Туристът

by Богдан Русев

Туристът не обичаше багаж. Всичко, което му беше необходимо, се събираше в една пътническа чанта, която на свой ред се събираше в отделението за ръчен багаж над главата в самолета. Туристът нямаше и лични вещи. Ако нещо се случеше с багажа му, можеше да възстанови всичко за един ден, включително и файловете от черния си лаптоп, които копираше в електронната си поща.

Туристът няма багаж. Нито лични вещи. Нито име. Работата му е да обикаля по целия свят, за да пише рецензии за хотели. Понякога една негова дума е достатъчна, за да унищожи репутацията на средноголям курорт. Но дали това не е просто прикритие за истинската му работа, в която залозите са още по-високи?

206 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.

In English: Bogdan B. Rusev

Reviews

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Както вече споменах в един коментар вчера, книгата е изключително просто и елементарно написана, с лек привкус на претенциозност и по някой свеж-лаф тук-таме (на рядко).
В някакъв момент историята започва да увлича, вкарва се малко кримка, мъничко съспенс, но до там. Краят, както обикновено при този автор, е точно никакъв. И друг път съм писала, че отворените финали са нещо много приятно, но не и когато карат читателя да прави съчинение на свободна тема. Аз затова съм читател, а не писател.
Положителното е, че има интересни описания и идеи за престой в редица градове по света, в които 'туристът' пътува по работа - формалната му задача е да пише рецензи на хотели, които са си ги поръчали, за специализиран в оластта уебсайт; неформалната - да помага на разни хора, които искат да се самоуият, но не им стиска да го направят сами и търсят помощта на на друг специализиран уебсайт...

[Петър Стойков · Rating 3 out of 5]

Фасадата на Туристът, разбира се, е енциклопедичен пример за хроничната грозота на българските корици на книги, но репутацията на Богдан Русев поставя местоположението му ако не в центъра, то поне в близката околност на туристическите забележителности (или поне заслужаващи да хвърлиш едно око места) в българската литература тая година.

Сравнен с външния вид, интериорът на Туристът се оказва изненадващо симпатичен – едновременно уютно познат и леко загадъчен. Кухнята забърква задоволително интересна интрига и я гарнира с неголям, но качествен лист с вина. Цялостното впечатление е далеч под големите международно известни романи, които се престрашавам да прочета обикновено, но притежава своеобразна и уникална умилителна занимателност и на места мека остроумност, която ме кара всеки път да се връщам при Богдан Русев.

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

“Туристът” на Богдан Русев е гост в този свят
http://www.knigolandia.info/2010/09/b...

Хотел след хотел след хотел. Без дом. Статия след статия след статия. Без замисляне. Жена след жена след жена. Без любов. Работа след работа след работа. Без милост.

В „Туристът” има хотели, статии, жени и наемни убийства. Точка. Хубава е. Точка.

В „Туристът” няма имена, лиготии, любов, почти няма слънце. Точка. Няма и пряка реч. И това ми харесва. Точка.

Туристът е мъж без лице и минало. Ден след той обикаля света, отсядайки ту в лъскави, ту в мизерни хотели. Чинно изпраща по статия за всяко място, удостоено с присъствието му. Тук-там преспива с някоя. Никъде не завързва човешки контакт.

[Виктория · Rating 5 out of 5]

Една нестандартна кримка. Богдан пише прецизно като скалпел. И увлекателно, за разлика от много други. Историята всмуква и настоява да бъде изчетена на един дъх. Героят няма особена арка, но пък е една приятна константа.