Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако вече се е запалил?
3522 година.
След ядрена катастрофа, преди повече от хилядолетие, планетата е разделена на две.
Между религиозните комуни и свръхтехнологичният свят на бъдещето.
Между вярата и религията.
Между безверието и вярата.
Антиутопичната картина, рисувана от прецизната ръка на иконописката Ева, разкрива един абстрактен свят на бъдещето, изпълнен с контраста на грешките от миналото, но не за да поучава и да го поправи, а за да го разкаже във всичките му нюанси.
Преминавайки през пукнатините на настоящето, тя търси своето място, което да нарече дом.
Ще го намери ли при Отшелниците — примитивно общество, което няма правила, освен едно единствено: да оцелееш…
Аз не съм Исус, ти не си Петър, но до края на тази история… поне три пъти ще се отречеш от мен… — споделя Ева, преди да започне да разказва съдбата си и приключва с предупрежението си към фанатичните църковни служители:
Ако трябва да заличите всичко, което наричате грях и всяко място, което ръката ми е докоснала — всеки стенопис, всяка икона, нарисувана от грешните ми ръце… Опасявам се, че ще трябва да изгорите цялата църква.
"29 март 3522...всичко,което остана след войната - едната половина на света негодна за живеене заради радиоактивност, другата негодна за живеене заради болните умове на оцелелите. А точно на границата - контрастът, който никой не искаше да признае, че съществува. Имаше ли къде да избяга, когато всички са пострадали?" Новата книга на Станислава Белева - "Отшелница" ни среща с Ева. Тя е само на 17, но пред нея има тежък избор - дали да избере да стане монахиня или да се омъжи и да продължи живота си в комуната. Авторката още в началото ни показва много ясно какъв е света, в който се развива действието, чрез диалозите с местния свещеник, майката и вътрешния монолог на героинята. Всичко е ясно - хората живеят според поставените закони. На технологията, науката и изкуството е поставено вето, като причини довели до ядрената война. Ева не е част от стадото. Тя не вярва сляпо на това, което се казва, търси причини и доказателства. Нейните търсения си личат дори в стенописите, които рисува. - "Може би грехът е в ума ви, а не на платното ми. Защо иначе щяхте да го виждате по този начин?". Така тя стига до отшелниците и граничните земи, за да разкрие, че нищо не е такова каквото си е мислел. Къде се крие истината? В религията или в науката! Ева преживява много. Успява да намери място в Змиеносец, макар да не разбира ценностите на новите си другари. Защото всъщност "всички искат да управляват света". Станислава успешно противопоставя двете неща, за да покаже грешките, но и да видим общото. Защото всяка крайност носи и много негативи освен всичко друго. Кръстове срещу татуировки, смелост срещу покорство. Книгата е детайлно изградена утопия, която се фокусира върху бъдещето на човечеството като плод на всекидневните избори, които правим. А след краят въпросите, които си задаваме ще бъдат много повече. "Лекарство или отрова. Какво ще извлечеш от нея, е това, което ти самият притежаваш"
Съвсем спокойно и с ръка на сърцето си заявявам, че Станислава е нечовек 😀 На няколко пъти ми се наложи да обърна корицата, за да проверя дали е писана от сънародничка. Стилът й е уникален и едно от най-значимите неща за мен, че няма раздухвания, офлянкване, дразнеща тафтология. Има ясна представа какво точно цели и накъде да насочи сюжета. Станислава тропва по масата и с гласа на своята главна героиня разказва невероятната история. История за зодиите, история за света след апокалиптично тежкия крак на човек, който е разделил със своя отпечатък хората на малцинства. Борещи се, оцеляващи. За вярата, за доброто, за онова, което смятаме за правилно.
Идеята е супер интересна. Изпълнението не ми допадна. За щастие знам, че Станислава Белева пише прекрасно и въпреки че тази книга не ми хареса ще се насоча и към другите й творби.
Героите ми бяха плоски, диалозите странни. Много често се обясняваха неща ненужно, докато други останаха неизяснени. Твърде сложен свят се е родил в главата на авторката, а представянето беше някак повърхностно. Политическите игри биха били доста интересни ако не се прескачаше от една в друга. Персонажите не успяха да ме спечелят също.
След прочита на всяка книга на Станислава Белева остават може би повече въпроси, отколкото отговори. Въпроси, чиито отговори всеки сам може да сътвори, съобразно своите виждания, вярвания и очаквания за света. Така прави и главната героиня Ева, която е младо свободолюбиво момиче, което не желае безропотно да се подчинява на догмите на обществото, в което живее и предпочита да изразява себе си и своите възгледи по нестандартен начин.
Отново съм възхитена от въображението на Станислава, от способността й да преплита реалности и да ни води през историята, докато не ни отведе до един напълно неочакван край.
"Отшелница" е книга за изборите, пред които всеки е изправен и за решенията, които е принуден да вземе, книга за сблъсъка между строгите религиозни догми и възможностите на развитото технологично общество, противопоставяне на минало и настояще, на реалност и фантазия.