Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Петя Караколева (Сърцето на солта).
Showing 1-7 of 7
“И с хората било тъй, щото безкраят на висинето бил мерило за душите им, щото въздухът бил на кристали, големи колкото храм. От синята фуния на небето капели капки-векове връз планините на тая земя и тихо, като неподковано копито, потъвали в детелинените вирове на равнините…”
―
―
“На Васильовден къщата на Веляница осъмна весела, пременена като свекърва, излязла на двора да срещне първата си снаха.”
―
―
“Една роса беше паднала в двора – самодива на гердан да я наниже.”
―
―
“...Росèна ги съблече и намъкна връз двамата ризата на баща им, главите им щръкнаха из огърлието и те заприличаха на двуглаво агне, едната глава на агнето се късаше от смях, другата ревеше, че още е гладна.”
―
―
“– Щом си край вода въздух глътнало, щом си във вода въздух изгубило, Вòдица да ти е името.”
―
―
“- Броде – рече тихо, ама гласът му беше такъв, че в ехото се отвориха кладенци, откъдето дълго извираше: „Броде… роде… де… е…”
―
―
“На брода реката спеше по-неподвижна от свлеклò на смок.”
―
―
