Мама се беше издокарала в пъстрия си пеньоар. Седеше на дивана - на любимото си място - под голямата снимка, на която бяхме аз, баща ми и тя: лятото на 1946 година. Единственото, може би, щастливо лято в живота им.
Беше се съгласила да я запиша с видеокамерата -сега си мисля, че всъщност е предчувствала края си.
Идвах следобед четири дни поред. Пусках камерата и я слушах. Отвреме навреме й задавах въпроси.
Понякога звънеше телефонът и ни прекъсваше.
Влизаше синът ми Асен, търсеха го от „Монитор" - той все още е кореспондент на този вестник.
Веднъж докарахме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - в количка - беше на три месеца и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка - родена в годината на смъртта й./.../”
Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.