Петър Увалиев или Пиер Рув: Един живот

by Sonia Rouve, Йордан Костурков (translator)

Петър Увалиев или Пиер Рув умира през декември 1998 г.

Десет години са нужни на вдовицата му Соня Рув, за да опише живота на своя съпруг “българоман”. Събираните близо четиридесет години лични документи, професионални текстове, дневници, спомени на роднини, приятели и колеги са в основата на тази “интимна биография”. Тя започва в България, където е роден Петър Увалиев, и продължава в Лондон, където той избира да живее, поддържайки постоянна връзка с родината чрез културните предавания, които води по Би Би Си, известните си филмови и театрални продукции, многобройните рецензии и статии за художници, дейността си като популяризатор на българското изкуство по света.

554 pages, Paperback

First published January 1, 2008

Reviews

[Vel · Rating 3 out of 5]

Когато Петър Увалиев, преобразен в Пиер Рув, се явява в живота на своята бъдеща съпруга и авторка на книгата, той вече е установен критик, режисьор и изкуствовед, обвит в романтичния воал на източна загадъчност; тя е с двадесет години по-млада, току-що завършила и несигурна какво да прави с живота си. Очарованието и обаянието от неговата личност и от живота, в който я въвежда, са съвсем естествени, и до ден днешен, повече от половин век по-късно и двадесет години след смъртта на Увалиев, те не са отминали. Соня Рув продължава да почита и популяризира паметта и делото на съпруга си, за което заслужава единствено дълбоко уважение.

Книгата, която е издала през 2008, посветена изцяло на живота му обаче, страда от съществени проблеми. Преди всичко, тя не е особено добре написана. Нейната структура е напълно хронологична, като големи части от нея са на практика разказан дневник. Това от своя страна ѝ пречи да навлезе в същностните проблеми и противоречия в личността на Увалиев, и често разказът се свежда до "Пиер това, Пиер онова"; низ от дейности и събития, които не са анализирани и представени в детайл. Поради този подход, мемоарът също така страда и от ужасно много излишна информация. Разбира се, Увалиев е личност от европейски мащаб, чийто живот дълги години ще бъде обект на изследователски интерес, което обаче не прави детайли от семейния му живот като къде са обядвали (King's Road) и къде са пазарували (Harrods) по-необходими. В своята обстоятелственост, авторката също така изпитва нужда да залее страниците с имена, на интелектуалния и артистичен елит, или известни само на специалисти, без да опише личностите зад тях. Под това прозира ако не снобизъм, то своего рода интелектуално чинопреклоничество и неприкрита гордост за своите познанства. Освен това, книгата и не е особено добре преведена от английски, като не веднъж англоговорящият читател лесно може да направи обратен превод и да се усмихне.

И все пак, тази биография на Увалиев е ценна. Никой от изброените недостатъци не я прави нечетима, а интересните събития и факти от живота на този български интелектуалец изобилстват и блестят изпод ненужната информация, необработената проза и посредствения превод. Надявам се някога тя да послужи за важен източник за една по-цялостна, по-добре написана биография на Петър Увалиев или Пиев Рув, която да обхване сърцевината на неговите личност, творчество и житейски път.

[Vasil Kolev · Rating 1 out of 5]

Пълна отврат. Не можах да я прочета истински, голяма част от книгата просто прелистих.

В общи линии смесица от квартална клюкарка, жена, дето иска да се изфука с кого познава и списък на ваканциите и. Никаква връзка с реалния свят, никакво виждане на събитията около нея, просто боза.

Жената щеше да направи далеч по-добро дело, ако беше дала документите и беше оставила някой историк да напише книгата.