Прелестта на разказите на Херман Хесе (1877 - 1962) се корени в това, че тези пъстроцветни кристали притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на един от най-големите писатели на XX век извира красотата на живота, но дебне и безумието на света.
Many works, including Siddhartha (1922) and Steppenwolf (1927), of German-born Swiss writer Hermann Hesse concern the struggle of the individual to find wholeness and meaning in life; he won the Nobel Prize for literature in 1946.
Other best-known works of this poet, novelist, and painter include The Glass Bead Game, which, also known as Magister Ludi, explore a search of an individual for spirituality outside society.
In his time, Hesse was a popular and influential author in the German-speaking world; worldwide fame only came later. Young Germans desiring a different and more "natural" way of life at the time of great economic and technological progress in the country, received enthusiastically Peter Camenzind, first great novel of Hesse.
Throughout Germany, people named many schools. In 1964, people founded the Calwer Hermann-Hesse-Preis, awarded biennially, alternately to a German-language literary journal or to the translator of work of Hesse to a foreign language. The city of Karlsruhe, Germany, also associates a Hermann Hesse prize.
Разказите на Херман Хесе, както подсказва и заглавието, са досущ като приказки, митичният им характер само успява да ги възвиси, а тяхната вътрешна красота се изразява в прочувствената дълбочина на словото и неговите безкрайни граници, които постоянно се дооформят от пламналия чук на автора. Въпреки това има някои слаби брънки, които показват преходния им характер. Хесе обаче е автор, който заслужава да бъде четен, та този сборник е приятно допълнение към останалите му произведения.
Възхитителна красота и истински символ на романтизма. Тези разкази и новели ме затоплиха отвътре, толкова приказни и истинни. И в пълно съзвучие с моя начин на мислене и любов към живота. Всичко много ми допадна, може би само „Клайн и Вагнер“ бих нарекла по-скоро есе, нещо съвсем философско, отколкото художествена творба. Но жизнената важност на умението да имаш сетива за възвишеното и надземното... ето това ми хареса най-много.
Повечето разкази ми приличаха на упражнения, на ранни творби, които само загатват за мощта на Хесе, който познавам от други книги. Но "Клайн и Вагнер" и особено много "Последното лято на Клингзор" бяха истинска наслада. Истинско откровение. Само заради тях си струваше да прочета и останалото. Книгата няма посочен редактор обаче, и това личи ясно в превода. От коректорска гледна точка също има много какво да се желае. Все пак липсата на редактор е основна – на места дългите фрази на Хесе, оставени само на преводача, се разбират само интуитивно. Корицата е някакво тъжно недоразумение...
One of the best books I've ever read is Sidharta. There's no other like Hermann Hesse :)
Херман Хесе е един от най-качествените автори, които някога съм чела в жанра - Куелю, Букай и други от рода са просто бездарни писачи на фона на Хесе. Доказва го първо в "Сидхарта", а "Игра на сенки" ми стана толкова любима и близка книга, че се чудя как не съм я открила по-рано.
Много магическа книга. Стилът е интересен, красив. Има разнообразие сред разказите, но някои от основните теми се повтарят - за търсене на смисъла отвъд видимото, за порастването, загубата на детското въображение, за полета на твореца, връзката човек - природа и т.н. Като цяло в разказите на Хесе смея да твърдя, че се съдържа есенцията на философията му. Разказът за Клингзор и “Детството на вълшебника” бяха вай-запомнящи се, също и “Игра на сенки”. Като цяло усетих доста паралели с описанието на планината с Томас Ман и Дино Будзати.
Херман Хесе за пореден път е брилянтен. Намирането, загубването, възвръщането и познаването на душата е изложено великолепно. Невероятни разкази, думите за Хесе са уместни само като горещо препоръчване!
Много се зарадвах да открия в библиотеката приказките на Херман Хесе, преведени на български език!
Ако Хесе беше задължително четиво и се посягаше по-често към неговите творби, светът щеше да спечели много и да е едно място на любовта!
Тук трябва да се вземе предвид, че Хесе прави първи опити да пише приказки едва на 10 години (!), както и фактът, че всички приказки в сборника са написани от него в различнен момент от неговия живот. Затова в някои се усеща повече неподражаемият, вълшебен и елегантен изказ, който често се приписва на автора.
Всеки, който обича Братя Грим и търси сходна емоция и преживяване, може да посегне към магическия стил на писане на Херман Хесе.