星期四

by Zdravka Evtimova, 兹德拉夫科·伊蒂莫娃, 林玮丰 (Translator)

身材奇胖的莫妮是位富家女，在受够了一周中精英男士的为了金钱的追求后，在星期四能躲进一个普通男孩的臂弯，享受片刻纯粹的爱情；绝望主妇贝奇，在星期四接受丈夫的凌辱和施舍，按摩是她唯一能够获取肉体满足的途径；家境贫寒的大学生迪，形容秀美手指纤长，靠着替有钱主顾按摩维持学业生计，饥饿令她在爱情面前受尽屈辱；性格泼辣爽利的酒吧女郎诺拉，铤而走险设计周旋于富有男人之间，为家里的双胞胎兄弟赚取学费，而兄弟俩却在某一个清晨不辞而别，远赴异乡谋生……

地球上的星期四，对这几个女人来说，面对的考验不同，但心中的愁绪焦虑却是相似的……

202 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

English transliteration of Здравка Евтимова.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Ужас някакъв, нямам никакво желание да дочитам тази елегия за модерната пернишка човешка клоака…

Няколко разказа на авторката публикувани в списание "Съвременник" ми харесаха, но това тук е абсолютно нечетивно! 🤨

[123 · Rating 2 out of 5]

За мен тази книга беше истинско мъчение. Колкото и да се опитвах да я дочета просто не успях.

[Bistra Ivanova · Rating 2 out of 5]

ама че гнусна книга! каква гротеска - не бяха истински героите, всичко беше изкривено и нарочно направено максимално отблъскващо. но няма какво да възклицавам - бедността е гнусна, унизителна, страшна. действието на книгата се развива в наши дни в българия и идеята е чрез контраст да се покаже най-грозната бедност на едни и най-празното незаслужено охолство на други.

много трудно я прочетох, бръчех нос почти през цялото време и исках да я зарежа. всичко в нея беше ужасно отблъскващо. и ми стана страшно като си помислих колко на брой хартийки ме отделят от въпросната Бедност - не говоря за това (временно) да ти се наложи да се лишиш от малките и големите си разточителни удоволствия, говоря за това безработни възрастни мъже да си взимат назаем два, пет, осем лева и тези пари да значат нещо!

празнота голяма в душите на хората.

[Ais · Rating 4 out of 5]

Не е лесно да се чете Здравка Евтимова. И не е лесно да се харесат нейните книги. Атмосферата на тази черна, изкривена до уродливост, и вярвам, не самоцелна безизходица, която авторката описва, мен ме грабва всеки път.

[Rostislav · Rating 5 out of 5]

За първи път попадам на съвременна българска проза в която теми обвързвани с периодите "преходът" или "соца" (за вторият споменат тук, в книгата не се говори) не са главният герой а само фон/поддържаща роля на иначе безупречно изградените герои, които Здравка Евтимова така умело е описала. Няма значение дали действието се развива в Перник и София, или пък някъде в Парагвай, основата на романа лежи върху плещите на титаните жени - Бети, Деси, Нора и Мона. Всяка от които живее силно, без значение съдбата си.

Романът първоинстинктно е черно-бял, няма междинни тонове и цветове. В последствие разбираш как плавно ни показва и напомня, че в бялото всъщност се съдържат всички цветове. Както, и че черното е противоположността без която бялото се обезсмисля.

Не се съгласявам с повечето рецензии написани тук, че книгата е трудна за четене. Прочетох я на един дъх. Трудна е за преглъщане, но това не я прави по-малко интересна и заслужаваща внимание. Във всеки случай ако си търсите нещо леко и развлекателно, по-добре я подминете.

[Sirma Andonova · Rating 5 out of 5]

Обичам Здравка Евтимова, но четенето на тази книга е едно от най-гадните неща, които са ми се случвали. И не заради печалната действителност, пропита от смрад, безнадеждност и безизходица, а защото всячески унижава човешкият дух и женствеността.