Ченге втора употреба

Емил Боев #9

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

Russian Book. Amfora.. 351. 2016. Hardcover.

Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[FK_THIS_SITE]

Гениална книга!
Събрала е в едно цялата мъка и печал на т.нар. "преход", който се оказа най-големият грабеж в българската история (и май-май още не е свършил).
Емил Боев е станал излишен с разпада на службите. Все пак по някое време новите шефове се обръщат към него за една последна задача - да открие къде крие богатствата си забегнал на Запад милионер (бивш познат на Боев) и да намери начин да ги върне в държавата. Но кой е по-големият крадец - въпросът остава отворен до края. А отговорът не е тайна за тези, които сме го изпитали (и го изпитваме) на гърба си.

[Nickolai]

Достойное завершение потрясающей серии. Книга более глубокая по своему содержанию, чем все предыдущие. Чувствуется, что написана намного более зрелым человеком. И действительно, восьмую и девятую части разделяет почти двадцать лет.

[kagami]

Не знам дали съм срещала по-неестествени диалози на български! Историята също не успя да ме грабне, а и към главния герой не изпитах достатъчно голяма симпатия, че да изтърпя изкуствените диалози до края на книгата. Постъпих пораженчески и я оставих малко след средата, но не съжалявам, че не си изгубих повече време с тази книга.

[Ангѣлъ]

Краят на историята. Емил Боев е вече пенсия, режимът е паднал, времената са други, макар муцуните - старите. Познатият рошав стил, а и финалът не ми беше по вкуса. Не беше нужно да свършат нещата по подобен начин.