What do you think?
Rate this book
Плът и Крафт
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото.
Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива.
"Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не съществуват, и формално сме прави - не съществува нищо, което не съществува за нас. Литературата обаче е за това - да показва новата, непознатата, а дори и неподозираната реалност."
Васил Панайотов
Васил Панайотов (1978) е автор на романите Убиец, Другата, Сянка, 24 часа труд и съавтор на сборниците с разкази Проект смърт, Любовни упражнения, Обича ме, не ме обича. Романът Сянка е номиниран за наградите 13 века България и Хеликон.
Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива.
"Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не съществуват, и формално сме прави - не съществува нищо, което не съществува за нас. Литературата обаче е за това - да показва новата, непознатата, а дори и неподозираната реалност."
Васил Панайотов
Васил Панайотов (1978) е автор на романите Убиец, Другата, Сянка, 24 часа труд и съавтор на сборниците с разкази Проект смърт, Любовни упражнения, Обича ме, не ме обича. Романът Сянка е номиниран за наградите 13 века България и Хеликон.
228 pages, Paperback
Published January 1, 2023
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 30, 2023
Това е най-комплексната книга на Васил Панайотов досега. Един роман за социалните неравенства и житейския път на човешкия мързел като избор. Когато прожекторите на очакванията и обществените норми се сблъскат с реалността, тогава светлината започва да изгаря плътта и зловонието й плъзва навсякъде.
Срамът бавно те тласка към живот в сянка, който те оставя насаме с демоните ти. Първо е само временно. Намираш утеха в бързите и леснодостъпни удоволствия, но бавно осъзнаваш, че за всичко си зависим, ако не от цяло едно общество, то поне от някой друг. А зависимистта от другите е бреме, отговорност и несигурност, които не желаеш да поемеш. Смъртните грехове се сливат със смисъла на живота ти. Те ти служат за изковаването на броня, която рискува да се превърне в крепост и затвор. Мислиш си, че ще ги изкупиш после. После - свикваш. Защото осъзнаваш, че 'после' може и да няма, а дори да има - няма гаранция, че си струва.
Накрая процесът става необратим. Порокът е погълнал същността ти и без него ти си нищо. Остава само успокоението, че единственото нещо, което обичаш и за което живееш ще те убие. Но То убива и близките ти, които неволно стават негови съучастници и го хранят както с инстинктивната си любов и съжаление, така и душите си. А ти щедро и без угризения им се отблагодаряваш като втълпяваш вина, която ви споява и не се разрежда, за разлика от кръвта. В един момент нагъваш лакомо пред телевизора, гледаш слабите, изящни, и красиви фигури под светлината на прожекторите и си мислиш как по теб има толкова много плът, че ако вдигнеш щорите цялото човечество ще се задуши от миризмата на горящата ти плът, докато светлината я стопи и те убие. Поне за малко се чувстваш като бог изваял от себе си една пищна жива скулпура на егоистичния мързел и асоциалния хедонизъм със шепа жалки и неохотни поклоници.
Срамът бавно те тласка към живот в сянка, който те оставя насаме с демоните ти. Първо е само временно. Намираш утеха в бързите и леснодостъпни удоволствия, но бавно осъзнаваш, че за всичко си зависим, ако не от цяло едно общество, то поне от някой друг. А зависимистта от другите е бреме, отговорност и несигурност, които не желаеш да поемеш. Смъртните грехове се сливат със смисъла на живота ти. Те ти служат за изковаването на броня, която рискува да се превърне в крепост и затвор. Мислиш си, че ще ги изкупиш после. После - свикваш. Защото осъзнаваш, че 'после' може и да няма, а дори да има - няма гаранция, че си струва.
Накрая процесът става необратим. Порокът е погълнал същността ти и без него ти си нищо. Остава само успокоението, че единственото нещо, което обичаш и за което живееш ще те убие. Но То убива и близките ти, които неволно стават негови съучастници и го хранят както с инстинктивната си любов и съжаление, така и душите си. А ти щедро и без угризения им се отблагодаряваш като втълпяваш вина, която ви споява и не се разрежда, за разлика от кръвта. В един момент нагъваш лакомо пред телевизора, гледаш слабите, изящни, и красиви фигури под светлината на прожекторите и си мислиш как по теб има толкова много плът, че ако вдигнеш щорите цялото човечество ще се задуши от миризмата на горящата ти плът, докато светлината я стопи и те убие. Поне за малко се чувстваш като бог изваял от себе си една пищна жива скулпура на егоистичния мързел и асоциалния хедонизъм със шепа жалки и неохотни поклоници.
Displaying 1 of 1 review