What do you think?
Rate this book
33 Любовни истории
200 pages, ebook
First published January 1, 2010
2 people are currently reading
30 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
May 30, 2013
Прочетох тази книга, защото имах нужда от нещо лековато, с което да си почина от сериозните. Или защото не можах да реша коя от десетината започнати да довърша и ми трябваше нещо, по-силно от приспивателно. Не, прочетох я, защото трябвало да си подбирам книгите според хороскопа, т.е. да са любовни, а пък на корицата на тази даже се мъдри 18+. Как да устоиш?!
Истината е, че не знам защо си я причиних и защо продължавах да търся бисерното зрънце. Около 2/3, опитите за фантастика и за срещи с Бога и вампирите, прелетях по диагонал. Не само не са моята бира, ами и (в прав текст) не струват. Всичко това, а и останалото в книгата, вече съм го чела много пъти. Само че на други места, написано много по-увлекателно, интригуващо и лишено от тези наивитет, предвидимост и начин на изразяване.
Истината е, че в тази любовна книга любов няма. Историите, набедени за такива, са много по-подходящи като съдържание и стил за "Лична драма" и за сайтовете за споделяне на душевни и телесни сърбежи, отколкото за книга с претенции. Без значение дали са разказани от името на пъпчив пубер или възрастен в носталгична криза. Разсъжденията за нещата от живота, съветите към дамите и господата и женските образи би трябвало да покажат богатия опит на личност от мачо през мутра до богат бизнесмен. Само че просто крещят "Гроздето е кисело".
Истината е, че едното от двете стихотворения в книгата (еротичното), е единственото, което си заслужава четенето. Останалото не бих го препоръчала на никого, който ми е симпатичен. Тишо пише интересни неща в блога си, харесвам повечето, но съжалявам - събраното тук е далеч от тях. Става за периодичен пълнеж на личен, любителски блог тип дневниче или за гореспоменатите места за споделяне, но не и за книга. Много измислено, измъчено, наивно, недоизпипано ...
Периодично чета съвременни български автори и когато попадна на не-графомани, наистина можещи да пишат, ги препоръчвам горещо, особено на хора, старателно бягащи от такива книги. Не всички се лъжат обаче и все повече ги разбирам. След тази вечер аз също не бих пробвала в близките година-две нервите си. Ако съвсем ми домъчнее за български автор, съм се заредила с Виктор Пасков. След него определено не остава гаден вкус от пропиляното време.
Истината е, че не знам защо си я причиних и защо продължавах да търся бисерното зрънце. Около 2/3, опитите за фантастика и за срещи с Бога и вампирите, прелетях по диагонал. Не само не са моята бира, ами и (в прав текст) не струват. Всичко това, а и останалото в книгата, вече съм го чела много пъти. Само че на други места, написано много по-увлекателно, интригуващо и лишено от тези наивитет, предвидимост и начин на изразяване.
Истината е, че в тази любовна книга любов няма. Историите, набедени за такива, са много по-подходящи като съдържание и стил за "Лична драма" и за сайтовете за споделяне на душевни и телесни сърбежи, отколкото за книга с претенции. Без значение дали са разказани от името на пъпчив пубер или възрастен в носталгична криза. Разсъжденията за нещата от живота, съветите към дамите и господата и женските образи би трябвало да покажат богатия опит на личност от мачо през мутра до богат бизнесмен. Само че просто крещят "Гроздето е кисело".
Истината е, че едното от двете стихотворения в книгата (еротичното), е единственото, което си заслужава четенето. Останалото не бих го препоръчала на никого, който ми е симпатичен. Тишо пише интересни неща в блога си, харесвам повечето, но съжалявам - събраното тук е далеч от тях. Става за периодичен пълнеж на личен, любителски блог тип дневниче или за гореспоменатите места за споделяне, но не и за книга. Много измислено, измъчено, наивно, недоизпипано ...
Периодично чета съвременни български автори и когато попадна на не-графомани, наистина можещи да пишат, ги препоръчвам горещо, особено на хора, старателно бягащи от такива книги. Не всички се лъжат обаче и все повече ги разбирам. След тази вечер аз също не бих пробвала в близките година-две нервите си. Ако съвсем ми домъчнее за български автор, съм се заредила с Виктор Пасков. След него определено не остава гаден вкус от пропиляното време.
October 17, 2017
Слагам 2 звезди заради откриващия разказ, който самият автор, очевидно, е прозрял, че е най-силното му творение, та го е разширил по-късно до роман. Доста вихрен като фантазия и сюжет, но безкрайно постен като стил, внушения и дълбочина.
Димитров пише с евтини клишета, плоско и разговорно - похвати, които не ме печелят като (по)читател.
Прелистих останалите разкази - като мъртви черупки на отдавна изчезнали морски твари са. Гледаш, има нещо, ама всъщност няма нищо.
Желая успех занапред на автора, нека не спира да чете и да пише, защото определено има и по-зле, особено откъм претенция, но за момента приемам подобни подборки като приятелско споделяне на мисли и истории, за които може да си затвориш ушите, а не като демонстрация на зряло писане.
Димитров пише с евтини клишета, плоско и разговорно - похвати, които не ме печелят като (по)читател.
Прелистих останалите разкази - като мъртви черупки на отдавна изчезнали морски твари са. Гледаш, има нещо, ама всъщност няма нищо.
Желая успех занапред на автора, нека не спира да чете и да пише, защото определено има и по-зле, особено откъм претенция, но за момента приемам подобни подборки като приятелско споделяне на мисли и истории, за които може да си затвориш ушите, а не като демонстрация на зряло писане.
February 24, 2020
Близки до нашата реалност. Интересни фантастични забежки. Аз оцених работата на автора с малка сума по epay и съм доволен от това!
September 19, 2018
Не е за всеки да пише разкази. Някои от тези бяха категорично твърде къси, но не от късите с важно послание, просто твърде къси, за да имат смисъл. Погледнах и другите коментари - явно сме единодушни читателите, че първият разказ е най-интересен. Като цяло с прискърбие заявявам, че по-голямата част от съдържанието на книгата е постно и разговорно и не по начина, който те кара да го усетиш като истински живот, ами като лоша литература. Трябваше да започна с някой от романите му, но уви. Идеите всичките имат такъв потенциал, но не са за разкази, поне не от този автор. Надявам се романите му да оправдаят позитивната нагласа на другите отзиви, обещавам да ги прочета обективно.
August 3, 2020
Първата история започна интересно-свърши в нищото. Следващите истории бяха разочарование. Прекалено различни, доста нелогични. Прочетох я в очакване на интересен разказ, но уви...
October 1, 2020
Като за неангажиращо четиво е добра :-)
August 18, 2013
На вашето внимание бих искал да представя друга книга на Тихомир Димитров, а именно - сборникът му с разкази "33 любовни истории". Книгата е уникална по няколко параграфа. Първо, това е дебютният сборник с разкази на автора - досега има издадени само романи. Второ, това е първата електронна книга, която се престрашавам да ревюирам в блога си. Не крия и никога не съм крил на моменти откровената си неприязън към електронните книги. Ако както една камара хора твърдят, че те са бъдещето, !@#$ туй бъдеще аз. Ще бъда честен в охарактеризирането си на електронните книги. В личната ми класация с отвратителни неща те стоят точно в средата на Рафта на Омерзението - вляво от тях са електронната цигара и безалкохолната бира, вдясно - пластмасовата елха и надуваемата жена. Тихомир обаче е много готин и като писател, и като човек (не толкова често срещащо се явление, колкото ми е иска) и ще уважа избора му да публикува творбите си само във виртуалния свят.
Този сборник съдържа в себе си сакралната бройка от 33 творби, в които любовта е намесена под една или друга форма. От една страна книгата ми се видя леко разпиляна - някои от творбите са разкази, други са стихотворения, някои са малко длъжки, други са прекалено късички, някои са фантастични, други реалистични. Първият разказ "Когато токът спря" веднага ме грабна и ми хареса наистина много, малко по-големият му обем позволява на автора да разгърне образите както си му е реда така, че наистина да си съпричастен към съдбата им. Краят обаче бе някакси твърде изненадващ, стройният реализъм на разказа се наруши от внезапен скок във фантастичното. Много бих искал да прочета продължението, определено има нужда от такова! Вторият разказ, "Мъжете са лесни" много ми напомни романът на Тихомир "Душа Назаем", феновете на книгата определено ще го оценят. Подобно чувство в мен предизвика и "Трябва да умреш, ако ти кажа".
Забавни и разпускащи са разкази като "Дао" и "Таен въпрос", силно хумористични, натуралистични, с много сленг. Размисъл будят фантастичните "В началото бе словото" и "Всичко или нищо". Вампирските хоръри "Ловецът" и "Влох" зарадваха тачещата ми мрака душица, ах защо нямаше повече такива... Класически издържаните "Нощна птица" и "Хапче срещу смърт" също заслужават да бъдат споменати. И накрая ще завърша със сериозната поредица "Дневниците на похотливия милионер", които макар на моменти да изказват твърде крайни и съмнителни постулати в голямата си част съдържат много истини за отношенията между мъжа и жената, както и парите, които ги свързват и за жалост играят голяма роля.
Няма да пропусна обаче да нахокам Тихомир за някои творби, които според мен нямаха място с посредствената си скучноватост в този иначе живичък сборник. Творби като "Аксиния", "Евнух", "Мравуняк" и още един-два подобни откровено не ми допаднаха. Но на целия фон смея да заявя, че сборникът си струва и ако вие също искате да го прочетете, можете да го направите ето тук. Сайтът е много удобен - при израз на добра воля може да платите някаква сума към автора, при липса на такава да прочетете книгата безплатно. Пък ако нещо се опетлаете - от личния сайт на автора можете да я даунлоуднете.
П.С. С риск да подразня читателите и да разводня ревюто с плюнки по адрес на е-книгите, тази система ("те-ти-тая-електронна-книга-безплатно-чети-аз-съм-автора-пък-ако-искаш-да-ме-подкрепиш-преведи-на-тая-сметка-колкото-ти-се-откъсне-от-сърцето") буди в мен само и единствено скептицизъм. Лошият навик, който ние българите сме придобили, а именно всичко което намерим в Мрежата да е безплатно и да не заслужава парите ни обрича подобно начинание на неуспех. Просто не сме и май няма и да се научим да даваме пари за нещо, което не можем да го пипнем с ръчица и изпробваме на вкус. Особено пък книгите - щом всеки може безконтролно да публикува в Интернет и да не се следи за качеството на творбите, как да подхванеш и да търсиш бисерите в бунището? Но дори да пропусна покрай ушите си идиотското твърдение, че заради книгите горите измират (всъщност разходното перо "Книгопечат" в световното потребление на хартия заема някъде около 1%), няма да се уморя да повтарям, че да чета книга от екран за мен е като да ближа сладолед през стъклена чаша. И не съм единствен в хедонистично-епикурейско-сакралното си отношение към книгите. Виж, остана ли последен на света, сигурно ще чета електронни книги, няма да имам избор.
Но дотогава - е-книгите да си стоят горе на рафта.
Между безалкохолната бира и надуваемата жена.
Този сборник съдържа в себе си сакралната бройка от 33 творби, в които любовта е намесена под една или друга форма. От една страна книгата ми се видя леко разпиляна - някои от творбите са разкази, други са стихотворения, някои са малко длъжки, други са прекалено късички, някои са фантастични, други реалистични. Първият разказ "Когато токът спря" веднага ме грабна и ми хареса наистина много, малко по-големият му обем позволява на автора да разгърне образите както си му е реда така, че наистина да си съпричастен към съдбата им. Краят обаче бе някакси твърде изненадващ, стройният реализъм на разказа се наруши от внезапен скок във фантастичното. Много бих искал да прочета продължението, определено има нужда от такова! Вторият разказ, "Мъжете са лесни" много ми напомни романът на Тихомир "Душа Назаем", феновете на книгата определено ще го оценят. Подобно чувство в мен предизвика и "Трябва да умреш, ако ти кажа".
Забавни и разпускащи са разкази като "Дао" и "Таен въпрос", силно хумористични, натуралистични, с много сленг. Размисъл будят фантастичните "В началото бе словото" и "Всичко или нищо". Вампирските хоръри "Ловецът" и "Влох" зарадваха тачещата ми мрака душица, ах защо нямаше повече такива... Класически издържаните "Нощна птица" и "Хапче срещу смърт" също заслужават да бъдат споменати. И накрая ще завърша със сериозната поредица "Дневниците на похотливия милионер", които макар на моменти да изказват твърде крайни и съмнителни постулати в голямата си част съдържат много истини за отношенията между мъжа и жената, както и парите, които ги свързват и за жалост играят голяма роля.
Няма да пропусна обаче да нахокам Тихомир за някои творби, които според мен нямаха място с посредствената си скучноватост в този иначе живичък сборник. Творби като "Аксиния", "Евнух", "Мравуняк" и още един-два подобни откровено не ми допаднаха. Но на целия фон смея да заявя, че сборникът си струва и ако вие също искате да го прочетете, можете да го направите ето тук. Сайтът е много удобен - при израз на добра воля може да платите някаква сума към автора, при липса на такава да прочетете книгата безплатно. Пък ако нещо се опетлаете - от личния сайт на автора можете да я даунлоуднете.
П.С. С риск да подразня читателите и да разводня ревюто с плюнки по адрес на е-книгите, тази система ("те-ти-тая-електронна-книга-безплатно-чети-аз-съм-автора-пък-ако-искаш-да-ме-подкрепиш-преведи-на-тая-сметка-колкото-ти-се-откъсне-от-сърцето") буди в мен само и единствено скептицизъм. Лошият навик, който ние българите сме придобили, а именно всичко което намерим в Мрежата да е безплатно и да не заслужава парите ни обрича подобно начинание на неуспех. Просто не сме и май няма и да се научим да даваме пари за нещо, което не можем да го пипнем с ръчица и изпробваме на вкус. Особено пък книгите - щом всеки може безконтролно да публикува в Интернет и да не се следи за качеството на творбите, как да подхванеш и да търсиш бисерите в бунището? Но дори да пропусна покрай ушите си идиотското твърдение, че заради книгите горите измират (всъщност разходното перо "Книгопечат" в световното потребление на хартия заема някъде около 1%), няма да се уморя да повтарям, че да чета книга от екран за мен е като да ближа сладолед през стъклена чаша. И не съм единствен в хедонистично-епикурейско-сакралното си отношение към книгите. Виж, остана ли последен на света, сигурно ще чета електронни книги, няма да имам избор.
Но дотогава - е-книгите да си стоят горе на рафта.
Между безалкохолната бира и надуваемата жена.
December 11, 2010
Това беше първата книга, която изчетох изцяло на мобилния си телефон. От същия автор съм чел като цяло нелошата му първа книга, която също издишаше в детайлите и стила въпреки относително добрата фабула. В настоящата книга има 2-3 попадения (разказите за Студентски град), останалото, особено "научната фантастика", "вампирските" разкази и "спомените на похотливия милионер" си е чиста графомания.
March 1, 2015
Първият разказ е доста приятен и обещаващ. За съжаление останалите не успяха да ме докоснат и останах по- скоро разочарована...
July 20, 2015
Българските автори не спират да ме разочароват. Потресаващо тъпи разкази, беден речник и предимно цинизъм в най-елементарен вид.
December 25, 2021
33 фантасмагории 😁😁😁
May 30, 2015
Първият разказ беше много добър, но следващите не.
June 3, 2017
В някои от разказите има интересни метафори...
Displaying 1 - 13 of 13 reviews