Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Елин Пелин.
Showing 1-19 of 19
“И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”
―
―
“То целият свят е болен,синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.”
―
―
“Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си,
или се погубих?”
― Под манастирската лоза
или се погубих?”
― Под манастирската лоза
“Смелостта е нещо относително. Във всяка жива твар е вложен инстинкта за самосъхранение. Той се проявява или като страх, или като смелост, зависи от обстоятелствата.”
― Аз, Ти, Той
― Аз, Ти, Той
“„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.”
― Разкази
― Разкази
“„- Дядо, къде отива тоя народ – пита болният Монка.
– Всички там отиват, чедо.
– Всички болни ли са, дядо
– То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.“
Елин Пелин – „Спасова могила”
―
– Всички там отиват, чедо.
– Всички болни ли са, дядо
– То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.“
Елин Пелин – „Спасова могила”
―
“Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
― Разкази. Гераците
― Разкази. Гераците
“Как ще живеем, ако не гоним измамата?”
―
―
“Искам да стана най-после човек - човекът е съчетание от грешки.”
― Аз, Ти, Той
― Аз, Ти, Той
“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?”
― Под манастирската лоза
― Под манастирската лоза
“Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — мека, блага, изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край, че тоя свят не ще се тъй да дърви, а един ден ще се оправи.”
― Разкази. Гераците
― Разкази. Гераците
“То птичката, Йордане, дето се е мътила, тамо ще си отиде.”
― Гeрaцитe. Зeмя.
― Гeрaцитe. Зeмя.
“Вчера срещнах случайно на улицата нашия добър приятел от кафене Малка България, бае Вездесъщов. От отдавна не бял го виждал и право да ви кажа, искрено се зарадвах, защото тоя бае Вездесъщов е един добър и приятен човек, весел и духовит. Въобще забележил съм, че приятните хора всякога са весели и малко или много духовити и задължително умни. За такъв човек не жали сърцето си — отдай му го всецяло. С такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, а и в компания да седнеш да си пийнеш, и на лов да отидеш, и табла да поиграеш, и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел. Пък удоволствие е и тъй нищо да не правиш, а да седиш и само да го гледаш. Защото и физиономията на такива хора те подкупва. Може да не е хубав, може би дори да е грозен, но се пак от лицето му се излъчва нещо такова, как да го кажа, човек не може и да го знае какво е, флуид ли е, лъчеизпускание ли е някакво, радиоактивност ли е но във всеки случай нещо привлекателно, което предразполага и печели симпатии.”
―
―
“Те, птичката — нищо животно, па и тя не забравя гнездото си!..”
― Гeрaцитe. Зeмя.
― Гeрaцитe. Зeмя.
“Павел отвори очи и я погледна студено, недружелюбно, като че искаше да и каже махни се оттук! Тя разбра. От удареното й сърце протече кръв, но тя държеше до гърдите си своето мечтано щастие, своите блянове, своите надежди, своето едничко свето упование и не искаше да го изпусне, а искаше да го вземе, да го завладее, да го има. Тя го прегърна близко, сладко, обви го с малките си ръце, покри го с тялото си, потопи го в гърдите си и впи устата си в устата му. Но Павел бързо я оттласна със силните си ръце и каза с неприятен глас:
— Остави ме, какво си се разглезила!”
― Гераците
— Остави ме, какво си се разглезила!”
― Гераците
“Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.”
― Разкази
― Разкази
“Писателят се ражда с броя на прочетените книги”
―
―




