What do you think?
Rate this book
Човекът, който ядеше смъртта
Издателство "Унискорп" представя на българските читатели Борислав Пекич - една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - "Човекът, който ядеше смъртта" и "Атлантида".
Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да спасиш от гилотината нечия душа, ако заедно с ежедневния си обяд изяждаш по един лист смъртна присъда? Има хора, чийто живот е следа във водата. Невидими, безмълвни, нереални, без отпечатъци в пясъчната пустиня на човечността. Не знаем откъде са попаднали между нас, а когато си отидат – защо и къде са отишли. Такъв е човекът, който яде смъртта.
Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да спасиш от гилотината нечия душа, ако заедно с ежедневния си обяд изяждаш по един лист смъртна присъда? Има хора, чийто живот е следа във водата. Невидими, безмълвни, нереални, без отпечатъци в пясъчната пустиня на човечността. Не знаем откъде са попаднали между нас, а когато си отидат – защо и къде са отишли. Такъв е човекът, който яде смъртта.
56 pages, Paperback
First published January 1, 1988
3 people are currently reading
208 people want to read
About the author
Borislav Pekić
88 books308 followersBorislav Pekić was a Serbian/Montenegrin political activist and writer. He was born in 1930, to a prominent family in Montenegro, at that time part of the Kingdom of Yugoslavia. From 1945 until his immigration to London in 1971, he lived in Belgrade. A staunch anti-communist throughout his life, he was the founding member of the Democratic Party during the post-Tito era and is considered one of the greats of 20th century literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
May 5, 2015
Кратка книжка, но изпълнена с болка и разсъждения за човечеството. Ако може да се нарече така едно общество, което е позволило и измислило Бастилията и Френската революция.
Човечество, от което нашият главен герой е неизменна част, но и не съвсем, защото той избира да постъпи по друг начин. Защо и с какви мотиви, разберете сами, но гражданинът Попие не е типичният писар, заключен на тавана в Палатата на съда, който просто вписва имена в Протокола на осъдените.
Философски размисъл за хората, за тяхната принадлежност и липса на принадлежност, за причините, които ни карат да вземем дадено решение.
Все пак, правилното според едни, е грешно за други, а във времена на тотално объркани понятия е много опасно да решиш да действаш по различен от общоприетия начин.
Гражданинът Попие е от онези невидими, безцветни хора, които никога няма да забележиш, дори и да се блъснат в теб. Метаморфозата, която изживява, докато мирогледът му изведнъж се преобръща е видима, но и не съвсем. Защото това е промяната, за която ще трябва да мине много време, докато залее човечеството. Вътрешно всички ние сме животни, дори и външно да сме натруфени и с най-модерно облекло.
Промяната е дълга и мъчителна, а ние не сме дорасли за нея.
Човечество, от което нашият главен герой е неизменна част, но и не съвсем, защото той избира да постъпи по друг начин. Защо и с какви мотиви, разберете сами, но гражданинът Попие не е типичният писар, заключен на тавана в Палатата на съда, който просто вписва имена в Протокола на осъдените.
Философски размисъл за хората, за тяхната принадлежност и липса на принадлежност, за причините, които ни карат да вземем дадено решение.
Все пак, правилното според едни, е грешно за други, а във времена на тотално объркани понятия е много опасно да решиш да действаш по различен от общоприетия начин.
Гражданинът Попие е от онези невидими, безцветни хора, които никога няма да забележиш, дори и да се блъснат в теб. Метаморфозата, която изживява, докато мирогледът му изведнъж се преобръща е видима, но и не съвсем. Защото това е промяната, за която ще трябва да мине много време, докато залее човечеството. Вътрешно всички ние сме животни, дори и външно да сме натруфени и с най-модерно облекло.
Промяната е дълга и мъчителна, а ние не сме дорасли за нея.
February 21, 2017
Koža Popjea je koža u kojoj ne bih voleo da budem.
May 3, 2020
*3, 5 звезди
Кратка и интересна книга, заслужава си да я прочетете.
Кратка и интересна книга, заслужава си да я прочетете.
January 17, 2020
"L'homme qui mangeait la mort " de Borislav Pekic (96p)
Ed. Manufacture de prose.
Bonjour les fous de lectures...
Nous voici partis à la découverte d'un auteur monténégrin.
Voici l'histoire de Jean-Louis Popier.
Est-elle vraie ou n'est-elle que fiction ?
Rien ne prouve son existence, mais rien non plus ne prouve qu'il n'a pas existé.
Vous ne trouverez sa trace dans aucun manuel d'histoire, ni archives. Seule la transmission orale a "survécu".
Il fait partie de ces petite gens entrés dans l'oubli.
Le rôle de Borislav Pekic est de mettre en avant ce mangeur de mort .. pour autant qu'il ait existé !
Cela se passe dans les premières années de la révolution française. Jean-Louis Popier greffier du tribunal enregistre les condamnations mais, suite à un malentendu, il en choisit une et avale discrètement… d'autres suivront.
Sa volonté d’épargner les petites gens grandit mais qui épargner ? pourquoi l’un et pas l’autre ?
Est-il devenu juge en cette période sanglante ?
Où le mènera cette expérience désespérée ?
Réflexion sur la justice, l’art difficile de juger, de condamner et d’épargner.
Etrange histoire ( peut-être vraie ) mais belle découverte.
Ed. Manufacture de prose.
Bonjour les fous de lectures...
Nous voici partis à la découverte d'un auteur monténégrin.
Voici l'histoire de Jean-Louis Popier.
Est-elle vraie ou n'est-elle que fiction ?
Rien ne prouve son existence, mais rien non plus ne prouve qu'il n'a pas existé.
Vous ne trouverez sa trace dans aucun manuel d'histoire, ni archives. Seule la transmission orale a "survécu".
Il fait partie de ces petite gens entrés dans l'oubli.
Le rôle de Borislav Pekic est de mettre en avant ce mangeur de mort .. pour autant qu'il ait existé !
Cela se passe dans les premières années de la révolution française. Jean-Louis Popier greffier du tribunal enregistre les condamnations mais, suite à un malentendu, il en choisit une et avale discrètement… d'autres suivront.
Sa volonté d’épargner les petites gens grandit mais qui épargner ? pourquoi l’un et pas l’autre ?
Est-il devenu juge en cette période sanglante ?
Où le mènera cette expérience désespérée ?
Réflexion sur la justice, l’art difficile de juger, de condamner et d’épargner.
Etrange histoire ( peut-être vraie ) mais belle découverte.
April 16, 2017
Страхотен разказ! Може би един от най - добрите, които съм чела.
May 21, 2020
Prvi susret sa Pekićem, a već me oborio s nogu. Na fantastičan način obrađuje temu čovjeka koji na trenutke postaje Bog i daruje šansu za život ili osudu na smrt. Nevidljivost glavnog lika Žana Popjea dominira od početka do kraja priče. Toliko je slabašan i paučast čovjek da se možda trebam ispraviti što sam ga nazvala glavnim likom.
March 1, 2024
Aaaa jebiga, jedan je Pekić.
Baš onako jedna jaka, dobra priča.
Baš onako jedna jaka, dobra priča.
December 22, 2016
Тънкото книжле ще ви срещне със съществуващия-несъществуващ Жан-Луи Попие – човекът, завеждащ списъка с осъдените на смърт по време на Френската революция.
http://knigozavar.com/2013/10/14/chov...
С други думи френският спасител на невинните около 150 години преди Шиндлер. Този, който изтърпява на гърба си тежестта на решението чий живот да пощади – на крадеца или на обущаря; на предачката или на псевдопророка?
“Човекът, който ядеше смъртта” е малка голяма книжка – точно толкова, колкото да ви потопи в тъмата на онези времена, в които си мериш езика, ако не искаш врата ти да опита хлада на смъртта; за да разкаже историята и да ви остави с неспокоен поглед, замислени какво бихте сторили на мястото на Попие. Такава книга е.
http://knigozavar.com/2013/10/14/chov...
С други думи френският спасител на невинните около 150 години преди Шиндлер. Този, който изтърпява на гърба си тежестта на решението чий живот да пощади – на крадеца или на обущаря; на предачката или на псевдопророка?
“Човекът, който ядеше смъртта” е малка голяма книжка – точно толкова, колкото да ви потопи в тъмата на онези времена, в които си мериш езика, ако не искаш врата ти да опита хлада на смъртта; за да разкаже историята и да ви остави с неспокоен поглед, замислени какво бихте сторили на мястото на Попие. Такава книга е.
September 24, 2013
Смъртта обитава лист хартия: http://knigolandia.info/book-review/c...
Малка, но с мощно внушение, това е “Човекът, който ядеше смъртта”. Гилотинирана книга, от която е налична само главата – а трупът е нейде другаде и трябва да си го представите. И кориците са достатъчно показателни, мисля.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/c...
Малка, но с мощно внушение, това е “Човекът, който ядеше смъртта”. Гилотинирана книга, от която е налична само главата – а трупът е нейде другаде и трябва да си го представите. И кориците са достатъчно показателни, мисля.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/c...
September 9, 2014
,,Има хора, чийто живот е следа във водата. Невидими, безмълвни, нереални, без отпечатъци в пясъчната пустиня на човечността.‘‘
Има и време, в което Революцията изяжда децата си. И това е времето, в което живее ,,Човекът, който ядеше смъртта‘‘(ИК ,,Унискорп‘‘) – човекът, който ще захапе и вас.
Творбата на сръбския автор Борислав Пекич прилича на елегантен прелъстител, който умело си играе с очакванията.
http://www.knijno.blogspot.com/
Има и време, в което Революцията изяжда децата си. И това е времето, в което живее ,,Човекът, който ядеше смъртта‘‘(ИК ,,Унискорп‘‘) – човекът, който ще захапе и вас.
Творбата на сръбския автор Борислав Пекич прилича на елегантен прелъстител, който умело си играе с очакванията.
http://www.knijno.blogspot.com/
March 26, 2022
"Ima ljudi čiji je život trag u vodi. Nevidljivi su, nečujni, nestvarni."
Takav je i Pekićev junak Popje. Pekić postavlja ključna pitanja: da li je čovjek taj koji sudi i da li je i naš život "trag u vodi".
Takav je i Pekićev junak Popje. Pekić postavlja ključna pitanja: da li je čovjek taj koji sudi i da li je i naš život "trag u vodi".
May 21, 2013
the most boring book in the world! annoying pages of what historical sources the autor has on his main caracter. thank god it was only 55 pages.
January 23, 2026
Interesantno i guess, šalim se malo je čudno ali je gotivno
Revolucija jede svoju decu
Svako moze da bude heroj
Izdvaja dobročinstva (zloupotreba moći ) se skupo placa
Imamo krug, pocetak priče je kako popje spasava nevinu ženu, slučajno, smrti- jede smrt. Nastavlja i menja se, shvata da ima moć i na kraju je zloupotrebi i umire.
Revolucija jede svoju decu
Svako moze da bude heroj
Izdvaja dobročinstva (zloupotreba moći ) se skupo placa
Imamo krug, pocetak priče je kako popje spasava nevinu ženu, slučajno, smrti- jede smrt. Nastavlja i menja se, shvata da ima moć i na kraju je zloupotrebi i umire.
May 7, 2019
2.5 like the idea, found the writing style too confusing and unnecessarily detailed
January 18, 2025
*3, 5 звезди
Кратка и интересна книга, заслужава си да я прочетете.
Кратка и интересна книга, заслужава си да я прочетете.
March 22, 2024
za ovo treba velike vestine, smisliti ovu pricu, postaviti je u istorijski period, bogami dobra stvar, citam jos pekica uskoro sigurno...
February 24, 2025
Tehnički fenomenalno odrađeno. Pekić prepakuje više informacija u par pasusa nego što mnogi pisci mogu u par poglavlja. Milina je za čitati zbog toga.
Čovek koji je jeo smrt našao se na tačnom mestu, ali u vrlo pogrešnom vremenu. Pripovetka dobro predstavlja činjenicu da podvizi pojedinca protiv sistemskog zla ne utiču mnogo na rušenje istog, ali i dalje su za pohvalu. Danas svako od nas treba pojesti malo smrti, ne bi li nas ona sačekala kao što je sačekala Popjea.
Čovek koji je jeo smrt našao se na tačnom mestu, ali u vrlo pogrešnom vremenu. Pripovetka dobro predstavlja činjenicu da podvizi pojedinca protiv sistemskog zla ne utiču mnogo na rušenje istog, ali i dalje su za pohvalu. Danas svako od nas treba pojesti malo smrti, ne bi li nas ona sačekala kao što je sačekala Popjea.
November 28, 2012
Monsieur Guillotin
Ce grand médecin
Que l’amour du prochain
Occupe sans fin …
Vrhunska priča koja prati Jean-Louis Popiera, jednog nevažnog građanina(ili možda ipak važnog) za vrijeme francuske revolucije. Puno referenci na stvarne povjesne događaje i osobe. Pekić pokazuje lik Popiera preko niza kontradikcija time prikazavši karakterno nedorečeni lik Popiera kao neku urbanu legendu čovjeka koji je jeo smrt.
Jako je bitna i tema (kritika) pravde koju Pekić preko tog lika i inteligento biranog povjesnog razdoblja ne vidi kao racionalnu.
Neki lijepi citati:
-''Ima ljudi čiji je život trag u vodi. Nevidljivi su, nečujni, nestvarni, bez otisaka u peščanoj pustinji čovečanstva. Ne znamo odakle su među nas došli, a kad odu, zašto su i kuda otišli''.
- ''Za naročitim osobinama kod Popiera ne treba tragati. Da ih je imao, sedeo bi na slami Conciergerieje, ne u pisarnici Revolucionarnog tribunala''
-''Moć je uvek sama. Za savetnika ima ona samo sebe i neograničenu veru u svoje pozvanje''
Ce grand médecin
Que l’amour du prochain
Occupe sans fin …
Vrhunska priča koja prati Jean-Louis Popiera, jednog nevažnog građanina(ili možda ipak važnog) za vrijeme francuske revolucije. Puno referenci na stvarne povjesne događaje i osobe. Pekić pokazuje lik Popiera preko niza kontradikcija time prikazavši karakterno nedorečeni lik Popiera kao neku urbanu legendu čovjeka koji je jeo smrt.
Jako je bitna i tema (kritika) pravde koju Pekić preko tog lika i inteligento biranog povjesnog razdoblja ne vidi kao racionalnu.
Neki lijepi citati:
-''Ima ljudi čiji je život trag u vodi. Nevidljivi su, nečujni, nestvarni, bez otisaka u peščanoj pustinji čovečanstva. Ne znamo odakle su među nas došli, a kad odu, zašto su i kuda otišli''.
- ''Za naročitim osobinama kod Popiera ne treba tragati. Da ih je imao, sedeo bi na slami Conciergerieje, ne u pisarnici Revolucionarnog tribunala''
-''Moć je uvek sama. Za savetnika ima ona samo sebe i neograničenu veru u svoje pozvanje''
November 2, 2013
Оригинална история, стил, лаконичен почти до ниво телеграма и интересен финал.
December 5, 2013
Да бе продал сюжета ли...
November 26, 2021
Гњида постаје Бог који дарује или узима живот уз мокрење и крчање стомака због несварног папира.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews