"Фондацията", особено ако разгледаме цялата поредица като една книга, е една от най-великите истории, разказвани някога. Базирана на падането на Римската империя, тя впечатлява с няколко неща. Първо с измислената, но невероятно реалистична наука ПсихоИстория, която комбинира математика, статистика, история и психология, за да предсказва и управлява поведението на големи групи хора. Второто - с мащаба и размаха, с които се развихря въображението на Азимов. Над 1000 години като време и половината галактика като пространство са фона, на който се развива сюжетът. И третото нещо, което поразява, са множеството истории и герои. От дребни и обикновени до политици и военни. Някои от тях знаят, други само се досещат, а трети дори не подозират за ролята, която решенията им ще играят в оформянето на бъдещето на човешката цивилизация.
И само за финал - едно от най-гениалните прозрения на автора - Нулевия закон на Роботиката, който няма нищо общо нито с роботи, нито с технологии. Отделните личности, общества и дори цели цивилизации, винаги ще имат различни, и често противоречиви интереси. Всяко действие ще помага на едни и ще пречи на други. Единственият начин е да се разглежда Вселената като един огромен организъм, и да се действа така, че тя да просперира.