„Музика на душата“ е една от най-силните и въздействащи книги на Тери Пратчет, които съм чел! В тази история Сюзън трябва да изпълнява задълженията на Смърт, докато той е изчезнал някъде... Междувременно в Анкх-Морпорк се заражда и набира популярност нов музикален стил, наричан Музиката С Камъни В Нея... Начинът на живот на музикантите е доста реалистично представен, въпреки че се намират в „Света на диска“. Разбира се, чувството за хумор на Пратчет е все така страхотно!
„— Не, няма да го направиш — каза гарванът. — Никой, който има смела кръв във вените си, не би го направил. Ако сега се върнеш обратно, никога няма да разбереш нещата. Просто ще станеш образована.
— Но аз нямам време — изскимтя Сюзън.
— О, времето — рече гарванът. — Времето е главно навик. За теб времето не е особено важна характеристика на нещата.“
„Освен това, Лорд Ветинари — върховният управител на Анкх-Морпорк, обичаше музиката.
Хората се чудеха каква ли музика би допаднала на човек като него. Високо стилизирана камерна музика, вероятно, или гръмотевични оперни партитури.
Всъщност, музиката, която той наистина харесваше, беше онази, която никога не се свиреше. Музиката, според него, се съсипваше, като я измъчваха, омотавайки я в изсъхнали кожи, парчета от умрели котки и топки метал, наблъскани в жици и тръби. Трябваше да си седи записана, на листа хартия, в редици от малки точици и четвъртинки, всички здраво хванати между линиите. Само там тя беше чиста. Едва когато хората се захванеха да правят нещо с нея, настъпваше развалата. Колко по-добре беше да си седиш тихичко в някоя стая и да си четеш нотите, и между теб и съзнанието на композитора да стои единствено изписаното мастило.“
„Краш нямаше твърде много мозъчни клетки, а и те често трябваше да махат с ръка, за да си привлекат една друга вниманието, но у него проблесна нищожното пламъче на съмнението, че звукът, който „Умопомрачение“ беше постигнала, наистина бе добър звук, но не беше същият звук, който той снощи чу в „Барабана“.
„Съществуват милиони акорди. Съществуват милиони числа. И всички забравят онова, което е нула. Но без нулата, числата са просто аритметика. Без празния акорд, музиката е просто шум.“