Аз, лекарят

by Тотко Найденов

Първата книга на д-р Тотко Найденов. В нея той описва - по негови думи и по думите на най-различни лекари, които е интервюирал и с които е разговарял в първата половина на 80-те години в България - лекарската професия. Това включва какво прави лекарят, какво се изисква, за да стане лекар и какви са най-различните рискове на професията.

204 pages, Paperback

Published April 4, 1985

About the author

Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък.

Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват", "222 любовни лекарски истории", "Книга за българските хирурзи", "Кратка история на медицината и лекарската етика", "Сняг в косите" и много други.

Създател е на "Деня на българския лекар", "Чилови дни", "Празника на фармацевтите", "Деня на спасението" - официализиран от Министерския съвет. Носител е на Почетен знак - златен на МЗ, на БЛС и на "Мати Болгария". Член е на Българския лекарски съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналист и Съюза на офицерите от запаса.

Баща е на 4 деца (от един брак). Дядо е на 5 внучета.

Reviews

[Dimitar · Rating 5 out of 5]

Тази книга е съвкупност от кратки разкази на лекари от 50-те до 80-те години на 20-ти век в България. Тези разкази добре описват и обобщават трудностите в лекарската професия и какъв характер трябва да има всеки лекар. Макар и малко идеологизиращо да звучат тези разкази особено в днешно време, те, бих казал, са универсални. Силно я препоръчвам на всеки, който иска или обмисля да стане лекар, защото ако например не ти харесва да работиш през нощта, да виждаш смъртта пред себе си (чрез пациентите, разбира се) и да взимаш трудни решения за много кратко време, след което с дни наред да се тюхкаш дали си бил взел най-правилното решение... може би – просто може би – тази професия не е за теб.