What do you think?
Rate this book
خلف جدار النوم
لسوف نعيش ساعات مفزعـة مع ( لافكرافت ) أعظم كُتاب الرعب فى القرن العشرين .. سوف نعرف سبب خوفنا من الهواء البارد ورائحـة النشـادر .. سـوف نرى الشجرة العملاقة التى تنمو من ذلك القبـر الغريب .. سـوف نتحدث همسًا عن الذى لا اسـم له خوفًا من أن يسمعنا .. سنناقش الحالة المرضية الغريبة لـ ( تشارلز دكستر وارد ) .. سنرى تلك الصورة المفزعة فى كتاب قديم بكوخ مهجور .. لسوف نعيش أسوأ كوابيسنا التى لم نعتد أن نقابلها إلا ... خلف جدار النوم ..
159 pages, Paperback
Published July 1, 2001
37 people are currently reading
915 people want to read
About the author
H.P. Lovecraft
5,948 books19k followersHoward Phillips Lovecraft, of Providence, Rhode Island, was an American author of horror, fantasy and science fiction.
Lovecraft's major inspiration and invention was cosmic horror: life is incomprehensible to human minds and the universe is fundamentally alien. Those who genuinely reason, like his protagonists, gamble with sanity. Lovecraft has developed a cult following for his Cthulhu Mythos, a series of loosely interconnected fictions featuring a pantheon of human-nullifying entities, as well as the Necronomicon, a fictional grimoire of magical rites and forbidden lore. His works were deeply pessimistic and cynical, challenging the values of the Enlightenment, Romanticism and Christianity. Lovecraft's protagonists usually achieve the mirror-opposite of traditional gnosis and mysticism by momentarily glimpsing the horror of ultimate reality.
Although Lovecraft's readership was limited during his life, his reputation has grown over the decades. He is now commonly regarded as one of the most influential horror writers of the 20th Century, exerting widespread and indirect influence, and frequently compared to Edgar Allan Poe.
See also Howard Phillips Lovecraft.
— Wikipedia
Lovecraft's major inspiration and invention was cosmic horror: life is incomprehensible to human minds and the universe is fundamentally alien. Those who genuinely reason, like his protagonists, gamble with sanity. Lovecraft has developed a cult following for his Cthulhu Mythos, a series of loosely interconnected fictions featuring a pantheon of human-nullifying entities, as well as the Necronomicon, a fictional grimoire of magical rites and forbidden lore. His works were deeply pessimistic and cynical, challenging the values of the Enlightenment, Romanticism and Christianity. Lovecraft's protagonists usually achieve the mirror-opposite of traditional gnosis and mysticism by momentarily glimpsing the horror of ultimate reality.
Although Lovecraft's readership was limited during his life, his reputation has grown over the decades. He is now commonly regarded as one of the most influential horror writers of the 20th Century, exerting widespread and indirect influence, and frequently compared to Edgar Allan Poe.
See also Howard Phillips Lovecraft.
— Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 85 reviews
September 21, 2020
مجموعة قصص رعب سيئة ربما باستثناء قصة "حالة تشارلز دكستر" .. قد يكون العيب في الترجمة؛ حيث اعترف أحمد خالد توفيق أنه قام باختصار القصص وحذف العديد من المشاهد المزعجة والوحشية، وربما بسبب ذلك ظهرت القصص في تلك الصورة السيئة
September 3, 2024
4.5 ⭐
„Отвъд стената на съня“ е забележителен сборник! Хауърд Лъвкрафт е сътворил загадъчни и любопитни истории, изпълнени с въздействаща мрачна атмосфера... Той е писал в духа на Едгар По, смесвайки научното със свръхестествено звучене, но и създал оригинални и запомнящи се творби! Единствено ме подразни това, че почти не е използвал пряка реч, понеже намирам липсата на диалози за също толкова крайно и дразнещо авторско решение, колкото и непрекъснатото им използване. Най-яркият хорър елемент, характерен за Лъвкрафт, е този за дълбокия страх от неизвестното, което не подлежи на еднозначно определение и лесно изразяване, поне към настоящия момент от развитието на човечеството. Големият писател е повлиял чрез своето разнообразно творчество не само на хорър жанра, но и на научната фантастика, тъй като определено е вложил космическа визия в него. Абсолютен фаворит от разказите в сборника ми е брилянтният „Кошмарът в Дънуич“... но силно ме впечатлиха също „В стените на Ерикс“ и „Съновидения във вещерския дом“.
„Отвъд стената на съня“ е забележителен сборник! Хауърд Лъвкрафт е сътворил загадъчни и любопитни истории, изпълнени с въздействаща мрачна атмосфера... Той е писал в духа на Едгар По, смесвайки научното със свръхестествено звучене, но и създал оригинални и запомнящи се творби! Единствено ме подразни това, че почти не е използвал пряка реч, понеже намирам липсата на диалози за също толкова крайно и дразнещо авторско решение, колкото и непрекъснатото им използване. Най-яркият хорър елемент, характерен за Лъвкрафт, е този за дълбокия страх от неизвестното, което не подлежи на еднозначно определение и лесно изразяване, поне към настоящия момент от развитието на човечеството. Големият писател е повлиял чрез своето разнообразно творчество не само на хорър жанра, но и на научната фантастика, тъй като определено е вложил космическа визия в него. Абсолютен фаворит от разказите в сборника ми е брилянтният „Кошмарът в Дънуич“... но силно ме впечатлиха също „В стените на Ерикс“ и „Съновидения във вещерския дом“.
July 13, 2015
Газ към книжарницата!
Ликувай, народе, нов сборник с разкази от недостижимия Лъвкрафт на книжния пазар. "Отвъд стената на съня" съдържа 15 истории, издавани за пръв път на български плюс една в нов превод. Издателството е Ибис, преводач е Адриан, корицата е на Пепи Станимиров, сиреч най-добрата комбинация възможна. Защото, ако трябва да сравня математиката с литературата, уравнението Ибис + Лъвкрафт + Адриан + Пепи = неподправено удоволствие. Просто е - всички изброени са най-добри в това, което правят.
И нека ви представя съдържанието на сборника:
1. Отвъд стената на съня - титулният разказ ни среща с един агресивен, простоват човек, затворен в лудница, чиито сънища не са обикновени.
2. Къщата - страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчвание е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По.
3. Котките на Ултар - кратък, но силен разказ, специално за почитателите на котките: животното със свещен статут в Древен Египет.
4. В стените на Ерикс - изненада! Не толкова хорър, колкото фантастика. Разказ с главен герой посетител на Венера, който е затворен в странен, необичаен лабиринт и се мъчи да се измъкне оттам.
5. Обреченият Сарнат - дарк фентъзи с библейски уклон.
6. Артър Джърмин - целият род Джърмин се славят като известни изследователи, антрополози и приключенци, ала са надарени с природна грозота. Младият Артър Джърмин не прави изключение. До какво ще го доведе този път търсенето в историята на собствения му род?
7. Гравюрата - на какво ли няма да се натъкнеш в пустошта, докато търсиш укритие от проливния дъжд...
8. Звярът от пещерата - изправете се срещу Звяра от пещерата, ако смеете!
9. Улицата - "Някои вярват, че местата и предметите, сред които живеем, имат душа; други не споделят този възглед и го подминават със снизходителна насмешка. Аз няма да вземам ролята на съдия в този спор - просто ще ви разкажа за една Улица."
10. В криптата - с такова заглавие може да предположите, че с героя на разказа няма да се случат приятни неща, и ще излезете прави. Но, във всички случаи, възмездието те достига.
11. Той - кой е Той? Какво знае? Какви тайни крие? Какви умения притежава? Ще ви се иска да не бяхте любопитствали толкова.
12. Съновидения във вещерския дом - може би най-дългият разказ в сборника наравно с последния. Злокобно имение, обиталище на вече покойна страховита вещица, чиито стаи сега се отдават под наем. Покойна ли?
13. Неназовимото - що за нещо е Неназовимото? Звяр ли е... или нещо повече?
14. Краят на човечеството - зловещо и ужасно е да останеш сам-самичък на цялата планета.
15. Дебнещият страх - така бе озаглавена малката книжка преди години, преведена от Любчо Николов, която бе първият досег на българския читател с Лъвкрафт. Въпреки че бе озаглавена така, тя не съдържаше този разказ. Сега грешката е поправена.
16. Кошмарът в Дънуич - ето го и бонусът, разказ, който съм чел отдавна в сборника "Двойната сянка". Семейство Уейтли са страховит, плашещ род в Дънуич, за чиито членове се разказват какви ли не истории. Кои от тези истории са верни и кои не, ще разберете след като прочетете.
От голямо значение е преводът на една книга да е направен като хората, а Адриан е вече еталон в това отношение. Всяко изречение е изшлайфано до блясък, което не е лесна работа при такъв труден за превод автор. Като добавим и ерудицията на преводача и информацията с която разполага за автора, творбите му, връзките които прави се получава перфектен краен резултат, за което свидетелстват многобройните, богати и изчерпателни бележки под линия.
Нещо, което тача изключително много в огромния ХФЛ. Стилът му е ироничен шамар в лицето на всички съвети по творческо писане - камара хора дават акъл да се избягват прилагателните и че диалозите трябва да са добре развити. При Лъвкрафт е обратното - пищен, разточителен и описателен метод на писане, почти лишен от диалози. И те плаши не с това което виждаш... а с това, което не. Наравно с Толкин е писателят, вдъхновил най-много музиканти, и не само.
Не се подлъгвайте по фалшивото убеждение, че понеже Лъвкрафт е писал преди близо век видиш ли, творбите му не били актуални. Истинската класика никога не излиза от мода, а неговите разкази отдавна са издържали проверката на времето. И Дон Кихот на Сервантес излиза за пръв път преди 400 години, но не е изгубил и грам от очарованието си - когато работиш с непреходни постулати по качествен начин, така се получава. А Лъвкрафт работи със страха, най-древната емоция. Не беше толкова скоро, когато друг писател да успее да ме уплаши и накара да изтръпна.
А, и още нещо. Сега е летен сезон. Внимавайте, докато четете книгата на плажа и после влезете в морето. Усетите ли случайно лигавото докосване на пипало, изобщо няма и да помислите, че е медуза или нещо от подобен безобиден тип.
Ликувай, народе, нов сборник с разкази от недостижимия Лъвкрафт на книжния пазар. "Отвъд стената на съня" съдържа 15 истории, издавани за пръв път на български плюс една в нов превод. Издателството е Ибис, преводач е Адриан, корицата е на Пепи Станимиров, сиреч най-добрата комбинация възможна. Защото, ако трябва да сравня математиката с литературата, уравнението Ибис + Лъвкрафт + Адриан + Пепи = неподправено удоволствие. Просто е - всички изброени са най-добри в това, което правят.
И нека ви представя съдържанието на сборника:
1. Отвъд стената на съня - титулният разказ ни среща с един агресивен, простоват човек, затворен в лудница, чиито сънища не са обикновени.
2. Къщата - страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчвание е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По.
3. Котките на Ултар - кратък, но силен разказ, специално за почитателите на котките: животното със свещен статут в Древен Египет.
4. В стените на Ерикс - изненада! Не толкова хорър, колкото фантастика. Разказ с главен герой посетител на Венера, който е затворен в странен, необичаен лабиринт и се мъчи да се измъкне оттам.
5. Обреченият Сарнат - дарк фентъзи с библейски уклон.
6. Артър Джърмин - целият род Джърмин се славят като известни изследователи, антрополози и приключенци, ала са надарени с природна грозота. Младият Артър Джърмин не прави изключение. До какво ще го доведе този път търсенето в историята на собствения му род?
7. Гравюрата - на какво ли няма да се натъкнеш в пустошта, докато търсиш укритие от проливния дъжд...
8. Звярът от пещерата - изправете се срещу Звяра от пещерата, ако смеете!
9. Улицата - "Някои вярват, че местата и предметите, сред които живеем, имат душа; други не споделят този възглед и го подминават със снизходителна насмешка. Аз няма да вземам ролята на съдия в този спор - просто ще ви разкажа за една Улица."
10. В криптата - с такова заглавие може да предположите, че с героя на разказа няма да се случат приятни неща, и ще излезете прави. Но, във всички случаи, възмездието те достига.
11. Той - кой е Той? Какво знае? Какви тайни крие? Какви умения притежава? Ще ви се иска да не бяхте любопитствали толкова.
12. Съновидения във вещерския дом - може би най-дългият разказ в сборника наравно с последния. Злокобно имение, обиталище на вече покойна страховита вещица, чиито стаи сега се отдават под наем. Покойна ли?
13. Неназовимото - що за нещо е Неназовимото? Звяр ли е... или нещо повече?
14. Краят на човечеството - зловещо и ужасно е да останеш сам-самичък на цялата планета.
15. Дебнещият страх - така бе озаглавена малката книжка преди години, преведена от Любчо Николов, която бе първият досег на българския читател с Лъвкрафт. Въпреки че бе озаглавена така, тя не съдържаше този разказ. Сега грешката е поправена.
16. Кошмарът в Дънуич - ето го и бонусът, разказ, който съм чел отдавна в сборника "Двойната сянка". Семейство Уейтли са страховит, плашещ род в Дънуич, за чиито членове се разказват какви ли не истории. Кои от тези истории са верни и кои не, ще разберете след като прочетете.
От голямо значение е преводът на една книга да е направен като хората, а Адриан е вече еталон в това отношение. Всяко изречение е изшлайфано до блясък, което не е лесна работа при такъв труден за превод автор. Като добавим и ерудицията на преводача и информацията с която разполага за автора, творбите му, връзките които прави се получава перфектен краен резултат, за което свидетелстват многобройните, богати и изчерпателни бележки под линия.
Нещо, което тача изключително много в огромния ХФЛ. Стилът му е ироничен шамар в лицето на всички съвети по творческо писане - камара хора дават акъл да се избягват прилагателните и че диалозите трябва да са добре развити. При Лъвкрафт е обратното - пищен, разточителен и описателен метод на писане, почти лишен от диалози. И те плаши не с това което виждаш... а с това, което не. Наравно с Толкин е писателят, вдъхновил най-много музиканти, и не само.
Не се подлъгвайте по фалшивото убеждение, че понеже Лъвкрафт е писал преди близо век видиш ли, творбите му не били актуални. Истинската класика никога не излиза от мода, а неговите разкази отдавна са издържали проверката на времето. И Дон Кихот на Сервантес излиза за пръв път преди 400 години, но не е изгубил и грам от очарованието си - когато работиш с непреходни постулати по качествен начин, така се получава. А Лъвкрафт работи със страха, най-древната емоция. Не беше толкова скоро, когато друг писател да успее да ме уплаши и накара да изтръпна.
А, и още нещо. Сега е летен сезон. Внимавайте, докато четете книгата на плажа и после влезете в морето. Усетите ли случайно лигавото докосване на пипало, изобщо няма и да помислите, че е медуза или нещо от подобен безобиден тип.
August 28, 2017
Най-добрият сборник! Любими разкази: Отвъд стената на съня, Артър Джърмин, Гравюрата, Съновидения във вещерския дом, Дебнещият страх и Комшарът в Дънуич
November 29, 2017
Сега вече си говорим. Жанровото разнообразие в сборника, хем показва Лъвкрафт в друга светлина, хем помага на по-мрачните му истории да изпъкнат и да те хванат за гърлото.
Отвъд стената на съня – Тъмна мистерия с технологичен привкус, която смесва научното и митологичното. Един пациент на санаториум получава видения, които не може да опише. С помощта на технологията един учен ще проникне отвъд стената на сънищата. Какво ще види там обаче?
Къщата – Разказът е като студентско проучване за тайните на една стара къща и обитателите и през годините. Много атмосферен.
Котките на Ултар – Възмездието е вкусно нещо, питайте котките.
В стените на Ерикс – Фантастика за планетата Венера, която е повлияла на десетки автори, начело с Борхес и има собствено място в субултурите и до днес. Един първопроходник отива да търси изгубен олега в джунглите на Венера. Това което намира... не бих виго разказал, защото изненадата е пълна.
Обреченият Сарнат – Мрачна легенда, която само чичо Хауърд може да акушира. Фентазийна приказка с трагичен край.
Артър Джърмин – Тук Дарвин сигурно се смее с пълни гърди. Авторът ни показва странната история на едно още оп-странно семейство. История, която дори наследниците не могат да понесат.
Гравюрата – Това сигурно е майката на слашерите, макар разказът да е омекотен от сладкодумието на Лъвкрафт. За пореден път, деца, ако попаднете в пустоща, не влизайте в стари къщи на сухо и топло.
Звярът от пещерата – А звяр лие? А миличкият Том Сойер само успя да се загуби някога.
Улицата – Отново жанровополагащо произведение, просто виждам след него неща на Кинг, Матисън и една камара други. Запознайте се с една улица, ама да сте си предупредени.
В криптата – Сигурно любимият ми разказ от сборника, психологически кошмар, примесен с физическо наказание. Един стиснат гробар попада в една от криптити. Измъква се, но има цена и тя е справедлива.
Той – Отново любим сюжет, използван от десетки автори (Фредерик Браун ми е най-пресен). Доказателство, че гениалната идея колкото и пъти да се преработва, остава гениална. Ню Йорк крие много тайни. Една от тях ще бъде разкрита, но дали човекът който има тази възможност може да го понесе?
Съновидения във вещерския дом – Една от най-емблематичните творби на автора изобщо. Плашеща смес от сънища и реалност, суеверие и рационалност, страх и надежда. Разкошен. В евтиния разпадащ се бордей винаги са се случвали странни неща. Един студент ще предизвика ескалирането им. Как? Кой? Нищо повече няма да кажа.
Неназовимото – Есе диалог, чрез което Лъвкрафт директно говори на читателите си. Как се хваща неназовимото? Защо ни привлича? Какво е?
Краят на човечеството – Мрачен прогностичен разказ, който показва, че авторът далеч не е бил толкова самовглъбен и отнесен, колкото се опитват да го искарат мнозина, които не могат да му стъпят и на малкия пръст. Просто не е харесвал човечеството, както и приятелят му и съвременик Робърт хХауърд между другото, но е завил в различна посока.
Дебнещият страх – Тук нещата ескалират много бързо, много. Чутовна мрачна фантазия. Какво се крие в имението на хълма и защо го избягват хората?
Кошмарът в Дънуич – Титанично произведение, което съчетава всички позитиви на лъвкрафтовата литература. Просто задължително.
Държа да отбележа, че след нелепата смърт на Адриан в преводната литература на ужаса се отвори такава яма, че незнам дали някой от моето поколение ще може даже да почне да я запълва. Лъвкрафт, макар и да няма стотици произведения, така и остана недопреведен, а десетките други автори, творящи в неговите селения даже не се споменават на български.
Може и да не се окажа прав (дано), защото ми загатнаха, че нещо зло се задава догодина.
Отвъд стената на съня – Тъмна мистерия с технологичен привкус, която смесва научното и митологичното. Един пациент на санаториум получава видения, които не може да опише. С помощта на технологията един учен ще проникне отвъд стената на сънищата. Какво ще види там обаче?
Къщата – Разказът е като студентско проучване за тайните на една стара къща и обитателите и през годините. Много атмосферен.
Котките на Ултар – Възмездието е вкусно нещо, питайте котките.
В стените на Ерикс – Фантастика за планетата Венера, която е повлияла на десетки автори, начело с Борхес и има собствено място в субултурите и до днес. Един първопроходник отива да търси изгубен олега в джунглите на Венера. Това което намира... не бих виго разказал, защото изненадата е пълна.
Обреченият Сарнат – Мрачна легенда, която само чичо Хауърд може да акушира. Фентазийна приказка с трагичен край.
Артър Джърмин – Тук Дарвин сигурно се смее с пълни гърди. Авторът ни показва странната история на едно още оп-странно семейство. История, която дори наследниците не могат да понесат.
Гравюрата – Това сигурно е майката на слашерите, макар разказът да е омекотен от сладкодумието на Лъвкрафт. За пореден път, деца, ако попаднете в пустоща, не влизайте в стари къщи на сухо и топло.
Звярът от пещерата – А звяр лие? А миличкият Том Сойер само успя да се загуби някога.
Улицата – Отново жанровополагащо произведение, просто виждам след него неща на Кинг, Матисън и една камара други. Запознайте се с една улица, ама да сте си предупредени.
В криптата – Сигурно любимият ми разказ от сборника, психологически кошмар, примесен с физическо наказание. Един стиснат гробар попада в една от криптити. Измъква се, но има цена и тя е справедлива.
Той – Отново любим сюжет, използван от десетки автори (Фредерик Браун ми е най-пресен). Доказателство, че гениалната идея колкото и пъти да се преработва, остава гениална. Ню Йорк крие много тайни. Една от тях ще бъде разкрита, но дали човекът който има тази възможност може да го понесе?
Съновидения във вещерския дом – Една от най-емблематичните творби на автора изобщо. Плашеща смес от сънища и реалност, суеверие и рационалност, страх и надежда. Разкошен. В евтиния разпадащ се бордей винаги са се случвали странни неща. Един студент ще предизвика ескалирането им. Как? Кой? Нищо повече няма да кажа.
Неназовимото – Есе диалог, чрез което Лъвкрафт директно говори на читателите си. Как се хваща неназовимото? Защо ни привлича? Какво е?
Краят на човечеството – Мрачен прогностичен разказ, който показва, че авторът далеч не е бил толкова самовглъбен и отнесен, колкото се опитват да го искарат мнозина, които не могат да му стъпят и на малкия пръст. Просто не е харесвал човечеството, както и приятелят му и съвременик Робърт хХауърд между другото, но е завил в различна посока.
Дебнещият страх – Тук нещата ескалират много бързо, много. Чутовна мрачна фантазия. Какво се крие в имението на хълма и защо го избягват хората?
Кошмарът в Дънуич – Титанично произведение, което съчетава всички позитиви на лъвкрафтовата литература. Просто задължително.
Държа да отбележа, че след нелепата смърт на Адриан в преводната литература на ужаса се отвори такава яма, че незнам дали някой от моето поколение ще може даже да почне да я запълва. Лъвкрафт, макар и да няма стотици произведения, така и остана недопреведен, а десетките други автори, творящи в неговите селения даже не се споменават на български.
Може и да не се окажа прав (дано), защото ми загатнаха, че нещо зло се задава догодина.
August 21, 2016
Това, което страшно харесвам в Х. Ф. Лъвкрафт е неговия безформен, безименен, често безплътен ужас! Страхът от неопределеното, от неизвестното, от неосъзнатото... Сенки, спотайващи се в най-дълбоките дебри на подсъзнанието. Лепкавият мрак на кошмарите, заради който те е страх да затвориш очи. А сега майсторът отново е тук, с цели шестнадесет новопреведени (от Адриан Лазаровски) разказа, събрани под заглавието „Отвъд стената на съня” (изд. „Ибис”).Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 29, 2016
Книга, която е прекрасен образец на майсторството на Лъвкрафт. Чудесни разходи, заредени с толкова реална и фантастична, толкова гъста атмосфера, че читателят наистина попада на местата, където се развива действието.
В Кинг винаги ми е допадало изграждането на образите на героите и тяхната човешка многопластовост, а в Лъвкрафт - пресъздаването на обстановката, където се развива действието. Предполагам, че на някои читатели, описателността ще им дойде по-тежичка, но за мен беше като много дълга глътка тежко, червено вино, което ме замайваше с всеки един от разказите. Перфектен Лъвкрафт.
В Кинг винаги ми е допадало изграждането на образите на героите и тяхната човешка многопластовост, а в Лъвкрафт - пресъздаването на обстановката, където се развива действието. Предполагам, че на някои читатели, описателността ще им дойде по-тежичка, но за мен беше като много дълга глътка тежко, червено вино, което ме замайваше с всеки един от разказите. Перфектен Лъвкрафт.
July 15, 2015
Две години след излизането на великолепната колекция "Планините на безумието", императорът на ужаса Х.Ф. Лъвкрафт се завръща на българския пазар. Основен виновник затова отново е великолепният преводач Адриан Лазаровски, подбрал непревеждани текстове от прокълнатия гений на Провидънс, но издателят на новия сборник, носещ заглавието "Отвъд стената на съня" по първия разказ в съдържанието този път е "Ибис". Преди да продължа с прегледа на самата книга, искам да похваля специално издателите. Когато започнах да следя "Ибис" те издаваха основно тийн литература за вампири, макар да имаха попадения и в други жанрове като "Рептилия" например. Последните година и нещо обаче те отбелязват огромно развитие като подбор на заглавията, като предлагат на българския читател класически произведения на ужаса като стари романи на Стивън Кинг с нов, по-адекватен превод и, разбира се, Лъвкрафт. Подозирам, че това е до голяма степен заради съветите на Адриан, който за пореден път заслужава поздравления за труда, който е свършил. Работата му по Лъвкрафт далеч надхвърля обичайните задължения на преводача - трябва да се направи подбор от разказите на автора, след това да се интрепретира текста на български по такъв начин, че да се запази архаичното звучене, което той е гонил дори в началото на миналия век, когато е творил, да се открият всичките препратки към други писатели, които той прави. Лазаровски се справя с това по блестящ начин и доказателството е в новия сборник...
Цялото ревю на линка:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
Цялото ревю на линка:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
July 2, 2016
Демоните на безпокойствието
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Кой е Лъвкрафт и защо се е заел да плаши хората? Всъщност той само пише за онова, което всички ние крием дълбоко в безсъзнателната част от себе си. Преди милиони години природата се е погрижила за оцеляването ни, като ни е „накарала“ да се страхуваме. Това е инстинкт за самосъхранение с необикновена сила, не напълно съзнавана, но с непреодолимо въздействие. С този магнетичен сборник, Лъвкрафт за пореден път доказва, че умовете ни са пълни с кошмарни създания, като само част от тях са сътворени от човешкото въображение. „Отвъд стената на съня“ („Ибис“, 2015, с превод на Адриан Лазаровски) съдържа едни от най-провокативните и смислени произведения на автора, много от които почукват директно на портите на Ада. С удоволствие писах за всички тях, като се постарах да вградя своето реално усещане за текстовете.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Кой е Лъвкрафт и защо се е заел да плаши хората? Всъщност той само пише за онова, което всички ние крием дълбоко в безсъзнателната част от себе си. Преди милиони години природата се е погрижила за оцеляването ни, като ни е „накарала“ да се страхуваме. Това е инстинкт за самосъхранение с необикновена сила, не напълно съзнавана, но с непреодолимо въздействие. С този магнетичен сборник, Лъвкрафт за пореден път доказва, че умовете ни са пълни с кошмарни създания, като само част от тях са сътворени от човешкото въображение. „Отвъд стената на съня“ („Ибис“, 2015, с превод на Адриан Лазаровски) съдържа едни от най-провокативните и смислени произведения на автора, много от които почукват директно на портите на Ада. С удоволствие писах за всички тях, като се постарах да вградя своето реално усещане за текстовете.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
June 22, 2015
Отвъд стената на съня дебнат всички страхове: http://knigolandia.info/book-review/o...
Доста вече се изписа и изговори за този сборник, затова ще си позволя да бъда кратък. Чудесно е, че има не само воля да се издаде, но и е налице достатъчна фен база за класически хорър творби, Лъвкрафт далеч не е единственият велик автор, който има неиздавани на български произведения (вижте каква трагедия бе доскоро положението с “Дракула” и “Кралят в жълто” на Чеймбърс). Признавам, “Отвъд стената на съня” ми се поопъна, мудно ми течеше, тегаво, особено “Съновидения във вещерския дом” направо ме измъчи. Но това си има причина – предвидимостта е налице, ако си изчел това-онова от Лъвкрафт, си наясно какво следва, той не обича да излиза вън от схемата. Но няма драма, като цяло сборникът си струва.
Издателство ИБИС
http://knigolandia.info/book-review/o...
Доста вече се изписа и изговори за този сборник, затова ще си позволя да бъда кратък. Чудесно е, че има не само воля да се издаде, но и е налице достатъчна фен база за класически хорър творби, Лъвкрафт далеч не е единственият велик автор, който има неиздавани на български произведения (вижте каква трагедия бе доскоро положението с “Дракула” и “Кралят в жълто” на Чеймбърс). Признавам, “Отвъд стената на съня” ми се поопъна, мудно ми течеше, тегаво, особено “Съновидения във вещерския дом” направо ме измъчи. Но това си има причина – предвидимостта е налице, ако си изчел това-онова от Лъвкрафт, си наясно какво следва, той не обича да излиза вън от схемата. Но няма драма, като цяло сборникът си струва.
Издателство ИБИС
http://knigolandia.info/book-review/o...
February 3, 2016
Гениално. Точно както очаквах.
September 17, 2016
ظهرت امامى بالصدفة البحتة .. أو تورطت بها بالمعنى الأدق ربما لصغر حجمها أو للحاجة لقراءة قصص من تلك النوعية من وقت لأخر ..هي عبارة عن مجموعة من القصص القصيرة التى ستلمس فيها القدم ليس فقط بسبب كتابتها منذ سنين طويلة ولكن بسبب قدم الأفكار التى جاءت بها والتى لاتثير الرعب حتى فى نفس طفل صغير .. حتى القصة التى جاءت بعنوان ( حالة تشارلز دكستر وارد ) لم تكن كافية لاصلاح الانطباع السئ الذى تركته باقى قصص الكتيب .. حسنا لا تستمع كثيرا لترشيحات بائعى الكتب فربما توجد يوجد مثل تلك الكتب والتى يريدون أن يتخلصوا منها ..
October 17, 2012
اول خمس قصص يستحقوا 3 نجمات
لكن النجمه الرابعه لقصة (( حالةتشارلز دكستر وارد)):)
لكن النجمه الرابعه لقصة (( حالةتشارلز دكستر وارد)):)
October 31, 2020
كتيب رائع جداً..وجميل جداً..فيكفي أن غلافه مُزين بإسم كاتبي المفضل وعزيزي الذي يشاركني مرارة هذه الأيام المختلفة الغريبة..
يتكون الكتيب من خمس قصص قصيرة، ورواية قصيرة بل ومختصرة أيضاً ومليئة بالتصرف كما ذكر المترجم في البداية، وتوجد أيضاً مقدمة لا بأس بها عن الكاتب وحياته المثيرة للريبة، وأن قراءة المقدمة لمثير تماماً كقراءة العمل ذات نفسه، وهذا طبعاً إذا كنت تحب "لافكرافت" بجنون مثلي..
أحلي ما في قراءتي لهذا العمل هو أن كل قصة قد قراءتها في مكان مختلف، وتعددت المواقف الغريبة التي كانت تتدفعني للهروب من عالم الواقع المخيف والأكثر رعباً من هذه القصص المرعبة الغامضة، والآن نبدأ المراجعة مع ذكر كل موقف علي حدي، حتي أبين لكم كم كان "لافكرافت" معي في كل وقت وكل زمان، وأنه بلا أدني مبالغة قد جعل أيامي تسير بسهولة نحو سعادة ممتزجة بالأثارة لأنني سأقرأ هذه الأعمال المدهشة!
أولاً: المقدمة:
قرأت المقدمة في الحافلة التي توصلني الي الكلية صباح أول يوم بالدراسة، وكنت متوترة مكتئبة لأنني وحيدة وذاهبة نحو المجهول، بل والأسوأ أيضاً أنني كنت أجلس بجوار أحد أوغاد الدفعة! وغد آخر بسروال مقطع نري من خلاله مدي خشونة ركبتيه! ما هذا.. طبعاً فتحت الهاتف وبدأت أقرأ حتي أتغافل عن هذا الهم، قرأت المقدمة والتعريف بالكاتب وانا علي شفاهي ابتسامة خرقاء عريضة..رغم أنني أعرف أصلاً كل هذه المعلومات مسبقاً التي أقرأها، وتعليقي الوحيد أن طليقة "لافكرافت" كانت تدعي "سونيا جرين" وليست "سارة" كما كُتِب في الكتيب، كما أن هذا الطلاق تم بعد عامين فقط من الزواج وليس بعد عدة أعوام كما في الكتيب، أن والدته والتي كانت عقدة حياته هي التي كانت تدعي "سارة".
ثانياً: القصة الأولي (هواء بارد):
"من الخطأ أن نحسب الرعب مرتبطاً دائماً بالظلام والصمت والوحدة، فقد وجدته أنا في ضياء العصر، في ضوضاء المدن.."
هذا الأقتباس مناسب تماماً للأجواء التي كنت أقرأ بها القصة! حيث الدور الخامس الملئ بالحيوانات المحنطة وقت العصر، وزميلتي الكئيبة الجديدة "والجبانة" أيضاً التي أنطلقت تركض الي نهاية الممر تاركةً إياي جالسة بكل بساطة بجانب النعامة الضخمة في قفصها الزجاجي..
من أحلي القصص في الكتيب! نهايتها صادمة مبهرة..كما أنني لأتعجب من جنتلة أبطال "لافكرافت" وأعجب بها في الوقت ذاته! لقد أصيب البطل بنوبة قلبية، فذهب الي جاره الطبيب يصف له العلاج، ولما أصبح بخير، صار يتردد عليه، ودار في البلد كلها حتي يجلب له ميكانيكي حينما وقعت الكارثة..كل هذا وقد تعرف عليه خلال شهرين فقط! لو كنت مكان البطل لما كلفت نفسي كل هذه المعاناة من أجل شخص لا أعرفه بالكاد..
أضف إلي كّونهم جنتل فهم أيضاً يفكرون بطريقة عملية بحتة وغير مضيعة للوقت، فلما أحس البطل بقرب النهاية بعد أن أصيب بالنوبة القلبية، قرر الذهاب الي هذا الطبيب جاره ليس فقط من أجل طلب العلاج، بل من أجل إستكشاف ما يقوم به دكتور "مونوز" غريب الأطوار التي تنبعث رائحة الأمونيا الكريهة من شقته الباردة التي تتواجد بها ماكينة تعمل بالجازولين..أجواء مثيرة ممتازة، ومن سمات أبطاله أيضاً العنصرية البحتة..صاحبة النزل إمرأة أسبانية قبيحة المنظر قذرة توشك أن تكون لها لحية، حتي الوصف بالقصة به الكثير من التنمر..ولكن لا مشكلة، لا مشكلة طبعاً لأن "ابننا لافكرافت يعمل اللي هو عايزه".
ثالثاً: القصة الثانية: "الذي لا اسم له":
"الذي لا اسم له" ذكرتني علي الفور باللورد فولدمورت، الشئ الذي لا يجب أن يُذكر اسمه حتي لا يحضر بيننا، والذي ظل مختفياً في صندرة منزل الرجل العجوز، شئ تشيب له الرؤوس من كثرة الهلع..أنه يقبع أمام الأديب وصديقه المعلم "جويل" الذي لا يصدق كل هذا الهراء.. حتي يحضر الذي لا اسم له ليترك ل "جويل" التذكار الذي لا يمكن نسيانه أو محو أثره..
""الذي لا اسم له" و "الذي لا داعي لذكر اسمه" هي طريقة خشنة تتناسب مع مستواي المتواضع كأديب..فأنني أنهي قصصي دائماً بأصوات ومشاهد مفزعة، تشل أبطال قصصي وتتركهم بلا قدرة علي سرد ما رأوه بالضبط.."
نعم يا عزيزي "لافكرافت" هذا ما تفعله بالضبط وتنقله علي لسان بطل قصتك الأديب.
رابعاً: القصة الثالثة (خلف جدار النوم):
هذه القصة أحببتها كثيراً من الصفحة الأولي للأخيرة، فهي تثبت فقط أن كاتب هذا العمل شخص حالم الي أقصي الدرجات، تبدأ القصة بالطبيب النفسي الذي يدرس حالة "جو سلادر" وهو واحد من سكان الجبال البدأيين، فكيف له أن يحلم بهذه الأحلام المدهشة التي يحكي عنها؟ هو لم يتأثر أو يري أياً من هذه العوالم حتي يحلم بها، ولأنه بدائي ساذج فأن هذه العوالم كانت فوق استيعابه، وارتكب الفظائع والجرائم وهو لا يدري، ومن ثم يأتي جزء الخيال العلمي بالقصة عندما حاول الطبيب رؤية احلام "جو"، كان جزءاً مروعاً!
"أنت صديقي الوحيد في هذا العالم.."
تخيل أن يقول لك تلك الجملة كيان غامض مخيف! شئ مدهش أن تصبح رفيقاً للكيانات الغامضة..أري أن القصة كلها إستناداً علي ما قاله دكتور الفلك الحقيقي الذي لا أذكر اسمه عن النجم الذي ظهر بجوار نجم العفريت، وهذا أعجبني كثيراً أيضاً.
"لطالما تساءلت عما إذا كان أكثر البشر قد توقفوا ليتأملوا أهمية الأحلام الهائلة، والعالم المبهم الذي تنتمي إليه، وإذا كان عدد كبير من رؤانا الليلية ربما لا يزيد عن انعكاسات لخبرات صحونا كما قال فرويد"
خامساً: القصة الرابعة "الشجرة":
قصة بلا نهاية مفسرة لأنه يمكن استنتاجها بسهولة ومعرفة مخزاها، عن الصديقين الحميمين أمام العالم ولكن فيما بينهما أنت لا تعرف كم الحقد والغيرة التي يحملها "موسيدس" تجاه "كالوس"، ولكن "كالوس" ليس بالفتي الأبله! كما أنه عملي أيضاً ويعرف أن الموت مصير لا مفر منه، لذلك يأتي الأنتقام في صورة درامية وبعد مرور سنوات وسنوات علي موته..شجرة الزيتون بكل التأكيد شيطانية تحمل بين فروعها نيران الأنتقام التي لا يمكن إطفائها.
سادساً: القصة الخامسة "صورة في المنزل":
محاضرة دكتور "مطران"- كما تطلق عليه زميلة جديدة بلهاء- وملل محاضرة دكتور "مطران"، دكتور "مطران" لا يأتي إلا في العشر دقائق الأخيرة من المحاضرة، وعندما يأتي فأنه يظل يأكل في الكلام من وراء الكمامة فلن يخلعها لأن لديه وسواس قهري من نوع خاص..دكتور "مطران" لا يشرح أبداً ولكنه يمضي يتحدث عن أهمية القراءة! قائلاً أن القراءة ما هي إلا قراءة الكتب..يا سلام، والروايات محض هراء طبعاً بالنسبة له!
لذلك وجب تعويض نفسي عن كل فقع المرارة هذا وقراءة هذه القصة! في هذه القصة لعبت الترجمة دوراً كبيراً في جعل قلبي لها يطرب وبها أسعد، من المفترض أن أحد الأبطال يتكلم بلهجة أهل الشمال القديمة وهي لهجة مختلفة عن التي يتحدث بها البطل، وهنا قرر المترجم أن تكون لهجة الترجمة العامية المصرية، وهذا جعلني أضحك كثيراً وأخرجني من جو التوتر الذي يسود القصة.. ودائماً البطل مضطر يا حبة قلبي الي الذهاب بكل إرادته الحرة الي الهلاك وهو يعرف ذلك، مسلم أمره لله والباقي علي الله..فما الأفضل مثلاً؟ أن تقف تحت الأمطار أم تحتمي بمنزل قديم مهجور يوجد به كتاب يُفتح من تلقاء نفسه علي صورة توضح "آكلي لحوم البشر"؟ بالتأكيد أقف تحت الأمطار وأصاب بالبرد، ولا أقابل رجل غريب الشكل يقول لي "متخفش يا بني دة كان مجرد تفكير! أنا معملتش حاجة! أنا بس دبحت خرفان..بس حسيت أن دة مش كفاية، حسيت أني عايز أجرب حاجة مينفعش أشتريها.."
كانت قصة ممتازة كالعادة!
سابعاً وأخيراً: الرواية القصيرة "حالة تشارلز ديكستر وارد":
تمنيت عدم وجود تصرف بالترجمة، فكنت أريد قراءة القصة بكل ما فيها من بشاعة وشناعة، ولكن أنا أعلم حرص العراب دائماً علي تقديم محتوي محتمل وملائم لجميع القراء، قرأت هذه القصة قبل النوم، حكاية قبل النوم يجب أن تكون لطيفة وليست مثل هذه القصة المفزعة! وكانت ليلة سوداء علي رأسي مليئة بالكوابيس الفظيعة، بإستثناء حلم ظريف واحد أذكره بنهاية المراجعة لأنه أسعدني حقاً.
البطل المسير نحو الهلاك -كالعادة- مستر تشارلز ديكستر وارد، يبحث في ماضيه وماضي أسلافه حتي يعرف ما لا يجب أن يعرفه، حتي يعرف هول الأهوال، جده المريب "جوزيف كوروين"..
ماذا كان يفعل "جوزيف كوروين" في مزرعة فيرن؟ وما سر الأصوات المنبعثة من قبو المنزل وكأن أحدهم يستجوب شخصاً ما بطريقة قاسية مستخدماً أدوات التعذيب لمحاكم التفتيش؟ وما سر كميات اللحم الكبيرة التي تفد للمزرعة؟ وماذا حل بالضبط بالشاب الواعد تشارلز المهتم بالأثار؟ منذ متي وأصبح يكتب بهذه الطريقة القديمة وقد تغيرت نبرات صوته أيضاً، ولماذا لم نر تشارلز ودكتور ألين معاً في موقف واحد؟
كل هذا وأكثر تعرفونه عند قراءة هذه المغامرة الشيقة، من أجمل الأجزاء في الحكاية هي استكشاف د".ويليت" لقبو مزرعة "بوتكست" وسر الزجاجات والقوارير في المعمل الكيميائي تحت الأرض، د.ويليت..رجل شجاع في قصة "لافكرافت" استطاع التغلب علي الجانب الشرير، أعتقد أن هذا هو بطله الشجاع الأول والأخير والغير مسير نحو الهلاك! بالنسبة للترجمة فأنها ممتازة ولا غبار عليها إطلاقاً.
إذا كنت من محبين الشخصيات الشريرة أمثالي، فلا أعدك أن تحب كثيراً الشخصيات الشريرة في روايات "لافكرافت"، لأنهم بكل بساطة عبارة عن أشباح وكيانات غامضة مبهمة ولا نتعامل مثلاً مع بشري شرير، وحتي إذا كان بشرياً فأنه يمارس الدجل والشعوذة التي جعلته شئ أبعد ما يكون عن البشرية، ولكن أعدك أن تحب شخصياته الجنتل المتعجرفة نوعاً رغم فقرها الجالي، فقير ومتعجرف! خليط عجيب لن تجده إلا هنا.
وبالنهاية..أحب أن أقول:
عزيزي لافكرافت،،،
تحية وطيبة وبعد،،،
حالياً أنت بالنسبة لي أكثر من كاتب أعشق قصصه وأنتهي الأمر عند هذا الحد، أنت لا تعلم كم كنت أخشي الوحدة دون أصدقائي المقربين الأعزاء وقد فرقتنا الثانوية العامة عليها لعنة الله، ولكنك كنت بجواري دائماً والشئ الوحيد الذي يسري عني..وجودك كان طاغياً كفيلاً بأن يجعلني أنسي وحدة طريقي، أنت تمثل أهمية كبري بحياتي لا يمكن وصفها بالكلمات، وأعترف بالتحيز لك وأنني قبل أن أقرأ القصة أعلم في قرارة نفسي أنني سأعطيها العلامة الكاملة وأنا مغمضة العينين ..ليتني كنت في زمنك، ولكني لم أكن لأرضي أن تقول لأصدقائك أنك تفضل أن تصاحب قطة علي أن تصاحب أمرأة، لقد تحملتك الست "سونيا" بما فيه الكفاية أعتقد..ولكني مازالت عند اعتقادي أنه لم يتواجد من حولك أي شخص قد يتفهمك بطريقة صحيحة، فكيف كتبت لأصدقائك الأوغاد هؤلاء في أكثر من رسالة أنك تعاني من أسنانك وتحتاج لطبيب أسنان؟ بالطبع من كثرة الأيس كريم والحلويات وأربع ملاعق كاملة من السكر في فنجان قهوة يتيم واحد! لقد رأيتك في أحلامي بعد أن قرأت قصة "تشارلز ديكستر وارد"، لقد كنت بطلاً! فلقد صفعت معيدة السكشن الفاشلة التي لا تستطيع رسم الأنسجة الطلائية وتكتب بخط أشبه بخطوط الأطفال، لكم كم تمنيت أن يكون هذا الحلم حقيقياً! فبعد أن صفعتها سقطت لتصطدم بالنبش خلفها حيث تتواجد الميكروسكوبات الخرفانة المخربة، لا لا أن ضعف نظري وعويناتي ذات العدسات السميكة ليست السبب في عدم رؤيتي العينات! أن المجهر في حالة بالية ككل شئ بالي قديم في الكلية، كتبت أنت في إحدي قصصك "أحياناً أحسب أن تلك الحياة الغير مادية قد تكون هي الحياة الحقيقية، وأن وجودنا علي هذه الكرة المائية هو الشئ التخيلي"، نعم أنت محق..ليتنا نعيش في هذه الأحلام والحياة الغير مادية، ليتك كنت موجوداً اليوم حتي تصفع المعيدة.
أتمانع أن أهديك بعض أبيات شاعري المفضل؟
نعم أراك تمانع..لأنك لست رومانسياً، وأنا أيضاً لست كذلك وأبغض كل ما يمت للرومانتيكية بصلة، كما أن أبيات الشاعر لحبيبته ويخاطب أنثي وليس رجلاً! ولكن ما سأكتبه من أبيات لا يتضح فيه أن الحديث لأنثي، وبالنهاية أعتذر عن الأطالة وعن كل هذا الحب في أخر المراجعة والذي لا يمت للقصة بصلة!
سوف ألقاك عبيراً بين يأس الناس..
عذب الأمنيات..
دائماً أنت بقلبي..
رغم أن الأرض ماتت!
رغم أن الحلم..مات
ربما ألقاك يوماً في دموع الكلمات..
٢٠٢٠/١٠/٣١
يتكون الكتيب من خمس قصص قصيرة، ورواية قصيرة بل ومختصرة أيضاً ومليئة بالتصرف كما ذكر المترجم في البداية، وتوجد أيضاً مقدمة لا بأس بها عن الكاتب وحياته المثيرة للريبة، وأن قراءة المقدمة لمثير تماماً كقراءة العمل ذات نفسه، وهذا طبعاً إذا كنت تحب "لافكرافت" بجنون مثلي..
أحلي ما في قراءتي لهذا العمل هو أن كل قصة قد قراءتها في مكان مختلف، وتعددت المواقف الغريبة التي كانت تتدفعني للهروب من عالم الواقع المخيف والأكثر رعباً من هذه القصص المرعبة الغامضة، والآن نبدأ المراجعة مع ذكر كل موقف علي حدي، حتي أبين لكم كم كان "لافكرافت" معي في كل وقت وكل زمان، وأنه بلا أدني مبالغة قد جعل أيامي تسير بسهولة نحو سعادة ممتزجة بالأثارة لأنني سأقرأ هذه الأعمال المدهشة!
أولاً: المقدمة:
قرأت المقدمة في الحافلة التي توصلني الي الكلية صباح أول يوم بالدراسة، وكنت متوترة مكتئبة لأنني وحيدة وذاهبة نحو المجهول، بل والأسوأ أيضاً أنني كنت أجلس بجوار أحد أوغاد الدفعة! وغد آخر بسروال مقطع نري من خلاله مدي خشونة ركبتيه! ما هذا.. طبعاً فتحت الهاتف وبدأت أقرأ حتي أتغافل عن هذا الهم، قرأت المقدمة والتعريف بالكاتب وانا علي شفاهي ابتسامة خرقاء عريضة..رغم أنني أعرف أصلاً كل هذه المعلومات مسبقاً التي أقرأها، وتعليقي الوحيد أن طليقة "لافكرافت" كانت تدعي "سونيا جرين" وليست "سارة" كما كُتِب في الكتيب، كما أن هذا الطلاق تم بعد عامين فقط من الزواج وليس بعد عدة أعوام كما في الكتيب، أن والدته والتي كانت عقدة حياته هي التي كانت تدعي "سارة".
ثانياً: القصة الأولي (هواء بارد):
"من الخطأ أن نحسب الرعب مرتبطاً دائماً بالظلام والصمت والوحدة، فقد وجدته أنا في ضياء العصر، في ضوضاء المدن.."
هذا الأقتباس مناسب تماماً للأجواء التي كنت أقرأ بها القصة! حيث الدور الخامس الملئ بالحيوانات المحنطة وقت العصر، وزميلتي الكئيبة الجديدة "والجبانة" أيضاً التي أنطلقت تركض الي نهاية الممر تاركةً إياي جالسة بكل بساطة بجانب النعامة الضخمة في قفصها الزجاجي..
من أحلي القصص في الكتيب! نهايتها صادمة مبهرة..كما أنني لأتعجب من جنتلة أبطال "لافكرافت" وأعجب بها في الوقت ذاته! لقد أصيب البطل بنوبة قلبية، فذهب الي جاره الطبيب يصف له العلاج، ولما أصبح بخير، صار يتردد عليه، ودار في البلد كلها حتي يجلب له ميكانيكي حينما وقعت الكارثة..كل هذا وقد تعرف عليه خلال شهرين فقط! لو كنت مكان البطل لما كلفت نفسي كل هذه المعاناة من أجل شخص لا أعرفه بالكاد..
أضف إلي كّونهم جنتل فهم أيضاً يفكرون بطريقة عملية بحتة وغير مضيعة للوقت، فلما أحس البطل بقرب النهاية بعد أن أصيب بالنوبة القلبية، قرر الذهاب الي هذا الطبيب جاره ليس فقط من أجل طلب العلاج، بل من أجل إستكشاف ما يقوم به دكتور "مونوز" غريب الأطوار التي تنبعث رائحة الأمونيا الكريهة من شقته الباردة التي تتواجد بها ماكينة تعمل بالجازولين..أجواء مثيرة ممتازة، ومن سمات أبطاله أيضاً العنصرية البحتة..صاحبة النزل إمرأة أسبانية قبيحة المنظر قذرة توشك أن تكون لها لحية، حتي الوصف بالقصة به الكثير من التنمر..ولكن لا مشكلة، لا مشكلة طبعاً لأن "ابننا لافكرافت يعمل اللي هو عايزه".
ثالثاً: القصة الثانية: "الذي لا اسم له":
"الذي لا اسم له" ذكرتني علي الفور باللورد فولدمورت، الشئ الذي لا يجب أن يُذكر اسمه حتي لا يحضر بيننا، والذي ظل مختفياً في صندرة منزل الرجل العجوز، شئ تشيب له الرؤوس من كثرة الهلع..أنه يقبع أمام الأديب وصديقه المعلم "جويل" الذي لا يصدق كل هذا الهراء.. حتي يحضر الذي لا اسم له ليترك ل "جويل" التذكار الذي لا يمكن نسيانه أو محو أثره..
""الذي لا اسم له" و "الذي لا داعي لذكر اسمه" هي طريقة خشنة تتناسب مع مستواي المتواضع كأديب..فأنني أنهي قصصي دائماً بأصوات ومشاهد مفزعة، تشل أبطال قصصي وتتركهم بلا قدرة علي سرد ما رأوه بالضبط.."
نعم يا عزيزي "لافكرافت" هذا ما تفعله بالضبط وتنقله علي لسان بطل قصتك الأديب.
رابعاً: القصة الثالثة (خلف جدار النوم):
هذه القصة أحببتها كثيراً من الصفحة الأولي للأخيرة، فهي تثبت فقط أن كاتب هذا العمل شخص حالم الي أقصي الدرجات، تبدأ القصة بالطبيب النفسي الذي يدرس حالة "جو سلادر" وهو واحد من سكان الجبال البدأيين، فكيف له أن يحلم بهذه الأحلام المدهشة التي يحكي عنها؟ هو لم يتأثر أو يري أياً من هذه العوالم حتي يحلم بها، ولأنه بدائي ساذج فأن هذه العوالم كانت فوق استيعابه، وارتكب الفظائع والجرائم وهو لا يدري، ومن ثم يأتي جزء الخيال العلمي بالقصة عندما حاول الطبيب رؤية احلام "جو"، كان جزءاً مروعاً!
"أنت صديقي الوحيد في هذا العالم.."
تخيل أن يقول لك تلك الجملة كيان غامض مخيف! شئ مدهش أن تصبح رفيقاً للكيانات الغامضة..أري أن القصة كلها إستناداً علي ما قاله دكتور الفلك الحقيقي الذي لا أذكر اسمه عن النجم الذي ظهر بجوار نجم العفريت، وهذا أعجبني كثيراً أيضاً.
"لطالما تساءلت عما إذا كان أكثر البشر قد توقفوا ليتأملوا أهمية الأحلام الهائلة، والعالم المبهم الذي تنتمي إليه، وإذا كان عدد كبير من رؤانا الليلية ربما لا يزيد عن انعكاسات لخبرات صحونا كما قال فرويد"
خامساً: القصة الرابعة "الشجرة":
قصة بلا نهاية مفسرة لأنه يمكن استنتاجها بسهولة ومعرفة مخزاها، عن الصديقين الحميمين أمام العالم ولكن فيما بينهما أنت لا تعرف كم الحقد والغيرة التي يحملها "موسيدس" تجاه "كالوس"، ولكن "كالوس" ليس بالفتي الأبله! كما أنه عملي أيضاً ويعرف أن الموت مصير لا مفر منه، لذلك يأتي الأنتقام في صورة درامية وبعد مرور سنوات وسنوات علي موته..شجرة الزيتون بكل التأكيد شيطانية تحمل بين فروعها نيران الأنتقام التي لا يمكن إطفائها.
سادساً: القصة الخامسة "صورة في المنزل":
محاضرة دكتور "مطران"- كما تطلق عليه زميلة جديدة بلهاء- وملل محاضرة دكتور "مطران"، دكتور "مطران" لا يأتي إلا في العشر دقائق الأخيرة من المحاضرة، وعندما يأتي فأنه يظل يأكل في الكلام من وراء الكمامة فلن يخلعها لأن لديه وسواس قهري من نوع خاص..دكتور "مطران" لا يشرح أبداً ولكنه يمضي يتحدث عن أهمية القراءة! قائلاً أن القراءة ما هي إلا قراءة الكتب..يا سلام، والروايات محض هراء طبعاً بالنسبة له!
لذلك وجب تعويض نفسي عن كل فقع المرارة هذا وقراءة هذه القصة! في هذه القصة لعبت الترجمة دوراً كبيراً في جعل قلبي لها يطرب وبها أسعد، من المفترض أن أحد الأبطال يتكلم بلهجة أهل الشمال القديمة وهي لهجة مختلفة عن التي يتحدث بها البطل، وهنا قرر المترجم أن تكون لهجة الترجمة العامية المصرية، وهذا جعلني أضحك كثيراً وأخرجني من جو التوتر الذي يسود القصة.. ودائماً البطل مضطر يا حبة قلبي الي الذهاب بكل إرادته الحرة الي الهلاك وهو يعرف ذلك، مسلم أمره لله والباقي علي الله..فما الأفضل مثلاً؟ أن تقف تحت الأمطار أم تحتمي بمنزل قديم مهجور يوجد به كتاب يُفتح من تلقاء نفسه علي صورة توضح "آكلي لحوم البشر"؟ بالتأكيد أقف تحت الأمطار وأصاب بالبرد، ولا أقابل رجل غريب الشكل يقول لي "متخفش يا بني دة كان مجرد تفكير! أنا معملتش حاجة! أنا بس دبحت خرفان..بس حسيت أن دة مش كفاية، حسيت أني عايز أجرب حاجة مينفعش أشتريها.."
كانت قصة ممتازة كالعادة!
سابعاً وأخيراً: الرواية القصيرة "حالة تشارلز ديكستر وارد":
تمنيت عدم وجود تصرف بالترجمة، فكنت أريد قراءة القصة بكل ما فيها من بشاعة وشناعة، ولكن أنا أعلم حرص العراب دائماً علي تقديم محتوي محتمل وملائم لجميع القراء، قرأت هذه القصة قبل النوم، حكاية قبل النوم يجب أن تكون لطيفة وليست مثل هذه القصة المفزعة! وكانت ليلة سوداء علي رأسي مليئة بالكوابيس الفظيعة، بإستثناء حلم ظريف واحد أذكره بنهاية المراجعة لأنه أسعدني حقاً.
البطل المسير نحو الهلاك -كالعادة- مستر تشارلز ديكستر وارد، يبحث في ماضيه وماضي أسلافه حتي يعرف ما لا يجب أن يعرفه، حتي يعرف هول الأهوال، جده المريب "جوزيف كوروين"..
ماذا كان يفعل "جوزيف كوروين" في مزرعة فيرن؟ وما سر الأصوات المنبعثة من قبو المنزل وكأن أحدهم يستجوب شخصاً ما بطريقة قاسية مستخدماً أدوات التعذيب لمحاكم التفتيش؟ وما سر كميات اللحم الكبيرة التي تفد للمزرعة؟ وماذا حل بالضبط بالشاب الواعد تشارلز المهتم بالأثار؟ منذ متي وأصبح يكتب بهذه الطريقة القديمة وقد تغيرت نبرات صوته أيضاً، ولماذا لم نر تشارلز ودكتور ألين معاً في موقف واحد؟
كل هذا وأكثر تعرفونه عند قراءة هذه المغامرة الشيقة، من أجمل الأجزاء في الحكاية هي استكشاف د".ويليت" لقبو مزرعة "بوتكست" وسر الزجاجات والقوارير في المعمل الكيميائي تحت الأرض، د.ويليت..رجل شجاع في قصة "لافكرافت" استطاع التغلب علي الجانب الشرير، أعتقد أن هذا هو بطله الشجاع الأول والأخير والغير مسير نحو الهلاك! بالنسبة للترجمة فأنها ممتازة ولا غبار عليها إطلاقاً.
إذا كنت من محبين الشخصيات الشريرة أمثالي، فلا أعدك أن تحب كثيراً الشخصيات الشريرة في روايات "لافكرافت"، لأنهم بكل بساطة عبارة عن أشباح وكيانات غامضة مبهمة ولا نتعامل مثلاً مع بشري شرير، وحتي إذا كان بشرياً فأنه يمارس الدجل والشعوذة التي جعلته شئ أبعد ما يكون عن البشرية، ولكن أعدك أن تحب شخصياته الجنتل المتعجرفة نوعاً رغم فقرها الجالي، فقير ومتعجرف! خليط عجيب لن تجده إلا هنا.
وبالنهاية..أحب أن أقول:
عزيزي لافكرافت،،،
تحية وطيبة وبعد،،،
حالياً أنت بالنسبة لي أكثر من كاتب أعشق قصصه وأنتهي الأمر عند هذا الحد، أنت لا تعلم كم كنت أخشي الوحدة دون أصدقائي المقربين الأعزاء وقد فرقتنا الثانوية العامة عليها لعنة الله، ولكنك كنت بجواري دائماً والشئ الوحيد الذي يسري عني..وجودك كان طاغياً كفيلاً بأن يجعلني أنسي وحدة طريقي، أنت تمثل أهمية كبري بحياتي لا يمكن وصفها بالكلمات، وأعترف بالتحيز لك وأنني قبل أن أقرأ القصة أعلم في قرارة نفسي أنني سأعطيها العلامة الكاملة وأنا مغمضة العينين ..ليتني كنت في زمنك، ولكني لم أكن لأرضي أن تقول لأصدقائك أنك تفضل أن تصاحب قطة علي أن تصاحب أمرأة، لقد تحملتك الست "سونيا" بما فيه الكفاية أعتقد..ولكني مازالت عند اعتقادي أنه لم يتواجد من حولك أي شخص قد يتفهمك بطريقة صحيحة، فكيف كتبت لأصدقائك الأوغاد هؤلاء في أكثر من رسالة أنك تعاني من أسنانك وتحتاج لطبيب أسنان؟ بالطبع من كثرة الأيس كريم والحلويات وأربع ملاعق كاملة من السكر في فنجان قهوة يتيم واحد! لقد رأيتك في أحلامي بعد أن قرأت قصة "تشارلز ديكستر وارد"، لقد كنت بطلاً! فلقد صفعت معيدة السكشن الفاشلة التي لا تستطيع رسم الأنسجة الطلائية وتكتب بخط أشبه بخطوط الأطفال، لكم كم تمنيت أن يكون هذا الحلم حقيقياً! فبعد أن صفعتها سقطت لتصطدم بالنبش خلفها حيث تتواجد الميكروسكوبات الخرفانة المخربة، لا لا أن ضعف نظري وعويناتي ذات العدسات السميكة ليست السبب في عدم رؤيتي العينات! أن المجهر في حالة بالية ككل شئ بالي قديم في الكلية، كتبت أنت في إحدي قصصك "أحياناً أحسب أن تلك الحياة الغير مادية قد تكون هي الحياة الحقيقية، وأن وجودنا علي هذه الكرة المائية هو الشئ التخيلي"، نعم أنت محق..ليتنا نعيش في هذه الأحلام والحياة الغير مادية، ليتك كنت موجوداً اليوم حتي تصفع المعيدة.
أتمانع أن أهديك بعض أبيات شاعري المفضل؟
نعم أراك تمانع..لأنك لست رومانسياً، وأنا أيضاً لست كذلك وأبغض كل ما يمت للرومانتيكية بصلة، كما أن أبيات الشاعر لحبيبته ويخاطب أنثي وليس رجلاً! ولكن ما سأكتبه من أبيات لا يتضح فيه أن الحديث لأنثي، وبالنهاية أعتذر عن الأطالة وعن كل هذا الحب في أخر المراجعة والذي لا يمت للقصة بصلة!
سوف ألقاك عبيراً بين يأس الناس..
عذب الأمنيات..
دائماً أنت بقلبي..
رغم أن الأرض ماتت!
رغم أن الحلم..مات
ربما ألقاك يوماً في دموع الكلمات..
٢٠٢٠/١٠/٣١
December 22, 2019
Цялостното ми мнение за сборника е по-скоро отрицателно. С изключение на няколко добри истории с интересен край ("В Криптата", "Краят на човечеството", "Котките на Ултар" и може би още 1-2), повечето бяха мудни (по-дългите итории) и безсмислени текстове.
Описанията на това, което трябва да "стряска" във всеки разказ на места са толкова слаби, че по-скоро самото въведение в разказа става по-интересно от развръзката и края. Пример мога да дам с "Кошмарът в Дънуич": започва интересно, мистериозно, намесват се старинни легенди и предания, интересът на читателя достига една точка, в която очакването му за появата на нещо страшно, което да доведе до брутален край, бива напълно убито от негодните за четене описания на автора ("То беше нещо като октопод, сепия, паяк...или всичкото т'ва накуп, но имаше почти човешко лице отгоре си...").
Колкото и добро въображение да има читателят, на места не би могъл да се справи с това да си представи "ужасяващите светове" описани от Лъвкрафт. Самите форми, които описва са математически нелогични, извън смисъла на това, че книгата е хорър/фентъзи.
Не бих я препоръчала за четене. Със сигурност и не бих нарекла Лъвкрафт "най-добрият писател на хорър в Америка", както го нарича Стивън Кинг.
Описанията на това, което трябва да "стряска" във всеки разказ на места са толкова слаби, че по-скоро самото въведение в разказа става по-интересно от развръзката и края. Пример мога да дам с "Кошмарът в Дънуич": започва интересно, мистериозно, намесват се старинни легенди и предания, интересът на читателя достига една точка, в която очакването му за появата на нещо страшно, което да доведе до брутален край, бива напълно убито от негодните за четене описания на автора ("То беше нещо като октопод, сепия, паяк...или всичкото т'ва накуп, но имаше почти човешко лице отгоре си...").
Колкото и добро въображение да има читателят, на места не би могъл да се справи с това да си представи "ужасяващите светове" описани от Лъвкрафт. Самите форми, които описва са математически нелогични, извън смисъла на това, че книгата е хорър/фентъзи.
Не бих я препоръчала за четене. Със сигурност и не бих нарекла Лъвкрафт "най-добрият писател на хорър в Америка", както го нарича Стивън Кинг.
August 17, 2010
مجموعة قصصية راقية من تأليف أحد أعظم أدب الرعب الأمريكي لافكرافت
ترجمها د أحمد بإسلوبه الجذل الراقي
1- هواء بارد
2- الذي لا اسم له
3- خلف جدار النوم
4- الشجرة
5- الصورة في المنزل
6- حالة تشالز دكستر وارد
ترجمها د أحمد بإسلوبه الجذل الراقي
1- هواء بارد
2- الذي لا اسم له
3- خلف جدار النوم
4- الشجرة
5- الصورة في المنزل
6- حالة تشالز دكستر وارد
July 30, 2015
Всички суперлативи за Лъвкрафт вече са изписани хиляди пъти. Няма какво ново да измисля за майстора на хоръра. Но определено никога досега не бях чел автор, който толкова много да си отговаря на репутацията!
June 18, 2015
Една от книгите, които взех от Пролетния базар в НДК и на която отделих доста внимание, не поради друго, а защото Лъвкрафт е “учителят“, “първият“ отворил вратите за хоръра и всяка една дума в разказите му заслужаваше специално внимание, за да се разтълкува, за да се разбере значението...
Първоначално обаче, още щом зачетох първия разказ от сборника "Отвъд стената на съня", носещ именно същото име, по някаква причина първата ми асоциация беше с Едгар Алан По, в последствие и дори със самият сър Артър Конан Дойл - двама автори, които много харесвам. Но и нищо чудно, все пак Лъвкрафт и По ги дели някакъв си половин век, плюс-минус. А сър Дойл...е, той е друг въпрос, просто криминалната нишка, която се простира в разказите на Лъвкрафт ми наподобява неговата логика.
Истината е, че сборникът ми създава противоречиво мнение, не мога да кажа, че харесах всеки един от разказите. Принципно обичам тази описателност, подобна на разтягането на локуми и детайлността като при Пушкин и Гогол, обичам картината да е толкова подробно описана с думи, че да мога да си я представя съвършено във въображението си и това именно харесвам в Лъвкрафт. Минусовата черта в разказите му е и също това - прекалената описателност в действията на героите му (ставането, обличането, разхождането - на някои места ми се струваше излишно), но все пак ще игнорирам това леко досадно усещане и ще обърна внимание на разказите, които обожавам и ме развълнуваха най-много. А именно първият разказ - "Отвъд стената на съня" - там има нещо, но и едновременно го няма, страхотна сюжетна линия. "Къщата" също се превърна в един от любимите ми разкази със своята типична пикантна искра, точно в стила на автора, описанието на мистериозните съновидения, невидимият враг, побеждаван накрая и разкриващ първата непреодолима действителност в света на Лъвкрафт. И сякаш като проход към следващия разказ - "Котките на Ултарк". Все пак щом има котки няма как да не го харесам, пък и разказът намеква за Древен Египет и силата на свещените, божествени котки...
Още за книгата и за разказите по отделно- http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Първоначално обаче, още щом зачетох първия разказ от сборника "Отвъд стената на съня", носещ именно същото име, по някаква причина първата ми асоциация беше с Едгар Алан По, в последствие и дори със самият сър Артър Конан Дойл - двама автори, които много харесвам. Но и нищо чудно, все пак Лъвкрафт и По ги дели някакъв си половин век, плюс-минус. А сър Дойл...е, той е друг въпрос, просто криминалната нишка, която се простира в разказите на Лъвкрафт ми наподобява неговата логика.
Истината е, че сборникът ми създава противоречиво мнение, не мога да кажа, че харесах всеки един от разказите. Принципно обичам тази описателност, подобна на разтягането на локуми и детайлността като при Пушкин и Гогол, обичам картината да е толкова подробно описана с думи, че да мога да си я представя съвършено във въображението си и това именно харесвам в Лъвкрафт. Минусовата черта в разказите му е и също това - прекалената описателност в действията на героите му (ставането, обличането, разхождането - на някои места ми се струваше излишно), но все пак ще игнорирам това леко досадно усещане и ще обърна внимание на разказите, които обожавам и ме развълнуваха най-много. А именно първият разказ - "Отвъд стената на съня" - там има нещо, но и едновременно го няма, страхотна сюжетна линия. "Къщата" също се превърна в един от любимите ми разкази със своята типична пикантна искра, точно в стила на автора, описанието на мистериозните съновидения, невидимият враг, побеждаван накрая и разкриващ първата непреодолима действителност в света на Лъвкрафт. И сякаш като проход към следващия разказ - "Котките на Ултарк". Все пак щом има котки няма как да не го харесам, пък и разказът намеква за Древен Египет и силата на свещените, божествени котки...
Още за книгата и за разказите по отделно- http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
March 16, 2020
Lovecraft’a dair ilk okuduğum kitap olan Deliliğin Dağlarında beni biraz tedirgin etse de bu öykü kitabına başladım. Yazara dair birçok orijinal içerik olduğunu görmemizi sağlayan bir öykü derlemesiydi. Fakat genel olarak bir kahraman ve arkadaşının başından geçenlere şahit olduğumuzu düşünmemek de elde değil. Keyif aldığım öyküler daha çok kendisine ait bir mit yarattıklarıydı. Korkutucu olduğu bilinen gizemli bir yaratığı ya da miti aramaya çıkma hikayesi benim çok tercih ettiğim bir öykü şekli olmayabilirmiş bunu anlamış olduk. Hayli severek ve üzülerek okuduğum bir öyküsünden bahsetmeden geçmek istemiyorum. Sonlara doğru karşımıza çıkan bu öykü keşke bir kitap olsaymış uzun uzadıya varıp gitseymiş. Bu öykü İranon’un Yolculuğu’ydu. Gerçeklerin ve hayallerin ardında Uyku Duvarının Ötesinde raks eden bu öykülerde döneminin ötesini gören ve bunu kaleme alan bir yazarla tekrar tanışmak beni mutlu etti.
April 23, 2023
لافكرافت مرعب بحق...ربما كان مريض نفسى فقط هو الذى يستطيع اخراج مثل تلك الافكار و تمثيلها فى كلمات و جمل
قصص المجموعة
هواء بارد
الذي لا اسم له
خلف جدار النوم.
الشجرة
الصورة في المنزل
حالة تشارلز دكستر وارد
قصص المجموعة
هواء بارد
الذي لا اسم له
خلف جدار النوم.
الشجرة
الصورة في المنزل
حالة تشارلز دكستر وارد
July 19, 2020
Сборникът „Отвъд стената на съня“ представлява един силно въздействащ синтез на хорър произведения, една необятна и наситена феерия от цветове, обекти, форми и усещания, в която трябва внимателно да навлезеш, защото рискът от изгубване е голям.
June 29, 2014
من اجمل ما قرأت
ويكفى ان لافكرافت هو المؤلف
ويكفى ان لافكرافت هو المؤلف
June 19, 2018
آخر قصة وحشة جدا ...
January 20, 2010
A young man in Italy who admires my books of Lovecraftian prose sent me a copy of this 1943 Arkham House book as a gift -- I nearly fainted when he told me this, & nearly fainted again an hour ago when the book arriv'd in ye post. There are not many of the original Arkham House Lovecraft titles that I yearn for (I am not a collector of rare items just for the sake of collecting them), because the text of Lovecraft's prose is so corrupted by Derleth's sloppy and strange editing. But this book collects so many of my favourite Lovecraft Works that I have had, these past strange aeons, a hankering to own it. That it should come as a gift from a Sesqua Valley fan in Italy adds to its magick!
It moved me, queerly, to read the introduction's opening line: "When the late great Howard Philips Lovecraft died five years ago..." Five years! Lovecraft's life seems such a distant epoch, something that happened in antient time, but it is very near us still, relatively speaking. Whatever may be said of August Derleth, that he loved and honored HPL is beyond doubt, and this book is a fabulous testimonial of that adoration. Yet, Derleth was an utter professional, and he could not, at times, resist editing Lovecraft's tales. Here is the third paragraph of "The Hound" as publish'd in this volume:
"May heaven forgive the folly and morbidity which led us both to so monstrous a fate! Wearied with the commonplaces of a prosaic world, where even the joys or romance and adventure soon grow stale, St. John and I had followed enthusiastically every aesthetic and intellectual movement which promised respite from our devastating ennui. The enigmas of the symbolists and the ecstasies of the pre-Raphaelites all were ours in time, but each new moon was drained too soon, of its diverting novelty and appeal."
Then ye fourth paragraph begins. But as Lovecraft wrote it, this was not the end of the paragraph, and that last line, edited correctly by S. T. Joshi, reads thus: "The enigmas of the Symbolists and the ecstasies of the pre-Raphaelites were all ours in their time, but each new mood was drained too soon of its diverting novelty and appeal." Derleth's ending the third paragraph mid-way, breaking apart the original paragraph into two shorter ones, is but one tiny example of Derleth's trying to improve or "correct" Lovecraft's original prose. It was one of his great blunders as an editor of the Lovecraft texts.
Still, the contents of this book is wonderful! It will serve as a marvelous desk-side companion for the rest of my life, inspiring new works from my Lovecraftian pen. Here we have the Commonplace Book of H. P. Lovecraft, from which Derleth culled the ideas that form'd his pale posthumous collaborations "with" HPL; & which inspir'd me to write one of my moft ambitious works, "Uncommon Places." Here we have four of Grandpa's prose poems, including ye stunning and influential "Nyarlathotep." Here we find the strange "The Dream-Quest of Unknown Kadath" in its first-ever publication. Here we have what is my favourite prose work by Lovecraft, "The Case of Charles Dexter Ward." Here we have two of my favourite "minor" tales, "The Hound" and "The Unnamable," as well as some of ye Dunsanian pieces such as "The White Ship" and "The Quest of Iranon."
Here, too, we have some of the revisions, some of which are so important and a major portion of Lovecraft's serious work, such as "The Mound," and others that are delightful and absurd Cthulhu Mythos stories, such as "The Horror in the Museum" (which is, in my opinion, the most "Derlethian" Mythos tale that Lovecraft ever penned!).
One wonderful feature of this volume is the generous selection of Lovecraft's poetry that it contains. How fabulous to have "The Ancient Track," "Fungi from Yuggoth," "Where Once Poe Walked" and the very cool "The Messenger" between the same covers that houses so many of my all-time favourite stories and novels by ye Old Gent!
It is here that we first find Derleth's clumsy misreading of the thirteenth line in "Night-Gaunts," where he has:
"But ho! If only they would make some sound" -- a mistake that was reproduced in Arkham House's 1963 edition of Lovecraft's COLLECTED POEMS, and was even repeated audibly in the reading of the "Fungi" for the recording of the cycle offer'd by Fedogan & Bremer. (David E. Schultz's annotated of the "Fungi from Yuggoth" is hopefully nearing completion; & how wonderful, when Hippocampus Press finally publishes it, if they included an audio disc of someone reading the entire sonnet cycle, similar to the disc they included of Donald Sidney-Fryer reading Clark Ashton Smith's "The Hashish Eater.")
Finally, as Appenda, we have "The Cthulhu Mythos: A Glossary," by Francis T. Laney, and "An Appreciation of H. P. Lovecraft" by W. Paul Cook. The Glossary is gobs of eldritch fun:
"Sharing AZATHOTH'S dominion is YOG-SOTHOTH or YOT-ZOTHOTH (Smith) and IOG-SOTOT (Smith), the 'all-in-one and one-in-all.' This entity is a force or personality which is co-existent with all time and conterminous with all space. He appears as a congeries of iridescent globes. YOG-SOTHOTH is represented on earth by 'UMR-AT-TAWIL (Lovecraft-Price) and the ANCIENT ONES."
I love this book and am so grateful to Carlo for giving me his extra copy as a gift, as I could never have afforded buying it (even without dust jacket it sells for $400!) I shall read it many times, and sip from its pages that nameless nourishment which shews itself as mine own tales of the Cthulhu Mythos.
It moved me, queerly, to read the introduction's opening line: "When the late great Howard Philips Lovecraft died five years ago..." Five years! Lovecraft's life seems such a distant epoch, something that happened in antient time, but it is very near us still, relatively speaking. Whatever may be said of August Derleth, that he loved and honored HPL is beyond doubt, and this book is a fabulous testimonial of that adoration. Yet, Derleth was an utter professional, and he could not, at times, resist editing Lovecraft's tales. Here is the third paragraph of "The Hound" as publish'd in this volume:
"May heaven forgive the folly and morbidity which led us both to so monstrous a fate! Wearied with the commonplaces of a prosaic world, where even the joys or romance and adventure soon grow stale, St. John and I had followed enthusiastically every aesthetic and intellectual movement which promised respite from our devastating ennui. The enigmas of the symbolists and the ecstasies of the pre-Raphaelites all were ours in time, but each new moon was drained too soon, of its diverting novelty and appeal."
Then ye fourth paragraph begins. But as Lovecraft wrote it, this was not the end of the paragraph, and that last line, edited correctly by S. T. Joshi, reads thus: "The enigmas of the Symbolists and the ecstasies of the pre-Raphaelites were all ours in their time, but each new mood was drained too soon of its diverting novelty and appeal." Derleth's ending the third paragraph mid-way, breaking apart the original paragraph into two shorter ones, is but one tiny example of Derleth's trying to improve or "correct" Lovecraft's original prose. It was one of his great blunders as an editor of the Lovecraft texts.
Still, the contents of this book is wonderful! It will serve as a marvelous desk-side companion for the rest of my life, inspiring new works from my Lovecraftian pen. Here we have the Commonplace Book of H. P. Lovecraft, from which Derleth culled the ideas that form'd his pale posthumous collaborations "with" HPL; & which inspir'd me to write one of my moft ambitious works, "Uncommon Places." Here we have four of Grandpa's prose poems, including ye stunning and influential "Nyarlathotep." Here we find the strange "The Dream-Quest of Unknown Kadath" in its first-ever publication. Here we have what is my favourite prose work by Lovecraft, "The Case of Charles Dexter Ward." Here we have two of my favourite "minor" tales, "The Hound" and "The Unnamable," as well as some of ye Dunsanian pieces such as "The White Ship" and "The Quest of Iranon."
Here, too, we have some of the revisions, some of which are so important and a major portion of Lovecraft's serious work, such as "The Mound," and others that are delightful and absurd Cthulhu Mythos stories, such as "The Horror in the Museum" (which is, in my opinion, the most "Derlethian" Mythos tale that Lovecraft ever penned!).
One wonderful feature of this volume is the generous selection of Lovecraft's poetry that it contains. How fabulous to have "The Ancient Track," "Fungi from Yuggoth," "Where Once Poe Walked" and the very cool "The Messenger" between the same covers that houses so many of my all-time favourite stories and novels by ye Old Gent!
It is here that we first find Derleth's clumsy misreading of the thirteenth line in "Night-Gaunts," where he has:
"But ho! If only they would make some sound" -- a mistake that was reproduced in Arkham House's 1963 edition of Lovecraft's COLLECTED POEMS, and was even repeated audibly in the reading of the "Fungi" for the recording of the cycle offer'd by Fedogan & Bremer. (David E. Schultz's annotated of the "Fungi from Yuggoth" is hopefully nearing completion; & how wonderful, when Hippocampus Press finally publishes it, if they included an audio disc of someone reading the entire sonnet cycle, similar to the disc they included of Donald Sidney-Fryer reading Clark Ashton Smith's "The Hashish Eater.")
Finally, as Appenda, we have "The Cthulhu Mythos: A Glossary," by Francis T. Laney, and "An Appreciation of H. P. Lovecraft" by W. Paul Cook. The Glossary is gobs of eldritch fun:
"Sharing AZATHOTH'S dominion is YOG-SOTHOTH or YOT-ZOTHOTH (Smith) and IOG-SOTOT (Smith), the 'all-in-one and one-in-all.' This entity is a force or personality which is co-existent with all time and conterminous with all space. He appears as a congeries of iridescent globes. YOG-SOTHOTH is represented on earth by 'UMR-AT-TAWIL (Lovecraft-Price) and the ANCIENT ONES."
I love this book and am so grateful to Carlo for giving me his extra copy as a gift, as I could never have afforded buying it (even without dust jacket it sells for $400!) I shall read it many times, and sip from its pages that nameless nourishment which shews itself as mine own tales of the Cthulhu Mythos.
September 15, 2023
جميلة رغم قلة صفحاتها لكنها قريبة الى فكرة رواية عنبر ٦
رغم اني احب هذا النوع من الروايات لكن احسست انها ضائعة في بعض الاحيان مع ذلك هي جميلة
رغم اني احب هذا النوع من الروايات لكن احسست انها ضائعة في بعض الاحيان مع ذلك هي جميلة
June 5, 2020
Mistik ve farklı bir yazar Lovecraft; yazdığı her hikaye sana tam olarak bunu düşündürtüyor. Hiç düşünmediğin yerlerde hayal kurdurup şüpheci bir son oluşturuyor çoğu zaman.
Işıkları yanıp sönen bir koridor düşünelim; bu koridorun soluna ve sağına toplanda 16 adet kapı olduğunu zihnimizde imgeleyelim. İlk kapıdan adım atmadan önce sana ufak bir uyarı; eğer korku eşiğin yüksek, hayal gücün sınırsız ve merak duygun korkunu bastırmaya yetiyorsa o zaman çevir o kulbu!
Korku edebiyatının ustası denen King’in zaman zaman kapısını araladığı üstat Lovecraft 16 öyküyü zihnimize bir film kıvamında sunuyor.
Çok beğenmiş olmayı bir kenara bırakırsak gerilim ögeleri okumaya gerçekten değer diye düşünüyorum.
#uykuduvarlarininotesinde #hplovecraft #altikirkbes
Işıkları yanıp sönen bir koridor düşünelim; bu koridorun soluna ve sağına toplanda 16 adet kapı olduğunu zihnimizde imgeleyelim. İlk kapıdan adım atmadan önce sana ufak bir uyarı; eğer korku eşiğin yüksek, hayal gücün sınırsız ve merak duygun korkunu bastırmaya yetiyorsa o zaman çevir o kulbu!
Korku edebiyatının ustası denen King’in zaman zaman kapısını araladığı üstat Lovecraft 16 öyküyü zihnimize bir film kıvamında sunuyor.
Çok beğenmiş olmayı bir kenara bırakırsak gerilim ögeleri okumaya gerçekten değer diye düşünüyorum.
#uykuduvarlarininotesinde #hplovecraft #altikirkbes
December 18, 2014
*ترجمه مليئة بالتصرف لأن القصة الاصلية مفرطه الطول وبالغة الشناعة !!
جميع القصص الموجودة مضيعة للوقت وما بتستحق أنه تقرأ سطر واحد منها .. يعني اغلب القصص ما الها اي معنى .. وحتى انه من منطلق الرعب الي هو المفروض يكون تصنيف الكتاب .. وين الرعب بالموضوع !!!
نرجع لموضوع المترجم الي انا متأكدة انه تفاهة القصص القصيرة كان بسببه يعني لما يختصر من اجزاء الرواية ويحسن الشناعه الي فيها ماعاد للقصة طعم وهيك بيكون قتل روح الكاتب الي المفروض يوصل فكرة من خلال كلماته او حتى يرعب القارئ
اخر شي انا كنت متأملة بخاتمة القصص تشارلز دكستر حسب الرفيو الي قرأتها بإنها لاقت الاعجاب للأسف ما راقت الي ابداً
جميع القصص الموجودة مضيعة للوقت وما بتستحق أنه تقرأ سطر واحد منها .. يعني اغلب القصص ما الها اي معنى .. وحتى انه من منطلق الرعب الي هو المفروض يكون تصنيف الكتاب .. وين الرعب بالموضوع !!!
نرجع لموضوع المترجم الي انا متأكدة انه تفاهة القصص القصيرة كان بسببه يعني لما يختصر من اجزاء الرواية ويحسن الشناعه الي فيها ماعاد للقصة طعم وهيك بيكون قتل روح الكاتب الي المفروض يوصل فكرة من خلال كلماته او حتى يرعب القارئ
اخر شي انا كنت متأملة بخاتمة القصص تشارلز دكستر حسب الرفيو الي قرأتها بإنها لاقت الاعجاب للأسف ما راقت الي ابداً
March 7, 2017
هذا الكتاب لا يستغرق مني سوى عدة ساعات للإنتهاء منه، ولكنه استغرق مني أسبوعاً كاملاً !
هذا لا يعني أنه كتاب رديء، انما ضيق وقتي وقرب الامتحانات. عدا ذلك، فإن هذا الكاتب والكتاب، من الآباء المؤسسين لأدب الرعب.
لست أقصد من كلامي انهم اول من اخترع قصة الرعب، فقصة الرعب موجودة وقديمة قدم الإنسان ذاته، بل من الأوائل الذين كتبوا الرعب ونشروه.
قصص جميلة تتخذ من الرعب القوطي منهجاً، وهو من أحب أنواع إلي.
لم أقرأ القصة الأخيرة، لأنها مختصرة جداً، ولأمانة المترجم، فإنه قال إنه عدل فيها الكثير. وفي المقابل، حملت النسخة الإنكليزية الأصلية كي أقرأها، فلم أجد ترجمة غير التي عندي. أتمنى أن اكون اللغة سهلة بحيث أستطيع إنهائها !
هذا لا يعني أنه كتاب رديء، انما ضيق وقتي وقرب الامتحانات. عدا ذلك، فإن هذا الكاتب والكتاب، من الآباء المؤسسين لأدب الرعب.
لست أقصد من كلامي انهم اول من اخترع قصة الرعب، فقصة الرعب موجودة وقديمة قدم الإنسان ذاته، بل من الأوائل الذين كتبوا الرعب ونشروه.
قصص جميلة تتخذ من الرعب القوطي منهجاً، وهو من أحب أنواع إلي.
لم أقرأ القصة الأخيرة، لأنها مختصرة جداً، ولأمانة المترجم، فإنه قال إنه عدل فيها الكثير. وفي المقابل، حملت النسخة الإنكليزية الأصلية كي أقرأها، فلم أجد ترجمة غير التي عندي. أتمنى أن اكون اللغة سهلة بحيث أستطيع إنهائها !
December 1, 2017
Бройка от този прекрасен сборник спечелих от фейсбук игра на Deeper Than Blood Ревюта и Издателство Ибис . Подробното ревю може да прочетете на фейсбук страницата на Deeper Than Blood Ревюта или в блога ми BooksOfToday .
February 23, 2020
"Отвъд стената на съня" на Х. Ф. Лъвкрафт ми беше малко тегава за четене. Стилът е доста разказвателен и описателен, което е характерно за класиците. Днес сме свикнали с много по-страшни и необичайни неща от тези, които Лъвкрафт описва. За тогавашното суеверно време, те са си били направо ужаси. При повечето му разкази краят е шокиращ и необичаен. Като цяло обаче не предизвикаха страх или някаква силна емоция в мен.
Displaying 1 - 30 of 85 reviews