"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.
Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във "Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ в програмата "ТВ око", в радио "Свободна Европа" и в "Дойче веле".
Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 г. в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. - Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".
„Съдебната власт е призвана да изпълнява ролята на нещо като настойник на обществото и властта, че е призвана да учи с решенията си и управляващите на законност, морал и дори на смирение.“
Петко Бочаров, в своите спомени „Картини от три Българии“, описва събития и хора, които съдбата го среща в неговите 97 години живот. Не са една и две случките в живота му - завършва Американския колеж в Симеоново, посещава Олимпиадата в Берлин през 1936 година, кавалерист и участник във ВСВ, записва и завършва право в Софийски университет, изживява бомбардировките над София, включително и разрушаването на тяхната къща, попада за около година в затвора, Карибската криза от 1962 година, за която и до ден днешен малко хора знаят какво и как се е случило, както още много други събития като пряк и косвен свидетел.
Познава и е в близки взаимоотношения с много личности от елита на България в различни исторически периоди. Разказва и за начина на обучение и възпитание в Американския колеж, създаден през 1860 година, първоначално в Самоков, преместен в Симеоново, сега в Младост, което е най-старото американско училище извън САЩ. Първенството му се оспорва като много други неща, но както и да е. Интересен поглед върху световните събития, а те в неговия живот не са малко.
Няма кой знае какви сензационни разкрития или пикантерии, но има с какво човек да допълни познанията си, четейки подобни спомени. Дори да преувеличава авторът понякога, има какво да се извлече измежду редовете. Прочутата фраза „Да, ама не!", произнесена от него, остава свързана с неговото име, макар да твърди, че не я е измислил той.
„Що за закон е този, дето повече му е жал за здравето на бандита, отколкото на жертвата!“
„Искат от теб да се състезаваш, а ти слагат пранги и на двата крака. От нас се искаше да се самоквалифицираме в занаят, който никъде не се преподава. Трябваше да се научим на Езоповска гъвкавост на езика, или казано иначе, хем цензурата да няма за какво да се хване, хем пък и хората „да четат между редовете“.“
„Когато някой играе мръсно, чистата игра не помага. Обратното, помага на мръсника, защото му дава увереност, че мръсната му игра минава.“
Очаквах прецизни анализи на исторически събития. Прочетох много анекдоти. Историческите андектоди с много неточности и повърхностни **. Ежедневните особено от царска БГ бяха интересни ****. Може би роля е играла и възрастта, на която е писал книгата (над 90). И въпреки всичко, повече очаквах.
Обожавам такъв тип книги, които разказват за едни отминали времена, времена на изпитания, разделение и борба за оцеляване. Определено от хора като Петко Бочаров, лека му пръст, има какво да се научи!