What do you think?
Rate this book
Лятото на неудачниците
Тази книга е написана за Пепа от „Б“ клас, за да може и тя да разбере всичко, което е пропуснала, докато е обикаляла улиците с прозиращия потник на татко си, а колите покрай нея са катастрофирали, за да няма неизказани неща или пък такива, които да бъдат изречени прекалено късно. Единственото неприятно е, че свършва!
В живота на всеки има по една „Пепа“, на която не сме имали възможност да кажем всичко, както и няколко верни приятеля, които никога няма да предадат. Тази книга е история и за приятелството и за неподправената, по детски истина, заобикаляща ни ежедневно по улуците на нашата чудна държава.
Алкохол, цигари, мизерни пари, но харчени като вестници, когато емоциите и чувствата надделяват, влагани в евтин алкохол и разврат. И да не забравим Frank Zappa, който си е саундтракът на това четиво. Пуска го клошарят от таванското помещение, на стар магнетофон. Той, единствен е успял да постигне това, което е искал от живота си.
Задължителна литература за тези, които все още я ползват! Приятно четене!
В живота на всеки има по една „Пепа“, на която не сме имали възможност да кажем всичко, както и няколко верни приятеля, които никога няма да предадат. Тази книга е история и за приятелството и за неподправената, по детски истина, заобикаляща ни ежедневно по улуците на нашата чудна държава.
Алкохол, цигари, мизерни пари, но харчени като вестници, когато емоциите и чувствата надделяват, влагани в евтин алкохол и разврат. И да не забравим Frank Zappa, който си е саундтракът на това четиво. Пуска го клошарят от таванското помещение, на стар магнетофон. Той, единствен е успял да постигне това, което е искал от живота си.
Задължителна литература за тези, които все още я ползват! Приятно четене!
- GenresBulgarian Literature
144 pages, Paperback
First published January 1, 2010
1 person is currently reading
111 people want to read
About the author
Галин Никифоров
10 books143 followersГалин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
November 3, 2012
Случи се по-добрият вариант - книгата ми хареса повече отколкото очаквах. Имам усещането, че е писана бързо, точно, с абсолютната увереност на автора. Искрено и с онзи похват, в който хем се смееш и се сещаш разни неща от детството, хем те хваща за гърлото като се сетиш за други - когато детството си заминава заедно с увереността, че морето е до колене.
Обичам книги, в които се говори за приятелството, онова истинското и силното, а тази освен всичко е и част от нашата действителност. Интересни герои, весели случки, емоции и едно красноречие, което се спуска като водопад. Освен това има много готини лафове и доста случки, които провокират умилителни спомени. Е, няма кой знае каква дълбочина, но не се усеща и нуждата от такава.
Весела, но и носталгична книга.
Навремето се смяташе, че докторите знаят всичко. Днес нещата се промениха, Хипократовата клетва излезе от мода и сега докторите не те гледат дали умираш, а дали имаш медицинска осигуровка. После забогатяват от болести, строят вили по Черноморието и подхващат политически кариери. И единственият им проблем е дали десният им профил е по-хубав от левия, или обратното. Защото само това имало значение - според социолозите. А те винаги са прави.
На надгробната плоча пише двете дати - на раждането и смъртта. А тази чертичка в средата бил животът. Точно толкова незначителен.
- Психологията не е наука, колеги. Психологията е сергия с голям хорариум от часове, извънфакултетна работа с дългокраки девици и телевизионни покани за вдигане на рейтинг. Иначе казано - глупости, ама доходни.
Сега кръчмарските певици пеят по телевизията и им дават награди. А когато гласът им заслабне, си слагат нови цици.
Да си човек значи да си чирак на миналото.
Защото в живота, както беше казал Висоцки, никой никога не се връща освен старите приятели.
И много ми хареса финалът:
После ще стигнат навреме до редовете с паметници и попът ще запее фалшиво. Авторът ще се донамести в ковчега, ще сплете пръсти на корема си и ще мижи, за да не му влиза пръст в очите. И докато слуша лопатите горе, ще си мисли, че есенният дъжд ромоли над него. Накрая всички ще си отидат и циганите ще откраднат букетите, а луната ще разбута облаците и ще огледа тъжната земя. Тогава Пепа от Б клас ще разбере, че е останала завинаги сама. Ще яхне метлата, за да дойде на гроба на автора. Ще запали кандилото и ще седне отстрани да поплаче. И авторът вече загледан към вечността, ще събере в шепа сълзите й. После ще се изправи от гроба и ще тръгне ослепял към отвъдното. И пътят му ще бъде страшно дълъг. Но няма да бъде самотен.
EDIT: Сега прочетох книгите на Димитър Паунов, които споменава Галин Никифоров. Стилът е откраднат едно към едно, дори и някои от героите. Все едно и тази книга е писана от Паунов, но доста години по-късно.
Обичам книги, в които се говори за приятелството, онова истинското и силното, а тази освен всичко е и част от нашата действителност. Интересни герои, весели случки, емоции и едно красноречие, което се спуска като водопад. Освен това има много готини лафове и доста случки, които провокират умилителни спомени. Е, няма кой знае каква дълбочина, но не се усеща и нуждата от такава.
Весела, но и носталгична книга.
Навремето се смяташе, че докторите знаят всичко. Днес нещата се промениха, Хипократовата клетва излезе от мода и сега докторите не те гледат дали умираш, а дали имаш медицинска осигуровка. После забогатяват от болести, строят вили по Черноморието и подхващат политически кариери. И единственият им проблем е дали десният им профил е по-хубав от левия, или обратното. Защото само това имало значение - според социолозите. А те винаги са прави.
На надгробната плоча пише двете дати - на раждането и смъртта. А тази чертичка в средата бил животът. Точно толкова незначителен.
- Психологията не е наука, колеги. Психологията е сергия с голям хорариум от часове, извънфакултетна работа с дългокраки девици и телевизионни покани за вдигане на рейтинг. Иначе казано - глупости, ама доходни.
Сега кръчмарските певици пеят по телевизията и им дават награди. А когато гласът им заслабне, си слагат нови цици.
Да си човек значи да си чирак на миналото.
Защото в живота, както беше казал Висоцки, никой никога не се връща освен старите приятели.
И много ми хареса финалът:
После ще стигнат навреме до редовете с паметници и попът ще запее фалшиво. Авторът ще се донамести в ковчега, ще сплете пръсти на корема си и ще мижи, за да не му влиза пръст в очите. И докато слуша лопатите горе, ще си мисли, че есенният дъжд ромоли над него. Накрая всички ще си отидат и циганите ще откраднат букетите, а луната ще разбута облаците и ще огледа тъжната земя. Тогава Пепа от Б клас ще разбере, че е останала завинаги сама. Ще яхне метлата, за да дойде на гроба на автора. Ще запали кандилото и ще седне отстрани да поплаче. И авторът вече загледан към вечността, ще събере в шепа сълзите й. После ще се изправи от гроба и ще тръгне ослепял към отвъдното. И пътят му ще бъде страшно дълъг. Но няма да бъде самотен.
EDIT: Сега прочетох книгите на Димитър Паунов, които споменава Галин Никифоров. Стилът е откраднат едно към едно, дори и някои от героите. Все едно и тази книга е писана от Паунов, но доста години по-късно.
November 6, 2012
"Лятото на неудачниците" е от заглавията, които забравяш два месеца, след като си прочел. Обикновено така се случва със страниците, които разлистваш усмихнат, които те забавляват, умиляват, натъжават и ти припомнят епизоди от собственото ти минало. Без обаче, особено силно да ти влияят.
Книгата не казва нищо ново и всъщност това е целта й - да ни запознае с половин дузина неудачници, които растат, влюбват се за първи път, влюбват се за втори път, влюбват се за седми път... отбиват военната си служба, женят се за първи път, емигрират за кратко, развеждат се, женят се за втори път... и т.н.
Вярно е, че има приятелства, които остават дълго. Че се случва да можем да се опрем само на ония, които ни познават от времето, когато сме били по 1.30, сополиви, рошави и мръсни.
Вярно е, че за някои хора първата любов остава да виси над главите като заклинание - хем не изпълнено, хем не забравено; уж се отърваваш от нея, а пък те преследва дълго.
Вярно е, че имаше време, когато бащите възпитаваха с шамари, а грижата за самочувствието на детето не беше израз, който изобщо се споменаваше. Както е вярно, че същите тези шамари не направиха мъжете повече мъже.
Като цяло - всичко описано е вярно. Някак по български познато, преживяно, изстрадано, докоснато, погребано в мислите. Защото тия неудачници всички ги познаваме. Те живеят до нас, в нас, те са бащите ни, съседите ни, ние сме възпитани от тях, влияли са ни смешните им битки със света, реда, строя, държавата, изначалното устройство на вселената. Станали сме свидетели на загубите - 1:0 за света, 2:0 за света, 3:0 пак за него. Видели сме и другото - моментите, в които искрата се връща, новата идея води със себе си ентусиазъм, новата жена се появява с вярата, че тази любов вече ще е истинската.
Ето защо всъщност няма нужда след два месеца да помним имената на Павката, Васко и Влади. Тях все още ги има - във всяко българско градче (а и в много извън България) се разхождат посребрени, малко уморени, малко отегчени и сигурни, че каквото и да им се е случило, е било истинско. И лудо. И смислено.
И са прави - така е наистина.
Книгата не казва нищо ново и всъщност това е целта й - да ни запознае с половин дузина неудачници, които растат, влюбват се за първи път, влюбват се за втори път, влюбват се за седми път... отбиват военната си служба, женят се за първи път, емигрират за кратко, развеждат се, женят се за втори път... и т.н.
Вярно е, че има приятелства, които остават дълго. Че се случва да можем да се опрем само на ония, които ни познават от времето, когато сме били по 1.30, сополиви, рошави и мръсни.
Вярно е, че за някои хора първата любов остава да виси над главите като заклинание - хем не изпълнено, хем не забравено; уж се отърваваш от нея, а пък те преследва дълго.
Вярно е, че имаше време, когато бащите възпитаваха с шамари, а грижата за самочувствието на детето не беше израз, който изобщо се споменаваше. Както е вярно, че същите тези шамари не направиха мъжете повече мъже.
Като цяло - всичко описано е вярно. Някак по български познато, преживяно, изстрадано, докоснато, погребано в мислите. Защото тия неудачници всички ги познаваме. Те живеят до нас, в нас, те са бащите ни, съседите ни, ние сме възпитани от тях, влияли са ни смешните им битки със света, реда, строя, държавата, изначалното устройство на вселената. Станали сме свидетели на загубите - 1:0 за света, 2:0 за света, 3:0 пак за него. Видели сме и другото - моментите, в които искрата се връща, новата идея води със себе си ентусиазъм, новата жена се появява с вярата, че тази любов вече ще е истинската.
Ето защо всъщност няма нужда след два месеца да помним имената на Павката, Васко и Влади. Тях все още ги има - във всяко българско градче (а и в много извън България) се разхождат посребрени, малко уморени, малко отегчени и сигурни, че каквото и да им се е случило, е било истинско. И лудо. И смислено.
И са прави - така е наистина.
August 27, 2015
Ярка перличка в 'короната' на безразборното ми четене на съвременна бг литература напоследък.
Разкошен език, особен, с чудесен хумор и лека тъга.
Нищо особено като сюжет - историята през годините на група приятели от детските години, чиито пътища естествено се разделят, събират, докосват, забравят и пак се връщат; разказана живо, цветно и увлекателно. Малко ми напомни 'Понякога ангели', но ми хареса много, много повече.
В редица бг книги, описващи периода 80-90те (края на соца, прехода и съпътстващите драми), забелязвам една безкрайна тенденция да се разказват все едни и същи до повръщане издъвкани и изплюти неща. Тук е друго. Тук периодът е загатнат, а важни са хората, отношенията и приятелството. И играта с думите.
Да, и много стиска за гърлото на края. Много.
"Защото в живота, както казваше Висоцки, никой никога не се връща освен старите приятели."
Авторът не крие, че заимства стила на Димитър Паунов, доколкото разбирам, от "Самотни състезания". Ако някой знае къде може да се намери тази книга, много ще се радвам да сподели! :) Благодаря!
Разкошен език, особен, с чудесен хумор и лека тъга.
Нищо особено като сюжет - историята през годините на група приятели от детските години, чиито пътища естествено се разделят, събират, докосват, забравят и пак се връщат; разказана живо, цветно и увлекателно. Малко ми напомни 'Понякога ангели', но ми хареса много, много повече.
В редица бг книги, описващи периода 80-90те (края на соца, прехода и съпътстващите драми), забелязвам една безкрайна тенденция да се разказват все едни и същи до повръщане издъвкани и изплюти неща. Тук е друго. Тук периодът е загатнат, а важни са хората, отношенията и приятелството. И играта с думите.
Да, и много стиска за гърлото на края. Много.
"Защото в живота, както казваше Висоцки, никой никога не се връща освен старите приятели."
Авторът не крие, че заимства стила на Димитър Паунов, доколкото разбирам, от "Самотни състезания". Ако някой знае къде може да се намери тази книга, много ще се радвам да сподели! :) Благодаря!
January 3, 2020
4* - разкошно чувството за хумор.
September 24, 2019
Прекрасен хумор и атмосфера, забавни случки и герои. Личи си колко добър е Галин Никифоров, но чисто сюжетно не беше моята книга или просто не беше времето и сега. Или просто Лисицата, Тялото и Клоуните са свръх добри.
August 18, 2016
Моето лятно откритие! Ще търся другите книги на този автор.
March 7, 2020
Прочетох я. "Лятото на неудачниците" на Галин Никифоров. Особени ми е отношението, защото авторът е роден и израснал срещу къщата ни. Семействата ни се познават, майка ми и леля ми са израснали с него. И когато той говори за махалата в романа, си представям нашата махала. Но разбира се не видях познати ми образи. Това все пак е роман. :) роман за нещата от живота. За израстването и за това как нещата не винаги са такива каквито си ги представяш, а са доста по-гадни. И как има хубаво, красиво, но има и драма. Човешка, общочовешка даже, обикновена драма. С каквато всеки някога се е сблъсквал. Интересно повествование. И като цяло много добра история. Малко тъжна, но добра. :) а може някой да я види хубава. Кой знае...
3.5 звезди ✨
3.5 звезди ✨
December 9, 2017
„Вие живота си ли разказвате в книгите, или книгите в живота? Още търся отговора. Но измислицата е единственото, ко��то притежавам - дори в живота.“
Димитър Паунов
Това е една приказка за пораснали деца с големи сърца, наречени „Неудачници“.
Приказка за едно незабравимо лято, наречено „Живот“.
Приказка, която не само ще ви усмихне, тя просто ще ви убие от смях.
И докато четете и се смеете, сърцето ви ще затупти в самотния ритъм на героите. Авторът, Влади, Гаро, Пирона, Божко, Бубата, Малкото Паци и Пепа от „Б“ клас ще ви завладеят със способността си да живеят като неудачници: обичат всеотдайно, страдат дълбоко, играят честно, забавляват се от сърце, скачат към слънцето с разперени ръце, споделят самотите си, жертват се един за друг и вярват в светлото бъдеще...
Преди всичко това е една човешка история с невероятни герои, приказно-смешни приключения и тъжно-сладка поука!
„После ще стигнат навреме до редовете с паметници и попът ще запее фалшиво. Авторът ще се донамести в ковчега, ще сплете пръсти на корема си и ще мижи, да не му влиза пръст в очите. И докато слуша лопатите горе, ще си мисли, че есенният дъжд ромоли над него. Накрая всички ще си отидат и през нощта циганите ще окрадат букетите, а луната ще разбута облаците и ще огледа тъжна земята. Тогава Пепа от Б клас ще разбере, че е останала завинаги сама. И ще яхне метлата, за да дойде на гроба на автора. Ще запали кандилото и ще седне отсрани да поплаче. И авторът, вече загледан към вечността, ще събере в шепи сълзите й. После ще се изправи от гроба и ще тръгне ослепял към отвъдното. И пътят му ще бъде страшно дълъг. Но няма да бъде самотен.“
Галин Никифоров
Димитър Паунов
Това е една приказка за пораснали деца с големи сърца, наречени „Неудачници“.
Приказка за едно незабравимо лято, наречено „Живот“.
Приказка, която не само ще ви усмихне, тя просто ще ви убие от смях.
И докато четете и се смеете, сърцето ви ще затупти в самотния ритъм на героите. Авторът, Влади, Гаро, Пирона, Божко, Бубата, Малкото Паци и Пепа от „Б“ клас ще ви завладеят със способността си да живеят като неудачници: обичат всеотдайно, страдат дълбоко, играят честно, забавляват се от сърце, скачат към слънцето с разперени ръце, споделят самотите си, жертват се един за друг и вярват в светлото бъдеще...
Преди всичко това е една човешка история с невероятни герои, приказно-смешни приключения и тъжно-сладка поука!
„После ще стигнат навреме до редовете с паметници и попът ще запее фалшиво. Авторът ще се донамести в ковчега, ще сплете пръсти на корема си и ще мижи, да не му влиза пръст в очите. И докато слуша лопатите горе, ще си мисли, че есенният дъжд ромоли над него. Накрая всички ще си отидат и през нощта циганите ще окрадат букетите, а луната ще разбута облаците и ще огледа тъжна земята. Тогава Пепа от Б клас ще разбере, че е останала завинаги сама. И ще яхне метлата, за да дойде на гроба на автора. Ще запали кандилото и ще седне отсрани да поплаче. И авторът, вече загледан към вечността, ще събере в шепи сълзите й. После ще се изправи от гроба и ще тръгне ослепял към отвъдното. И пътят му ще бъде страшно дълъг. Но няма да бъде самотен.“
Галин Никифоров
March 8, 2012
Българско. Мръсно, реално, нецивилизовано, забавно, по народно познато. Без свян, без срам, без излишности. Като да седнеш на маса със стари приятели, на по чаша ракия и малко американски рок. Друго очаквах от тази книга - очаквах да ме разочарова и само да затвърди мнението ми, че българската литература за нищо не става. Но и преди, и сега някак се различиха и тази книга освен реалността на миналият век донесе и малко мъдрост. Доста усмивки от чувството, че си сред свои, колкото и луди, глупави, подмолни и измамни да са те. Колкото и неуспешен, прецакан и загубен да е живота им, чувстваш ги като свои.
December 10, 2014
Да, хареса ми - остроумна, интелигентно написана, забавна. И тъжна. И родна. Това което ми липсваше беше мекотата и дълбочината. Може би прекалено скачаше от едно на друго, повърхностно, закачливо, но някак остро без шлифовка и красота на моменти.
Определено е добър и интересен автор.
Ще търся и най-новия му роман "Лисицата" - изглежда ще е интересен.
Определено е добър и интересен автор.
Ще търся и най-новия му роман "Лисицата" - изглежда ще е интересен.
Read
April 30, 2022Подхванах тази книга заради уместния коментар на приятелка, че не чета достатъчно българска литература поради някакъв излишен снобизъм. Всъщност, чела съм доста(тъчно) наши книги, но прозата не ми е толкова интересна, колкото невероятно силната ни поезия.
Мисля да се сложа в графа С РЕЗЕРВИ СЪМ и толкова по случая.
Тази книга не можеше да бъде по-далеч от обичайните ми четива, но има нещо симпатично у Никифоров, което ме спечели. На места дори се смях с глас, което не означава, че книгата ми хареса, просто имаше гаменски смешки, които оцених. Гледам на "Лятото" като на авторов експеримент и вид tribute и определено някога ще се пробвам с "Лисицата".
Мисля да се сложа в графа С РЕЗЕРВИ СЪМ и толкова по случая.
Тази книга не можеше да бъде по-далеч от обичайните ми четива, но има нещо симпатично у Никифоров, което ме спечели. На места дори се смях с глас, което не означава, че книгата ми хареса, просто имаше гаменски смешки, които оцених. Гледам на "Лятото" като на авторов експеримент и вид tribute и определено някога ще се пробвам с "Лисицата".
December 28, 2019
Една горчиво сладка и забавна разходка в мойто детство. Невероятните съдби на Влади, Пирона, д-р Божко и на Пепа ме разсмиваха целия декември. От българските книги които съм изчел досега тази ми стана най-любима. Ще я препрочета пак след време.
October 13, 2010
Купих си тази книга съвсем случайно, но оределено останах доволен - завладяаваща, остроумна и забавна, чете се много леко.
October 29, 2025
Книгата е неравна, но автентичността ѝ е голямо предимство. В нея се усеща колебание и несигурност в писането, създава се усещане, че авторът все още експериментира със стила си и не е напълно сигурен в резултата. Въпреки това, богатият материал за разказване надделява и в крайна сметка автора успява да предаде своята история.
July 16, 2023
Започнахме книгата с носталгия и я завършваме с меланхолия. Както и предни негови книги, не си ли изживял историята, няма да я разбереш напълно.
Want to read
March 20, 2024Искам да прочета книгата обаче не успявам. Как мога да е прочета?
July 10, 2019
След като бях очарована от Тяло под роклята, реших да си издиря и други книги на автора, което не се оказа лесна задача, защото тиражът на повечето вече е изчерпан и не ми се занимаваше с книжен пазар.
Лятото на неудачниците, тази ода за приятелството, за литературата, ми напомни за Джак Керуак, Буковски и на Пасков в Аутопсия на една любов. Може би фактът, че не съм чела и харесала Димитър Паунов, не съм фен на битниците, нито толкова на Керуак и Буковски, ми попречи да харесам книгата. Може би очаквах нещо повече след Тяло под роклята.
Да бъда честна героите, колкото и добре обрисувани, не можаха да добият плътност при мен и все бърках кой се напива и остава без работа, просто книгата не се оказа моята.
Трябва да продължа в търсенето на други книги на Никифоров.
Лятото на неудачниците, тази ода за приятелството, за литературата, ми напомни за Джак Керуак, Буковски и на Пасков в Аутопсия на една любов. Може би фактът, че не съм чела и харесала Димитър Паунов, не съм фен на битниците, нито толкова на Керуак и Буковски, ми попречи да харесам книгата. Може би очаквах нещо повече след Тяло под роклята.
Да бъда честна героите, колкото и добре обрисувани, не можаха да добият плътност при мен и все бърках кой се напива и остава без работа, просто книгата не се оказа моята.
Трябва да продължа в търсенето на други книги на Никифоров.
July 13, 2016
Мислех си, че няма да хареса тази книга, като я започнах наистина не я харесвах, но постепенно когато се запознах с начина на писане на автора, когато разбрах как ще бъде представена историята и най-вече когато узнах историята книгата ми хареса.
Това е книга за една група от приятели, една група от неудачници, чиито живот минава пред очите на читателя като на лента, запознавайки се с техните издънки, приключения, глупости, успехи и мъки.
Не мислех, че ще харесам книгата, като я почнах дори си мислех, че няма да мога да я прочета, но после това се промени, книгата ме грабна.
Защо? Нямам и капка представа.
Това е книга за една група от приятели, една група от неудачници, чиито живот минава пред очите на читателя като на лента, запознавайки се с техните издънки, приключения, глупости, успехи и мъки.
Не мислех, че ще харесам книгата, като я почнах дори си мислех, че няма да мога да я прочета, но после това се промени, книгата ме грабна.
Защо? Нямам и капка представа.
May 7, 2011
Със сигурност по-добре от "Фотографът" но за съжаление далече от това което Димитър Паунов предлага.
December 26, 2011
До края така и не можах да оправя кой герой кой е, но страшно се забавлявах.
April 8, 2016
Хубава книга, радвам се, че попаднах на нея :)
Displaying 1 - 21 of 21 reviews