мисли Quotes

“А време минава, не ся ибава и пет пари за теб не дава.”
― Милен Русков, Възвишение

“Не знам какво мислите вие, но аз съм забелязал, че от време на време, както си пасете кротко из попрището на живота, изневиделица ви сдрусват събития, преценявани като съдбовни дори от невъоръжено око. Вътрешен глас ви нашепва, че те вовеки веков ще останат запечатани в паметта ви. Година подир година редовно ще възкръсват в спомените ви тъкмо когато сте най-настроени за блажена дрямка и ще ви карат да се мятате в леглото като сьомга на кука.”
― P. G. Wodehouse, Collection of the Best Works of P. G. Wodehouse's Jeeves Series: [My Man Jeeves by P. G. Wodehouse/ Right Ho, Jeeves by P. G. Wodehouse/ The Inimitable ... Kindle Books

“Ех, братко мой, ти целият си мисъл.Останалото представлява кости и тъкани. Ако мислите ти са като рози, значи си розова градина. Ако си като бодил, значи си градина с бодли.”
― Мевляна Джеляледдин Руми

“Понякога прекалено много думи изпълват пространството и и няма достатъчно място за мислене. Аз пазя малко празнота в себе си, за моментите, в които ще ми трябва.”
― Сара Пинбъра, The Language of Dying

“Прекалено пълнолетни сме за да приемем мисли и образи без верижката на смисъла.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Ако не правим нищо със знанието, което придобиване, само похабяваме учението. Книгите могат да съхраняват сведенията по-добре от нас; това, което те не могат, а ние можем е тълкуването. Следователно, ако човек не възнамерява да прави заключения, спокойно може да остави сведенията да си стоят в книгите"
-Ясна”
― Брандън Сандърсън, The Way of Kings

“Всяка мисъл,всеки жест,всяка мимика е свързана с теб. Звучи повърхностно,но това е самата истина. Спомен след спомен ,аз се връщам назад във времето,когато бяхме щастливи. Вървяхме заедно ,хванати за ръка и се усмихваме не на щастието,а на това колко лесни стъпки правихме напред. Точно така,напред към успеха. Успях да те открия,успях да видиш всяко кътче от моя свят,успях да вляза под кожата ти и да наелектризирам желанието ти към мен. Всичко това беше лесно ,защото бяхме един за друг. Съдбата ни свърза,така както никога не е правила с друга двойка и аз се наслаждавах.
След успеха изминаха няколко години,вече готови да създадем нещо още по-истинско,по-значимо,но дойде момент,в който аз не вярвах,че това ще ни се случи. Потънах,както един кораб потъва в океана. Давих се в продължение на секунди,докато не се озовах между четири стени. Не знаех какво да правя. Аз съм сам. Моят успех се превърна в неизличима болест. Толкова бързо ми я отне. Исках още време. Да ѝ кажа това,което не съм успял през всичките тези години.
Сега гледам звездите и я виждам точно там сред всички. Нежна,красива,искряща и усмихната. Тя ме гледа и знам,че винаги ще ме обича.”
― Тодорова Елена