„Автопортретът“ на Стефан Бочев (1910–2002) е забележително интелигентен и чувствителен поглед към едно историческо време (1929–1945), компресирало до възможния предел съдбовни икономически, политически и военни сътресения. В книгата живо, колоритно, забавно, на редица места с великолепна самоирония, са разказани впечатленията на автора от следването му в Швейцария, Обществото на народите и работата му в българската дипломатическа служба до 1945 г. Персонажите в нея са известни и не толкова познати имена от българската история. Спойката идва от разсъжденията и обобщенията за нашето минало, съчетаващи познание, житейска мъдрост и благородството на един много видял и преживял човек.
Стефан Бочев е автор на "Белене. Сказание за концлагерна България" (1990; 1999), останала ненадмината проза за българската лагерна, и изобщо комунистическа, действителност.
Откъслечно изложение, твърде кратко и някакси непълно. Има интересни неща в него около българската политика м/у 1937 и 1944, както и за различни хора от това време, но не може по никакъв начин да се сравни с книгата му за живота след 1944.
Първата Бочева книга, която чета. Един от малкото достойни хора, който е живял съвсем отговорен и пълноценен живот. Определено интересна книга, особено с обобщенията и подробния разказ за политическият живот на България от 30-те години до края на Втората световна война.