Без съмнение; Култура и ценност; Лекция върху етиката

by Ludwig Wittgenstein, Лудвиг Витгенщайн, Константин Янакиев (Translator)

Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина.

Лудвиг Витгенщайн (1889 – 1951) е австрийско-британски философ, известен с работата си в областта на логиката, философията на математиката, философията на съзнанието и философията на езика. Роден е във Виена в много богато семейство, но се отказва от наследството си. Следва машинно инженерство в Берлин и Манчестър и философия в Кеймбриджкия университет. Между 1939 и 1947 г. е професор по философия в същия университет, но е работил и като начален учител, архитект, помощник-градинар в манастир и санитар в болница по време на Втората световна война.
Единствената книга, която Витгенщайн публикува приживе, е известният „Логико-философски трактат“ (1921). След смъртта му започва съставителството и издаването на многобройните му ръкописи и бележки.

312 pages, Paperback

Published January 30, 2023

About the author

Ludwig Josef Johann Wittgenstein (Ph.D., Trinity College, Cambridge University, 1929) was an Austrian-British philosopher who worked primarily in logic, the philosophy of mathematics, the philosophy of mind, and the philosophy of language.

Described by Bertrand Russell as "the most perfect example I have ever known of genius as traditionally conceived, passionate, profound, intense, and dominating", he helped inspire two of the twentieth century's principal philosophical movements: the Vienna Circle and Oxford ordinary language philosophy. According to an end of the century poll, professional philosophers in Canada and the U.S. rank both his Tractatus Logico-Philosophicus and Philosophical Investigations among the top five most important books in twentieth-century philosophy, the latter standing out as "...the one crossover masterpiece in twentieth-century philosophy, appealing across diverse specializations and philosophical orientations". Wittgenstein's influence has been felt in nearly every field of the humanities and social sciences, yet there are widely diverging interpretations of his thought.

Reviews

[Monica Raycheva · Rating 3 out of 5]

„Знам това“ често означава: Имам подобаващите основания за твърдението си. Така че, ако другият познава езиковата игра, той ще приеме, че знам това. Другият, ако познава езиковата игра, трябва да е в състояние да си представи как човек може да знае такова нещо.

~

„Знам“ има едно примитивно значение, подобно и родствено на значението на „виждам“. И „Знаех, че той е в стаята, но той не беше в стаята“ е подобно на „Видях го в стаята, но той не беше там“. „Знам“ би трябвало да изразява отношение [...] между мен и някакъв факт. Така че фактът намира прием в моето съзнание. (Това е причината да ни се иска да кажем, че всъщност не знаем какво се случва във външния свят, а само какво се случва в царството на така наречените сетивни данни.) Тогава една картина на знанието ще бъде възприемането на някакъв външен процес чрез зрителни лъчи, които го проектират в окото и съзнанието такъв, какъвто е. Но веднага възниква въпросът дали можем да бъдем сигурни в тази проекция. И тази картина показва наистина представата, която си създаваме за знанието, но всъщност не и какво е залегнало в основата ѝ.

~

[К]ойто е разумен, се съмнява [...] само при тези и тези обстоятелства.

~

Не може да се експериментира, ако някои неща не се поставят вън от съмнение. Това обаче не означава, че в такъв случай определени предпоставки се приемат на вяра. [...]
Когато експериментирам, не се съмнявам в съществуването на апарата, който е пред очите ми. Имам куп съмнения, не и това обаче. Когато правя някакво изчисление, вярвам, без съмнение, че цифрите на хартията не се разместват от само себе си, също и постоянно се доверявам на паметта си и се доверявам на паметта си безусловно. Тук е налице същата сигурност, както тази, че никога не съм бил на Луната.

Да си представим обаче хора, които никога не са напълно уверени в тези неща, но все пак казват, че е много вероятно да е така и не си струва да се съмняваме в това. Значи такъв човек, ако е в моето положение, би казал: „Твърде невероятно е да съм бил някога на Луната“, и т.н., и т.н. Как би се различавал животът на тези хора от нашия? Нали има хора, които казват, че има само твърде голяма вероятност водата в тенджерата на огъня да закипи, а не да замръзне, така че, строго казано, това, което разглеждаме като невъзможно, е само невероятно. Какво променя това в техния живот? Не е ли работата само в това, че за определени неща те използват повече думи от другите?

~

Как стоят нещата тук? Ние просто не можем да проверим всичко и затова сме принудени да се задоволим с допускането? Не. Ако искам вратата да се отваря и затваря, пантите трябва да стоят здраво на мястото си.

Животът ми се състои в това, че с някои неща се задоволявам.

~

Когато в игра на шах се опитвам да матирам някого, не мога да се съмнявам дали например фигурите не си променят местата от само себе си и дали същевременно паметта не ми погажда номер, така че да не забележа това.

~

Тук трябва да се схване, че съвършената липса на съмнение по дадена точка, дори там, където, както бихме казали, МОГАТ да съществуват „основателни“ съмнения, не трябва да [...] [фалшифицира] една езикова игра.

~

[С]ъмнение не е необходимо[...] също и когато е възможно[...] [В]ъзможността на играта не зависи от това да се подлага на съмнение всичко, в което може да има съмнение.

~

Да се каже за човека, че знае нещо, в смисъла на Мур, и следователно, това, което казва, непременно е истината, ми изглежда погрешно. — То е истината само дотолкова, доколкото е непоклатима основа на езиковите му игри.

Искам да кажа: Нещата не стоят така — човек по определни въпроси знае истината с пълна сигурност. Пълната сигурност се отнася само до неговата НАГЛАСА.

~

[Е]дна езикова игра е възможна само когато разчитаме на нещо. (Не казвам „можем да разчитаме на нещо“.)

~~~

Колкото повече смелост, толкова повече връзка с живота и смъртта [...] Ако тази тухла не иска да мръдне сега, ако е заклещена, размърдай първо други тухли около нея.

~

Стафидите може да са най-хубавото нещо в един сладкиш, но една торба стафиди не е нещо по-хубаво от сладкиш. И който е в състояние да ни даде торба стафиди, с това все още не е способен да направи сладкиш, какво остава да може нещо по-добро. [...]
Сладкишът не представлява, така да се каже, раздредени стафиди.

~

Как ще обясниш на някого какво означава „да разбираш музиката“? Като му назовеш представите, двигателните усещания и т.н., които човек има, когато я разбира? По-добре: като му покажеш движенията, изразяващи разбиране. — Всъщност въпросът е също каква функция има тук обяснението? И какво означава да разбираш смисъла на „разбирам музиката“? Нали някой може да каже: да разбираш този смисъл, означава ти самият да разбираш музиката. И тогава въпросът ще бъде „А можеш ли да научиш някого да разбира музиката?“, защото само такова обучение би могло да се нарече обяснение на музиката.


~

Смятам за много важен и забележителен факт, че една музикална тема, когато се свири в (съвсем) различно темпо променя характера си. Преход от количество към качество.

~

Остаряването на писатели, които в края на краищата са представлявали нещо, е свързано с това, че техните произведения, допълнени от целия контекст на епохата им, въздействат силно на хората, но без това допълнение умират, сякаш лишени от осветлението, което им е придавало цвета.
И с това, мисля, е свързана красотата на математическите доказателства, както я е възприемал самият Паскал. В това виждане на света тези доказателства са притежавали красота — не онова, което повърхностните хора наричат красота. И един кристал не е красив във всяко обкръжение — въпреки че може би във всяко е привлекателен.