Моторни песни

by Никола Вапцаров

„Моторни песни“ е единствената стихосбирка на Вапцаров, издадена преди смъртта му. Състои се от четири цикъла: „Песни за Човека“, „Песни за родината“, „Песни“ и „Песни за една страна“. Творчеството на Вапцаров не е оценено от съвременните на поета „пролетарски“ критици. Може да се каже, че не е дооценяван и от читателската аудитория. Когато негов колега бил запитан какво мисли за поезията на Вапцаров, той отговорил: „Харесва ми, но щом аз я разбирам, що за поезия е това“. Дори и вече утвърден като поет, голяма част от съвременната читателска аудитория (особено по-младите и учениците) подхождат към поезията му твърде повърхностно.

Това, което Вапцаров предлага в своята стихосбирка, е неговият изпълнен с вяра свят, той ни показва човека притиснат и смачкан от времето, в което живее, но все пак открил сили в себе си да вярва в едно по-добро и слънчево бъдеще. Емблематични в това отношение са стихотворенията „Вяра“, „Двубой“, „Писмо“. Неоспорима е и вярата на Вапцаров в човека – злото в човека той отдава на бедите и мизерията, които времената му поднасят. В „Песен за човека“ читателя изживява съдбата на един престъпник, убил собствения си баща заради пари, но който в хода на творбата бива пречистен, осъзнавайки грешката си, готов да плати за стореното и да възвърне човешкото у себе си.

Пътят на Вапцаров е воден от светлината на вярата в един по-добър свят, където хората са равни. Осъществяването на този идеал той вижда в идеите на социализма; именно за това, в името на този идеал той дава живота си. В стихосбирката му не просто свети, а гори страстта на борбата и съпричастността към „братята“, които се борят и жертват за същите идеали. Именно такова е и посланието в цикъла „Песни за една страна“. Страната е Испания, в която кипи гражданска война за справедливост, а Вапцаров е съпричастен към социалната драма и бунта на всички угнетени хора по света.
Поетът ни представя и една коренно различна представа за романтиката. Романтика той вижда в строенето на заводи и шума от тракащите машини. Колкото и странно да звучи, това за него е била възможността хората да извоюват своята свобода, да не бъдат вече експлоатирани, да живеят с любов в сърцата си.

Един невероятен човек, гениален поет и страстен боец, загинал заради вярата в доброто и светлото бъдеще, неизменно следвал своите идеали. Умира за своята кауза на 23 юли 1942. Посмъртно получава почетна Международна награда за мир (1952), а стиховете му са преведени на над 60 езика и са едно неумиращо наследство за вярата в доброто и човека, и доброто у човека.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Classics, Fiction, Bulgaria, School, Politics

192 pages, Paperback

First published January 1, 1940

About the author

Роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.

Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Reviews

[Peiman E iran · Rating 3 out of 5]

دوستانِ گرانقدر، «نیکولا یانکوف واپتساروف» عضوِ حزبِ کمونیست بلغارستان بود و اشعارش نیز در راستایِ مبارزات و اعتراضاتِ کارگری میباشد.. او در 32 سالگی به سببِ مبارزات برعلیه تزارِ بلغارستان، یعنی «بوریس سوم» محکوم به اعدام شد و همراه با یازده تن دیگر، به جوخۀ آتش سپرده شد
این دفتر، از 26 شعر تشکیل شده است که به انتخاب جملاتی از جای جایِ آن را برایِ شما ادب دوستانِ گرامی، در زیر مینویسم
---------------------------------------------
مردی در رادیو
دارد خیلی پرشور بحث میکند
قدرتِ دولت
اقتدارِ دولت
سراپا آمده است
تا پاسداری کند منافعِ شما را
شعارها خاموش باد
پرچم هاتان را بیاندازید
همه راضی اند
همه سیرند
همه خوشحال
.
.
.
در کافه مردی
با نفرت تُف میکند
اونا فکر میکنن میتونن ما رو فریب بدن
حرومزاده ها
******************
کارخانه: ابری از دود بالایِ سر
مردم: ساده
زندگی: سخت، ستوه آور
زندگی، سگی وحشی است
دندان قروچه کنان
ماسک و گریم دارد به چهره فقط
******************
من در دامنِ تو پرورش یافتم
در دامنِ تو سخت و استوار شدم
و در قلبِ جوانم
برمی افزارم بیرقِ طغیان را
عزمِ راسخ بی پناهان
مردمِ بی نان
******************
وقتی که چنین محصوری و چنان
اسیری
آنگونه که ما هستیم از هر سویی
واقعاً گناه است
که به کُنجِ عشقی پناهی بیابی؟
******************
عشق هایِ ما
سرِ کارمان شکل میگیرد
در میانِ دود و دوده
در میانِ دستگاه ها و ماشینها
در تقلایِ نان
رویاهایِ مبهم
هر شب در تختهایِ باریکِ دوزاریِ مان
ضعیف میشویم و میمیریم، ساده و عریان
بله اینطوری هاست
درام اینجاست
هر چیزِ دیگری
دروغِ محض است
---------------------------------------------
امیدوارم این ریویو، در جهتِ آشنایی با این کتاب، کافی و مفید بوده باشه
«پیروز باشید و ایرانی»

[Денис Олегов]

Напомняне, че Вапцаров не е написал само "Вяра" и "Прощално".

"Майко, ти не го кори,
че отиде да се бие.
Фернандес бе прав, дори
мисля, че грешиме ние. –

Само той от нас прозре
истина една в живота –
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски."

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

Кино


„Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
„Една човешка драма.“
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на „Метро“
сънно се прозина.
И изведнъж — шосе,
след туй гора
и в дъното небе —
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите —
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат —
като жребица от разплодник!…

В дърветата —
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му —
сладостна лига…
Стига!

Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни — с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? —
Изгрява любовта ни
в труд —
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после… Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер — тесното легло,
в което неусетно гаснем…

Това е то.
Това е драмата.
Останалото —
е измама.“

[Yoana · Rating 5 out of 5]

Обичам Вапцаров от малка и с всяко препрочитане се вълнувам и възхищавам наново. Поревах си добре на "Вера", "Песен за човека", "Писмо" (и двете), "Спомен".

Първо, Вапцаров е поетически гений - тези стихотворения са едновременно одухотворени от искрено вчувстване в живота и удивително изкусни, майсторски, новаторски, боравещи свободно и уверено с хватките и похватите на българската лексика, граматика и фонетика. Второ, ужасно ми харесва наситеният оптимизъм, с който са пропити. Оптимизъм обаче без наивност и стискане на палци, а сложен, самоуверено взрян напред и почти предсказателен. Във всеки стих, сред суровите машинни и природни метафори и сравнения, личи убеждението, вярата в недошлата още пролет, в трудното, но неизбежно раждане на нов свят с нова романтика, нова вяра, нов сговор между хората и най-важно от всичко, нова свобода. Това не е пропаганда, не са трескавите нареждания на човек с промит мозък, това е дълбоко вътрешно убеждение и радост от способността на човека да може повече, да живее иначе, да бъде многократно по-добра версия на всичко, което е бил досега в човешката история. Такава млада, жизнена поезия не може да не увлича, не може да не въздейства, освен ако човек не се е бронирал добре срещу по-обнадеждените пориви на сърцето си. Вапцаров явно е обичал хората, а това е най-важната и най-достойната за възхищение човешка добродетел (за съжаление и най-рядко срещаната).

Още в заглавието личи големият проект на тази нова поезия - "Моторни песни" съчетава две естетически и исторически противоположности: машините на новото време и изкуството на старото. Тоест заявката очевидно е за вдигане на неукрасения груб живот до положение на нещо, достойно за възпяване - нова романтика, черпеща очарованието си от ежедневието, от труда, от естествените човешки взаимоотношения и естествения ритъм на живота. Двайсетте и едно стихотворения в тази единствена стихосбирка на Вапцаров, издадена приживе, ясногласно и убедително очертават манифеста на този проект.

"Но да умреш, когато се отърсва
земята от отровната си плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен, да, това е песен!"

В изданието е поместен доста плитък послеслов от Иван Гранитски, който можеше спокойно да се спести. Друго, което ми направи впечатление, е отношението на Вапцаров към Родината - амбивалентно, усложнено, без патриотизъм и безусловна преданост. Това също много ми харесва.

[Христо Иванов · Rating 5 out of 5]

ВЯРА


Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

“Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота съ�� грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
...
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
...
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.”

[Chris · Rating 5 out of 5]

Може би най-добрият поет в българската литература...

[➹➷➹ · Rating 5 out of 5]

❤

[Nikoleta Starkova · Rating 5 out of 5]

ПИСМО


Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там –
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...

За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

[Tousser · Rating 4 out of 5]

"С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога."

[Ralitza · Rating 4 out of 5]

обичам Вапцаров, все пак ми е астрален близнак хаха, но няма достатъчно чувство за 5 ⭐️

[Женя Жечева · Rating 4 out of 5]

4.5 🩷

[Петя Климентова · Rating 5 out of 5]

Still can recite many of them. They are really songs.

[Kushev · Rating 4 out of 5]

“Бяхме вързани жестоко.
Като некакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!…”
(Вапцаров, “Писмо (Ти помниш ли)”)

Омразата към подвластието поглежда в бъдещето с технически напредък - полъхът от машините дава чувство на свобода, каквото човек не предлага.

[Данаил Манаилов · Rating 5 out of 5]

Един от любимите ми поети!

[Desi Zhelyazkova]

"Песен за човека" - любима!

[Alejandra ☽ · Rating 4 out of 5]

Good stuff.

[yassen · Rating 5 out of 5]

1718838383/5

[Samuil Georgiev · Rating 5 out of 5]

jestoko

[Philip Froloshky · Rating 2 out of 5]

Изобщо не съм фен на поезията – книгата „Моторни песни“ на Никола Вапцаров определено не ми промени мнението по въпроса. Категорично споделям мнението на Пол Ейдриън Морис Дирак – английски физик и Нобелов лауреат – което е следното: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.

Определено не разбирам нуждата, даже намирам за смешни определенията и сравненията от този тип: „… бих ревнал / тогава, / бих ревнал от / болка / като ранена / в сърцето / пантера.“. Просто ми идва „too much“. Но пък не намерих за толкова лош израза: „… с главите си / ще счупим / ледовете.“.

Причината, поради която давам 2, а не 1 звезда, е защото одобрявам любовта на Вапцаров към машините.

Двете творби, които ми харесаха повече, се позовават с едно и също заглавие – „Писмо“ – все още не съм много сигурен защо в една стихосбирка човек би дал на две отделни произведения едно име.

[Lora Radoycheva · Rating 4 out of 5]

Ако “Вяра” ми се падне на матурата, ще бъда толкова радостна.

[Mariela Georgieva · Rating 5 out of 5]

Единствената стихосбирка на Вапцаров, издадена преди смъртта му е уникална по своя характер. В четирите цикъла като основен акцент се открояват равенството и социалните борби.
Първия цикъл „Песни за човека“ обхваща вярата, борбата и смисъла на човешкия живот.
Стихотворението „Вяра“ обединява всички посочени аспекти. Животът е представен противоечив - и обичан, и мразен, а вярата е висша ценност, на чиято основа се гради човешкото съществуване.
Във втоpия цикъл „Песни за родината“ Вапцаров пресъздава очарованието на България не само като красив пейзаж, а чрез историята и народът й. В образа на Родината поета търси връзката между минало и настояще.
В цикъла „Песни“ се поставя въпроса за мисията на човека.
В последния цикъл „Песни за една страна“ Вапцаров разглежда историческите борби на Испания като неразделна част от борбата на цялото човечество. Проблемът за борбата и свободното бъдеще е основен в стихотворението „Писмо“.
Героите на Вапцаров се стремят да решат въпросите за мястото на борбата в ценностната система на човешката личност, преосмислят и осъзнават красотата на саможертвата, носят в себе си тревогата за утрешния ден.За поета най-голямата болка си остава болката по изгубената човешка личност.

[Кристиян Огнянов · Rating 3 out of 5]

Бих сравнил поезията на Вапцаров с тази на Смирненски, защото и двамата пишат за света, за начина, по който живеят хората и най-вече за децата, защото именно те въпреки всичко, остават най-чистите и невинни същества в този свят. Въпреки трудността, която изпитах докато четох ”Моторни песни”‘, творбите на автора ми харесаха.

Цялото ревю: https://addictedtoreadingandwriting.w...

[Iliyana · Rating 5 out of 5]

“Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…”

Копнея за устрема, за оптимизма на Вапцаров. Препрочетох тази моя толкова любима стихосбирка в момент на огромна болка и загуба. Влюбих се отново, но този път като че ли наистина я разбрах…

[Nikki · Rating 4 out of 5]

Любим още от ученическите ми години! Поезията на Вапцаров всеки път ме хваща за гърлото. Всяка негова дума е пропита с толкова много емоция, че чувствам четенето като надникване в душата му! По толкова красив и мелодичен начин успява да пресъздаде тегобите и жестокостите на неговото време… С всеки следваш път съм все по-възхитена!

[Katya Petro · Rating 5 out of 5]

Независимо от времето и мястото все се връщам към "едрите звезди над Фамагуста". Не смятам, че има или би могъл да има по-истински поет от Никола Вапцаров. Всеки стих вдъхновява, човърка, боли. Затваряш книгата, но знаеш ще мине време и сърцето пак ще я позове.

[Kristýna · Rating 5 out of 5]

Романтиката е сега в моторите!

[Val · Rating 5 out of 5]

Сега за мене ти си участ
Сега за мене си съдба...

[Nadya · Rating 3 out of 5]

3.5

[Elyas · Rating 2 out of 5]

دو شعر «آواز انسان» و «تاریخ» رو دوست داشتم.