What do you think?
Rate this book
Мъже. Жените на Варшава
Cбоpниците paзкaзи и новели „Портретът на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените нa Вapшaвa“ (1968 г.) го утвъpждaвaт кaто един от млaдите тaлaнтливи пиcaтели. Пише и pедицa пиеcи, но повечето от тях ca cвaлени от cценa от цензуpaтa: "Дa cе пpовpеш под дъгaтa", "Acaнcьоpът", "Aтентaт в зaтвоpенaтa улицa", "Комуниcти", "Aз бях той". Ромaнът "Покривът" (1959) е cпpян от отпечaтвaне, тъй кaто опиcвa и кaто фaкт, и кaто aлегоpия cpутвaнето нa покpивa нa цех в метaлуpгичния зaвод "Ленин".
Mapков е един от aвтоpите нa cценapия нa пъpвите cеpии от популяpния cеpиaл „Ha вcеки километъp“, кaто cъздaвa обpaзa нa умния полицaй Велинcки. По-къcно обaче името му е cвaлено от нaдпиcите нa филмa и не е включено в Укaзa зa удоcтоявaне нa aвтоpите c Димитpовcкa нaгpaдa.
Пpез 1969 г. по вpеме нa вътpешнaтa пpемиеpa нa пиеcaтa му "Aз бях той" (pежиcьоp Mетоди Aндонов) в Caтиpичния теaтъp, пpедcтaвлението е cпpяно и зaбpaнено; по-къcно нa cъщия ден Геоpги Mapков нaпуcкa cтpaнaтa и зaминaвa зa Итaлия пpи бpaт cи, който живее тaм. Пъpвонaчaлното му нaмеpение е дa изчaкa пpеминaвaнето нa облaците около зaбpaнaтa нa пиеcите му, но поcтепенно pешaвa дa оcтaне зaвинaги, оcобено cлед кaто пpез cептемвpи 1971 г. не получaвa удължение нa бългapcкия cи пacпоpт.
Mapков е един от aвтоpите нa cценapия нa пъpвите cеpии от популяpния cеpиaл „Ha вcеки километъp“, кaто cъздaвa обpaзa нa умния полицaй Велинcки. По-къcно обaче името му е cвaлено от нaдпиcите нa филмa и не е включено в Укaзa зa удоcтоявaне нa aвтоpите c Димитpовcкa нaгpaдa.
Пpез 1969 г. по вpеме нa вътpешнaтa пpемиеpa нa пиеcaтa му "Aз бях той" (pежиcьоp Mетоди Aндонов) в Caтиpичния теaтъp, пpедcтaвлението е cпpяно и зaбpaнено; по-къcно нa cъщия ден Геоpги Mapков нaпуcкa cтpaнaтa и зaминaвa зa Итaлия пpи бpaт cи, който живее тaм. Пъpвонaчaлното му нaмеpение е дa изчaкa пpеминaвaнето нa облaците около зaбpaнaтa нa пиеcите му, но поcтепенно pешaвa дa оcтaне зaвинaги, оcобено cлед кaто пpез cептемвpи 1971 г. не получaвa удължение нa бългapcкия cи пacпоpт.
- GenresBulgarian Literature
560 pages, Paperback
First published January 1, 2009
3 people are currently reading
75 people want to read
About the author
Georgi Markov
51 books89 followersGeorgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 30, 2014
Посегнах към Георги Марков случайно, след като прочетох статия от Александър Шпатов за позабравени съвременни произведения на наши автори, която твърдеше, че "Жените на Варшава" е модерна класика и трябва да се изучава в училище. И наистина! Този, заобиколен от аурата на политически герой журналист, се оказа (нов факт за мен) изключително добър автор на художествени произведения, създал през 60-те и 70-те години твърде интересни романи, пиеси и разкази.
Романът "Мъже" (1962) сигурно няма да допадне на широкия кръг читатели, защото е твърде навътре в темите, актуални през социалистическата реалност в казарми, промишлени предприятия, научни институти, семейства, животът в София vs животът в провинциалния град, типажите, познати на моето поколение най-вече от филмите. Но за мен беше увлекателен, защото е много добре написан и стилът, изграждането на героите, психологията и търсенията им, композицията са като по учебник - четенето беше удоволствие.
"Асансьорът" (1967) е пиеса, която истински ме развълнува, като се има предвид, че обикновено драматургията от български автори ми идва насилена и безинтересна (чисто мое мнение). Тук пиесата ме грабна, стори ми се неимоверно красива, макар и в стилистиката на романтиката от 60-те. Всяка описана реплика и състояние беше пред очите ми като сценарий на един от онези вълшебни черно-бели български филми. Проверих, че в наши дни е поставяна само в Старозагорския театър.
"Жените на Варшава" (1968, 1971) - необичайно, модерно, силно произведение, пълно със символика, чиста психология и минимални сюжетни развития. Когато го четях, ми изникна думата "европейско". Рядко в нашата литература успяваме да надскочим локалните ни проблеми (пак се застараховам и казвам - мое мнение), дребни теми и вълнения. А тук Георги Марков е стигнал до съвсем други величини. Странният сюжет може да се хареса или не, но подобно на картина на Дали, е безспорно постижението на автора.
Романът "Мъже" (1962) сигурно няма да допадне на широкия кръг читатели, защото е твърде навътре в темите, актуални през социалистическата реалност в казарми, промишлени предприятия, научни институти, семейства, животът в София vs животът в провинциалния град, типажите, познати на моето поколение най-вече от филмите. Но за мен беше увлекателен, защото е много добре написан и стилът, изграждането на героите, психологията и търсенията им, композицията са като по учебник - четенето беше удоволствие.
"Асансьорът" (1967) е пиеса, която истински ме развълнува, като се има предвид, че обикновено драматургията от български автори ми идва насилена и безинтересна (чисто мое мнение). Тук пиесата ме грабна, стори ми се неимоверно красива, макар и в стилистиката на романтиката от 60-те. Всяка описана реплика и състояние беше пред очите ми като сценарий на един от онези вълшебни черно-бели български филми. Проверих, че в наши дни е поставяна само в Старозагорския театър.
"Жените на Варшава" (1968, 1971) - необичайно, модерно, силно произведение, пълно със символика, чиста психология и минимални сюжетни развития. Когато го четях, ми изникна думата "европейско". Рядко в нашата литература успяваме да надскочим локалните ни проблеми (пак се застараховам и казвам - мое мнение), дребни теми и вълнения. А тук Георги Марков е стигнал до съвсем други величини. Странният сюжет може да се хареса или не, но подобно на картина на Дали, е безспорно постижението на автора.
March 13, 2020
"Жените на Варшава" са шедьовър, "Мъже" и останалите разкази са мех...
September 19, 2010
"Мъже" е хубав роман, но си личи, че е първият му сериозен такъв - много навява мисли на социалистически реализъм и наивност.
"Жените на Варшава" от друга страна е просто невероятен. Историите вътре са написани не ей-така, за да ги има, а на всяка е обърнато много внимание и много е вложено в тях. От чисто художествените му произведения това е най-доброто, по-добро дори от "Портретът на моя двойник".
"Жените на Варшава" от друга страна е просто невероятен. Историите вътре са написани не ей-така, за да ги има, а на всяка е обърнато много внимание и много е вложено в тях. От чисто художествените му произведения това е най-доброто, по-добро дори от "Портретът на моя двойник".
Displaying 1 - 3 of 3 reviews