What do you think?
Rate this book
Задочни репортажи за България, том 2
От 1975 г. до 1978 г. Георги Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио Свободна Европа. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на репортажите става възможно едва през 1990 г. Награден е посмъртно (2000 г.) с орден "Стара планина" - първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".
514 pages, Paperback
First published January 1, 1981
16 people are currently reading
170 people want to read
About the author
Georgi Markov
51 books89 followersGeorgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
June 1, 2021
Крайно време е "Задочните репортажи" да влязат в учебните програми
February 10, 2016
Задължителна!
Велик Георги Марков!
Велик Георги Марков!
March 15, 2025
Ако искате да разберете съвременна България, прочетете тази книга!
Ако искате да намерите зародиша на днешния роден манталитет, поведение и морал, както на масата от граждани, така и на политиците, ще го откриете именно в дълбокия Социализъм на БКП и СССР. Там, където просъществувалото векове в България човешко достойнство, е срещнало угодничеството на режима и е умряло в мълчание в името на малко власт.
За пореден път се убеждавам, че Социализмът е бил абсолютно престъпление срещу народа - както нашия, така и всички други, които е успял да хване в клопките си. Георги Марков го показва недвусмислено в "Задочните репортажи" и заплаща с живота си за непремирението си.
Част от темите, които се обсъждат в том 2:
- Какво означава да си жена в социалистическа държава?
- Какво означава да си вярващ в социалистическа държава?
- Как преминава учебният процес и на какво те учи всъщност?
- Как се взима решението да имаш или не дете?
- Как цензурата служи на режима?
- Как преминава една среща с Тодор Живков?
- Как прелива чашата на поносимостта?
Ако искате да намерите зародиша на днешния роден манталитет, поведение и морал, както на масата от граждани, така и на политиците, ще го откриете именно в дълбокия Социализъм на БКП и СССР. Там, където просъществувалото векове в България човешко достойнство, е срещнало угодничеството на режима и е умряло в мълчание в името на малко власт.
За пореден път се убеждавам, че Социализмът е бил абсолютно престъпление срещу народа - както нашия, така и всички други, които е успял да хване в клопките си. Георги Марков го показва недвусмислено в "Задочните репортажи" и заплаща с живота си за непремирението си.
Част от темите, които се обсъждат в том 2:
- Какво означава да си жена в социалистическа държава?
- Какво означава да си вярващ в социалистическа държава?
- Как преминава учебният процес и на какво те учи всъщност?
- Как се взима решението да имаш или не дете?
- Как цензурата служи на режима?
- Как преминава една среща с Тодор Живков?
- Как прелива чашата на поносимостта?
August 4, 2022
Корицата на втория том на Задочните репортажи (изд. „Сиела“, 2016) успя да ме заблуди да очаквам нещо по-различно от онова, което бях прочел досега в първия. Стилизираното изображение на лондонския Tower Bridge подсказваше, че Марков ще разкрие нещо от живота си в чужбина, но очакванията ми не се оправдаха. Ако в първата книга у мен постоянно се бореха възхищение и съмнение, то сега аз предпочетох да се оставя в много по-голяма степен на литературния талант на автора да разказва интересни истории по неповторимо забавен начин. Продължавам да си мисля, разбира се, че няма как всички те да са се случили на един и същ човек, че Марков ги е поукрасил, ако не и почти изфантазирал (поне най-абсурдно звучащите). На много от тях едва ли е бил дори пряк свидетел. Дочул ги е оттук-оттам и е решил да ги предаде към читателя, защото си заслужават да бъдат разказани. Дали са се случили точно по този начин, това едва ли е чак толкова важно. Соц куртизанката Любка, с която останалите работнички в завода се саморазправили, досущ като Моника Белучи във филма „Малена“, защото била прелъстила съпрузите им; зловонният хълм на пречиствателната станция, до който никой не смеел да припари и поради тази причина станал свърталище на цяла плеяда странни птици и бегълци от вниманието на властите; овчарят рекордьор, който си надянал въжето, слушайки за красивите жени от Варшава; честната Ирина, която накрая била осъдена за присвояване; полковникът радиожурналист, на когото му паднал балкон на главата и това довело до неочакван катарзис; зачисленият като основно средство кон, който нямало как да бъде бракуван след смъртта си, защото основните средства не можели да умират – само да бъдат бракувани; организираното бягство на лудите с автобус… Историите са много и в повечето от тях има някакъв елемент на неправдоподобност. Като в историята за играчките-бомби, които злите американци били хвърляли над София (няма я в книгата) и това довело до много откъснати детски ръчички – половината българи от онова време се кълнат, че е самата истина, останалите – че е пълна измишльотина. При всички случаи границата между историчност и литература в Репортажите на Марков е много тънка. Авторът е изцяло на страната на онази България, която комунизмът е заличил с кървавия си юмрук почти без остатък. Идеализира я безусловно и в същото време ломи безпощадно всичко или почти всичко от епохата, в която живее. При по-сериозен анализ обаче, се усещат и моменти, където тезите на Марков олекват, стига да желаем да си го причиним, от което неминуемо би пострадала литературната стойност на книгата. На едно място например Марков привежда като довод за нивото на престъпност по време на соца постоянно пълните съдилища, а само след няколко страници яростно громи несправедливия български съд, обвинявайки го едва ли не във всички злини на света. На друго място се възмущава от отвратителните личностни и професионални качества на свой колега от СБП, а по-нататък се изказва далеч по-ласкаво за него или поне без предишния патос. Живков на едно място е прост и ограничен, на друго – мъдър и човечен. На кое да вярва читателят в такъв случай? Историята, която Марков създава едва ли е обективната, но това е неговият поглед, а той е много ценен. В крайна сметка истината никога не е само една, както казва полковникът, на чиято глава бил паднал балкон. Истината на Марков е част от истината. Може би по-голямата част. Сглобена с истината на другите, тя може би е в състояние да ни приближи малко повече до онази единствена и чиста, но илюзорна истина, към която всички така отчаяно се стремим. Съмнението. Тази неповторима способност на човешкия ум!
November 22, 2010
Подкрепям това, което Васил и Пейо казаха - тази книга е абсолютно задължителна и трябва да се изучава още в училище.
December 28, 2018
И двата тома са история,която всеки би трябвало да прочете,за да опознае онова време с всичките парадокси и цялата демагогия.
April 21, 2022
Някак тематично, някак в крак с обстановката и някак в противовес на русоробията струяща от "политическия" ни "елит", я прочетох
Репортажите са страхотни, брутални, живи, грозни, кървящи, срамни и много, много задължителни за четене. Отгръщах всяка следваща страница с все по-приковано внимание, с онзи интерес с който дете чопли раната си - знаех, че ще боли, че ще е грозно, но въпреки това продължавах напред, защото исках да знам до къде може да стигне един античовешки режим.
Едно е да четеш документалистика за тази черна епоха от българската история и съвсем друго - написаното от Марков. Марков хваща всички характерни неща за соца и ги облича в литература. Дава лица на номенкатурчиците, чантаджиите и жалките душици жадни за власт. Прави ги личности. Описва хората, които нямат права в рая на равноправието. Вкарва „нормалното“ от тази епоха в случки от живота на обикновени хора, които ги обричат за цял живот на нечовешко отношение. Едно е да знаеш, че хората не са получавали паспорти, за да се наказват невъзвращенците, но е съвсем друго, когато тази история е вмъкната в трагичните одежди на една възрастна жена, която вече не помни, колко пъти е получавала отказ и въпреки, че знае, че е безнадеждно, продължава да опитва, защото иска да види дъщеря си и внучката си, за която плете чорапи, които никога няма да подари. И още по-грозна въздействаща е причината за отказа, изречена от устата на милиционер.
Това е свидетелство за един строй издигнал в култ кухи фрази, фалшиви герои и псевдоморал. Строй който претендира, че заличава всяко класово деление и неравенството между хората, а всъщност създава едно кастово общество, на което дори индийското може да завиди по рестрикции и обреченост.
И колкото и странно да звучи всъщност Марков се старае да е обективен. Прави разлика межди ония идеалисти, които са загинали преди 09,09,44 и блюдолизците слезли от планините, за да се настанят в жилищата на буржоазията и самите те да се превърнат в новата привилегирована класа.
Разказва за пълното убиване на културата и нейното оковаване в служба на идеологията и партията. За заличаването на таланта, за сметка на на удобните и в най-добрият случай посредствени творци, а в масовия - обикновени но верни на партията некадърници.
Разбрах и от къде е вдъхновен сценария за "Опасен чар".
И всичко това е облечено в безспорния литературен талант на Марков, които дава лице на тази епоха. Лице отвъд лозунга и пропагандния плакат. Истинското лице на посредствеността издигната в култ.
Репортажите са страхотни, брутални, живи, грозни, кървящи, срамни и много, много задължителни за четене. Отгръщах всяка следваща страница с все по-приковано внимание, с онзи интерес с който дете чопли раната си - знаех, че ще боли, че ще е грозно, но въпреки това продължавах напред, защото исках да знам до къде може да стигне един античовешки режим.
Едно е да четеш документалистика за тази черна епоха от българската история и съвсем друго - написаното от Марков. Марков хваща всички характерни неща за соца и ги облича в литература. Дава лица на номенкатурчиците, чантаджиите и жалките душици жадни за власт. Прави ги личности. Описва хората, които нямат права в рая на равноправието. Вкарва „нормалното“ от тази епоха в случки от живота на обикновени хора, които ги обричат за цял живот на нечовешко отношение. Едно е да знаеш, че хората не са получавали паспорти, за да се наказват невъзвращенците, но е съвсем друго, когато тази история е вмъкната в трагичните одежди на една възрастна жена, която вече не помни, колко пъти е получавала отказ и въпреки, че знае, че е безнадеждно, продължава да опитва, защото иска да види дъщеря си и внучката си, за която плете чорапи, които никога няма да подари. И още по-грозна въздействаща е причината за отказа, изречена от устата на милиционер.
Това е свидетелство за един строй издигнал в култ кухи фрази, фалшиви герои и псевдоморал. Строй който претендира, че заличава всяко класово деление и неравенството между хората, а всъщност създава едно кастово общество, на което дори индийското може да завиди по рестрикции и обреченост.
И колкото и странно да звучи всъщност Марков се старае да е обективен. Прави разлика межди ония идеалисти, които са загинали преди 09,09,44 и блюдолизците слезли от планините, за да се настанят в жилищата на буржоазията и самите те да се превърнат в новата привилегирована класа.
Разказва за пълното убиване на културата и нейното оковаване в служба на идеологията и партията. За заличаването на таланта, за сметка на на удобните и в най-добрият случай посредствени творци, а в масовия - обикновени но верни на партията некадърници.
Разбрах и от къде е вдъхновен сценария за "Опасен чар".
И всичко това е облечено в безспорния литературен талант на Марков, които дава лице на тази епоха. Лице отвъд лозунга и пропагандния плакат. Истинското лице на посредствеността издигната в култ.
May 8, 2023
Ако трябва да напиша точно какво мисля, сигурно ще ме баннат за непристоен език. 😁
Четете и мислете. Тия трябва да се изучават заради осакатявенето на собствения си народ.
Не искам да мисля след 33-45г какво ще оставим на децата си.
Четете и мислете. Тия трябва да се изучават заради осакатявенето на собствения си народ.
Не искам да мисля след 33-45г какво ще оставим на децата си.
October 12, 2022
Дисекция на недъзите и дивотиите на социалистическа България, втора част. Каквото важи за първата част, важи и тук. Лошото е, че периодът, който обхващат репортажите, е до 1969та, а немалко от описаното е валидно и за след това, та чак до днес...
October 5, 2025
Тази книга хваща за гърлото и стиска с усещането, че мотивите и управляващите са същите, както и управляваните. 🫤
December 16, 2021
Затвърдих мнението си, че ,,Задочни репортажи за задочна България” е задължителна книга. Вторият том ми беше още по-интересен от първия. Изключително актуална книга.
March 11, 2017
Социалистическа България е представлявала блато от несвобода, непродуктивност, посредственост и лицемерие. „Задочните репортажи…“ великолепно описват неговата воня. Всяко есе разкрива нова страна на тогавашната действителност. Обяснява протичащите в нея процеси и изграждащите и поддържащите я механизми. Вярвам на Репортажите, защото в тях нищо не е оставено на вярата – всяко твърдение е обосновано много убедително с точен и разбираем език. Вярвам им и защото те напълно съвпадат с впечатленията на преживелите социалистическа България. На онази част от тях, които ценят свободата и честността и ненавиждат привилегиите, подлизурството и липсата на кураж и желание да поемеш отговорност за собствения си живот. Репортажите са от онези книги, които трябва да слагаме в ръцете на децата ни. За тяхно и за неше добро.
June 14, 2020
Като студент я харесвах повече. Натрупвайки житейски опит обаче сега намирам част от идеите за откровенно пропагандни и недобре аргументирани. Далеч от образци на дисидентската литература като Солженицин например.
August 20, 2022
Невероятна, колкото и том 1! Задължителна за четене. Строго препоръчвам на млади хора, които залитат към комунизма. В голяма степен връзкарството и шуробаджанащината идва от тогава и за съжаление така дълбоко се е вкоренила в манталитета ни, че се е запазила и до днес. Мога да напиша изключително много неща, но според мен е добре да прочетете и двата томакнига, защото са изключително съдържателни. Историите, които Марков споделя показват много добре какво е комунизма - тотален регрес във всяко едно отношение, разединение, липса на нормални човешки права или свободи и тоталитаризъм. Не случайно в държавите, в които има комунизъм в съвременният свят са едни от най-изостаналите по множество критерии и най-важното - хората живеят зле. Не просто са материално бедни, но и прекарват целият си живот под натиск и страх.
Младите, които искат да има комунизъм просто не са чели достатъчно и за съжаление вярват на жалка пропаганда, с която са промити мозъците на нашите баби и дядовци и са накарани да смятат, че мизерният живот, който са водили преди години е бил изключително прекрасен. Разбирам защо някои хора харесват комунизма обаче. Това са дребни душици, посредственици, които не обичат да се трудят по много, да четат и да се развиват постоянно, затова и искат всички други да са като тях. Мързеливи, завистливи и посредствени. Комунизмът позволява именно това. Най-големият застъпник на комунизма - Киро Брейка е олицетворение на това, за което говоря. Нискоинтелигентен, необразован тарикат, правил схеми цял живот и водил проститутки по Испания, за да прави лесни пари, щото с учене не става. Ще продължавам с книгите за комунизма, защото до скоро съм бил абсолютно невеж по тази тема и ме е срам от това. Като за край ще ви споделя един мой любим цитат от книгата:
“Догматичното мислене е не само крепостта, зад която се крие назадничавият ум, но преди всичко крепостта, зад която са спасени всички некадърници.”
5/5!
Младите, които искат да има комунизъм просто не са чели достатъчно и за съжаление вярват на жалка пропаганда, с която са промити мозъците на нашите баби и дядовци и са накарани да смятат, че мизерният живот, който са водили преди години е бил изключително прекрасен. Разбирам защо някои хора харесват комунизма обаче. Това са дребни душици, посредственици, които не обичат да се трудят по много, да четат и да се развиват постоянно, затова и искат всички други да са като тях. Мързеливи, завистливи и посредствени. Комунизмът позволява именно това. Най-големият застъпник на комунизма - Киро Брейка е олицетворение на това, за което говоря. Нискоинтелигентен, необразован тарикат, правил схеми цял живот и водил проститутки по Испания, за да прави лесни пари, щото с учене не става. Ще продължавам с книгите за комунизма, защото до скоро съм бил абсолютно невеж по тази тема и ме е срам от това. Като за край ще ви споделя един мой любим цитат от книгата:
“Догматичното мислене е не само крепостта, зад която се крие назадничавият ум, но преди всичко крепостта, зад която са спасени всички некадърници.”
5/5!
August 1, 2020
Жалко е, че не сме изучавали тази книга в училище. Би отворила очите и помогнала на много хора да излекуват носталгията си по бай Тошо и социализма.
Добре описани са процесите в обществото по време на Съветската окупация на страната след Втората Световна война. Болезнено е да прочетеш за мащабите на разрухата, погазването на българската култура и подчиняването на цялата държава под волята на съветските чиновници. Това, което ми направи силно впечатление, са образите на много дойстойни българи, които въпреки режима са съхранили много от ценностите си от времето преди да станем Народна република.
Добре описани са процесите в обществото по време на Съветската окупация на страната след Втората Световна война. Болезнено е да прочетеш за мащабите на разрухата, погазването на българската култура и подчиняването на цялата държава под волята на съветските чиновници. Това, което ми направи силно впечатление, са образите на много дойстойни българи, които въпреки режима са съхранили много от ценностите си от времето преди да станем Народна република.
August 28, 2024
Изключително провокативна и замисляща книга, много по-интригуваща от част 1 и определено по-земна и не чак толкова емоционална. Истинска непрежалима загуба за България е убийството на Георги Марков ...
September 16, 2022
Неоспоримо по-добрата нехудожествена версия на Джеймс Джойс.
November 8, 2022
Ще остане дълго време в мислите ми тази книга...
June 16, 2023
По-добра и от първата. Искам да съм Георги Марков като порасна...
April 7, 2024
Страхотна книга, трябва да се изучава в училище!
April 28, 2025
Не знам защо, но репортажите във втори том са много много по-слаби.
May 20, 2017
Ако можех да накарам всеки задължително да прочете една книга в живота си, то тя определено е „Задочни репортажи за задочна България“
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
March 12, 2024
И двата тома са прелюбопитни и голямо удоволствие за четене. Безценни разсъждения за зората и за зрелия комунизъм. Реалностите от онова време пресъздадени с изключителен талант, както може би никой друг не би могъл да го направи. Привилегия и задължително четиво за всеки с интерес към съвременна българска история.
August 24, 2014
Без думи...скърбя за загубата на този невероятен писател. Твърде рано си е отишъл...поглъщам репортажите и потъвам във времето на моите родители, какъв тъмен период само, война в мирно време. Задължително четиво!
January 8, 2025
Двете книги от поредицата са много добри! Истинското лице на Соца, но такава каквото малко хора го помнят! Препоръчвам за всеки българин, но най-вече за тези, които си спомнят с умиление "колко хубаво беше по Байтошово време".. Дано стават все по-будни и да осъзнаят в какъв ад сме били..
Displaying 1 - 25 of 25 reviews