Посветена

by Ина Ясипова

Седем са учителите, които ще срещне по пътя си, седем са песните, които я отвеждат при тях, седем са тайните, които трябва да разгадае, за да открие истината за своите корени.

В тази уютна и завладяваща книга ще намерите забравени истории за нашите предци и техните вярвания, за умението им да живеят в хармония с природните стихии и неведомите сили, за древното българско знание, което се крие някъде около нас…

„Посветена“ е роман за народната вяра, за магията на миналото, която чака да бъде пробудена.

200 pages, малък формат, меки корици

First published January 1, 2023

Reviews

[Slavi Stoyanova]

Тази книга е толкова по-различна от първата, която беше и доста слаба, че имам чувството, че друг я е писал.
"Посветена" ми хареса и с интерес я прочетох и нямах търпение да разбера края й.

[Вероника Стоянова]

Мистична, топла, българска

[Диана Илиолова]

Една идея по-интересна от предишната.

[MagdaLina]

Грабна ме

[Stiliyana Angelieva]

За въори път я прочетох. С нетърпение очаквам следващата

[Venera Dakova]

Идеята на книгата е добра, но изпълнението не дотам. Използваният език е на моменти доста клиширан. В историята има “пробойни” и моменти, които звучат нелогично.

[Ангѣлъ]

Мех. Ако първа книга беше приятна, втората е повърхностна и блудкава. Прилича на приказка, която баба разказва на внуче и звучи твърде поучително.

Освен това е пълно с исторически глупости:
Първо, българите не идват от никакви степи, а са си били винаги на Балканите от най-дълбока древност. Нашите братовчеди от Волжка България са степният народ, но и той не идва от Азия. Българите отиват в Азия! Да занесат култура и да просветляват, след което се връщат.

Второ, българите са едни от първите християни още от библейски времена и са последователи на християнското учение на Андрей Първозвани, който е един от апостолите, че и църкви строят още от тогава (кръглата църква пред крепостта Плиска). Цар Борис I не покръства народа, а е притиснат да наложи гръцкото „православие“. Трябвало е да избере папата или гърците и е избрал по-малкото зло.

Трето, има само един български календар, който датира от 5505-а година преди Христа и най-добре е описан и научно възстановен в книгата „Български празничен циклов календар“ и щуротии, че ще свършат дните на българския народ този век може да са плод само на яки гъби и мощни халюцинации.

За жертвоприношението в края на книгата пък дори не ми се отваря дума по отношение на богомилското учение, което изключва подобни действия. И това беше най-голямата глупост въобще за мен в цялата книга.

Единственото, което ми хареса, бяха пазителите на българските ценности и техните истории и приказките на баба Стойка. Другото беше просто една голяма боза, повече приличаща на курсова работа, отколкото на художствена история. И тук има пробойни, защото българските ценности не са само седем и липсва най-важният елемент – музиката (представена ни в клин, ни в ръкав в темата за земните недра).

Дано нататък не става по-зле.

„– Старите българи има ли свои имена за месеците. Януари наричали Просинец – месецът на горящия дънер. На мразовития февруари казвали Сечен – месецът на страшния лед. Името на март било Сухи – сухият месец. Април е Брезен – многоцветният месец. Май бил Требен – тревистият месец. Юни наричали Червеник – червеният месец. На юли казвали Чръвен – месецът на жътвата. Август бил наречен Зарев, това ще рече месецът на оранта. Септември бил Руен – плодородният месец. Октомври наричали Листопад, а ноември – Груден, месецът на корените. А декември наричали Студен.
– Назовавали са ги според природния цикъл – отбеляза Яна. – А защо сме забравили тези красиви български имена и сме възприели римските имена на месеците?“

[Niya Omerska]

Идеята на която се базира книгата е интересна, но изпълнението е доста незадоволително. Доста части са клиширани, други са нелогични. Например - живееш в безлюдно село и на вратата ти пристига мъж който за пръв път виждаш. След 2-минутен разговор решаваш да тръгнеш с него на едноседмично пътешествие за да разследваш смъртта на баща си. Естествено оставяш вкъщи мъжът и и невръстният ти син.
По време на пътешествието всичките "учители" с които се срещат живеят в села където са единствените обитатели, незнайно как. Не работят, но пък имат всичко необходимо в къщите си, които са много уютни. Освен това имат някакви телепатични способности с които комуникират помежду си.
"Познанията" които предават са клиширани и опростени, все едно за взети от някоя детска книжка, като много от нещата които казват просто звучат неправдоподобно, като някаква измислица.

Както казах - интересна идея но не-добро изпълнение.

[Kristina Katrandzhieva]

По принцип рядко изказвам негативно мнение за книга дори да ме е разочаровала, но...
Прочетох първа част, беше обещаваща, има какво да се желае още, но тук се разочаровах. В "Посветена" имаше доста двусмислици и несъответствия между имената, правописни грешки (може само в моя тираж да е било нямам идея), но това ми развали удоволствието от цялото четене.
Хареса ми идеята, историята започна обещаващо, има интересни моменти, но нищо задълбочено и запомнящо се. Следващите две части може и да са по-добри, но ако същата история е разпъната в още две книги се съмнявам.
Бих дала 2 звезди, само заради идеята и хубавата корица, но слагам 3, защото ценя високо труда на съвременните български автори.

[Vasilena Ivanova]

This book gave me special knowledge I will keep close to my heart. I learned about the seven gods people in Bulgaria cherished and the way the book is written makes it so captivating to read. All the stories like the beekeeper man who said “some things shouldn’t be done for money” when the priest asked him about the bees, teach us a lesson. Every word the people representing the gods say has to be taken by heart because it has a deep lesson in it. It showed me how the people took advantage of the religion and how people were clinging to it like their life depended on it. Showed me how people will always try to hide the truth that can influence the society in a good way.

[The book of Lora]

Определено втората книга на Ина Ясипова е по-добра от 1-та, въпреки запазващият се посредствен стил, НО книгата засяга две важни движения последните десетилетия : от и към селата обратно. Масово имаше преди време изселване , а сега точно обратното и книгата ни показва защо , като засилва и отдава внимание на връзката на човека с природата и животните. Кои са 7-те учителя и пазителя на богатствата ще разберете, ако прочетете книгата, а повече защо толкова много ме впечатли споделям във видеото си : https://www.youtube.com/watch?v=rPEUN... .

[Stef]

След Жива, знаех, че ще прочета и Посветена, просто защото ги бях купила заедно и се четат леко. А сега е петък, 18.19ч, приключвам тази и отивам до книжарницата ... Да, за да купя и следващата, и прочета и нея. И макар да има проблем със стила на автора, за мен не достатъчно задълбочен, историите ѝ са увлекателни, интересни, връщат ме в моето детето с пчели, и дървета, животни и най-уютното място на света - пред огъня вкъщи, искам още от точно това-българското! ❤️


Както и един цитат, който много силно резонира в мен :"Всяка власт подчинява хората, като ги държи в невежество... Когато хората са неуки, те лесно стават роби. Знанието е опасна сила, която винаги е била преследвана."

[Sevim]

ПОСВЕТЕНА - още една красива книга от Ина Ясипова - е продължение на ЖИВА. Този път героинята на романа търси старите Български тайни. 7 песни които я водят към 7 учители които разкриват 7 древни тайни. Книга която се чете като приказка: на един дъх. Хубаво ми стана на душата.

[Виктория]

Толкова българска, истинска, а в същото време мистична. Само човек, който не е стъпвал в Родопа планина и не е усещал, магията на природата там , няма да успее да усети и тази книга, пълна с богатства ❤️

[Ирена Корбетова]

Многооо ми хареса! Силно препоръчвам. Хареса ми повече от 'Жива'. И така е написана, че не ти дава да я оставиш докато не стигнеш до края. Продължавайте да пишете Ина!

[Анелия Стаматова]

Тази книга е уютна и нежна като забравена прегръдка от детството.
Унесох се в нея и не ми се искаше да свършва...
Вълшебна история. Имах нужда от нея.

[Nevena Bogdanova]

Повече ми хареса от първата част. С нетърпение чакам и следващата.

[Kristina]

Много повече ми хареса от първата.

[Levena Spasova]

Определено по-добра от първата..

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА]

Много хора харесват повече "Посветена",но за мен първа част беше по-интересна.Въпреки това давам пълни звездички и чакам да се прибера в България,за да си купя следващата :)

[Milena Petrova]

За мен бе истинско удоволствие да прочета цялата творба на един дъх! Поздравления на авторката!

[Emilia Dimitrova]

Историята на персонажите много ми хареса.
Накараме да съпреживея емоциите им заедно с тях,все едно съм там. Едно голямо благодаря на авторката за това съпреживяване.

[maria]

10000⭐️
love it love it love it

[Denis Mihaylov]

Доста плоска книга

[Ventsislava Stoeva]

По-добре беше от първата книга, но не ме впечатли като цяло. Диалозите са ми много ограничени и постни, но ми харесаха теориите за религията и зодиите(съдби).

[Преслава Петрова]

В пъти по-добра, по-завладяваща и по-българска от първата. Радвам се, че не се отказах от поредицата.

[Anelia Biutiuneva-Ivanova]

Няма да я дочета, не ми хареса и не ми стана интересна изобщо..