Дона Тарт > Quotes

“...нали болката е именно онази, която най-често ни напомня за Аз-а? Ужасно е, когато като дете разбереш, че си нещо съвсем отделно от всичко останало на света, че никой друг и нищо друго не изпитва болка от изгорения език или ожулените колене, че нашите болки и страдания са си само наши. Става още по-ужасно, когато пораснем и разберем, че няма същество, независимо от силата на любовта ни към него, което истински да ни разбере.”
― Дона Тарт, The Secret History

“Ще ни се да мислим, че в старата и изтъркана фраза amor vincit omnia има нещо вярно. Уви, ако съм научил нещо през краткия си живот, то е, че точно тази банална реплика е лъжа. Любовта не побеждава всичко.”
― Дона Тарт, The Secret History

“Добрите дела невинаги имат добри последици, както и от лошото невинаги следва лошо. Трябва да кажа, че лично аз никога не съм поставял строга граница между "добро" и "лошо". За мен тази граница често заблуждава. Двете неща никога не са напълно откъснати едно от друго. Едното не може да съществува без другото. Докато обичта е движещата сила на постъпките ми, аз знам, че правя най-доброто, което мога.”
― Дона Тарт, The Goldfinch

“.... в гръцката граматика - едно от първите неща, които научих - мъжете имат приятели, жените - роднини, а животните - себеподобни.”
― Дона Тарт, The Secret History

“Освен това, дали пък смъртта е чак толкова ужасяващо нещо? Струва ви се ужасно, защото сте млади, но кой би могъл да каже дали сега на него не му е по-добре, отколкото на вас? Или че, ако смъртта е пътуване към друго място, няма да го видите отново?...
Няма смисъл да се страхувате от неща, за които нищо не знаете. Вие сте като деца. Боите се от тъмнината.”
― Дона тарт, The Secret History

“Будь она красавицей, я бы мог утешать себя тем, что мне до нее как до Луны, но из того, что меня так волновала, так преследовала ее некрасивость, неумолимо выходило, что это любовь, которая привязывала посильнее физического влечения, смоляная топь души, где я могу трепыхаться и чахнуть годами.
Но самую глубинную, самую незыблемую часть меня не брали никакие доводы рассудка. Она была утраченным царством, той моей нетронутостью, которую я потерял вместе с мамой.”
― Дона Тарт, The Goldfinch

“С тех самых пор как Борис появился в школе с подбитым глазом, я представлял себе его отца таким толстошеим выходцем из СССР, со свинячьими глазками и стрижкой под машинку. Однако же, когда мы с ним наконец встретились, я с удивлением увидел, что он худой и бледный, будто умирающий с голоду поэт.”
― Дона Тарт, The Goldfinch

“И все пак, едно е да го преживееш, съвсем друго - да го превъзмогнеш.”
― Дона Тарт, The Secret History