Мартин „Скитника" Игориевич води изпълнения с вълнение и опасности живот на междузвезден частен детектив. Използвайки мрежата от Портали, предоставена на човечеството от мистериозните извънземни пазители, той обикаля познатата Галактика, защитавайки интересите на своите клиенти. Задачата, която получава от тайнствен непознат, е на пръв поглед проста – да открие изчезналата му седемнадесетгодишна дъщеря Ирина и да я върне при семейството и`. Ситуацията обаче се оказва далеч от рутинна и Скитника се впуска в най-важното, опасно и вълнуващо пътешествие на живота си. Каква е тайната на живота във Вселената, възможен ли е Галактически Апокалипсис, каква е ролята на пазителите и знаят ли те за нея... отговорите ще се окажат съдбовни за всички раси в Галактиката.
Sergei Lukyanenko (as his name appears on books and films in U.S. markets) is a science-fiction and fantasy author, writing in Russian, and is arguably the most popular contemporary Russian sci-fi writer. His works often feature intense action-packed plots, interwoven with the moral dilemma of keeping one's humanity while being strong.
Lukyanenko is a prolific writer, releasing usually 1-2 books per year, as well as a number of a critical articles and short stories. Recently his works have been adapted into film productions, for which he wrote the screenplays. He lives in Moscow with his wife Sonia and two sons, Artemiy and Danil, keeps mice as pets and enjoys cooking.
Както и други творби на Лукяненко (“Студени играчки са звездите”), така и “Спектър” започва минорно и обикновеному. Мартин Игориевич се готви за приятна вечеря със свой роднина и се минават доста страници, преди внезапно сред реалистичната картинка да се появи фантастичното петно – извънземните, наричани пазители. Тези, които наскоро са се появили на Земята (игнорирали са опит за ядрена атака от американците), инсталирали са портали и са позволили на човечеството да пътува към други планети за миг. Технологично напреднали като богове, извънземните не искат нищо от земляните, освен едно – истории. И стойността на разказаната история предопределя дали някой ще бъде допуснат да пътува – и сетне дали ще може да се върне. А Мартин е един от малцината, които умеят да измислят и разказват истории, които извънземните харесват – и съответно тази му свобода го насочва към професия на нещо като междупланетен детектив, която той изпълнява с приличен успех.
Прочетох я за две вечери, нещо което не ми се е случвало от поне пет години. Стила ми е малко различен. Хумора е леко просташки, много закачки с разни руски мастити писатели и критици. А главния герой обичаше, да философства върху собственото си битие и факти от живота с лека цинична окраска в стила на Амбърските Хроники, но с една идея по-слабо. Поредната активно лутаща се, леко невротична току що излязла от малолетие девойка, която ще се озове в леглото на главния герой.. Лукяненко много си пада по таквиз :)