Българската меланхолия

by Георги Фотев

"Българската меланхолия" е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения.

461 pages

First published January 1, 2010

About the author

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ публикува неговите фундаментални съчинения ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014). Проф. Фотев е съставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ ,,Социологическо наследство“.

Reviews

[Деян Колев · Rating 5 out of 5]

Творбата представлява изключително описателно българската реалност в тежките години 1934-44. Разбивките по осите град - село, граждани - селяни, бедни - богати, политици - избиратели, минало - настояще рисува прекрасно меланхоличното състояние на българския народ след двете национални катастрофи - тежък недоимък за простолюдието, абстрахиране от важните решения, загуба на светлината по пътя на времето.

Въпреки че в определния период се наблюдава индустриален и стопански подем, както и модернизация във почти всички обществени сфери, краят на Втората световна война заварва населението крайно обедняло, меланхолично, безнадеждно. Българите ще посрещнат съветските войски по същия начин, по който са посрещнали немските - с хляб, сол и цветя.

Читателят може да остане с впечатление, че този период от историята не съществува, не се е случил. Цялото общество е сякаш обвзето от някаква летаргия, вози се на кораба на историята, без никакво желание да променя курса, който води към катастрофа.

Особено внимание е отделено и на управленската меланхолия в лицето на царя, безпартийното управление, тежката неспособност на управленците да насочват държавата, особено в последните моменти преди края на ВСВ.