Яребица на круууушово дърво! Ухуууу!
Сега да не решите, че съм някой луд фен на Коледата в англосаксонски стил ала Чарлс Дикенс. У дома отбелязваме празника, както подобава с гореща боб чорба, пълнени чушки, добре напудрен със захар тиквеник предната вечер и щедър обяд от прекрасно сочно свинско с щедра гарнитура от задушен лук на самия ден - демек достатъчно да те хвърли в хранителна кома за няколко денонощия напред. И отваряне на подаръците веднага след вечеря на 24-ти - така де деее Кольо-Кольо* живее наблизо и при нас идва рано, вмъква се хитрецът, докато се храним - никакви такива да чакаме до сутринта. Родителите ми отдавна са достигнали до мъдрото заключение, че е крайно неразумно да изпитват търпението на две инатливи хлапачки.
Нищо обаче от казаното до тук не пречи да обожавам тази книжка и песничката-броилка "Дванадесетте дни на Коледа". А защо ли? Ами защото първо я чух в "Криминалните мистерии на г-ца Фишър" - убиецът я използваше. Не съм чела нищо от Кери Гриноуд, така че надали бихте разбира ли, че съм й фен и то голям**.
Самата книжка е пиршество на илюстрацията - ярки, интересни и живи. Това е от изданията, които остават в семейството и с които всички библиофили се гордеят. Искрено завиждам на онези, които имат възможност да я разгръщат всеки декември и да си припомнят отминалите Коледи у дома.
А това повдига въпроса кои са вашите прекрасни коледни спомени?
*Дее Кольо-Кольо - названието на старата картонена фигура на Дядо Коледа, която вече от 40 години семейството ми поставя под елхата.
** На г-ца Фишър, имам предвид.