Игра на сенки: приказки за любовта

by Hermann Hesse, Херман Хесе, Недялка Попова (translator)

Прелестта на разказите на Херман Хесе (1877 - 1962) се корени в това, че тези пъстроцветни кристали притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на един от най-големите писатели на XX век извира красотата на живота, но дебне и безумието на света.

342 pages, Paperback

First published January 1, 1923

About the author

Many works, including Siddhartha (1922) and Steppenwolf (1927), of German-born Swiss writer Hermann Hesse concern the struggle of the individual to find wholeness and meaning in life; he won the Nobel Prize for literature in 1946.

Other best-known works of this poet, novelist, and painter include The Glass Bead Game , which, also known as Magister Ludi, explore a search of an individual for spirituality outside society.

In his time, Hesse was a popular and influential author in the German-speaking world; worldwide fame only came later. Young Germans desiring a different and more "natural" way of life at the time of great economic and technological progress in the country, received enthusiastically Peter Camenzind , first great novel of Hesse.

Throughout Germany, people named many schools. In 1964, people founded the Calwer Hermann-Hesse-Preis, awarded biennially, alternately to a German-language literary journal or to the translator of work of Hesse to a foreign language. The city of Karlsruhe, Germany, also associates a Hermann Hesse prize.

Reviews

[Ivan]

Разказите на Херман Хесе, както подсказва и заглавието, са досущ като приказки, митичният им характер само успява да ги възвиси, а тяхната вътрешна красота се изразява в прочувствената дълбочина на словото и неговите безкрайни граници, които постоянно се дооформят от пламналия чук на автора. Въпреки това има някои слаби брънки, които показват преходния им характер. Хесе обаче е автор, който заслужава да бъде четен, та този сборник е приятно допълнение към останалите му произведения.

[Елвира]

Възхитителна красота и истински символ на романтизма. Тези разкази и новели ме затоплиха отвътре, толкова приказни и истинни. И в пълно съзвучие с моя начин на мислене и любов към живота. Всичко много ми допадна, може би само „Клайн и Вагнер“ бих нарекла по-скоро есе, нещо съвсем философско, отколкото художествена творба. Но жизнената важност на умението да имаш сетива за възвишеното и надземното... ето това ми хареса най-много.

[Milena Ivanova]

Повечето разкази ми приличаха на упражнения, на ранни творби, които само загатват за мощта на Хесе, който познавам от други книги. Но "Клайн и Вагнер" и особено много "Последното лято на Клингзор" бяха истинска наслада. Истинско откровение. Само заради тях си струваше да прочета и останалото.
Книгата няма посочен редактор обаче, и това личи ясно в превода. От коректорска гледна точка също има много какво да се желае. Все пак липсата на редактор е основна – на места дългите фрази на Хесе, оставени само на преводача, се разбират само интуитивно.
Корицата е някакво тъжно недоразумение...

[Gil Estel]

One of the best books I've ever read is Sidharta. There's no other like Hermann Hesse :)

Херман Хесе е един от най-качествените автори, които някога съм чела в жанра - Куелю, Букай и други от рода са просто бездарни писачи на фона на Хесе. Доказва го първо в "Сидхарта", а "Игра на сенки" ми стана толкова любима и близка книга, че се чудя как не съм я открила по-рано.

[Kobra]

Много магическа книга. Стилът е интересен, красив. Има разнообразие сред разказите, но някои от основните теми се повтарят - за търсене на смисъла отвъд видимото, за порастването, загубата на детското въображение, за полета на твореца, връзката човек - природа и т.н. Като цяло в разказите на Хесе смея да твърдя, че се съдържа есенцията на философията му. Разказът за Клингзор и “Детството на вълшебника” бяха вай-запомнящи се, също и “Игра на сенки”. Като цяло усетих доста паралели с описанието на планината с Томас Ман и Дино Будзати.

[Anton Zlatev]

Херман Хесе за пореден път е брилянтен. Намирането, загубването, възвръщането и познаването на душата е изложено великолепно. Невероятни разкази, думите за Хесе са уместни само като горещо препоръчване!

[Gabriela Tsvetanova]

Много се зарадвах да открия в библиотеката приказките на Херман Хесе, преведени на български език!

Ако Хесе беше задължително четиво и се посягаше по-често към неговите творби, светът щеше да спечели много и да е едно място на любовта!

Тук трябва да се вземе предвид, че Хесе прави първи опити да пише приказки едва на 10 години (!), както и фактът, че всички приказки в сборника са написани от него в различнен момент от неговия живот.
Затова в някои се усеща повече неподражаемият, вълшебен и елегантен изказ, който често се приписва на автора.

Всеки, който обича Братя Грим и търси сходна емоция и преживяване, може да посегне към магическия стил на писане на Херман Хесе.