William Wharton > Quotes

“There's no end to the absurd things people will do trying to make life mean something.”
― William Wharton, Birdy

“Love is a combination of admiration, respect, and passion. If you have one of those going, that's par for the course. If you have two, you aren't quite world class but you're close. If you have all three, then you don't need to die; you're already in heaven.”
― William Wharton, Ever After: A Father's True Story

“Not many people are interested in what somebody else is thinking, or what they have to say. The best you can hope for is they'll listen to you just so you'll have to listen to them.”
― William Wharton, Birdy

“People can't fly because they don't believe they can. If nobody ever showed people they could swim, everybody'd drown if they were dropped into the water.”
― William Wharton, Birdy

“Ще трябва да свикна да приемам себе си такъв, какъвто съм. Бедата е там, че не се познавам изцяло. През целия си живот съм изграждал личността си, както се изгражда здраво тяло според предписанията на „Сила и здраве“. Само че не съм изградил нищо отвътре, а само отвън, колкото да се браня от едно-друго.
Сега голяма част от тази щурава структура се разпада. Ще трябва да започна всичко отново и аз се вглеждам в себе си, за да разбера какво има там. Не зная дали ще успея. В крайна сметка сигурно ще събера части от някогашния Ал, макар някои от тях да липсват, и ще ги слепя някак.
Трябва да свикна със страха, да живея с него. Той е нещо вродено и няма никакъв смисъл да се бориш срещу него. Да не е страхът, никога не можем да бъдем преуспяващи животни. Човек няма защо да се срамува от страха. Подобно на играта и болката, той е нещо естествено, нещо необходимо. Трябва да свикна с него.”
― William Wharton, Birdy

“Things come apart much easier than they go together.”
― William Wharton, Birdy

“Movement is most of what a bird is. When they're dead, they're only feathers and air.”
― William Wharton, Birdy

“Вината съществува,само когато човек не вярва на най-съкровените си импулси или не търпи другите, когато техните импулси са различни от неговите.”
― William Wharton, Last Lovers

“He's convinced most human adults do not know how to play anymore and that playing is one of the best ways to think. Franky finds children, by far, much more pleasant and intelligent than most adults, but they are easily ruined by their families, schools, and society. He says one of the ways they are ruined is by being forced to think of all the tasks that need to be done as work, not as play. It takes the joy out of living.”
― William Wharton, Franky Furbo

“Sometimes looking so hard can make one blind.”
― William Wharton

“Hell, there're already too many psychologists; too many everythings. Too many engineers, too many chemists, too many doctors, too many dentists, too many sociologists. There aren't enough people who can actually do anything, really know how to make this world work.
When you thing about it; when you look at the way it really is; God, we've got - well, let's say, there's 100 percent. Half of these are under eighteen or over sixty-five; that is not working. This leaves the middle fifty percent. Half of these are women; most are so busy having babies or taking care of kids, they're totally occupied. Some of them work, too, so let's say we're down to 30 percent. Ten percent are doctors or lawyers or sociologists or psychologists or dentists or businessmen or artists or writers, or schoolteachers, or priests, ministers, rabbis; none of there are actually producing anything, they're only servicing people. So now we're down to 20 percent. At least 2 or 3 percent are living on trusts or clipping coupons or are just rich. That leaves 17 percent. Seven percent of these are unemployed, mostly on purpose! So in the end we've got 10 percent producing all the food, constructing the houses, building and repairing all the roads, developing electricity, working in the mines, building cars, collecting garbage; all the dirty work, all the real work.
Everybody's just looking for some gimmick so they don't have to actually do anything. And the worst part is, the ones who do the work get paid the least.”
― William Wharton

“Before you know it, if you're not careful, you can get to feeling sorry for everybody and there's nobody left to hate.”
― William Wharton, Birdy

“Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за всички нас е да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, доникъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога. Разбираш ли?”
― William Wharton, Pride

“The first time I flew, it was being alive. Nothing was pressing under me. I was living in the fullness of air; air all around me, no holding place to break the air spaces. It's worth everything to be alone in the air, alive.”
― William Wharton, Birdy

“ Неговият мирис е толкова различен от онзи на повечето хора. И това не се дължи само на терпентина. Пък и гласът му — понякога спокоен, когато отговаря на въпросите ми, но въпреки това развълнуван. В същото време той е тъжен и самотен. Мисля, че е добър художник.

Беше толкова любезен да дойде при мен край паметника. Днес краката на мосю Дидро миришеха на плесен — може би от дъжда и от гълъбите. Миризмата беше по-силна от обичайната.

Мисля, че мосю Художника не се интересува от моите гълъби. Долових го в гласа му и по начин, по който седеше — макар и на възглавничката ми. Чувствах, че му е неудобно. Трябва да го науча да ги обича като мен. Надявам се, че утре ще дойде пак. Усещам мириса на терпентин от сакото ми.

Надявам се, че не се държах твърде неразумно. Толкова рядко намирам някой, с когото да разговарям — човек, който не мисли постоянно за слепотата ми. Другите са слепи. Често изпитвам съжаление към хората, които живеят затворени в този свят, а не извън него като мен. Това е много трудно и жестоко за тях.”
― William Wharton, Last Lovers

“When brought to meaning, all importance becomes small, as in death, all life seems nothing. Knowing is destroyed by thinking, not destroyed but sterilized; distilled into knowledge. Thinking, the processing of knowing to knowledge.”
― William Wharton, Birdy

“Може би е време да започна да се уча да старея. Ако ми привърви ще имам около двайсет години на разположение. Трябва да намеря начин да се подготвя и приспособя към физическата слабост, болката, умствената немощ, отслабената памет, липсата на толерантност - толкова неща, които сега ме ужасяват.

Трябва да се подготвя за неизбежните подтискащи стени, които ще се издигат между мен и другите, трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността. Ще трябва да се науча да приемам без обида болката, с която ще слушам как порасналите ми внуци се вбесяват от най-скъпите за мен душевни и морални ценности, докато техните идеи на свой ред ще измъчват мен.

Трябва да се подготвя за смъртта на дългогогодишни приятели, роднини, погребенията, на които ще ходя отсега нататък ще зачестяват. Трябва да се науча освен това да живея с тези, които остават около мен и които сигурно ще бъдат скучни и безинтересни. Трябва да бъда готов да наблюдавам дегенерирането на моето поколение.

И всичко това ще се случва с мен. Ще се превърна в досаден, отегчителен човек за другите, ще преча на разговорите им, ще се повтарям, ще схващам бавно, но бързо ще разбирам нещата погрешно, ще говоря нелогично. И всичко това вероятно ще бъде невидимо за мен. Дори няма да осъзная собствения си упадък. Той ще се прокрадва тайно, незабелязано, безшумно като пропълзяване на змия, без ясно доловими стъпки...

От друга страна трябва да се науча да се възпозвам от предимствата на възрастта. Татко ми даде добър пример. Вероятно няма да ми се налага да работя, да се занимавам с много от нещата, които не желая да върша. Ще се откажа от преслтдването на успех, жени, работа, власт, благополучие. Практически никой няма да зависи от мен. За пръв път от детството си ще вкуся отново от свободата, свободата да бъда себе си.

Ще имам време да лъкатуша по пътищата и завоите на живота си, да преживявам отново добрите моменти, да преработвам или да опитвам да коригирам лошите. Надявам се още да мога да разбера нещо за смъртта, да проникна във видимата й неочакваност и безвъзвратност, да се науча да я приемам като източника, причината за живота, както го познаваме.

Познавам се достатъчно добре обаче за да знам, че ще направя всичко възможно за да отлагам до края осъществяването на тези мои мъдри решения. Няма да разхлабя хватката си с живота, няма да се предам лесно. Това може да затрудни остаряването и смъртта ми.”
― William Wharton, Dad

“Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето при канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способността да мислим, а сега трябва: да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка. Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката. Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много; ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера. “

"Birdy”
― William Wharton

“Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за нас е да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш до никъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога!"

"Гордост”
― William Wharton

“Толкова е странно да те рисуват. Почти усещам, че съм видима. Чувствам очите му върху себе си. Това ме кара да се чувствам действителна. Не можах да се въздържа. Исках да знам какво вижда. Нещо повече, как изглеждам в неговите очи, не само като художник, но и като мъж. Нали все пак съм жена. Надявам се, че не го уплаших, като едва ли не му се предложих, но от мига, в който го срещнах, знам, че той е мъжът, когото мога да обичам с цялото си тяло и душа, да му се отдам и да бъда възнаградена.”
― William Wharton, Last Lovers

“Научих се да се съсредоточавам върху доверието и търпимостта. Открих, че това са най-важните елементи на невинността. Вината съществува, само когато човек не вярва на най-съкровените си импулси или не търпи другите, когато техните импулси са различни от неговите. Научих много от гълъбите. Те бяха най-добрите ми учители. Толкова са доверчиви. А повечето хора са убедени, че са глупави. Според мен мнозина мислят, че невинните са глупави или луди. Гълъбите ме научиха и на търпимост.”
― William Wharton, Last Lovers

“Купувам цял топ хубаво белгийско платно, което ще ми стигне поне за двадесет картини. Снабдявам се с безцветен лак, забърквам магическите си смеси и се запасявам с бои. дори подменям всичките си четки; някои от тях съвсем проскубани.
Но не мога да рисувам! Онова, което е необходимо, за да се съсредоточа, да се изолирам от живота около мен и да хвана четката, е изчезнало. Отегчавам се. Криво-ляво довършвам една нескопосана картина, и то с триста зора. Творецът пристъпва по много тънко и опасно въже, балансира между предизвикателството и неподчинението, от една страна, и благодарността и покорството, от друга. Когато поради някаква причина балансът се наруши, връщането към нормалното е непоносимо. Стоя на ръба, вперил поглед в черна дупка, която ми изглажда напълно празна.”
― William Wharton, Scumbler

“Защо художниците винаги изпитват потребност да бъдат непрекъснато в центъра на вниманието? Вероятно именно това ги прави художници или ги кара да стават такива. Те искат и изпитват необходимост да бъдат видени. Неизвестно защо не са сигурни, че ги забелязват. Чудя се доколко и аз съм такъв. Вероятно никой, притежаващ цялата обич и признание, от които се нуждае, няма никога да сътвори нищо. Той ще бъде напълно доволен от себе си. Това би погубило писателите, поетите, художниците, певците, музикантите, политиците и повечето хора, които карат света да се върти и се стремят към човешко общуване.”
― William Wharton, Last Lovers

“Оо-о, това ще е нещо знаменито! Да се отприщиш и да престанеш да се правиш на такъв-онакъв; да се отпушиш напълно, да ревеш, да виеш, да надаваш тарзански викове, да прескачаш зидове или да ги пробиваш, да плюеш на всеки, да пикаеш на всеки, който посмее да се доближи! Господи, какво по-хубаво от това! И защо още не съм го направил? Страдах достатъчно и ако реша, мога да го направя. Никой не може копче да ми каже. ”
― William Wharton, Birdy

“Исках да направя нещо повече, по-значимо... Ала все още бях напълно отчаян. Знаех какво ме дърпа назад. Бях твърде скован и се страхувах да покажа чувствата си – отдавнашен проблем и слабост, съсипала живота ми. Не можех да ги преодолея. Затварях се в себе си и се защитавах, сякаш се намирах в опасност от нещо, което не разбирах и не познавах. Искаше ми се да се отпусна, да бъда уязвим и да вложа сърцето и душата си в платното , но не можех да го направя. Ала имах желание да опитам...”
― William Wharton, Last Lovers

“It occurs to me one evening as I'm feeding the birds that all I did was put two birds in the aviary, some food and water and nothing else and now there are six of them. I know this is perfectly natural, it's one of the things life is all about, but to have it happen in my bedroom, under my own eyes, is magic.”
― William Wharton, Birdy

“Разкъсваме книгите, за да можем да ги четем едновременно.”
― William Wharton, A Midnight Clear

“Като за начало изрисувах стените на килерчето с пастели, въглен и тебешири. Съобразявах рисунките си с разположението на тръбите и на дъсчената ламперия. Уилям безспорно ми помагаше, но рисуването бе нещо, което трябваше да свърша сам. Както казваше Уилям, аз бях този, който имаше тяло. Това бе първата ми среща с онова невероятно усещане, което човек изпитва, когато въображението му се превърне в реалност. Така се роди желанието ми да стана художник.”
― William Wharton

“И от нея ще излезе страхотна съпруга. Децата й ще бъдат земни и много сръчни. Понякога съжалявам, че нямам девет живота като котките. Във всеки ще имам различна съпруга, която ще ми роди по девет деца. Не, размислих! Готов съм да заменя деветте живота за един, в който ще бъдат жена, достойна майка.

Ако се превърна в жена, ще имам възможно най-много деца от различни мъже, и то от различни раси – от пигмеи до ватуси, от русокоси великани от Скандинавските страни до пустинници-семити. Смятам, че сме на ръба да унищожим не само себе си, но и всички видове, дори цялата проклета планета. През войната, която прекарах в затвора, с обикновени оръжия избихме над петдесет милиона души; представете си какво можем да сторим с атомно оръжие!”
― William Wharton, Scumbler

“В самото начало обаче бях същият като теб, изпитвах същите чувства. Смятах, че съм жертва на измама. Дори нещо по-лошо, смятах, че съм жертва на самоизмама. Проумях, че в гимназията съм бил от онези простаци, които се присмиват на хората, опитващи се да им отворят очите. Подигравахме се на господин Хъл, който ни четеше на глас Шекспир и се опитваше да ни накара да почувстваме величието на поезията. Присмивахме се и на учителя по музика, смятахме го за обратен само защото свиреше на флейта. Ние бяхме истински варвари, а варварството се бе превърнало в норма на света, в който живеехме. Разбира се, това не ни оправдаваше. Изпитвах усещането, че съм изпуснал последния влак.

Пег, не зная какво да кажа. Израснал съм в тази къща. Кварталът не беше по-различен, отколкото е днес. Не познавах нито един художник, музикант или писател. Днес чух децата да се подиграват на бедния Чики, който може да не е бил кой знае какъв комик, но поне е опитал. Зная, че ако сега бях дете и живеех тук, щях да постъпя по същия начин.
…
- Ти си просто прекалено добър.
- Виж какво, Пег, медалът има и обратна страна. Всеки път, когато печелиш нещо в този живот, губиш друго. Никога не може да имам твоите жизненост, спонтанност, импулсивност... И това не е въпрос на възраст.

Вследствие на всичкото това учене, на
работата ми като учител, психолог, художник, писател, аз съм заоблил грапавината на моята личност, шлифовал съм я и съм я лустросал. Аз разсъждавам прекалено много. Неизменно търся значението на всичко, което се случва. Не вярвам, че искаш да бъдеш като мен, подобен живот не би ти допаднал. Харесвам те такава каквато си. Не се подценявай, ти си стойностен човек. Никога не го забравяй.”
― William Wharton, Отвъд килера