Това е историята на момиченце, израснало в света на странни сенки – на Георги Димитров, на комсомолския секретар, на съседа от ОФ-то... Един свят, който на пръв поглед изглежда банален, обикновен като нашите спомени – спомени на един човешки живот. Но ако разтворим по-широко блендата, ще изпъкнат онези подробности, които правят един режим тоталитарен. „Мавзолей“ е роман, който се чете на един дъх. Една наистина забележителна книга за България, която трябваше да се напише във Франция. Една покъртителна история на три поколения жени, преживели комунизма в България.
Ружа Лазарова живее в Париж от 1991 г. Обича скоростта и алкохола, страхува се от хората, които окончателно са се установили в живота, пълна е с противоречия и невероятни истории за разказване...
Усещане за нещо лепкаво. Нещо, което не може да се отмие, а дори не знаеш кога е полепнало по теб. Може би дори преди да си бил роден, още в утробата на майка ти. Поел си го и с първите глътки въздух, полепнал е по алвеолите ти и винаги се смесва с вкуса в устата ти, дори и след десетки години.
Такова усещане оставя великолепната книга “Мавзолей” на Ружа Лазарова. От първичния хаос в края на Втората световна война, в който хиляди загиват заради криворазбрани идеологически норми. През протяжните години на сивотата, закрепостяването, душестрашието и недоимъка – постоянен и почти за всички. До Падането. Че и отвъд него. Зловещите начални години на прехода, в които свободата стои гладна и се чуди защо си е мислела, че е самодостатъчна.
приятен и лесен за четене роман. доста едностранчиво и черно-бяло представяне на събитията и героите в първите две части. чак в третата част се показва една многопластова реалност. макар на пръв поглед това да изглежда като недостатък на романа, може да е съзнателно търсен ефект със своите достойнства
Не е лошо, но е единственото, което може да се каже... Историята вече сме я чели хиляди пъти под един или друг вид, няма нещо ново. Може да е хубава за представяне на усещането ни за нашата история от периода пред някой чужденец.
Не знам защо не ми хареса. Има си хубавите неща. Има си и клишетата. Няма ясно откроени герои, които да запомниш - някак ми прилича на "New Bulgarian history for dummies"- специално издание за чужденци, поръсено с личен прах за цвят. То и това май е била целта...