What do you think?
Rate this book
Дами канят
Няма въображение, което може да сътвори такова нещо. Само животът може да „измисля“ така богато и пищно, всичко страшно мирише на истина, толкова страшно, че ти се иска да е художествена измислица! А най-потресаващото е това, че обществото, средата на героите, техните съграждани и роднини гледат на тоя шабаш на морални изроди, хитри хватки, ловки ходове, шмекерии и долно мошеничество като на работи в реда на нещата, завиждат, учат се от героите как и те да се подредят така, да си уредят същия лек и приятен, а иначе мерзък живот...
проф. Тончо Жечев за „Дами канят“, 1988
проф. Тончо Жечев за „Дами канят“, 1988
- GenresAudiobook
200 pages, Paperback
First published January 1, 1986
About the author
Georgi Mishev
16 books20 followersGeorgi Mishev, PhD, born 1982, is a Bulgarian author and researcher in ancient culture and religion of the Mediterranean world and especially in magic practices, rituals and ancient relics in the folklore of the Balkan people. He has a bachelor's degree in Russian and German language, master's degree in Preservation of the cultural-historical heritage in the Republic of Bulgaria (master's thesis on the subject Thracian material and immaterial cultural-historical heritage in the region of Thracian cult centre Starosel) and doctoral degree in the field of cultural-historical heritage (PhD thesis on the subject Bulgarian traditional culture as an information resource about the magica in ancient Southeastern Europe).
The scholar knowledge of G. Mishev is enriched by his personal observations and conversations with magical practitioners in Bulgaria today. Because of his education - Russian and German philology, he is familiar with the written magical rituals of a number of Slavic and Germanic peoples. A tremendous contribution to his understanding of the ancient magical tradions and especially the Greek Magical Papyri was the seminar 'Ancient magical formulae' of Prof. Johann Tischler at the Dresden University of Technology, Germany in 2003/2004 and during the same period emerged his interest about Hittite ritual practices used later for comparative research of the Thracian culture.
The scholar knowledge of G. Mishev is enriched by his personal observations and conversations with magical practitioners in Bulgaria today. Because of his education - Russian and German philology, he is familiar with the written magical rituals of a number of Slavic and Germanic peoples. A tremendous contribution to his understanding of the ancient magical tradions and especially the Greek Magical Papyri was the seminar 'Ancient magical formulae' of Prof. Johann Tischler at the Dresden University of Technology, Germany in 2003/2004 and during the same period emerged his interest about Hittite ritual practices used later for comparative research of the Thracian culture.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
March 16, 2021
Единственото по-тъпо произведение от това е екранизацията. Причиних си ги едно след друго с надеждата да разбера какво е предизвикало хайпа по тази скучна история. Разбрах - липсата на елементарен вкус и дреботемие, което в последствие прераства в цяло културно течение, обославящо се на фундаменталните тематични елементи коли, жени и низки страсти. Течението, което постоянно мутира, но от което не можем да се отървем, се нарича чалга.
June 25, 2026
Какво нещо е сценичното изкуство (тук включвам и киното)! Не търпи празни пространства; компресира съдържанието, отървавайки се от всичко ненужно, като за сметка на това подчертава дебело и усилва до крайна степен онова, което е истински важно – посланието, което трябва да бъде усетено, разбрано, запомнено. Тук говорим, разбира се, за добрите образци, за шедьоврите, каквато безспорно е екранизацията на „Дами канят“ под режисурата на Иван Андонов. За актьорската игра няма какво да говорим. Филмът е икона и ако някой не е способен да осъзнае това и го отрича, толкова по-зле за него.
Впрочем, ако имате повече яснота по отношение на хронологията, пишете ми в коментар – според Гугъл първото издание на книгата на Георги Мишев е от 1986г., а филмът е създаден цели шест години по-рано – през 1980г. Логиката ме навежда на мисълта, че след огромния успех на филма се е стигнало до решение да се издаде и самата книга, която вероятно е била написана десетина години по-рано и образно казано е събирала прах, докато не е попаднала в ръцете на правилния човек.
И ето ни най-сетне на въпроса за книгата, заради което бе и целият тоз преамбюл. Ами, не е много добра, ако трябва да сме честни. Да, като художественост на езика, като отделни забавни моменти или образи … Но цялостно погледнато същински роман отсъства. Нямаме почти никакъв сюжет, никакво развитие на историята, на персонажите. Сладко безвремие, сякаш нарочно отричащо епохата и нравите, направили възможно собственото му съществуване – онези на „зрелия“ социализъм. Обърнете внимание, докато четете, че в книгата почти не се говори за родната соц действителност от 70-те и 80-те. Явно Мишев си е мечтаел за някакво друго време и пространство на съществуване, за което, разбира се, няма как да го обвиняваме. Да ни е жив и здрав още дълги години! Но пък е леко нереалистично. А във филма нещата въобще не стоят така – напротив, подчертава се този сблъсък на вътрешната потребност, с онова, което заобикаля героите. Това, на практика, е колизията, която ражда всичко останало и прави историята така забавна. Тя е движещата сила не само зад героите и сюжета, тя е поантата на цялото онова „заключено, празно време“.
Уви, напразно чаках да се появи някъде в текста култовата реплика за „страшните очи“! Знаем, че във филма тя си е истински лайтмотив. В книгата обаче Мишев прибягва до нея само веднъж и то някак случайно, не много на място. Другото, което някак минава между капките е централната тема, превърнала се в заглавие – за дамите, които „канят“. Ала кого канят те? А пък и най-вече … защо? Какво се случва? В екранизацията демонично-смешният събирателен образ на дамите е изведен до статута на някакво древноизточно божество, явяващо се ту в една, ту в друга своя форма, колкото да измъчва горкия Яким, превърнал се в жертва на собствените си хубост и чар, пръкнали се в сивотата на едно заспало провинциално градче. Това в книгата някак не се улавя или пък, ако все пак го има тук-там, не е изведено с достатъчно едри букви. А то си е същинско попадение – нали затова всъщност е цялата тази работа? Дами канят! Да видим обаче и гениалния финал във филма с давещите се курсистки и мрежата, която те разкъсват, борейки се за оцеляване. Паяжината, която сами са оплели, но и в която в същото време са били оплетени. Разтърсващо! И като контрапункт финалът в книгата, който е толкова скучен, колкото и цялото останало повествование. Миг невнимание и си го пропуснал.
Не знам, възможно е от дистанцията на времето да съм прекалено краен в тези си свои оценки. Струва ми се обаче, че без филма тази книга не би представлявала абсолютно нищо особено и би потънала съвсем заслужено в литературното небитие.
Впрочем, ако имате повече яснота по отношение на хронологията, пишете ми в коментар – според Гугъл първото издание на книгата на Георги Мишев е от 1986г., а филмът е създаден цели шест години по-рано – през 1980г. Логиката ме навежда на мисълта, че след огромния успех на филма се е стигнало до решение да се издаде и самата книга, която вероятно е била написана десетина години по-рано и образно казано е събирала прах, докато не е попаднала в ръцете на правилния човек.
И ето ни най-сетне на въпроса за книгата, заради което бе и целият тоз преамбюл. Ами, не е много добра, ако трябва да сме честни. Да, като художественост на езика, като отделни забавни моменти или образи … Но цялостно погледнато същински роман отсъства. Нямаме почти никакъв сюжет, никакво развитие на историята, на персонажите. Сладко безвремие, сякаш нарочно отричащо епохата и нравите, направили възможно собственото му съществуване – онези на „зрелия“ социализъм. Обърнете внимание, докато четете, че в книгата почти не се говори за родната соц действителност от 70-те и 80-те. Явно Мишев си е мечтаел за някакво друго време и пространство на съществуване, за което, разбира се, няма как да го обвиняваме. Да ни е жив и здрав още дълги години! Но пък е леко нереалистично. А във филма нещата въобще не стоят така – напротив, подчертава се този сблъсък на вътрешната потребност, с онова, което заобикаля героите. Това, на практика, е колизията, която ражда всичко останало и прави историята така забавна. Тя е движещата сила не само зад героите и сюжета, тя е поантата на цялото онова „заключено, празно време“.
Уви, напразно чаках да се появи някъде в текста култовата реплика за „страшните очи“! Знаем, че във филма тя си е истински лайтмотив. В книгата обаче Мишев прибягва до нея само веднъж и то някак случайно, не много на място. Другото, което някак минава между капките е централната тема, превърнала се в заглавие – за дамите, които „канят“. Ала кого канят те? А пък и най-вече … защо? Какво се случва? В екранизацията демонично-смешният събирателен образ на дамите е изведен до статута на някакво древноизточно божество, явяващо се ту в една, ту в друга своя форма, колкото да измъчва горкия Яким, превърнал се в жертва на собствените си хубост и чар, пръкнали се в сивотата на едно заспало провинциално градче. Това в книгата някак не се улавя или пък, ако все пак го има тук-там, не е изведено с достатъчно едри букви. А то си е същинско попадение – нали затова всъщност е цялата тази работа? Дами канят! Да видим обаче и гениалния финал във филма с давещите се курсистки и мрежата, която те разкъсват, борейки се за оцеляване. Паяжината, която сами са оплели, но и в която в същото време са били оплетени. Разтърсващо! И като контрапункт финалът в книгата, който е толкова скучен, колкото и цялото останало повествование. Миг невнимание и си го пропуснал.
Не знам, възможно е от дистанцията на времето да съм прекалено краен в тези си свои оценки. Струва ми се обаче, че без филма тази книга не би представлявала абсолютно нищо особено и би потънала съвсем заслужено в литературното небитие.
December 24, 2020
Учебната кола, която е много повече всичко друго, но не и учебна кола :)
February 19, 2022
"Дами канят" е филм, който много харесвам, но книгата не успя изобщо да ме грабне.
Няма почти никакъв сюжет, няма герои, които даже да ти се прииска да харесаш, нищо съществено не се случва.
Загуба на време е според мен.
Няма почти никакъв сюжет, няма герои, които даже да ти се прииска да харесаш, нищо съществено не се случва.
Загуба на време е според мен.
February 16, 2017
Написано типично по "нашенски" в разговорен стил и леки диалектни отклонения. Първоначално ми беше интересно, но малко след средата взех да губя нишката на взаимно-следствената връзка между всички персонажи. Станаха прекалено много и някакси кой, кого, какво взе да ми се губи от основния замисъл. Екранизирано като, че ли ми изглеждаше по-добре реализирано.
March 15, 2021
Възможно е оценката ми да се дължи на факта, че слушах аудиокнигата по време на работа и се наложи доста често да паузирам и пускам пак, но на мен ми беше доста трудно да проследя и запомня всички персонажи - кой кой е, кой с кого кога къде и т.н. Би ми било интересно сега да изгледам филма, тъй като не съм го гледала до сега.
July 29, 2018
Изненадващо добро четиво- закачливо, забавно, каращо те да се замислиш. Напълно изпълнява замисъла си, преплита няколко интересни сюжетни линии и нива на разказа.
January 23, 2020
Препоръчвам изданието на “Класика и Стил” от 2019 заради илюстрациите.
July 20, 2022
Много имена на герои и никаква последователна сюжетна линия…филмът дано е по-добър🙏🏻
August 18, 2023
Рядко ми се случва, но предпочитам филма пред книгата. Въпреки наличието на редактор и коректор има доста проблеми с пълния член.
April 6, 2025
Дами канят е истинска перла сред българските филми и литературни адаптации — изпълнен с чувство за хумор, социални наблюдения и онзи леко носталгичен тон, който те кара да се усмихваш и замисляш едновременно.
Историята е проста, но остроумна, героите са живи и запомнящи се, а атмосферата — напоена с духа на едно различно време.
Историята е проста, но остроумна, героите са живи и запомнящи се, а атмосферата — напоена с духа на едно различно време.
January 18, 2017
Приятно изненадващи разлики от филма. Симпатично.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews