Пандора в Конго

by Albert Sánchez Piñol, Мариана Китипова (translator)

Англия, 1914-а година. Томас Томсън, начинаещ писател и „литературен негър“, получава поръчка да напише историята на затворник, който очаква да бъде съден за убийството на двама английски аристократи по време на безумна експедиция за диаманти в конгоанската джунгла. Така се ражда разказ за удивителното пътешествие към сърцето на мрака, където случаят и алчната им природа изправят героите пред непозната, враждебна раса. Авторът описва пътуването към една фантастична „долна земя“ с изключително майсторство, като ангажира всичките ни сетива и държи в напрежение до последната минута, за да ни поднесе напълно неочаквана развръзка. Книгата съчетава различни жанрови елементи - на класическия приключенски роман, на фантастиката и романа на ужасите, но също и на любовния и криминалния роман. И всичко това - поднесено със забележително чувство за хумор.

Genres: Fiction, Fantasy, Adventure, Historical Fiction, Mystery, Africa, Spain

368 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Albert Sánchez Piñol was born in Barcelona in 1965 and is an anthropologist and writer. His writing has appeared in several journals, and Cold Skin is his first novel. Already translated into fifteen languages, it won the Ojo Critico Narrativa prize on its original publication in Catalan in 2003.

Reviews

[Ioana · Rating 5 out of 5]

Once in a while, I am possessed by the desire to read something truly bizarre, brilliant and yet slightly inscrutable, a book that is so … creative and unique that it cannot help but expand one’s consciousness. I’ve found it quite difficult to come across such books –first, there’s just not that many of them written, and those that are, usually exist as hidden gems that rarely surface on my media feeds.

It is in this spirit that I one day came across and acquired Pandora in the Congo. The cover [retro mock-(post)-colonial?], the description [a story written by a ghostwriter of a ghostwriter of a ghostwriter], even the original language [Catalan]—suggested a humorous political critique, a dazzling adventure story, quirky worlds/characters and strange twists of plot.

To my absolute delight, Sánchez Piñol trippy novel proved as off-beat and as Daliesque as I had been craving. Pandora in the Congo is:

* an absurdist critique of race and colonialism by way of a parody of ‘traditional’ narratives (such as The Heart of Darkness)

* an homage to classic science fiction and a playful but also subtly mocking imitation of Wells and Verne

* an adventure story, a love story, a mystery, a sci-fi/fantasy tale, or perhaps just a pretense at being a bit of each of these

* a uniquely inventive meta-narrative that in the form of a story that questions itself as a story. The book is (a supposedly true) account of an accused murderer told by a ghostwriter of a ghostwriter of a ghostwriter hired by the lawyer of the accused. And that is just the beginning of a mind-bending ride through a fabulously confabulated tale that blurs boundaries between “reality” and other realms.

Pandora is sadly probably not for everyone, which is why, I imagine, it remains relatively under-appreciated. Still, I highly recommend it to anyone in the mood for a strange, unsettling, thought-provoking, smart and humorous post-colonial sci-fish epic that mocks colonial epics and the constructs to which they adhere. Because, perhaps you will be in that mood someday.

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Магнетична книга, която не може да бъде сложена в жанрови рамки. Истории в историята- заплетени, интригуващи, мистериозни, приключенски, фантастични, с криминален елемент, с хаплив хумор и сърдечни трепети.
Ако книгата не ми беше препоръчана, надали щях да й обърна внимание. А това щеше да е голям пропуск.
Пиньол разказва увлекателно и успява да задържи вниманието. Авторът изгражда първоначално мрежа за писане на новели, в която са замесени толкова лъжливи и фалшиви елементи, че е истинско предизвикателство да бъде разгадана и разплетена. И в сърцето на тази мрежа спуска главния герой, Томас Томпсън- ентусиазиран млад писател, който е съгласен да пише дори като наемник, само и само да се почувства удовлетворен, че неговите мисли оживяват на страниците, макар и на тях да стои нечие друго име. Точно тези събития обаче въвеждат Томи в ситуация, която ще се окаже един от най- големите и интригуващи шансове в живота му.
Пиньол се заиграва много изкусно с думите и това разведрява на пръв поглед нагнетената атмосфера. Преводът също е майсторски изпипан и в него открих думички и фрази, които определено звучат закачливо, като например "сводник на словесността", хихи.

Забележителна книга. Заслужава си и то много.


======

" Целта на щастието е да го предаваш на други"

" Който няма доводи се подчинява на този, който има приумици. "

" Покрусата на един човек трябва да е самотен акт, също като смъртта му. Когато един човек пада, когато се проваля, той трябва да бъде далече от бездушната публичност. Едно привидно поражение обаче може да бъде и успех, защото понякога хората спасяват достойнството си поради самия факт, че са се опитали да го спасят."

" ...Няма безнадеждни ситуации, има само хора без надежда.“

" Кой е казал, че любовта е красива? Любовта е преди всичко могъща. Любовта може да изкриви морала ни, също както една желязна греда, толкова твърда и здрава, се огъва в пещта."

[Carmo · Rating 4 out of 5]

Eis o que este livro me ensinou: as mentiras são tão mais credíveis quanto mais elaboradas e estapafúrdias forem.
Levou-me de volta às gloriosas aventuras Vernianas ( vem de Júlio Verne para quem é deste século), recordou-me os tempos em que acreditava piamente que bastava dar um pontapé numa pedra para desencantar um homenzinho verde.
Demorei tanto tempo a ler as últimas vinte páginas, como as quatrocentas que haviam ficado para trás. É que a dada altura começa a subir o pano sob este convincente cenário... e as nossas ilusões ... uma a uma...pof, pof, pof...

Mesmo assim, é do melhor que há para entreter.

[Jess · Rating 5 out of 5]

I'll be honest. When I first picked this up, I was intrigued but not overwhelmingly excited about reading it.

And then I started. Within seconds, I was hooked. The protagonist's name is Thomas Thomson, which immediately sets up a tone of whimsy and sort of naivety, which is exactly how the protagonist portrays himself. All one needs to know is Mr. Thomson was the ghostwriter of a ghostwriter of a ghostwriter and that leads him to a position working for a barrister writing the story of a prisoner awaiting trial.

Throughout the course of the story, the reader begins to wonder who is telling the truth and questioning the outrageousness of the story the prisoner tells and Mr. Thomson relays. By the time I reached the middle of the book, I was completely absorbed in the story taking place both in the Congo and England.

Strangely enough, Mr. Thomson's story evokes a bit of Joseph Conrad's Heart of Darkness - whether or not that was intentional, I do not know, but I certainly saw some parallels.

All in all, I was completely absorbed by this book. Upon completion, I put it down and simply sat there, digesting everything I had read. It's rare that I experience that sort of "Wow" moment, but Pandora in the Congo certainly does that much and more. I'm surprised it's not all over the New York Times Best Seller list - though I look forward to reading more from this author for sure.

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Тази книга бетонира Пиньол сред любимите ми автори. Имам една-две забележки (примерно прекалената прилика на някой сцени с подобни в Хладна кожа), но определено застава на емоционално-нерационалните пет звезди.
Вътре има всичко. Топлотата на юношеските приключенски романи, суровата екстраполация на хоръра, рационалните наблюдения на адвокатския трилър,общочовешките обобщения на фантастиката и сатиричната откровеност за писателския занаят.
Накратко:
Томас Томпсън е треторазряден писател-роб, който получава офертата на живота си. Той трябва да разкаже историята на затворник, чакащ най-тежкото наказание. Самата история се оказва феноменална и Томпсън избухва на книжния пазар, а затворникът... не няма да ви разказвам, само ще добавя, че фикцията се преплита, за бонус, с една реалистична картина на Първата световна война, както и със социалните отношения на епохата. Абе, от където и да го погледнеш, пълен читателски кеф.
С две думи: хареса ми.

[Μπάμπης M. · Rating 5 out of 5]

9,5/10. Ανακατεύει έντεχνα πολλά λογοτεχνικά είδη χωρίς να κουράζει. Μου θύμισε Ιούλιο Βερν και Χ.Τζ.Γουέλς αλλα το πάει ακόμα μακρύτερα. Εντυπωσιακή αρχή και αρκετές ανατροπές μέχρι το τέλος. Το συστήνω ανεπιφύλακτα σε αναγνώστες που τους αρέσουν τα περιπετειώδη και φανταστικά αναγνώσματα.

[Rowland Pasaribu · Rating 3 out of 5]

Pandora in the Congo is narrated by Thomas 'Tommy' Thomson, writing what he says is the same book yet again -- some sixty years after he first wrote it. It's a bit different this time, as he writes the story behind (and around) the story as well, but still .....

Thomson grew up in an orphanage, so well-liked there that they let him stay another four years after they were supposed to send him out into the wild world at fifteen. He developed a love of reading there, and the ambition to become a writer. When he left the orphanage he moved into Mrs. Pinkerton's boarding house, set to embark on his writing career, his most prized possession his typewriter. And one early opportunity comes his way when a writer offers him a gig helping to churn out the books in the 'Doctor Flag'-series.

For twenty years three Doctor Flag titles, each eighty pages long, appeared each week. Doctor Flag didn't write them, of course, he had a ghost-writer -- and in 1914 the then nineteen-year-old Thomson becomes the ghost to the ghost (and, it turns out, not even quite that ...). It wasn't great money, but it was an opportunity, and though Thomson was being taken advantage of (even if he didn't know how much ...) he was at least writing.

For his first project he gets the outline to a novel to be called 'Pandora in the Congo'. He's told to stick to the script, wildly improbable and unrealistic though it is (just like all the Doctor Flag books), and despite some reservations he does as he's told.

This particular meal ticket only lasts so long -- but there's someone who is impressed by Thomson's work, the lawyer Edward Norton. And Norton has a proposition for the newly unemployed would-be author, a different kind of ghost-writing. Norton has a client named Marcus Garvey who is to be tried for the murder of two young noblemen, Richard and William Craver, while serving them on an expedition to the Congo. Garvey is to tell his side of the story to Thomson, who is then to write it in book form. Thomson doesn't understand what good it will do, but Norton says he's run out of other ideas and hopes that something might come of it.

The money is better than what he got for the Doctor Flag novels, so Thomson takes the job. Garvey is locked up until his trial, and he's only allowed to receive visitors occasionally, so it takes quite a while for Thomson to get the whole story. And in this version he also describes some of what happened in his own life in that period, from life at the boarding house to, eventually, his getting called up to fight in World War I (which helps delay the trial itself for years), so everything drags on for quite a while.

Garvey's story is a pretty sensational one. From lowly helper on the family estate, he gets roped into joining the spoiled and crude brothers on their grand African adventure. They head into darkest Congo, searching for gold, and Garvey tells a horror-story of their exploitation of the natives along the way -- first chaining them together to carry the supplies deep into the jungle (and replacing those who die off with those they grab in the villages they pass through), then forcing them to dig a hole in the ground that becomes their goldmine, and in which their slave-labourers are kept, like in a cage. There is gold here, but soon there are also odd sounds to be heard down there .....

As in Cold Skin, Sánchez Piñol has a thing for otherworldly creatures. Here they are 'tectons', tall, pale not-quite-human creatures who come up through tunnels in the ground. One of the Africans on the expedition tells Garvey that it's exactly like what his grand-father said about the whites: first they send the missionaries, who threaten them with hell, then come the thieving traders, and finally come the soldiers -- and it looks like it's much the same with the tectons.

There is, however, also a love interest: Amgam, one of the tectons they capture and whom Garvey falls for -- but who one of the brothers takes (and closely watches) as his own property.

Despite the threat of the tectons, the brothers are blinded by the thought of the great riches they are mining daily, and they refuse to give up the place -- even after their labourers flee. The tectons, on the other hand, keep coming back for more, and it comes to some serious confrontations. Ultimately, Garvey is the only survivor .....

The book Thomson writes is an heroic tale; when it's published it also serves its purpose in helping at Garvey's trial. But Thomson has a few doubts and concerns. There's that tall, veiled woman he sees waiting to visit the jail, for example .....

Thomson (and the reader) know he's being manipulated -- the question is, of course, to what extent. Sánchez Piñol has some fun with this, but it's not quite as much fun as one might have hoped for.

Classic adventure yarn and metafictional game -- Sánchez Piñol aims high but only makes it halfway there. The adventure story is decent but not exceptional enough by itself (and it does get fairly drawn out). The local and more domestic parts are often even rougher -- Mr. MacMahon's farting at the boarding house and Mrs Pinkerton's shell-less turtle, Marie Antoinette, both seem fairly desperate attempts to add some humour and colour, and they're far from the only examples. Sánchez Piñol tries hard, but he doesn't seem to have the right feel for this specifically English kind of tale of colonial adventure of that time -- it's close, but simply not right.

The final twists and explanations are clever enough in the abstract, but as told come across as a bit of a let down, especially since it's taken so long to get there. Indeed, the whole novel (and the many good ideas behind it -- from the social commentary and allegories to the take on both reading and writing) do better in summary form than in what Sánchez Piñol does with them. Not that it's a bad read, it's just not nearly as fun (or exciting) as it should be.

[Kaloyana · Rating 4 out of 5]

"Конго. Да си представим площ, голяма колкото Англия, Франция и Испания взети заедно. Сега да си представим цялата тази площ покрита с дървета, високи от шест до шейсет метра. А под дърветата - нищо"


Йей! Много съм доволна от тази книга. Една такава плътна и пълна история с много истории вътре. Изключително интригуваща, интересна, с мъдри мисли, човешки взаимоотношения, приключения, характери, съспенс и какво ли още не. Много се зарадвах. Като усещане ми напомня хубавите книги на Сафон, макар в съвсем различен аспект, но пак така цялостно чеитво с по много от всичко. Стилът е много ненатрапчив и лесен за възприемане. Абе хубава книга, с текст, който никъде не доскучава и не отегчава.
Единствено малко ме подразни факта, че имаше подобни неща с "Хладна кожа", но да речем, че те са запазена марка на автора.

Ура за Алберт Санчес Пиньол! Харесвам го и ще го чета докато пише и издава! :)


Любима Амгам:
Конго.
Зелен океан. А под дърветата - нищо.
Ти - мъгла под пръстта.
Аз - къртица без крила.
Между теб и мен - всичките камъни на света.

Прекалено виждано:
Уинчестър&Смит&Уенсън
конфитюр от зеници
и скарабеи, удавени
в бутилка шампанско.

Невиждано никога:
вертикални войни,
факли под дъжда
и топлината на кафеник
под бяла като сняг кожа


Глупаво е, вече знам това. Ала сега няма да се придържаме към сценария. Сега ще си позволим всичко.

Тази история започна с три погребения и едно разбито сърце - моето.

[Благовеста · Rating 5 out of 5]

Страхотна история, неочакван край, прочетох я на един дъх!

[Ebenmaessiger · Rating 4 out of 5]

who’d have thought? what paul auster fails to do for raymond chandler, the spaniard piñol does for h rider haggard — namely, that is, write a pulp that deconstructs a pulp.

[David Nickle · Rating 5 out of 5]

On one level, it’s an African adventure novel of the kind that Edgar Rice Burroughs used to pen. On another level, it’s a wry critique of those stories from a post-Colonial perspective. Tommy Thomson (not the painter) is a hack pulp writer at the turn of the last century, hired to retell the story of Marcus Garvey (not the one who inspired the Rastafarians), a servant who is accused of murdering two well-to-do explorers in the depths of the Congo.

The story that emerges runs deeper than that: into a hollow Earth populated by pale, war-like giants and deeper still into strange and monstrous eroticism that echoes the grim perversity of Pinol’s previous novel Cold Skin. There is also a turtle, who copes with the loss of her shell the way any of us would. In short: It’s a beautiful book, and its Amazon numbers are lower than it deserves.

[Kitty-Wu · Rating 4 out of 5]

Ull! (Oju!), parlo de l'argument!!!!

Estic impressionada amb el llibre. M'ha encantat. M'ha fet submergir-me en un món fantàstic d'aventures que feia temps que no trobava (a excepció de La Princesa Promesa, llegida fa poc). És d'aquells llibres que enganxen totalment, absorbents... a mi no se m'ha fet llarg en absolut, ha estat una delícia. Sánchez Piñol m'ha sorprés molt i molt; ja m'havia agradat La Pell Freda, però allà l'ambient era més dens, més obscur, més angoixant... a Pandora he descobert que a més d'escriure fantàsticament bé, té sentit de l'humor. Sens dubte l'aventura, el misteri... i ara he descobert que l'amor (quina gran història d'amor, per cert, tot i que sigui mentida, ja passa ja...) són el seu gènere.

Voldria comentar una cosa que no he pogut evitar pensar mentre llegia el llibre. De m'apareixia la versió cinematogràfica mentre l'anava llegint, i com a en MacMahon, també hi havia detalls que em sobtaven i que no m'explicava, però que perdonava per la immensa atracció que el llibre exercia sobre meu. Conjugant tot això, pregunto: no us recorda la història de la trama jurídica a "Las dos caras de la verdad", on curiosament, el prota és en Edward Norton????? I aquesta coixera que arrossega Marcus, a més de caracteritzar al personatge, no us ha fet pensar en el personatge de Kevin Spacey a "Sospechosos Habituales", en Keyser Sozé???? A més totes dues són històries d'assassinats on un únic (en principi, sempre hi ha un altre "único testigo") personatge ha pogut sobreviure i reconstruir la història per al món???? No sé, no sé, potser sóc jo, però crec veure moltes referències i "ullets" cinematogràfics....

Tindria un 10 sinó fos per una única escena "musical" del llibre que ha pogut amb mi: el final del judici ha estat massa ianqui, massa patriòtic pel meu estòmac, però segur que a Hollywood els entusiasma.... jo diria que Sánchez Piñol ha pensat en tot.... :)

Proposo com a candidats per a la versió cinematogràfica:

Marcus Garvey= L'actor francès Patrick Bruel estaria bé, però crec que és massa gran. Què tal el mexicà Gael García Bernal: impressionants ulls verds, jove, morenet... i a més bon actor, amb "charm". Podria estar bé.
Tommy Thompson = voto per Daniel Brühl. Ha d'aparentar 20 anys, i tenir una cara tímida, però que destil·li caràcter.
Edward Norton = parlen de calbs i a mi sempre m'apareix en John Malkovich, però em sembla que potser està una mica gran pel paper (no per aixó menys encisador). Què tal si rapem al propi Norton actor per a una prova a veure si dóna el pego....
Pepe = Forest Whitaker o inclús Reginald VelJohnson
Amgam = Milla Jovovich, la més andrògina i bella de les dones....
Duc de Craver =Sir Anthony Hopkins, és que té aquella cara aristocràtica...
Richard Craver = Stephen Fry
William Craver= Ralph Fiennes, mmmm no sé no sé
.... seguiré estudiant el tema....

[Kiara Entelecheia · Rating 4 out of 5]

За разлика от първата книга на Пиньол, в която героят и врагът му се борят дружно срещу фантастична земноводна раса, докато се сношават с женска от въпросната раса с необичайно студена кожа, тук героят и врагът му се борят дружно срещу фантастична подземна раса, докато се сношават с женска от въпросната раса с необичайно топла кожа. И макар че в крайна сметка разбрах целта на приликата, надявам се авторът да си няма домашен любимец irl, ей така, за всеки случай.
Шегата настрана обаче, защото Пиньол е може би най-добре пишещият съвременен автор, на когото съм попадала. Има хора с някак си смиряващ талант, които успяват да запушат устата на хейтъра в мен и ме оставят да ги чета едновременно във възхищение пред това колко са добри и срам, че въобще съм си помисляла да ги критикувам. Добре поне, че не са много. :D
Е, стилът му в „Хладна кожа“ ми хареса повече, но пък тук формата (история в историята) предразполага към по-малка гъвкавост на изказа.
Пред едно нещо не мога да си затворя очите, колкото и да е добро писането, обаче няма как да го обясня без спойлер. Накратко: има неща, за които човек може да си съспендне неверието и такива, за които не може. Подземна раса например е окей. Хора, които безкритично започват да вярват, че такава раса съществува само защото са го прочели в книга, не е окей. Оневиняване на убиец заради добре написан роман пък е толкова не окей, че на това място се зачудих дали не чета феншикшън по J'accuse на Зола...

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Алберт Пиньол повежда сред тайнствата на конгоанската джунгла и… кривото на правото: http://www.knigolandia.info/2010/01/b...

“Пандора в Конго” е силно р��знолик роман. Алберт Санчес Пиньол е създал една чудесна сплав, в която е забъркал приключенски роман, фантастика, криминална нишка, юридически хватки, две странни любовни истории и какво ли още не.

Адвокатът Нортън има тежката задача да защитава бедняка Маркъс, който е обвинен, че при участието си в експедиция на двама английски благородници в джунглите на Конго ги е убил от алчност. Нортън решава да използва силата на словото и поръчва на литературния роб Томас Томсън да напише роман по поръчка за приключенията на Маркъс. И тук започват чудесата.

[Galina · Rating 5 out of 5]

Уха! Една от най-неочакваните и интригуващи развръзки изобщо!
Чудесна книга - държи те до самия край, не доскучава, не отегчава, няма излишни претенции и връща в главата ми хубавите усещания от детството - когато тепърва откриваш четенето, благодарение на приключенския жанр. Тук обаче имаме на преден план още: една необикновена любовна история (тя коя ли е обикновена де...), много разговори, топли и не чак толкова човешки отношения, юридическа гледна точка, батални сцени, застрашено човечество, поругана чест, обвинение, изследователска страст, мистика и т.н. и т.н. и т.н....
В заключения - със сигурност трябва да потърся "Хладна кожа"!

[EmBe · Rating 4 out of 5]

Der Roman Beginnt wie eine wilde Melange von "Das Herz der Finsternis" und den Expeditionsromanen von H.G.Wells, angesiedelt um 1900. Doch gibt es dieses unterirdische Reich unter dem Kongo wirklich? Ist der Expedtionsbericht des einzigen Überlebenden Marcus Garvey wahr? Er wird nämlich angeklagt, am Tod von Aristokratin in Afrika schuld zu sein. Der Ich-Erzähler muss seine Geschichte aufschreiben, als Ghostwriter, um dessen Unschuld zu untermauern.
Augenzwinkernde Hommage an H.G. Wells und Joseph Conrad, doch das menschenverachtende Wirken der Kolonialherren bleibt nicht ausgespart. Der Erzähler arbeitet für einen Schriftsteller, der wiederum für einen Bestseller-Autor arbeitet. Dadurch hat der Autor auch Gelegenheit, Abenteuerliteratur zu persiflieren und ein paar Spitzen gegen die Unterhaltungsindustrie und die Lust an der Exotik zu richten. Spannend zu lesen und sehr anschaulich, aber nicht ganz so überzeugend wie "Der Rausch der Stille".

[Angel 一匹狼 · Rating 1 out of 5]

Edit. Authors should remember this word every time they write a novel. They may be in love with what they have written, but that doesn’t mean a shorter and more compact novel wouldn’t be better. That is the biggest problem “Pandora al Congo” has.

And it is a pity because the novel has a great beginning, funny and mysterious, some flashes of brilliance, and some interesting ideas (how we romanticize other cultures, twisting some of their cultural aspects to fit our views of the others or how some kinds of violence are legitimized and others not). But all those points get drown in an overwrought, convoluted, too much in love with itself plot, with so many twists and turns you will get a headache. Some of them are nice (there is one that makes reference to a character that I saw from the very first moment because it makes reference to a movie; if the reader has watched the movie they will also see it coming), but most of them fall into the deux ex machina mold and get tiring around the page 50.

If that was not enough, our friend Sánchez Piñol has decided to use as many adjectives, metaphors and similes as one of the characters of the novel asks from another at the beginning of the story. And really, one or two can be funny, but at the umpteenth one, you will feel like throwing the book to the wall. It gives the feeling the author loves too much the sound of his own fingers on the keyboard.

Too long, too repetitive, with too many obvious turns and twists, “Pandora al Congo” ends up being a disappointment and a lost opportunity. Maybe if it had clocked at around 80 pages…

1.5/10

(Original Catalan version)

[Cheryl · Rating 3 out of 5]

A story within a story within a story. Set in 1914 London, a ghostwriter of African adventure stories is approached by the attorney of a man arrested for murder to write the story of his client's true expedition in the Congo. The attorney hopes that when the public read what really happened to his client there, he would never be convicted of murder. The ghostwriter agrees, and after daily visits to hear the prisoner's story, begins to write a tale worthy of H. Rider Haggard and Edgar Rice Burroughs. Will this fantastic but true tale prevent a murder conviction?

I liked this book because it was a bit different and I love stories within stories. There was a bit of Joseph Conrad's Heart of Darkness in it, too, as the themes of racism and imperialism were shown honestly and condemned. I did think the story the ghostwriter was writing went on too long in too much detail at times, slowing down the plot. A bit of editing would've made this into a better novel. An interesting read.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Това е една странна книга, много странна книга. Ако се замислите за точния ѝ жанр, ще има доста да помислите, вперили неразбиращ поглед в шарката на тапета. Исторически роман? Хм, ами има малко история около първата световна война. Фентъзи или фантастичен роман? Ами, да, да, доста неща се случват, които не изглеждат съвсем нормални, но в крайна сметка са с оглед на обстоятелствата. Криминален роман? Така де, има процес, обвиняем и брилянтен адвокат, защо пък не. Но не, не, нищо не е докрай такова, каквото ни се иска да изглежда на пръв поглед. Нека започнем от самото начало. Това е книга за книгите, за истинския им характер, писатели и ценност, нещо като много по-груб и циничен Сафон, който за съжаление не успя да ме влюби в своите испански сенки. Но този Пиньол, може би, някак, хм?

Британците са в постоянното си състояние на обоснована надутост, разделяща света на бели благородници, бели отрепки, и черни и многоцветни, които в онова време е било напълно приемливо да бъдат възприемани като табуретки с размножително-отделителна система. Въпреки недостатъците си, бледите островитяни обичат да четат, и то най-леките булевардни романчета за далечни земи, където англоговорящи нашественици преоткриват нови диви кралства, дето просто си плачат да бъдат смазани под горда британска пета. И тези книжки обаче, тъй като се налага да се издават в огромни количества непрекъснато – подобно на Арлекин поредиците от началото на деветдесетте у нас, не се пишат от имената на кориците им, а от писатели в сянка, носещи така дивно дискриминационното название негри. Само че оказва се негрите си имат негри, дето си имат свои негри, и един хонорар се начупва на стотици парчета докато достигнат трохите до истинските творци на празноглави забавления. Такъв е главния герой на романа, писател – негър от четвърта ръка, който тръгва да си търси правата и по стечение на обстоятелствата намира всичките си покровители-негри от по-горно ниво мъртви, а на главния писател-робовладелец, подозрително напомнящ дяда ви Грррр Мартина, и през ум не му минава, че робите могат да имат роби, и бързо прекратява нископлатената му сенчесеста литературна кариера.

Изпаднал в момент на пълна безнадежност относно литературното си бъдеще, нашият младеж бива доближен от мистериозна личност, адвокат на странен типаж, обвинен в убийството на двама снежнобели британски благородници някъде из горите на Конго. Искането му е още по-странно – да напише в книга личната история на предполагаемия убиец, отново в сянка, срещу този път доста примамлива финансова награда. Манна небесна? Или началото на ада, защото кандидат-убиецът се оказва повече от странна личност с още по-странна история, включваща цигански циркове с мечки, благороднически издевателства, безмилостен геноцид на цветнокожи и за разкош – извънземна раса на впечатляващо ниво на техническия прогрес, живеещо под земята на напоеното със злато и диаманти Конго. Вместо тази последната част да предизвика нормалния снизходителен смях у писателя, всъщност ставаме свидетели на силата на добрата история, която може да преиначи реалността до степен да накара дори вкоравялото като колосана якичка английско общество да застане на страната на един жалък, късокрак и мургав субект с неустановен произход, и да повярва в наличието на иноземна заплаха от юг. Фантастично, но брилянтно разказано. И като нищо може да е истина. Или вдъхновяващо изкусна лъжа тип Мориарти, само дето Холмс го няма.

Великолепен роман, объркващ и лъжещ до последната страница откровения на един покаял се писател, дал живот на думите си и създал вероятно първоизточника на термина бестселър. Можете да изберете между невероятно добър фантастичен роман, съперничащ си на класици като Хърбърт Уелс и Едгар Бъроуз, криминална драма от ранга на Дойл и Честъртън, или исторически роман за смутни времена, когато всичко е било възможно на света, непознал напълно ужасите и разрушенията на нацизма. Заблуда или истина, прикрита зад привидно фантастична история, машинация, откровение или мрънкане на недоволен писател – толкова много варианти, и само една истина. Или пък не. Пиньол задава въпроси, а отговорите някак са малко повече, отколкото е май е нормално…

[Elena · Rating 4 out of 5]

Весьма неожиданно. Во всех смыслах. За достаточно долгий период времени, который я посматриваю на эту книгу, у меня успело сложиться (непостижимым образом) мнение, что под обложкой с диковинным названием под мрачноватым африканским небом - кровавый триллер, густо замешанный на фантастике. Ан нет.

Давным-давно, когда мир еще только бодро маршировал к столетию мировых войн, жил-был простой английский паренек Томми Томсон, который выйдя на свет божий из уютного чрева детского дома вознамерился покорить этот самый свет в качестве ...писателя. Вляпавшись на заре своей славной карьеры в *я негр негра, который работал негром вашего негра*он постепенно оказался втянут в удивительную историю, которая началась когда-то в старой доброй Англии, расцвела буйным цветом в сердце черной Африки и в недрах земных, чтобы закончиться на родны�� британских берегах, балансируя между виселицей и тем, что стало сутью всего XX века.

Великолепный роман, многослойная стилизация, которая читается как захватывающий приключенческий квест и оказывается в конце совсем не тем, что было заявлено. Две истории жизни переплетают время (а рассказчик в книге повествует о событиях 60-летней давности)и континенты, постколониальную эпоху и начало Первой мировой, людей и нелюдей в восхитительную фантасмагорию, в которой ларец с надеждой оказывается погребен то ли в Девичьем море, которого нет, то ли в глубинах сердца каждого из нас, добраться до которого с каждым прожитым днем становится все тяжелее и тяжелее.

[Bazarov · Rating 5 out of 5]

This was fantastic. I'm not sure what I expected, but this was one of those rare books that met (or exceeded) the reviews.
The modern cleverness and playfulness merged perfectly with the story-in-the-story rip-roaring H.R. Haggard adventure part.
Pinol does simultaneously tear those to pieces while exalting them.
He comments slyly on things like racism which are endemic in the pulp novels while including hugely (and appropriately) racist characters. There are a host of villains and heroes, with many people performing double duty.

Pinol managed to surprise me near the end, and so his modernist twists/conceits are entirely forgivable.
The original opening sequence with the ghostwriter for a ghostwriter seem almost farcical, but once past that, it works across the board. And even that part is clever.

[awesomatik.de · Rating 4 out of 5]

I enjoyed reading this book a lot. It starts like an old school adventure story but turns into something different. What makes it so interesting is, that the story is so unpredictable. Anything could happen. And the different levels of narration help to keep you busy guessing.
I also liked the final revelation and the "moral" of the story. This book would make a great movie.
Actually his first book "Cold skin" is being adapted to the big screen right now. I will definitely check it out soon!

[Santiago L. Moreno · Rating 1 out of 5]

Tremenda decepción. La novela no interesa hasta pasados dos tercios, a partir de la descripción del viaje bajo tierra y el encuentro con esa civilización escondida. Hasta entonces, parece el plagio de esa obra maestra que es La piel fría (incluido el asunto conradiano), pero escrito por alguien sin el mismo talento. Sobra el sentido del humor y hay sentencias mal integradas en la voz del narrador. Sólo merece la pena la parte final.

[Daniel Batista Dziekoñska · Rating 4 out of 5]

Una historia muy entretenida y adictiva hasta el final.
Su forma de narrar hace que vivas con la misma intensidad situaciones tan distintas como una expedición hacia las profundidades de una tierra inexplorada o como un juicio de los más corriente en apariencia.
Estoy seguro de que seguiré leyendo más novelas de este autor aunque solo sea por la curiosidad de saber que saldrá de la cabeza de este señor.

[Mariele · Rating 2 out of 5]

The premise was interesting, and I really enjoyed the metafictional aspect – all those different levels, the frame narrative, the tale within the tale, the reference to historical characters (Roger Casement, Henry Morton Stanley), the colonial criticism, the distinction between the in-situ narrator and the recollecting narrator were all very well-written.

[Why are there no English expressions for “Erzählendes / Erlebendes Ich”?]

Also, I really liked Piñol’s first novel (even though I have to say that it was much better the first time I read it…). In the African adventure that Marcus Garvey tells the narrator, many elements of “Cold Skin” resurface. It’s just that “Cold Skin” was short and succinct, whereas “Pandora” is a very long novel. This middle part drags on for quite a bit, and while it is a fantasy / adventure story which is not only highly implausible, it is also not very interesting.

After Garvey’s tale is told, the novel still goes on for a substantial length. It should have been much shorter, as the details of it all seem so redundant. I’m thinking of elements such as the shell-less turtle, the second time Tommy Thomson, our narrator, stays in Ms. Pinkerton’s bedsit, etc. – all this just adds unnecessary bulk to the story. I wish the narrator would have understood sooner how he has been manipulated, without making such a song and dance about it.

And why did Piñol name his character Marcus Garvey? What kind of analogy was he trying to create with this particular choice? Additionally, I wonder why a Spanish writer wants to occupy himself with a Victorian set-up, or the Irish struggle for independence.

[Liam Ostermann · Rating 1 out of 5]

I was going to be kind about this novel but there are far to many indulgent reviews on Goodreads, and elsewhere, so I am going to be brutally honest - this book stinks on way to many levels - it is to long, it is so badly constructed with way to many characters and incidents stuck in just to move the story along. It also has a totally improbably historical setting and, as an Irish man, I find the insertion of Roger Casement as a resident of the Congo in 1914 both ridiculous and distasteful. Particularly as he is just there as another clunky device to move the plot along.

I have seen it said this novel is a clever denunciation of racism and colonialism, etc. I don't think it is anything of the sort. It is a rather distasteful exploitation of one of the parts of Africa most shamelessly abused by Europeans, the Congo Free State of king Leopold II of Belgium, as the backdrop for another novel in which black Africa provides the 'exotic colour' but whites Europeans are the protagonists. It is more than distasteful it is obscene to treat what happened in Congo and elsewhere in Africa under colonialism in this way. It is correct to compare this novel to those of Rider Haggard because it is written with the same image, if unrealised, Eurocentric racism. We don't need any more Rider Haggard novels. We need to read novels by Africans making up their own stories and legends of those times.

The more I think about the more I hate this book and the anger it makes me.

[Giovanni Faga · Rating 5 out of 5]

Questo libro è bellissimo.

Questo libro contiene una storia e una voce, che la racconta con l'amore e la passione con cui le storie vanno raccontate.

Non mi accadeva da tempo. Entrare in libreria e prendere tra le mani uno scrigno magico, il tesoro nascosto di un abile condottiero che ha navigato su una nave robusta, col vento a favore, ed è approdato dove pochi riescono ad arrivare. Albert Sánchez Piñol è uno scrittore. Punto.

Mi ha preso per mano, conducendomi dentro a un universo immaginario, dipinto con la maestria di chi ha dentro un unico, inderogabile bisogno: raccontarvi una straordinaria avventura di esseri umani e meno umani, di foreste vergini, pioggie tropicali, insetti ronzanti e alberi dal tronco troppo grande per essere vero; un mondo di uomini crudeli e sconfitti, di sangue versato per niente più di un capriccio della miseria umana.
In questo mondo, incontriamo l'amore e la sua inevitabile assurdità, la morte e la sua inevitabile aridità. E incontriamo personaggi indimenticabili.

Non lasciatevi ingannare, non è un libro di avventure per intrattenere gli stolti.

E' un libro che assolve al suo compito primario: raccontarvi una bugia, una menzogna così bella e incantata, che vorremmo fosse vera per sempre.

[Kate Sergejeva · Rating 3 out of 5]

Что курил автор во время написания данного романа, сложно и представить. Вот как то я осталась speachless после данной книги. Начало многообещающее и интригующее, вторая часть откровенно затянута и скучна и к тому же местами нелепа. Там и возникает больше всего вопросов - НЕТ НУ СЕРЬЕЗНО???? Концовка расставляет все на свои места, но опять же для меня большой интриги не было. Конечно читая думаешь А ЧТО ЕСЛИ правда все так и было, но на каждой второй странице сталкиваешься с недочетами и точно понимаешь что все куда проще.
Не люблю я элементы фантастики, фэнтези именно в таком проявлении в связи с тем что слабо у меня развита та самая фантазия. Вечно читаю и все кажется уж сильно не реалистичным.

Предполагаю что любители жанра найдут данную вещь привлекательной, читается запоем, правда местами как сказала - больно перетянуто.
Тройка только из-за того что написано очень живо и увлекательно, в противном случае 100 процентов не моя литература.

[Michael · Rating 4 out of 5]

Well this was unexpectedly cool. A great and sometimes brilliant story. Early 1900's. A writer is taking down the story of a man returned from Africa. Where as the servant of two evil aristocrats he had amazing adventures, and fell in love with a woman from a race that lives in a tremendous cavern under the earth. Hah hah. It was good! The writer in the book had an interesting story as well that even though it happens after is wound up in with the Africa tale.

[Sally · Rating 1 out of 5]

Ughhh...I HATED this! It had me quite intrigued but I was not sure about it having read bad reviews. How I wish I had gone with my instincts! This was painful. There are two narratives in this book only one of which is vaguely interesting and unfortunately that particular narrative is dealt with to a much lesser degree. This was a boring, over the top, irritating book that tries to be and say too much and doesn't end up saying anything of interest.