diretta al ritorno alla calma che avevano perduto durante il litigio.”
LA NOTTE A BADEN-BADEN: “Lei continuava a essere diffidente. «Il Brenner’s è un tuo vecchio sogno e, ciononostante, tu arrivi cosí tardi e riparti cosí presto che l’albergo non te lo godi per niente? Tutto questo non ha senso».
«No, in effetti non ha senso. Ma tutta la mia vita nelle ultime settimane non ha avuto senso». ”
LA CASA NEL BOSCO: “Non posso vivere con un uomo che per pura gelosia intende ridurmi a questo. Oppure che ami solo questo.”
LO SCONOSCIUTO NELLA NOTTE: “Il mio vicino aveva sperimentato la sua storia su di me. Tra non molto avrebbe dovuto raccontarla alla polizia, al procuratore e al giudice, e voleva sapere quali reazioni avrebbe suscitato. Che figura avrebbe fatto in tutto questo? Cosa poteva omettere e cosa doveva enfatizzare? Aveva scelto me come interlocutore proprio perché ci assomigliavamo per corporatura, viso e età? ”
L'ULTIMA ESTATE: «Non posso stare senza di te. Non per via dei panni; li lavo, li asciugo e li ripiego. Non per via dei pasti; vado a fare la spesa e li preparo. Faccio le pulizie in casa e annaffio il giardino. «Non posso stare senza di te perché senza di te niente ha valore. Tutto ciò che ho realizzato in vita mia l’ho potuto fare solo perché c’eri tu. [.] Quando sarò arrivato al capolinea, decideremo insieme. Ti amo».
JOHANN SEBASTIAN BACH SULL'ISOLA DI RÜGEN: “C’era il niente tra lui e il padre, il niente. Quel niente lo intristí a tal punto che sentí una stretta al petto e gli si inumidirono gli occhi. Ma le lacrime non scendevano.”
IL VIAGGIO VERSO SUD: "Conosci questo detto: Now, if not forever, is sometimes better than never? È vero. A sentire il tuo racconto, i ricordi che hai non sono soltanto amari. Sono anche dolci, anzi dolceamari."
Read
July 10, 2021Vešto napisane priče, od onih u kojima zaista možemo mariti za junake, i sve što je opisano baš je dobro opisano, s lakoćom se može zamisliti, ali meni nekako ne odgovara Šlinkov senzibilitet, otud tri zvezdice: priče su školski dobre i sa zadovoljstvom sam ih pročitala, ali me ne pomeraju i kao da sam ih zaboravila već kad sam sklopila korice.
March 17, 2022
As with all short story compilations, there are some wonderful short stories and some not so great. The quality of Schlink's writing however was almost constantly high, and there were only a couple of stories that I genuinely wasn't moved by.
January 8, 2022
Αν και η πρώτη μου επαφή με τον συγκεκριμένο συγγραφέα, μπορώ να ομολογήσω ότι η γραφή του ήταν αρκετά ενδιαφέρουσα. Οι ιστορίες του αφορούν αρκετά διαφορετικούς χαρακτήρες με κοινά χαρακτηριστικά το ψέμα και πως αυτό καθορίζει τις επιλογές τους στη ζωή και τις σχέσεις τους με άλλους. Αν και οι ιστορίες του σε κρατούσαν, προσπαθώντας να μπεις στη θέση του ήρωα, δεν μου άρεσε οτι δεν υπήρχε κάποια δυνατή ανατροπή αλλά και η απογοήτευση που πήγαζε σχεδόν σε κάθε του ιστορία. Θα ήθελα να διαβάσω κάτι ακόμα δικό του, αλλά όχι άμεσα.
3,5*
3,5*
July 13, 2017
"Летни лъжи" е от ония книги, дето случайно решаваме да прочетем, обхванати от жегата, намиращи се някъде между поредното пътуване и работа, между мъчителните горещи следобеди и леко прохладните панелни нощи.
Разказите са няколко на брой, кой от кой по-човешки, изобличаващи една различна представа за нормалното. Летните лъжи са онези, които не се случват през лятото, а някъде по пътя си са се намерили в този сезон. Именно затова всеки герой от историите по себе си носи едно бреме - на отминалата година, живот, неизживяната любов, недостигнатото, успехите, които никога няма да постигнем, а с тях и поредната лъжа, която да скрие разочарованието от това, че сме именно хората, които сме.
От първия разказ, онзи, който най-силно ме грабна, има една такава любов, лятна. Между плажовете, между годините, които носят на гърбовете си, между желанието да бъдат себе си с някого другиго, между предразсъдъците и страстта се ражда една лятна любов. Той е на 37, а тя на 41. Нейните години са приятно скрити зад стегнатите ѝ извивки, а неговите тежко се отпускат по раменете. Влюбват се на един плаж, колкото и фамилиарно да звучи, той - в една прекрасна идея, а тя - в една неизживяна тръпка.
И не за любовта и лъжите, а за лятото, което ти дава една вяра, че всичко може да бъде постигнато. Че границите на възможното са само в главата, че времето е единствената мерна единица, която през лятото сякаш се разширява, минутите стават часове, часовете - дни. Всичко се слива - магията, времето, надеждата, доброто и все си казваш, че всичко е възможно. Но за тези двама герои на Шлинк не е така.
Както срещнали се някога на летището, преди няколко седмици, сега отново се събират там. Разделят се с обещания за съвместен живот, който трудно може да се намери. Той я умолява да дойде с него в Ню Йорк, а тя усилено се обеснява, че има още малко работа в Лос Анджелис. Той събира багажа си от малката шумна улица в занемарената сграда, където живее, и започва да отброява минутите до своето местене. Желае да живее с нея, жената, която може да му донесе радост, в нейния скъп централен апартамент, или може да остане тук - в познатите шумове, пукнатини, разговори и съществуване.
Изведнъж, с настъпването на новия сезон, с прохладата идва и изтрезняването. Защото от лятото по-силен опиат няма.
"Когато срещнеш истината и откриеш, че тя е мъчителна, а не е тя тази, която те мъчи, а онова, за което тя е истина. И това винаги ти носи свобода. Засмя се. Истината и това, за което тя е истина - все още не го схващаше. А дали тя те прави свободен - може би пък е точно обратното, трябва да си свободен, за да можеш да живееш с истината."
Разказите са няколко на брой, кой от кой по-човешки, изобличаващи една различна представа за нормалното. Летните лъжи са онези, които не се случват през лятото, а някъде по пътя си са се намерили в този сезон. Именно затова всеки герой от историите по себе си носи едно бреме - на отминалата година, живот, неизживяната любов, недостигнатото, успехите, които никога няма да постигнем, а с тях и поредната лъжа, която да скрие разочарованието от това, че сме именно хората, които сме.
От първия разказ, онзи, който най-силно ме грабна, има една такава любов, лятна. Между плажовете, между годините, които носят на гърбовете си, между желанието да бъдат себе си с някого другиго, между предразсъдъците и страстта се ражда една лятна любов. Той е на 37, а тя на 41. Нейните години са приятно скрити зад стегнатите ѝ извивки, а неговите тежко се отпускат по раменете. Влюбват се на един плаж, колкото и фамилиарно да звучи, той - в една прекрасна идея, а тя - в една неизживяна тръпка.
И не за любовта и лъжите, а за лятото, което ти дава една вяра, че всичко може да бъде постигнато. Че границите на възможното са само в главата, че времето е единствената мерна единица, която през лятото сякаш се разширява, минутите стават часове, часовете - дни. Всичко се слива - магията, времето, надеждата, доброто и все си казваш, че всичко е възможно. Но за тези двама герои на Шлинк не е така.
Както срещнали се някога на летището, преди няколко седмици, сега отново се събират там. Разделят се с обещания за съвместен живот, който трудно може да се намери. Той я умолява да дойде с него в Ню Йорк, а тя усилено се обеснява, че има още малко работа в Лос Анджелис. Той събира багажа си от малката шумна улица в занемарената сграда, където живее, и започва да отброява минутите до своето местене. Желае да живее с нея, жената, която може да му донесе радост, в нейния скъп централен апартамент, или може да остане тук - в познатите шумове, пукнатини, разговори и съществуване.
Изведнъж, с настъпването на новия сезон, с прохладата идва и изтрезняването. Защото от лятото по-силен опиат няма.
"Когато срещнеш истината и откриеш, че тя е мъчителна, а не е тя тази, която те мъчи, а онова, за което тя е истина. И това винаги ти носи свобода. Засмя се. Истината и това, за което тя е истина - все още не го схващаше. А дали тя те прави свободен - може би пък е точно обратното, трябва да си свободен, за да можеш да живееш с истината."
March 15, 2013
To me this is Schlink's best book, I like his short stories more than his novels. At the end of each short storie I was a bit sad that they ended here and were not further developed to a fullnovel. This is exactly as it should be - well done, Bernhard!
March 18, 2024
I am actually not a big fan of short stories but maybe I'll reconsider this fact.
Lyric, insightfully described small inadequacies in everyday life together, elegantly written and beautifully read. Surprising and inspiring.
Lyric, insightfully described small inadequacies in everyday life together, elegantly written and beautifully read. Surprising and inspiring.
February 25, 2013
Bernhard Schlink's collection of stories, Summer Lies, is always gracefully written but not always compelling because too many key characters, plots, and themes are borderline trivial or simply trivialized.
In the first story, "After the Season," an accomplished musician with adequate but not a great deal of money falls in love with an heiress with tons of money…and that's a problem for him. He doesn't like rich people, or thinks he doesn't, but there's really nothing wrong with the woman except that by moving in with her, he'll lose touch with all the nice things he has in his modest New York life. These are itemized: the guy he plays chess with, the kids he jokes with on the sidewalk, the fact that he can hear all the fighting going on in his apartment building which justifies him playing music as loud as he wishes any time of night or day. Anyway, bye-bye to all that…love is in the air and he'll swallow his distate for a fortune to accomodate it. Sweet, maybe. Saccharine? Maybe that, too.
The next story, "The Night in Baden-Baden," is a tale in which a fellow likes women other than his girlfriend from time to time…and his girlfriend is the jealous, snoopy type. You can imagine how that turns out, but this guy still gets an unexpected roll in the hay --with another woman, of course--before the final break-up.
Then we come to my favorite stinker: "The House in the Forest." Here a male writer who is overshadowed by his more successful spouse, also a writer, moves the family five hours out of New York so her fame won't distract her so much. Kind of him. He even goes as far as knocking out the telephone line to their house so no one will tell her she's won "the American Book Award." All this ends up in a car accident and a split. Some marriage.
Throughout these tales, the question of control often presents itself. Our writer friend clearly is a controller. The jealous girlfriend? A controller. In the next story, "Stranger in the Night," a con artist bewilders an otherwise intelligent chap…in other words, he controls him, quite implausibly.
Same thing in spades in "The Last Summer." Here we have a man dying of cancer who wants his family around him at his country house for one last summer before the pain becomes so great that he will drink a potion that will kill him as kindly as falling asleep. Of course, he doesn't want anyone to know this is his plan. And of course, his wife finds out. End of his control over the situation. The wife and the family abandon him. Really? He's quite ill, can barely peck out a letter apologizing, but somehow he manages to do so, and in addition, he locks up the poison and throws away the key.
I had hopes for "The Last Summer" until this peculiarly happy unhappy ending presented itself.
The same control-freak reappears in the next story, "Johann Sebastian Bach on Ruegen". Here he's a father with a son desperate to get to know him. The son batters him pretty hard about this, but no luck; when dad cries over a Bach CD's beauty, a true show of emotion, he offers no explanation why.
Now the last story, "The Journey to the South." This is another end-of-life story that does have an interesting twist when a granddaughter snookers her highly controlled grandmother into meeting, after decades, the man who was the true love of her life. This is hard on the old lady, but good for her. After facing her own role in undermining a passionate youthful romance, she confronts many of the highly controlled consequences that followed: chiefly, becoming a dutiful, exploited, betrayed wife and grandmother. The way she snaps at her kids and grandkids about this is shocking but actually happens from time to time. Be wary of old folks ready to tell the truth. Their tongues can cut.
Fiction is "made up," of course, but it can't read as though it's "made up." It has to emerge from psychic ground to which it remains true. Schlink almost has the life experience and writing skills to slip past this requirement, but not quite. His fame in Europe and the U.S. rests on a novel called The Reader, which I haven't read. It's possible that a novel's requirements for sustained commitment forced him to turn out good fiction in The Reader. In the case of the short story, however, he may simply be writing with too much facility and too little heart.
To read more of my comments on contemporary fiction, please take a look Tuppence Reviews, recently released as a Kindle e-book.
In the first story, "After the Season," an accomplished musician with adequate but not a great deal of money falls in love with an heiress with tons of money…and that's a problem for him. He doesn't like rich people, or thinks he doesn't, but there's really nothing wrong with the woman except that by moving in with her, he'll lose touch with all the nice things he has in his modest New York life. These are itemized: the guy he plays chess with, the kids he jokes with on the sidewalk, the fact that he can hear all the fighting going on in his apartment building which justifies him playing music as loud as he wishes any time of night or day. Anyway, bye-bye to all that…love is in the air and he'll swallow his distate for a fortune to accomodate it. Sweet, maybe. Saccharine? Maybe that, too.
The next story, "The Night in Baden-Baden," is a tale in which a fellow likes women other than his girlfriend from time to time…and his girlfriend is the jealous, snoopy type. You can imagine how that turns out, but this guy still gets an unexpected roll in the hay --with another woman, of course--before the final break-up.
Then we come to my favorite stinker: "The House in the Forest." Here a male writer who is overshadowed by his more successful spouse, also a writer, moves the family five hours out of New York so her fame won't distract her so much. Kind of him. He even goes as far as knocking out the telephone line to their house so no one will tell her she's won "the American Book Award." All this ends up in a car accident and a split. Some marriage.
Throughout these tales, the question of control often presents itself. Our writer friend clearly is a controller. The jealous girlfriend? A controller. In the next story, "Stranger in the Night," a con artist bewilders an otherwise intelligent chap…in other words, he controls him, quite implausibly.
Same thing in spades in "The Last Summer." Here we have a man dying of cancer who wants his family around him at his country house for one last summer before the pain becomes so great that he will drink a potion that will kill him as kindly as falling asleep. Of course, he doesn't want anyone to know this is his plan. And of course, his wife finds out. End of his control over the situation. The wife and the family abandon him. Really? He's quite ill, can barely peck out a letter apologizing, but somehow he manages to do so, and in addition, he locks up the poison and throws away the key.
I had hopes for "The Last Summer" until this peculiarly happy unhappy ending presented itself.
The same control-freak reappears in the next story, "Johann Sebastian Bach on Ruegen". Here he's a father with a son desperate to get to know him. The son batters him pretty hard about this, but no luck; when dad cries over a Bach CD's beauty, a true show of emotion, he offers no explanation why.
Now the last story, "The Journey to the South." This is another end-of-life story that does have an interesting twist when a granddaughter snookers her highly controlled grandmother into meeting, after decades, the man who was the true love of her life. This is hard on the old lady, but good for her. After facing her own role in undermining a passionate youthful romance, she confronts many of the highly controlled consequences that followed: chiefly, becoming a dutiful, exploited, betrayed wife and grandmother. The way she snaps at her kids and grandkids about this is shocking but actually happens from time to time. Be wary of old folks ready to tell the truth. Their tongues can cut.
Fiction is "made up," of course, but it can't read as though it's "made up." It has to emerge from psychic ground to which it remains true. Schlink almost has the life experience and writing skills to slip past this requirement, but not quite. His fame in Europe and the U.S. rests on a novel called The Reader, which I haven't read. It's possible that a novel's requirements for sustained commitment forced him to turn out good fiction in The Reader. In the case of the short story, however, he may simply be writing with too much facility and too little heart.
To read more of my comments on contemporary fiction, please take a look Tuppence Reviews, recently released as a Kindle e-book.
November 10, 2015
This is my third Bernhard Schlink and it was a surprise to find the writing so dissimilar, in these short stories, to the two novels I have read - The Weekend and The Reader. In Summer Lies I found the voices all had the same measured tones. They were very similar people too. People that liked to control most things in their rather quiet, orderly lives. Despite this, they are all caught up in disparate situations, creating the need to lie.
I noticed in some of the reviews that different readers liked different stories. I think this owes to the fact that Schlink has such masterful control over his characters. He creates fascinating but realistic situations for them and it is only human that some of these situations, more than others, will reverberate for his readers.
The two that stood out for me were The House in the Forest and The Last Summer. In The House in the Forest, everything seems idyllic at first. The unnamed narrator is the main carer for the child in the secluded house, busy doing most things whilst his wife writes. It becomes obvious only slowly that she is an important, much feted writer. Feeling that the outside world is closing in on them, the narrator does a very strange thing involving the internet and the road to the house.
“It was the following evening before Kate asked him why the phone and the Internet weren’t working. In the mornings and early afternoons she allowed nothing to interfere with her writing, and didn’t pay attention to her emails until late afternoon.”
The whole thing escalates of course into a dramatic climax with our narrator justifying his outrageous behaviour. Schlink’s skill here is to be inside the narrator’s head and to make it all feel quite reasonable. “He would work out a plan to keep his world together.”
In The Last Summer, a terminally ill man, Thomas Wellmer, looks back on his life. Finally he has found some happiness, particularly in regards to his grandchildren and plans how he will end his life and minimise the impact on his family. He will just slip away. “When he had imagined his last evening, he had imagined it as being pain free. Now he realised it wasn’t simple to decide on the right evening. The longer it went on and the worse he got, the less often there would be pain-free evenings, and the more welcome and indispensable they would be. How could he relinquish such an evening to death?”
Good question and of course it all becomes unstuck. What I couldn’t get over and still can’t forget is how Thomas Wellmer’s family react to his plan. Unbelievable. I would love to hear from other readers which is their favourite story. A wise and insightful read. Highly recommended.
I noticed in some of the reviews that different readers liked different stories. I think this owes to the fact that Schlink has such masterful control over his characters. He creates fascinating but realistic situations for them and it is only human that some of these situations, more than others, will reverberate for his readers.
The two that stood out for me were The House in the Forest and The Last Summer. In The House in the Forest, everything seems idyllic at first. The unnamed narrator is the main carer for the child in the secluded house, busy doing most things whilst his wife writes. It becomes obvious only slowly that she is an important, much feted writer. Feeling that the outside world is closing in on them, the narrator does a very strange thing involving the internet and the road to the house.
“It was the following evening before Kate asked him why the phone and the Internet weren’t working. In the mornings and early afternoons she allowed nothing to interfere with her writing, and didn’t pay attention to her emails until late afternoon.”
The whole thing escalates of course into a dramatic climax with our narrator justifying his outrageous behaviour. Schlink’s skill here is to be inside the narrator’s head and to make it all feel quite reasonable. “He would work out a plan to keep his world together.”
In The Last Summer, a terminally ill man, Thomas Wellmer, looks back on his life. Finally he has found some happiness, particularly in regards to his grandchildren and plans how he will end his life and minimise the impact on his family. He will just slip away. “When he had imagined his last evening, he had imagined it as being pain free. Now he realised it wasn’t simple to decide on the right evening. The longer it went on and the worse he got, the less often there would be pain-free evenings, and the more welcome and indispensable they would be. How could he relinquish such an evening to death?”
Good question and of course it all becomes unstuck. What I couldn’t get over and still can’t forget is how Thomas Wellmer’s family react to his plan. Unbelievable. I would love to hear from other readers which is their favourite story. A wise and insightful read. Highly recommended.
February 9, 2013
I absolutely loved this book, and will be reading more of this German author in the future. His stories present a masculine perspective on a variety of relationships; married, single, and dating. Looking back, these stories, while serious, were also quite touching and humor surfaces here and there. Each story had a male narrator except for one, and this elderly woman character is herself quite manly. I found her most fascinating as she reflects on her choices in life and how she chooses to go on. I think this is really the theme tying all the stories together, which is... how do we choose to go on? Do our choices really matter?
December 3, 2024
die erste kurzgeschichte in diesem band (nachsaison) fand ich super schön, besonders die charaktere wirkten total authentisch und echt. die zwei nachfolgenden haben mich jedoch stellenweise ein wenig gelangweilt, da hat mir irgendwie die abwechslung gefehlt. bei den restlichen geschichten war es auch ein kleines auf und ab, da ich manche eher nur okay fand und andere dann wieder ganz toll.
meine lieblingsgeschichte war definitiv der letzte sommer, bei der ich sogar ein paar tränchen verdrückt habe. insgesamt hab ich die mischung aus unkompliziertem schreibstil und ein bisschen tiefgang aber wirklich genossen :)
meine lieblingsgeschichte war definitiv der letzte sommer, bei der ich sogar ein paar tränchen verdrückt habe. insgesamt hab ich die mischung aus unkompliziertem schreibstil und ein bisschen tiefgang aber wirklich genossen :)
September 15, 2012
I love a good collection of short stories. Bernhard Schlink is a fabulous writer. Some of these stories were fantastic, and others failed to live up to their promise.
December 30, 2021
Μια κριτική εδώ στο goodreads μου κέντρισε το ενδιαφέρον και έσπευσα να το αγορασω και να το διαβάσω (ευχαριστώ Roula!). Και όντως ήταν αυτο που περίμενα. Διηγήματα με κέντρο τις ανθρώπινες σχέσεις, ειτε αυτες ειναι ερωτικές, ειτε μεταξύ μελών μιας οικογενειας, ειτε μεταξυ σχεδον αγνώστων. Σε όλες τις ιστορίες οι ήρωες λένε ψέματα για διαφορους λογους. Για να μην ξεβολευτουν, για να μην χάσουν την ασφάλεια που στερηθηκαν στην παιδική τους ηλικία, γιατι το έχουν ανάγκη, γιατί δεν αντέχουν να παραδεχτούν την αλήθεια ουτε στον ιδιο τους τον εαυτό. Για όλους εκεινους τους λογους που συνήθως λεμε ψεματα στους αλλους ή στον εαυτό μας. Καποια διηγήματα μου φάνηκαν λιγο παρατραβηγμενα, άλλα με γοητεύσαν και με συγκίνησαν. Ολα πάντως μου κράτησαν το ενδιαφέρον. Σιγουρα θα αναζητήσω και αλλα εργα του Shlink.
October 24, 2024
Non so che dire: lo stile di scrittura è eccellente, le storie forse un po' troppo "maschili". I protagonisti infatti sono uomini che fanno scelte discutibili, dettate da una mascolinità un po' troppo vecchio stampo.
Ho preferito i racconti della seconda metà:
*Lo sconosciuto nella notte, in cui il vicino di posto in aereo racconta una storia assurdamente drammatica e finisce per coinvolgere pesantemente il proprio ascoltatore (che ritengo un pappamolla per come si sia fatto coinvolgere)
*L'ultima estate: un pater familiae abbandona il ruolo perchè vicino alla morte
*Johann Sebastian Bach sull'isola di Rugen: un figlio cerca di creare un rapporto col proprio padre, ma il risultato non è dei migliori
Ho preferito i racconti della seconda metà:
*Lo sconosciuto nella notte, in cui il vicino di posto in aereo racconta una storia assurdamente drammatica e finisce per coinvolgere pesantemente il proprio ascoltatore (che ritengo un pappamolla per come si sia fatto coinvolgere)
*L'ultima estate: un pater familiae abbandona il ruolo perchè vicino alla morte
*Johann Sebastian Bach sull'isola di Rugen: un figlio cerca di creare un rapporto col proprio padre, ma il risultato non è dei migliori
August 31, 2025
Bəzən yazıçıların başqalarına nəzərən ortalama yaxşı əsər sayıla biləcək kitablarını onların şahəsərlərindən sonra oxuyanda bir az peşmanlıq və vicdan əzabı duyuram.
Ən son bu hissi "Aqibət duyğusu"ndan sonra Barnes'ın "Seni Sevmiyorum" ("Talking It Over") əsərini oxuyub heç cür tamamlaya bilməyəndə və kitabı yarımçıq qoyanda yaşamışdım.
Bu əsəri oxuyanda da Schlink'in "Qiraətçi"dən bələd olduğum qələmindən gözləntilərim kitabın mənə verə biləcəklərini aşdı. Yenə də axıcı və maraqlı idi, özünü oxutdurmağı bacardı, buna görə də haqqı olan şəkildə dəyərləndirdim.
"Qiraətçi"ni oxumayanlara tövsiyə edirəm, oxuyanlar isə damaqlarında ondan qalan dadın dəyişməməsi naminə bu kitabı görməzdən gəlsinlər.
Ən son bu hissi "Aqibət duyğusu"ndan sonra Barnes'ın "Seni Sevmiyorum" ("Talking It Over") əsərini oxuyub heç cür tamamlaya bilməyəndə və kitabı yarımçıq qoyanda yaşamışdım.
Bu əsəri oxuyanda da Schlink'in "Qiraətçi"dən bələd olduğum qələmindən gözləntilərim kitabın mənə verə biləcəklərini aşdı. Yenə də axıcı və maraqlı idi, özünü oxutdurmağı bacardı, buna görə də haqqı olan şəkildə dəyərləndirdim.
"Qiraətçi"ni oxumayanlara tövsiyə edirəm, oxuyanlar isə damaqlarında ondan qalan dadın dəyişməməsi naminə bu kitabı görməzdən gəlsinlər.
November 5, 2024
Many of the stories are open ended but so is life. I listened to the audio in Hoopla and would have liked a German accent not an American one. But that’s minor as I really enjoyed the dissection of the small details of peoples lives and the hesitant, contemplative conversations. The stories seemed to get better as the book went along or I got into the rhythm. 🎶
Particularly enjoyed the last story of the woman and her granddaughter and her insight into the fork in the road in her life.
Particularly enjoyed the last story of the woman and her granddaughter and her insight into the fork in the road in her life.
January 13, 2019
Wunderbar un-kitschige, sprachlich beeindruckende Erzählungen. Da es in den Geschichten hauptsächlich um Entscheidungen geht und weniger um deren Konsequenzen, stören die mehr oder weniger offen wirkenden Enden überhaupt nicht, im Gegenteil - bei allen 7 Erzählungen empfand ich den ausgewogenen Mix aus Neugier-wie-es-weiter-gehen-könnte + Genug-beschrieben-um-den-Ausgang-zu-Ende-zu-spinnen bzw. zu "hoffen". Top! :)
Displaying 1 - 30 of 218 reviews