Обречената любов на Ататюрк

by Лиляна Серафимова

Художествено-документална повест. Съдбата среща Мити Ковачева, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев, командир на IV българска армия и за кратко време военен министър, и младия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе на Турция в България. Бурните политически събития в началото на XX в. обричат драматично прекрасното чувство, разцъфнало помежду им. На Мустафа Кемал му предстоят велики дела, но изглежда до края на живота си пази в сърцето си образа на Балканската роза и една любов към България.

282 pages, Paperback

First published January 1, 2006

Reviews

[Nina Zlateva]

Ако можех бих дала по-висока оценка на тази книга.
Описана е като документална, но за мен беше една история за любов и за истинските чувства. Дълбока, завладяваща книга, много чувствена. Чете се лесно и бързо и с малкото си страници успява да те завладее. Много тъжно и жалко е, че живота ги разделя. Но е достойна за уважение тази тяхна любов. Щеше ми се да я бяха изживяли до края, да имаше щастлива развръзка, но по онова време честта е преди всичко.

[Анна]

"Животът е кратък! Докато проумееш защо си се родил на тази земя, и краят ти е дошъл. Важното е какво ще оставиш след себе си..."

"Появата на силните личности е заслуга на времето. Обикновено те се появяват в момент на обществено безсилие."

[Elitsa Tomova]

Останах възхитена от историята и начина, по който е поднесена — завладяваща, без да бъде излишно претрупана. Книгата успява едновременно да разкаже силната лична история между Мустафа Кемал Ататюрк (Бащата на турската нация) и прекрасната Димитрина Ковачева, важни исторически събития, както и предразсъдъците на тогавашното общество. Именно този баланс я прави толкова въздействаща.

[Stefka Koseva]

Много хубава книга, която по просто и нежен начин интерпретира една велика любовна история на двама достойни младежа. Много достойно обрисува и образа на Дими и на Кемал, в същото време показва образа на Бащата на турската нация. В същото време ме отведе в най-красивия и романтичен период от историята на София, и за пореден път ме натъжи какво ни е отнел Комунистическият режим.

[Marvunia]

На един дъх я изчетох. Отревах си, макар да очаквах, че точно това се е случило. Който е чел и други мои мнения, знае колко мразя да рева на книги и, че свалям оценките си заради това. Тук беше различно. Това е истинска история и не мога да се разсърдя на автора, че я е написал тъжна. Тук нещата са такива, каквито са били. Дали някой е взел грешно решение или не, не е моя работа да съдя. Аз вярвам, че дори и разочароващи, нещата трябва да се изживяват, но това е нечий чужд урок. Възхитих се на лоялността на дъщерята, на уважението от наранен към нараняващ, на приятелството, което могат да изградят хора, които са били опоненти в битки... В съвремието много ми липсва чистотата в отношенията между хората. За тази книга мога да кажа само едно - няма да сбъркате ако я прочетете. Много е хубава!

[Сияна Иванова]

Феноменална книга, невероятна любовна история. Разчувства ме дълбоко. Съжалявам, че времената са били такива и Димитрина (Мити) и Кемал Мустафа не са могли да продължат пътя си заедно. В крайна сметка, за него Мити остава единствената му истинска любов и дори 20 години по-късно, вече успешен политик, баща на турската нация и президент, Ататюрк не забравя Мити и семейството и и се интересува как са те. Личността му ме впечатли силно. А това, че Ататюрк е пазил толкова топли чувства към България, далеч не само заради Мити, е повод за гордост за нас. Всеки трябва да прочете тази книга. Освен всичко, ми хареса как книгата представя София по царско време. Прочетете задължително!

[Силвия]

Това е история за силата и крехкостта на любовта – за онези връзки, които остават незабравими, макар и невъзможни. Книга, която преплита личното с историческото и ни напомня, че дори великите личности носят в сърцето си свои неизживени мечти.

[Miha]

Романът е подходящ както за любителите на историческа литература, така и за читателите, които търсят силна любовна история с дълбочина и смисъл. „Обречената любов на Ататюрк“ се чете с интерес, оставя трайно впечатление и дълго отеква в съзнанието след последната страница.

[Viktoriya Baramova]

Твърде на повърхността се движи историята, героите са представени документално, липсва им човешки облик. Самата история е красива и чувствена, но толкова...
Книгата изобилства от пунктуационни и граматически грешки.

[Stiliyana Angelieva]

Пълна петица лнига за една изключителна любов и един изключител лидер бащата на турската държава. Мустафа Кемал Статюрк

[Darena Petkova]

Красива любовна история, която успя и да ме пренесе в старата София. Прочетох я на един дъх и през цялото време си мислех “Ето това е, ето затова обичам да чета, защото има такива книги…”

[Avishe Atipova]

Ех ,Мити , Мити !