Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Лоран Гунел.
Showing 1-3 of 3
“Ако се чувстваш виновен, че си напуснал работа по-рано, то тогава началникът ти ще те кара да се чувстваш още по-виновен. И не е необходимо при това да е извратен. Вероятно несъзнателно усеща, че за теб е неприемливо да си тръгнеш по-рано, затова постъпката ти и за него става неприемлива. Ти предизвикваш реакцията му.”
―
―
“— Ама това са глупости! Това означава, че дори не си в състояние да кажеш: „Не, тази е много препечена, искам другата“. — Напротив, в състояние съм! Просто не искам да досаждам на продавачката, при положение че толкова много клиенти чакат. Това е. — Но това ще й отнеме само две секунди! Предпочиташ да ядеш по-изпечен хляб, отколкото да й отнемеш две секунди от времето! Не, истината е, че не смееш да й го кажеш. Страхуваш се да й се противопоставиш, за да получиш каквото искаш. Страхуваш се да не те помисли за капризен, неприятен и да не те хареса. Страхуваш се също, че другите клиенти ще се подразнят, ще изгубят търпение.”
―
―
“Не си казваш съзнателно: „Днес ще правя това, което очакват от мен“. Не, несъзнателно се принуждаваш да го правиш. Мислиш, че иначе няма да те харесат, няма да искат да са с теб. Така, без дори да си даваш сметка, ти сам си налагаш множество задръжки. Животът ти става изпълнен с принуди и изведнъж не се чувстваш свободен. И… обвиняваш за това другите.”
―
―
